Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Стая №8

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Стая №8   Нед Май 13, 2012 1:29 pm

Съвсем обикновена на вид стая, която обаче може да те накара да полудееш и да забравиш кой си, какъв си и кой обичаш. Призраците, витаещи из стаята, ще те погълнат и просто няма да знаеш къде се намираш... А как ще се спасиш... зависи от теб и колко силно можеш да обичаш.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Нед Май 13, 2012 1:42 pm

На пръв поглед стаята беше празна и обикновена. Нямаше сандъци, колби или бележки с надписи, нямаше видно заложени капани, просто голи и мръсни стени. Но във въздуха се усещаше някакъв задух, все едно се бяха скупчили хиляди хора в прекалено тясно пространство. Но нямаше никой друг, освен нас, поне аз не виждах. Запристъпвахме бавно напред и това чувство на задушване продължаваше да се увеличава и едва успявах да си поема дъх. Въздухът беше плътен, усещах го, и сякаш дори можеше да се разреже с нож. Огледах се внимателно и видях едни и същи стъписани погледи. Не само аз не разбирах какво става тук и каква бе целта на -А.
- Какво не е наред тук? - попитах, а гласът ми бе тих и дрезгав, малко по-висок от шепот. Изведнъж чух нещо, някакви гласове в главата си. Но не разбирах какво ми нашепват - думите им се сливаха и оплитаха, а и не бяха на един език, бяха на толкова много различни езици, някои дори вече изчезнали. Картини на разруха се появиха пред очите ми и аз не можех да направя нищо, за да спра ужаса, разпространяващ се толкова скоростно. Хванах се за главата, като се мъчех да изгоня всичко това от себе си и съзнанието си.
- Каква, по дяволите, е тази стая? Какво става тук? - попитах уплашено, а онзи шепот продължаваше да ехти в главата ми.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Нед Май 13, 2012 8:44 pm

-Демс! Демс, какво има?!? Какво се случва?!? Селена? - коленичих до момичетата и помогнах на Демс да се изправи. Помолих Зандър и Итън да останат до нея и отидох при Селена. Помогнах й да се подпре на стената и я уверих, че всичко ще се оправи. Не знаех как, но бях сигурен, че ще се справим само и единствено ако сме заедно в това. Усмихнах се, макар, че не беше особено подходящо и видях страшно много хора в стаята...
-Какво, за Бога, искате от нас?!? Какво сме ви направили!?! - май си говорех сам, защото съдейки по думите на Итън, само ние бяхме в стаята. Но аз... аз виждах толкова много хора, които... Призраци! Аз виждах духове... Не можеше да бъде. Виждах куп същества, които ме тормозеха, а аз не можех да отвърна, защото пре-спокойно можех да мина през тях. Итън и Зандър помагаха на Демс, а аз отидох при Селена. Прегърнах я и започнах да й шептя:
-Спокойно... Тук съм... Всичко ще е наред и всички ще са добре... Обещавам ти го... - направих усилие да се изправя, но не можех... Никой не можеше... Ужасните същества ни бяха притиснали и си играеха с нас...
-Какво да правим?




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Пон Май 14, 2012 5:31 pm

Писъци на болка, на страдание... Само това чувах и не можех да се изправя, сякаш изведнъж бяха изсмукали всяка капчица енергия от мен. Подпрях се на рамото на Итън и издишах тежко, като се огледах. Всички бяхме в единия ъгъл, притиснати до стената, а погледът на Джош се бе вперил нанякъде. Проследих с очи какво гледа и изведнъж не видях абсолютно нищо – онези картини на огън и гибел все още бяха пред очите ми. Но постепенно започнах да забелязвам сенки, множество безплътни форми, без лица. Бяха се скупчили на едно място и сякаш се опитваха да изцедят всичко хубаво от нас. Аах, как мразех мъртвите. Винаги всичко около тях беше отвратително гадно.
Все още ми се виеше свят и не знаех къде се намирам, но бе в пъти по-малка степен, затова се опитах да се измъкна от прекалената загриженост на момчетата. Жалко само, че беше безуспешно. Колкото повече казвах, че съм добре и мога да се оправя сама, толкова повече имах чувството, че не ми вярваха. Отказах се след малко и защото все още виждах леко двойно и щях да се задуша от всичката тази пренаселеност, се подпрях на стената и се загледах към Ванеса и Ясмин.
- Аз-аз-аз не знам... но не бива да се разделяме... Джо! – викнах след секунда и му посочих с поглед как няколко призрака се насочват към сестра ми и приятелката ми, които бяха близо до него. Отново блокирах и само гледах объркано към момичетата. Но нищо не им направиха, сякаш обаче затегнаха обръча около нас.
- Това е верига... пръстен.. все трябва да може да го пречупим с нещо, нали? – едва мислех и говорех, но все пак и това беше нещо, май. Опрях се на Итън, защото си мислех, че отново мога да падна на земята, и дишайки тежко, се опитах да мисля какво можем да направим.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Avallon Lloyd Walmsley
Ghost
Ghost

