Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Макс.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Макс.
Gifted human
Gifted human

Брой мнения : 1

ПисанеЗаглавие: Макс.   Нед Май 27, 2012 4:57 pm


Park Hyun Seok
Никой не е перфектен
Винаги ми се е искало да съм просто един човек но не съм и никога няма да бъда такъв.За другите съм човек акто тях но аз знам че не съм че съм нещо като грешка на природата .Когато бях малък си мислех че на мен нищо лошо няма да ми се случи че ще бъда съвсем нормален и че никой няма да ме забелязва.Но не стана така .Вече не съм човек и няма нужда да се правя на такъв.Може би трябва да живея в изгнание да не съм сред човешката раса да не ме вижда никой да бъда сам до края на живота си .Но това означаваше да избягам от майкаси от баща си и от всичките си приятели и спомени.Не можех да го направя не бях готов да го направя това беше голяма стъпка .А аз бях едва на 10 години как трябваше да живея без пари без семейство без нищо?Тъжна усмика заигра на лицето ми и се запътих към големия прозорец който заемаше цялата ми стена .Седнах на земята и поставих ръцете си на прозореца като веднага усетих студенината на стъклото колкото и да беше топло във стаята стъклото винаги беше студено.Навън беше толкова тъмно всичко беше черно а аз не бях включил лампата.Но не смятах и да я ключвам напоследък предпочитах тъмнината светлината беше за хората а аз не бях човек поне не и напълно.Сложих ръцете си зад врата си и легнах на земята като се загледах във тавана но не виждах почти нищо.На тавана ми имаше звездички които светеха във син цвят и ми позволяваха да видя нещо.Пода беше неудобен за лежене обърнах се и долазих до леглото когато чух стъпки ''о о загазих'' помислих си и вратата се отвори като влезе майка ми и ме погледна леко сърдито.
-Защо не спиш?-Попита тя и влезе в стаята като ратата се затвори след нея.Приближи се дом и седна на леглото като ме погали нежно по бузата.Очите ми се фокусираха върху неяи примигнах няколко пъти и се прозях .
-Не ми се спи.-Излъгах и се усмихнах тя ме погледна със онзи свой изпепеляващ поглед в който ако излъжех все едно някакъв сензор се активираше.Вдигнах рамене .-Добре де спи ми се но малко...добре де много.-Казах накрая тя ме прегърна и ме целуна по челото .
-Сладки сънища ..малчо.-Каза тя и разроши косата ми а аз я погледнах сърдито.Мразех да ме наричат така а ако не беше тя сигурно щях да я обезглавя.
--------------------
Разхождах се из гората там беше толкова спокойно нямаше опасни животни нямаше нищо даже дори беше скучно но там ми беше вторият дом.Слънцето беше високо в небето а облачи почти нямаше беше толкова топло ...разхождах се из гората и спрях под едно дърво на което клоните и листата правеха огромна сянка усмихнах се така беше по-добре.Въздъхнах и подпрях главата си на дървото като започнах да се вея с ръце.
-Помощ.-Чух някой да крещи това ми дойде като студен душ станах веднага и се огледах наоколо но не видях никой още един вик се чу и се затичах по посока на писъка.Видях някакво момич веднага щом свих надясно .Целият й крак беше ъв кръв не знаех какво да направя .Приближих се и погледнах раната доповръща ми се беше толкова голяма и имаше толкова много кръв.
-Спокойно ще ет излекувам.-Казах и стиснах зъби като докоснах раната й а тя изскимтя погледнах я и й се усмихнах мило.Дарбата ми се активира през мозъка ми преминаха нещо като светкавици и започнах да усещам болка в левия крак.Усетих как кожата малко по малко започва да се реже и нейната рана след секунди беше на моя крак.Дънките ми се напоиха със крръв погледнах крака й беше здрав както при всички други.
-Как го направи?-Попита тя и погледнах крака си като започва да го пипа.Погледна ме стреснато и се отдръпна леко назад беше по-голяма от мен виждаше се .
-Такава ми е дарбата взимам болката и раните на другите върху себе си.-Усмихнах се и дкоснах раната си като веднага щом усетих болка отдръпнах ръката си .Болеше ужасно.Трябваше да се прибера колкото се може по-бързо преди да умра от кръвозагуба.
-На колко си години?-Попита тя като се изправи и ме храна през рамо като започна да ме влачи с един крак съм за никъде.Лицето ми което попринцип беше бледо сега беше бяло като платно слабото ми тяло едвам се движеше а крисивте ми очи не се отделяха от земята и гледаха кръвта която имаше същия цвят както и косата ми.
-15.-Казах и я погледнах болезнена усмивка се появи на лицето ми и тя ме качи ан конче като започна да тича.След като й казах на къде да тича бъро стигнахме до къщата ми.Помогна ми да се кача по стълбите и почука на ратата където беше стята на майка ми .
-Мамо използвах дарбата си.-Чух се да казвам и щом момичето отвори вратата видях тялото на майка ми на земята...тогава паднах на земята долазих до нея и започнах да я разтърсвам за да се събуди.Усетих как сълзите ми се стичат по страните на лицето ми и погледнах момичето като тя само кимна и отиде до телефона.Чу се как звъни на 911 и чу разгова им.
След не по-малко от 30 минути пред къщата имаше спряли коли погрижиха се за крака ми и за тялото на майка ми.От този ден нататък се затвори във себе си не разговарях с никой дойдох в този град със цел да започна живота си наново но знаех че няма да стане винаги спомените ми щяха да ме преследват. Все още крака ми не беше заздравял но скоро щях да си бъда същия стар Макс надявам се.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Макс.   Нед Май 27, 2012 5:10 pm

Одобрен си!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
 

Макс.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Let's begin our adventures from here... :: Героите Ви-