Брой мнения : 82
Местожителство : in the LonelyLandLess

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Чет Май 17, 2012 2:05 pm

Тежка въздишка се отрони от нечии устни. За пореден път нямаше какво да прави. Беше потормозила няколко наивни малки дечица, беше разигравала една чистачка в гимназията, правейки така, че винаги когато се опитваше да вземе парцала, той винаги и’ се изплъзваше изпод ръцете, бе следила Джеръми, бе наблюдавала приятелите и родителите си. Но всичко и’ беше омръзнало. Не познаваше тази Авалон, затова не можеше да разбере какво точно иска и и’ се прави. А то все едно, че дори и да я познаваше, имаше какво да прави. Тя беше призрак, нещата, които можеше да върши, бяха ограничени.
Отново въздъхна и изведнъж усети някаква болка в гърдите и главата. Болка – не, по-скоро някакво задушевно чувство, сякаш някой я притискаше, душеше я. Тя обаче нямаше как да се чувства така, все пак бе мъртва. Предполагаше се, че не изпитва каквато и да е било болка. Почеса се, мислейки. Щом тя изпитваше това и щом нямаше как нея да я задушава, тогава беше друг. Въпросът бе кой точно! Замига бързо и след секунди се сети. Да, нямаше кой друг да бъде. Все пак Райли бе връзката и’ със света, само той от всички, които беше срещала, можеше да я види и чуе, да поговори с нея. И сега бе в беда. Но реално погледната, след като Авалон се замисли, той беше хибрид, нямаше да умре. Ее, дори и да умреше, нямаше да умре напълно, след няколко часа щеше да се свести. Но откъде можеше да бъде сигурна, че с него няма някой друг. Някой, който умре ли – умира завинаги. А тя нямаше да го допусне. Не можеше! Ако можеше да спаси Джошуа, да му помогне, на него или на някой от неговите приятели, щеше да го направи. С цената на всичко.
Съсредоточи се и след секунди се озова на мястото, където трябваше да е той. Но не беше сам. Около него, около тях – имаше около десетима човека с него – кръжащи около тях, опитвайки се... И Ав не знаеше какво точно се опитват да направят. Затърси с поглед Джошуа и след секунди го намери в прегръдките на едно момиче – тя много добре знаеше, че това е гаджето му. Усмихна му се, макар че в момента не беше особено подходящо, и се приближи максимално до него, избутвайки останалите призраци.
- Какво става? Какво е това място? – попита тя учудено и огледа останалите ХОРА в стаята. Не бяха особено добре – сякаш започваха да полудяват. И изведнъж на момичето и’ просветна – те, всички духове, не се опитваха да ги убият, а да ги погубят – вътрешно и душевно, не външно. Огледа се набързо отново и се върна на Райли.
- Каквото и да става, не им обръщайте внимание, Джошуа! Ще се опитат да ви сломят… не външно, не телом, а духом. Не ги слушай, сякаш не съществуват. – въпреки че досега говореше много бързо, момичето изведнъж млъкна, усещайки, че към нея се приближават няколко духа. Не беше уплашена, нямаше от какво. Вече бе мъртва, не можеше да умре. Усмихна се бегло и хвърли един поглед на момичето.
- Не знам какво точно трябва да направите, но ще разбера, а дотогава… не се отделяйте един от друг, само когато сте заедно, ще успеете да проникнете обръча им.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Пет Май 18, 2012 4:39 pm

Веднага щом влязоха във стаята Ванеса усети студа и шепота на изгубените души.Чуваше стенанията им но не ги виждаше никой не можеше да ги види.Но както бяха прави така и бяха приклещени към земята и не можеха да мърдат духовете изсмукваха енергията от тях .И тогава нещо се случи усети болка. сърцето а белите й дробове я боляха ужасно много.Тогава усети че някой друг мисли вместо нея.И всичко се обърка започна да усеща как чужди души се наместват в тялото й а съзнанието й а самоконтрола й си отиат малко по малко.Някой я накара да се засмее друг накара тялото й да се разтресе а трети я накара да използва свръхестествените сили.Изправи се бавно тя не го искаше някой я накара и заговоре с отмалял и изморен глас.
-Забравете за Ванеса Грийн просто я забравете аз съм Лекси ...аз и моите приятлели се настанихме в тялото й но спокойно в стаята има още много духове.-Каза гласа й и лек кикот разтресе тялото на Ванеса. Ръцете й започнаха да се нагряват но Ванеса все едно не ги чувстваше като свои бяха й чужди.В тях започнаха да се оформят малки кълба електричество а около нея започна да се пълни със вода тя беше затворена в нещо като воден балон но можеше да диша и да се дижи е движенето беше под въпрос но все пак .
-Оуу колко е хубаво да можеш да използвах магия и други неща...някой да иска да заеме мястото й или да изпържа нея пък ако остане жива да запазя тялото й за себе си и моите приятели?-Накараха я да се засмее.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Пет Май 18, 2012 7:36 pm

-Ванеса! Не! Какво, по дяволите, се случва тук?!? - затичах се към момичето и се приближих максимално като се стараех да не докосвам електрическите кълба. Усмихнах се самоуверено и казах на призраците, обладали момичето:
-Не знам кои сте и какво искате, но знам, че има начин да бъдете победени... Все някакъв, но не съм го намерил, а намеря ли го... Тогава дано да сте психически подготвени! - засмях се и си поех дълбоко въздух, като се отдалечих от момичето и се концентрирах. Усетих как водата започва да ме обгражда и да заглушава гласовете на духовете. В момента трябваше да спечеля време докато Авалон намери начин да ми помогне все някак. Не можех да нараня момичето... Не исках... Но исках да помогна на всички в стаята... Особено на Демс и Селена, както и на Ясмин. Не, че другите ми бяха безразлични, но не можех... Не можех да позволя каквото и да е да се случи на моето момиче. Щях да я предпазя с цената на живота си, каквото и да ми струва.
-Дръжте се! Съвсем скоро ще намерим отговора!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Пет Май 18, 2012 8:09 pm

- Момчета, не съм малка. Мога да се оправя и сама! Много по-добре съм! – вече може би го повтарях за стотен път, но Итън и Зандър така и не ме слушаха. Добре, че се наложи да ме пуснат, иначе не знам какво бих им направила. Призраците... те я обладаха. По дяволите, защо все имаше някой, който беше обладан от мъртви хора!?!
Колкото и да исках, не можех и не биваше да се доближавам до сестра си. Беше опасно не само за мен. Не можех да бъда сигурна какво точно могат да направят. Защото виждах как ни се смеят и как из тълпата от врагове – да, те определено в момента ни бяха врагове – само един дух се опитва да ни помогне, защото виждах как след малко те, мъртъвците, ще ни надвият. Защото все още чувах онези гласове в главата си – гласове и шепоти на древноегипетски и да италиански, с персийски и Шекспиров акцент. Лошото бе, че почвах малко по малко да ги разбирам, а аз не знаех тези езици, някои дори не знаех, че съществуват.
И въпреки всички опити на момчетата да ме задържат на едно място, успях да се отскубна и да отида... в първия момент се поколебах – при Джош или при Ванеса?! В момента не знаех как да помогна на който и да е било от тях двамата. Все пак Джо се занимаваше с нещо от елементалистиката, а Боже, аз нищо не разжирах от нея, докато Неса... ее, тя не беше Ванеса. Затова може би реших да се опитам да прогоня тези тъпи и смотани призраци от нея.
- Ванеса... Ванеса, чуй ме, слушай гласа ми... – офф, нищо не се получаваше. Тя продължаваше да се държи не на себе си. Завъртях очи и леко въздъхнах, но не се отказах. – Какво печелите с всичко това? И без това вече сте мъртви, няма как да се върнете! Оставете я! Да не би да се подчинявате на –А? Той ли ви купи? С цената на какво? Че ще можете да използвате телата ни, за да се върнете на нашия свят? Или с нещо друго? Хайде, кажете, иначе ще си платите, ако продължите с това тормозене. – задъхах се и изгледах сестра си, или по-скоро тялото и’, продължително, като междувременно не отделях поглед от Джо и онова момиче, призрака. Разтърках непохватно очите си с ръце и след секунди реших да опитам нещо. Хванах ръцете на Ванеса в шепите си и вперих погледа си в неиния. Почнах да шептя на ум думи и усетих как постепенно всичко спомени, които сме имали заедно се вливат в нея. Но им беше трудно да си останат там – призраците образуваха някаква бариера, през която ми бе трудно да премина.
- Хора... емоции... – да, много бях изчерпателна. Погледнах приятелката си, после Итън, Зандър и накрая Джо, заедно със Селена. – Мисля, че ако изпозлваме емоциите си, ще ги отслабим, но не съм абсолютно сигурна. Все пак те са мъртви, това не означава, че не чувстват, но точно тези явно наистина имат каменни сърца. Може и да успеем да ги отслабим, докато намерим най-доброто решение. – усмихнах се, уточнявайки, и губейки равновесие за пореден път, както бях клекната пред Ванеса, тупнах на земята.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Съб Май 19, 2012 9:26 am

Стоях си между Джош и Ванеса и се молех никой от тях да не си изпробва уменията върху мен. Накрая си направих труда да се дръпна и се подпрях на стената. Проверих как е Демс и уверих Селена, че всичко ще е наред и няма да позволя никой от приятелите й да пострада. Тогава си спомних за срещата ни с Демс отпреди два месеца и бръкнах в джоба си, изваждайки жезъла на Джош. Подадох му го и казах:
-Мислех да ти го дам малко след церемонията по обявяване на кмет на града, но ти го давам сега. Мисля, че би бил подходящ в подобен момент на нужда, така че давай смело. Използвай го и дано намерим начин да се отървем от призраците на анонимкото. - усмихнах се и след като подхвърлих предмета на Джош, се спуснах на бегом към другия край на стаята като установих, че за да игнорирам гласовете трябва да си мисля за спорт и за Ариадна... Какво ли правеше в момента... Надявах се само да не е чела измислиците на журналистите, защото я познавах... Можеше лесно да се поддаде на емоциите си.
-Дано скоро това приключи и да преминем успешно през останалите пет стаи, защото нямам търпение да се срещна с -А и да го подложа на всичко това, на което той ме подложи.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Màrtin Davis
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 691

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Съб Май 19, 2012 3:39 pm

-Какво по...?!? - изглежда Джош имаше някакъв план, но така и не разбрах какъв точно. В момента сякаш печелеше време, а аз страдах от главоцеп заради призраците. Тогава се сетих за споделената болка и започнах да се мултиплицирам. Усмихнах се арогантно и започнах да се разхождам сред копията си като се чудих къде, по дяволите, може да е скрит отговорът - стих, пасаж, задача... Нямаше нищо, а духовете, подкупени от -А започваха да ни притискат все повече и повече. Главата ми щеше да експлодира, но нямах търпение да се разкарам по възможно най-бързия начин от това нещо, което не ми беше понятно с всичките си 64 измерения. Ядосах се и започнах да удрям стената. В момента исках да срина това място, но дори и това не можех да направя. Взех си назаем дарбата на Селена и на Джош и на моето място се появи просто една птица, заобиколена от огън и електричество. Обърнах се към духовете, обладали Ванеса и казах:
-Ако не я освободите, ще съжалявате. Вече имаме почти всичко налице. Жезъл, способности... и заклевам се, че ако и косъм падне от главата на Ванеса, ще намеря начин да Ви материализирам тук и да ви наритам свръхестествените, прозрачни, ектоплазмени задници!


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Съб Май 19, 2012 6:06 pm

Усещах водата около себе си и държах жезъла в ръцете си. Все още чаках Авалон, но докато дойдеше, трябваше да направя нещо, за да привлека вниманието на призраците... Усмихнах се арогантно и след като се концентрирах, огнени кълба започнаха да кръжат около мен, увеличавайки размера си заплашително. Не ги насочвах към Ванеса, защото можех да я нараня. Знаех, че Авалон скоро ще се появи... чувствах го, но трябваше да продължавам да отклонявам вниманието на съществата. През цялото време мислех за върколашката си страна, която ме караше да беснея, да ритам и блъскам, да късам и хвърлям, но се съсредоточих и продължих с начинанието си.
-Ванеса, ако ме чуваш... Не се поддавай на влиянието им каквото и да става! Бори се! Ще намерим начин да те спасим... Само не спирай да се бориш! - пламъците се контролираха от емоциите ми, а в момента изгарях отвътре, което се отрази на действията ми.
-Гадни ектоплазмени същества... Ще ви наритам все някак! - ако можех да използвам жезъла, но силата му беше огромна и щеше да бъде опасно ако правя каквото и да било с толкова могъща "джаджа".
-ВАНЕСА! ДРЪЖ СЕ! - молех се вече да е чула.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Съб Май 19, 2012 6:35 pm

Не, това не се случва, това не е истина, мислеше си Селена и безмълвно наблюдаваше разигралата се сцена, която взимаше най-неочаквани обрати, а последствията се увеличаваха, увеличаваха се и враговете им, които ги приклещваха бавно, а те...те бяха напълно безпомощни пред тях. Или не чак толкова. Тя не се съмняваше в силите на останалите, най-вече на Джошуа и Деметра, но съпротивлението им не оказваше нужното влияние и не успяваха да вземат надмощие. Стоеше едва ли не като страничен наблюдател, и по дяволите, чувстваше се толкова безпомощна, толкова ненужна, като товар, обременяващ другите. Трескаво обмисляше планове, но събитията не я чакаха. Ванеса се нуждаеше от тях възможно най-много, трябваше да се обединят.
Примигна няколко пъти срещу мятащото тяло на Ванеса. Държеше се толкова арогантно, не на себе си, плашещо. Гърчеше се, а призраците я разяждаха и разкъсваха. Горката, не мога да ти помогна, повтаряше си Селена като мантра, но не биваше да губи вяра в себе си, трябваше да е опора и за Джо. Изведнъж стаята й се стори прекалено малка, прекалено тясна за всички. Огнените кълба правеха въздуха тежък и труден за дишане. Можеше ли да използва дарбата си?Можеше ли да рискува да се превърне в нещо?Щеше ли да е полезна?Въпросите пълнеха главата й и не спираха. Съмненията тежаха повече и с всяка изминала секунда губеше самоувереност. Схвана плана на Джошуа-да ги разсее, докато пристигне спасението. Дадено. Щеше да ги накара да запомнят, когато се закачат с не когото трябва.
Преброи до три. Позната топлина се разпростя по гръбнака й и гъста козина покри тялото й. Стъпи с четирите лапи на земята и изрева проглушително. Заобикаля в кръг и от време на време посягаше с лапа. Вътрешно беснееше, но се сдържаше, за да не нарани момичето.
Авалон, идвай.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Avallon Lloyd Walmsley
Ghost
Ghost

Брой мнения : 82
Местожителство : in the LonelyLandLess

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Съб Май 19, 2012 9:19 pm

Авалон се скиташе напред-назад из стаята и се опитваше да намери изход. Взираше се в лицето на всеки, когото видеше, като се мъчеше с все сили да разбере защо го правят. И по-важното - как може или да ги накара да спрат с това тъпо държание (което дори и тя знаеше, че е абсурдно), или да намери начин, по който да ги сразят. Знаеше, че Джошуа няма толкова много време, затова трябваше да бърза колкото се може повече. Но не знаеше откъде да започне. Бе наясно, че трябва да са заедно, да си мислят за хубави неща, поне за да отслабят останалите продажни души, но това не бе достатъчно, за да ги убетят - или пък по-скоро победят - за да се измъкнат оттук.
Уолмслей видя как обсебват едно от момичетата, видя, че друго се превръща в животно, видя как приятеля и' се опитва всячески да ги задържи с помощта на водата, а също така и многото руси еднакви момчета. Притесни се още повече, но донякъде и' олекна - все пак имаха сили да се задържат. А и Авалон знаеше колко силна е любовта на Джошуа към гаджето му. Вгледа се за секунди в тях, а след това огледа и всички останали, като се опитваше да разбере кои и колко на брой са хората, на които истински държат и които истински обичат. Интересно бе, че всички бяха свързани помежду си. Освен един, една по-точно. Тя гледаше всички с неприязъм, неприязъмта на едно влюбено момиче, което гледа как любимия и' е в чужди ръце. Тя трябваше да се отдели от останалите, за тяхното добро. Авалон се стрелна към нея и веднага я загради с няколко призрака, които беше успяла да вразуми. И в момента, в който гледаше в сините и' очи, толкова хладнокръвни и дълбоки - така напомнящи и' за тези на Дан - всичко и' просветна. Всъщност може би това стана още отдавна, но чак сега проумя какво трябваше да направят всички.
- Джошуа! - викна тя и след секунди се озова пред него и видя как водата го напуска и той си връща предния облик. - Не е трудно, за повечето. Май вече сте разбрали какво трябва да направите, поне едната част, но не се сещате. - ама защо го каза това? Трябваше бързо да ги предупреди, не да им философства.
- Мислете за тези, които обичате, най-силно. Дори и вече да не са живи. Просто мислете за любовта и най-важното - покажете им я. Онова момиче, което Лекси превзе, единствения начин да я спасите е да им покажете, че тя е обичана и че доброто в нея и във вас, същестува, че е по-силно от това изпитание тук. Те ще се пречупят - не са били обичани приживе, не са и сега, нямали са чувство за себеотрицание нито тогава, нито сега. А всички вие... даа, всички - малко се поколеба дали да не му каже за онова момиче, но си замълча - притежавате това чувство в изобилие. Накарайте този въздух да затрепти не от страх, а от смелост и решителност, че ще се справите, защото обичате по-силно отколкото мразите! Знам, че е малко лигаво и тъпо, но е това. Поне аз това открих... А колкото до онова момиче, говорете и' за готини и хубави моменти, опитайте се да я върнете, доколкото можете, другото оставете на мен. Аз ще се оправя с Лекси и останалите!
Веднага отиде до русокосото момиче и започна да говори нещо, което едва ли някой можеше да чуе - бе наистина много тихо и зловещо - като се надяваше наистина да е намерила правилния отговор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Пон Май 21, 2012 7:53 pm

-Обичана значи... - казах аз на Авалон и още преди който и да се е усетил, пак се превърнах във водно пипало и проникнах в защитата на Ванеса. Не знаех коя е Лекси, но не ми и пукаше в момента. Единствено исках да помогна на Ванеса. Сложих ръце на раменете й, но си спомних, че под вода... Измърморих нещо на латински и усетих адска силна болка във врата. Накрая можех да говоря и под вода. Положих ръце на раменете на момичето и го погледнах в очите. Усмихнах се и казах:
-Ванеса, знам че си там някъде и ме чуваш... Искам да знаеш, че си обичана и почти всички в стаята... Всички в стаята държат на теб. Не си сама и никога няма да бъдеш докато имаш хора до себе си - Докато имаш верни приятели, няма да си сама, каквото и да става. Дори и проклетите призраци да ме ликвидират. - през цялото време си мислех за Селена и за това колко много я обичам и усещах как вече спирам да чувам гласовете им. Усмихнах се на момичето и казах:
-Запомни, обичана и ценена си, така че се бори с тези призраци, каквото и да става!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Вто Май 22, 2012 9:10 pm

Усещах как ставам все по-слаба и съзнанието ми малко по малкко започва да губи контрол над тялото ми и сякаш вече не бях едно цяло със себе си ... Всячески се да избутам призраците на страни но те бяха толкова силни не можех дори да взема контрол над устата си за да им се извиня. Какъв пазител на града съм щом не мога да махна някакви си 3 призрака от тялото си.
-Глупаци! Нима си мислите че вие мухльовци можете да ни победите !? Знаете ли времената когато в Салем са били обесвани и горяни на клада вещици и вещери!? Нашите души броят от тези години това са много години ние сме много по-стари от вас и по-силни.-Самодвонла усмив заигра на лицето ми когато изведнъж усетих че всичко е свършено и че никога повече няма да видя Джо Селена Ясмин Зандър Демс Итън и другите ми приятели. Бях се свила в едно малко кътче на съзнанието си и плаче неистово когато изведнъж намерих сили да се приближи малко до това което наистина съм. Започнах да креща когато усещах всичките ми дарби да се връщат при мен и всичко което ми беше отнето да се връща . О тези призраци определено щяха да си го получат НИКОЙ не си позволява да контролира Ванеса Грийн без да бъде наказан за това. А колкото до -А той или тя ... Убедена съм че точно в този момент се наслаждава на гледакта но когато се добера до него или нея ооо ще си плати за всичко.
Сълзи се застичаха по лицето и вече бях лице в лице със Лекси тя обърна смаяно глава към душата ми и тогава започна да усеща някаква гадна болка вътре където трябваше да е сърцето й.
-Усещаш ли това Лекси !? Това е болката която ме накара да изпитвам.-Казах и се заасмях знаех че и другите ме чуват но това не ме интересуваше исках да накарам Лекси да страда . МНОГО. Въздуха около мен започна да трепери и усетих как от никъде ме обгръщат стихиите и всичките ми дарби се активираха наведнъж.
Накарах я да излезе от тялото и изкрещях магията за промяна на раса и от дух тя стана на вампир.
-О сега определено ще си латиш за това Лекси.-Процедих името й с толкова много омраза и ненавист.Хванах ръцете й и усетих тя вече е в нещо като гледка тя вече беше вампир така че беше лесна.
-Мисля да си поиграя със теб.Хммм чудно ми е как за 2 секунди ще усетиш глад колкото хиляди хиляди години.-Казах и в момента който казах това тя започна да се тресе и да хрипти не можеше да си поеме въздух вените по цялото й тяло започваха да изпъкват.Засмях се .Беше жалка много жалка.Очите ми се напълниха със древни руни и смениха цвета си във малко по тъмно син от обикновенния.
-Ще съжаляваш.-Умисхнах се и я накарах да погледне в очите ми като започна да крещи а погледа ми започна да се раздвоява докато крилата ми не излязоха зад гърба ми и не я приклещиха в една силна прегръдка но както бели и пухкави така изведнъж от тях започнаха да излизат шипове и бодли.Отново се засмях и те започнаха да се забиват във нея все по дълбоко и скоро белите ми крила бяха напоени с кръв.
Бях изгубила контрол над себе си не знаех коя съм исках мъст това беше всичко. И тогава яростта ме завзе и започнах да я изграрям. Краката й пламнаха но усилих пламъка но я накарах да гори по-бавно.
-Не съм свършила със теб !-заявих и погледнах останалите като им се усмихнах бях се върнала и бях бясна добре че имаше на кой да си изкарам.
-Някой да иска да я довърши?-Но след като никой не каза тя изведнъж пламна и започнах да се смея .Може би в този момент бях по-зла и от Моргана Ле Фей но не ми пукаше о и тази кучка ако ми се изпречеше пред лицето и с нея беше свършено. Никой не се забърква със Ванеса Грий без да съжалява.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Сря Май 23, 2012 10:22 am

Добре, не изключвах и варианта с материализирането, но Ванеса се справяше доста добре и сама. -А сигурно беше много щастлив или щастлива, но щастието му щеше да трае само още пет стаи, доколкото можех да смятам. Усмихнах се окуражително на момичето и седнах на пода, за да си почина. Повечето призраци се бяха укротили, така че съвсем скоро се бяха изнесли и нещата се успокоиха. Подпрях се на стената и след като си поех въздух, казах:
-Нямам си и представа какво става, но искам да се разкарам от тук колкото се може по-бързо. - засмях се и започнах да се оглеждам наоколо. Ванеса, Селена, Ясмин... всички бяха добре, така че нямаше за какво да се тревожа. Нямах представа какво ни чака в следващата стая, но каквото и да беше, -А със сигурност се беше погрижил да ни изтормози максимално. Засмях се и след като се изправих отидох до Селена. Прегърнах я и тихичко й изшептях:
-Всичко приключи... Освен това си върнах и нещото, което ми принадлежи... - целунах я и след това отидох да видя как е Ясмин. Изправих се и се приближих до вратата...
-Благодаря, Авалон... - изшептях тихичко и преди да отворя вратата, се върнах при останалите и седнах на земята, като в краката ми се озова пепелта, която бе останала от Лекси.
-И сега, след като си починем следва да... Какво следва?




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Чет Май 24, 2012 12:08 pm

Не очаквах сестра ми да направи подобно нещо, но наистина се успокоих, когато видях, че в тялото й си е вече тя. Ее, не мога да кажа, че одобрих напълно това, което направи, но това все пак си бе Ванеса. Усмихнах се и се отпуснах на пода, мислейки си колко хубаво щяхме да си прекарваме с Джейс в момента. А и как ще извия врата на -А в момента, в който го/я видя.
Разтърсих глава, за да прогоня тези мисли от главата си и погледнах останалите. Въздъхнах тежко, уморено и в първия момент не знаех какво да отговоря на Джо. Но и да не знаех, то отговора сам си дойде след малко.
- Емм... Следва най- вероятно да отидем в следващата стая и да се надяваме, че няма да има толкова зло в нея... - прошепнах и се облегнах на стената. Наистина какво ли щеше да има в деветата стая? Щяхме ли отново да изгубим себе си? Или щеше да има още някакво изчадие, което ще иска да ни убие? Щеше ли да загубим още някой, освен Питър?
Толкова много въпроси... Толкова много, а отговорите - никакви. Е, или поне без никакъв смисъл или сигурност. Отново разтърсих глава и погледнах останалите.
- Еее, тръгваме ли, или ще си починем още малко?









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Чет Май 24, 2012 10:33 pm

-Определено всички се нуждаем от малко почивка, но въпросът е дали можем да си я позволим точно в този момент, защото не ни остава много време преди това нещо да се е унищожило. - седнах на земята и се усмихнах мило на Селена като я притеглих в обятията си.Помогнах й да се изправи и се огледах. Дори и да не беше подходящ момент за релаксираща почивка, нямаше как да се спуснем на бегом в следващата стая при положение, че не знаехме какво ни очаква именно в нея.Може би нямаше да е толкова изтощително и зло колкото сега, но нямаше как да гадая. Все пак не бях пророк, така че се отпуснах и казах на останалите:
-Не знам кой в какво състояние е, но няма да е удачно да продължим веднага... Все пак няма да сме в състояние да се пазим един друг, така че предлагам да направим следното: Оставаме тук, за да си починем и после, отпочинали на макс, влизаме в стаята и започваме да се вихрим преди да продължим напред, защото каквото и да се случва, аз няма... НЯМА никога да се предам и да доставя отново удоволствието на -А да види как аз или някой от приятелите ми страдаме, така че можем да подремнем малко тук, а после да продължим нататък до 13 стая, защото няма как да разберем какво ни очаква ако не продължим. - усмихнах се, макар че не беше много подходящо да го правя в подобен момент.Всеки един беше невероятно силен и можеше да се справи и сам, но никак не ми се искаше да загубя още приятели, близки и познати в стаята.
-Е, как ви се струва да преспим тук и със свежи сили да продължим? - попитах аз и зачаках да получа отговор.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Съб Май 26, 2012 3:55 pm

Все още стоях отпусната и облегната на стената. Слушах Джо и си мислех. За доста неща. Отпуснах глава на рамото на Итън, като искрено се надявах да няма нищо против - все пак нали едва успях да се измъкна преди малко от него и Зандър - и въздъхнах тежко. Така е, бях уморена... не, не уморена, по-скоро отпаднала, и се нуждаех от малко отдих. Всички се нуждаехме, но пък се нуждаехме и от време. А почти нямахме. Премигах няколко пъти и затърсих сестра си и Жас с поглед. Оказаха се една до друга, но не ми се ходеше при тях, имах чувството, че ако се изправя, ще се строполясам на земята.
- Аз съм съгласна. Ще ни е нужна почивка, за да използваме на сто процента силите си - бавно кимнах и изведнъж ми дойде идея. Ами да, как, по дяволите, не се бях сетила преди за нея. "Много съм смотана" отново започнах да се самокритикувам, но осъзнах, че от това няма да има смисъл. Усмихнах се леко и се изправих, така де - заех нормално седнало положение.
- Каво ще кажете обаче да сменим тези дрехи? В смисъл такъв, да си повикаме дрехи и равни обувки - обърнах се към момичетата, защото всички бяхме с по десетсантиметрови токчета и мен специално, вече ме боляха краката. Как успявах всеки път да съм с токчета, когато имаше нещо от този сорт. В светилището на Алиша и когато се бихме с онези изверзи, в онова проклето имение и сега. Някога изобщо ходех ли с равни обувки?! Поклатих глава, но бързо схванах, че страшно много се отплеснах, затова си поех дълбоко дъх и пак се обърнах към всички, не само към женските.
- Все пак сме с рокли и костюми, които вече са с кръв и прахоляк, и мръстотия... - потреперих за малко и пак си поех дъх. - Мисля, че можем да го направим, поне ще ни бъде по-удобно, нали? - направих опит да усмивка и проследих всеки с поглед, като малко повече се задържах на Джо, Зандър и сестра си, защото все пак и те бяха вещери и вещица, а и с Неса неведнъж се бяхме преобличали по този начин.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Нед Май 27, 2012 9:35 am

Когато чух идеята на Демс, рязко станах и започнах да подскачам наоколо, викайки като побъркан, какъвто си и бях, но това не беше основен приоритет в момента:
-Нови дрехи! Нови дрехи! - добре, че се осъзнах навреме и се спрях, защото може би в очите на тези, които не ме познаваха съм изглеждал супер странно. Концентрирах се и повиках дрехи поне на хората, които познавах. Моите си се появиха направо върху мен. Обърнах се към Ванеса и и сестра й и казах:
-Можете да повикате дрехи и на останалите. Зандър ще помогне, а аз трябва да свърша още нещо. Взех жезъла си и се затичах до предишната стая. Вярно, че след наводнението може би никой нямаше да се върне, но все пак това си бях аз и нямаше да оставя нещата така. Както и очаквах, намерих плочка с някакъв текст. Без да се замислям я грабнах и я занесох на останалите:
-Вижте това.... - казах замислено и оставих плочката при тях.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Съб Юни 02, 2012 8:13 am

-Тук може да се крият повечето неща по загадката, но няма ли да е по-лесно просто да... - преди да довърша, грабнах плочката и я засилих в земята. Тя се счупи, а изпод отломките й нещо малко и кръгло проблесна. Наведох се и видях някакъв пръстен, а на него беше закачено листче. "О, невероятната и поредна гатанка от онова побъркано нищожество". Отворих внимателно листчето и започнах да чета на глас:
-С пръстена един от Вас ще придобие невероятни познания и умения в Елементалистиката, но ще загуби силата си... - всеки имаше някаква дарба освен... Ясмин. Обърнах се към нея и й подадох пръстена... С него, тя щеше да придобие невероятни умения и да може да се превръща във върколак. До сега всеки, дори и тя беше допринесла с нещо за преодоляването на стаите и бях абсолютно сигурен, че трябва тя да го носи.
-Ясмин, ти трябва да носиш пръстена и преди да си възразила... - просто й го подадох и седнах на земята при останалите...
-Е, щом всички имаме дрехи и удобни обувки, можем малко да си починем преди да се впуснем в изпитанията на поредната стая.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Нед Юни 03, 2012 6:41 pm

Гледах с празен поглед към сестра си и дори не чух какво си говорят но когато чух думата ''дрехи'' и ''нови'' сконках и се затичах и подскочих като се замислих какво ли исках в момента добреее замислих се за онези сиви дънки и за оова черно потниче и за онези високи токчета на които веднъж едвам не паднах.
-Аз съм готова.-Казах като се усмихнах леко и облегнах главата си на стената като погледнах отново празно изведнъж замахнах с ръка и пред мен се появиха де възглавници и едно меко одеало.
-Аз си лягам за вас не знам.-Каза и настаних главата си на меката възглавница и се завих като затворих чите си и заспах преди да съм се усетила толкоа бях уморена.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Пон Юни 04, 2012 4:52 pm

Да, това си беше Ванеса на квадрат, но беше наистина права. Усмихнах се окуражително на останалите и си маретериализирах няколко завивки. Придърпах Селена в обятията си, за да я успокоя и казах на останалите:
-Неса е права, а когато е права, принципно спи! - засмях се и се отпуснах на земята като положих главата на Селена на гърдите си:
-Всичко ще е наред... Няма никой да пострада. - усмихнах се и започнах да я милвам, като гледайки нагоре постоянно си мислех какво ни очаква нататък и как ще се преборим с него. Ако не беше Авалон, нямаше как да се оправим, но никой не знаеше за нея... Когато настъпеше момента щях да им кажа, но засега реших да си премълча и да не обръщам всички отново в паника, че си комуникирам с мъртъвци. Погледнах наоколо и си отдъхнах, спокоен, че жезълът, с който бях отклонил кометата си е в мен и няма от какво да се тревожа. Единственото нещо, което ме притесняваше бяха Ордените и Съпротивата, защото знаех, че още една битка може да е пагубна за града. На всеки 500 години историята се повтаря, което значи, че скоро ще се повтори отново... Но аз вече бях подготвен... Щях да евакуирам приятелите си и тези, на които държа, а после да му мисля, защото винаги една от трите сили е недоволна и решава да затрие града. Завъртях се нервно няколко пъти и прошепнах на Селена.
-Дано животът ни не се развие така и след като се оженим... Имам предвид... Тежко е... Но да се надяваме, че всичко ще се оправи... Нека заспиваме, за да може да сме подготвени на 100% за предстоящото. Лека нощ на всички... Лека нощ Авалон. - последното прошепнах, но бях сигурна, че ме е чула.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Вто Юни 05, 2012 6:44 am

Ммм, обожавах да съм в нещо ново и въпреки че не бяха нови, все пак бяха чисти и удобни дрехи. Дам, така определено бе много по-добре. Разходих малко пантофките и стегнато си вързах косата, а след което се огледах. Всеки малко по малко бе започнал да си ляга. Чак сега осъзнах колко всъщност съм уморена. И въпреки че Джош бе материализирал завивки и легла, не смятах да заемам цяло. Усмихнах се дяволито и отидох с две крачки при сестра си. Седнах на крайчето на леглото и я побутнах леко с лакът.
- Мръдни се - засмях се и се настаних по-удобно, пренебрегвайки сумтенията от нейна страна. - Хайде де, Нес, никога не сме спали заедно. А и мястото е малко. Хайде дръпни се - ее, последното не трябваше да прозвучи като молба, но май така стана. Все тая, даже по-добре. Завих се хубаво, като само ръцете ми останаха незавити. Уу, колко бе удобно така.
- Лека на всички - провикнах се малко по-силно от обикновеното, като не си направих труда да си вдигна главата, бях прекалено изморена. Затворих си очите и малко по малко започнах да усещам как все повече и повече се унасям и преминавам в страната на сънищата.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   Нед Юни 24, 2012 7:30 pm

Когато сутринта настъпи се събудих и застанах в седнало положение като се протегнах и се огледах наоколо. Нямах си и идея какво ни чака нататък, но вече не ме и касаеше особено. Мислех единствено как да се свържа с Ариадна и нищо повече не ме интересуваше. Нямах си и представа какво мисли тя и колко ли притеснена е след като чете всички тия глупости, които пресата на Миднайт пише в момента. Вярно беше, че малко се притесних, но това сега не беше от значение, така че просто се надигнах лениво и се подпрях на стената като гледах да съм колкото се може по-тих, за да не събудя останалите, които определено заслужаваха повече сън отколкото аз. Усмихнах се и затърсих с поглед прозорче, пролука... нещо, което да ми покаже част от външния свят, но не. В проклетото чудо не се намираше абсолютно нищо, така че просто се отказах и легнах като не вдигах много шум. Гледах в една точка и си мислех за външния свят, но всеки път виждах Ариадна... усмивката й... усещах парфюма й и чувствах допира й... Не можех да издържа и секунда повече без нея. Исках да се върна в града, да я прегърна и да я уверя, че всичко е наред и никога повече няма да се дам на -А... Нямаше повече да му позволя да си играе с мен и ако трябваше просто щях да префуча през останалите стаи и собственоръчно да откъсна главата на анонимкото.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Стая №8   

Върнете се в началото Go down
 

Стая №8

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: Hypercube-