Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Стая №6

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Стая №6   Пет Апр 20, 2012 7:10 pm

В стаята нямаше нищо друго освен един сандък, където се подвизаваше някакво странно създание, въплъщаващо се в най-големия ти страх, каращо те да полудееш от ужас и да се самоубиеш...




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Пет Апр 20, 2012 7:35 pm

Ванеса се оглеждаше наляво а после надясно но просто се опитвахе да се напрегне или поне да прави нещо.Но после изведнъж чу гласа на сестра си и се обърна към нея като видя какво има предвид тя имаше нещо като врата.С бавни и уверени крачки стана и се приближи до вратата и последва сестра си .Където бе Демс там е и Ванеса.Но в другата стая нямаше нищо освен някакъв сандък.''Това ще е интересно'' помисли си момичето и изтича до сандъка като го погледна нямаше катинари нито нищо мможе би само трябваше да го дръпне нагоре и да види какво ще наоправи.Сложи ръцете си на дървеният сандък и рязко го вдигна нагоре но в него нямаше нищо освен гадна миризма на развалено и разложеност и извведнъж във въздуха се задвижиха тъмни линии и две очи се впиха в момичето.Черните нишки започнаха да се оформят в нещо в демон установи след няколко секунди Ванеса.Този демон й бе до болка познат толкова много бе чела за него.Това бе демона на страха и мамка му не можа да си спомни името му.
-За мен е чест да се запознаем господин демон.-Каза тя и се поклони леко като се изкиска.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Съб Апр 21, 2012 12:10 pm

Беше празно. Поне на пръв поглед. Започнах да се оглеждам из стаята. Стените бяха голи, мръсно жълти на цвят, олющени. Подът не се виждаше, беше покрит с минимум един пръст прах и мръсотия. Беше доста тъмно, едва-едва виждах останалите около себе си. Ала когато се загледах по-задълбочено, забелязах един сравнително голям сандък. Явно само той беше "нещото" в тази стая. Сандък обаче, който Неса започна да отваря. Приближих се бързо до нея, като няколко пъти се спънах в нещо, което предпочетох да не знам какво е. Изведнъж от сандъка започна да излиза някакво създание. Забелязах лицето на сестра си, как му се покланя. Нищо не разбирах. Но пък едно нещо беше сигурно, каквото и да бе, не беше на добре. Просто нямаше как да е.
- Неса, какво правиш? - попитах я учудено и леко я избутах, отдалечавайки я от демона.
Озовах се срещу него и с почуда видях как изведнъж съществото започна да изтънява, да се превъплъщава в човек. Тъмна, сплъстена коса, набръчкано и вече състаряло се лице, гарваново черни очи. Изпищях. Не беше възможно просто. Огледах се притеснено, а след това отново върнах погледа си към изчадието. Дишах учестено, но така и не се сещах да се махна от него.
- Какво става тук, по дяволите?! - попитах изплашено и задъхано, все така взирайки се в мъжа срещу мен.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Съб Апр 21, 2012 7:33 pm

Демс отдалечи сестра си от създанието и изведнъж то започна да се въплъщава в човек... Някой от миналото й? Но не знаех защо точно това нещо се намираше в стаята. Изведнъж ми проблесна какво е и се затичах в посоката на скованото момиче. Хванах я за раменете и я отдалечих от нещото, което започна да се гърчи и изстънява и да приема нови и нови форми... Да, аз имах толкова много страхове, но никой не ми повлия, защото се вече ги бях преодолял, но проклетото създание успя да задълбае и да направи немислимото. Превъплъти се във най-ужасния ми страх... Започна да се променя тотално и видях пред себе си приятелите ми как постепенно се отдалечават, а после биват убивани един по един, докато всички не бяха пръснати безжизнено по земята, лежейки в алена локва от кръв. Не издържах на напрежението и започнах да усещам как елементите ме обглръщат бавно, превземайки цялото ми тяло и същество... Докато още можех, се обърнах към останалите и им казах да се отдалечат и да се обезопасят до колкото е възможно. Белегът ми отново стана причина да трябва да отдалеча приятелите си от себе си, за да не се случи немислимото... Напрегнах се максимално, за да не позволя на елементите да ме обгърнат изцяло и като по чудо успях, но имаше причина затова. Усетих ръцете на Селена около себе си и мигновено си спомних кой съм, но бях прекалено изтощен да направя каквото и да е... Трябваше да има начин да победим създанието, но какъв. Изолирахме го в единия край на стаята, а ние се преместихме в другия:
-И...сега...Какво ще прави? Идеи?




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Съб Апр 21, 2012 9:41 pm

Премигах нервно и объркано няколко пъти щом Джо ме дръпна от него, но все още не можех да се осъзная какво става. Преглътнах тежко и погледнах Джош. Ставаше нещо с него, макар и в момента да не осъзнавах какво. Единственото, което разбрах бе да се отдалечим. Може и все още да бях малко не на себе си, но нямаше да го оставя. Все пак толкова пъти ме беше карал, този път нямаше да стане. Добре, че и не се наложи.
- Емии, мисля, че съм чела за тези... каквото и да са. - започнах плахо и отново се загледах в сандъка - приемат формата на най-големия ти страх. Ии ако застанем всички заедно, примерно на една линия или... събрани просто заедно, той, това няма да знае в какво точно да се преобрази.
Ее, успях да се изкажа както трябва, въпросът беше дали те ме бяха разбрали и дали изобщо това щеше да подейства. Защото все пак не трябваше да го объркаме, а да го победим. Но как? Разчовърках си мозъка, мъчейки се да си спомня още нещо.
- Не съм много сигурна, но мисля, че смехът, смешното отслабва силите им... Но пак казвам, за това не съм сигурна. - вдигнах безпомощно рамене и погледнах останалите, чакайки някой да каже нещо.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Съб Апр 21, 2012 10:12 pm

-Мисля, че си права... Имам предвид нека пробваме да го
наобиколим всички и да го объркаме, Джо и Селена вече са там. Той е
правел много за нас. Дължим му поне това. - усмихнах се и се изправих,
като бавно започнах да пристъпвам към нещото, което продължаваше да се
променя отново и отново. Обърнах се към останалите и казах окуражително:
-Хайде,
нека да се обединим и да го объркаме, поне докато измъкнем Джош, който
май е доста жизнен. - засмях се и усетих как съществото започва да се
гърчи и да изпитва затруднения. Помогнах на Джош да се изправи и го
оставих в обятията на Селена. Знаех, че щеше да е неуместно да се смеем в
подобен момент, но целта оправдава средствата, така че усмивката не
слезе от лицето ми. Всеки в стаята имаше страхове, но всички заедно...
Нямаше как да се справи, освен това съвсем скоро беше на път да се
предаде. Все трябваше да има нещо весело, за което да се хванем.
-Хайде,
нека накажем "мъчителя" със смях... - след тези си думи не можах да се
сдържа и започнах да се смея. Явно на създанието никак не му допадаше
това.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Съб Апр 21, 2012 10:31 pm

То наистина идеята ми се оказала вярна. Съществото, материята, от която бе направено, започна да изтънява, точно както когато се появи Той, но този път сякаш степента на разграждане беше много по-голяма. При думите на Итън и аз не успях да се сдържа и прихнах да се смея, макар че и аз не знам защо. Просто един тръгнеше ли да се смее и мен ми ставаше смешно и... резултатът бе, че после половин час не спирах и бях като побъркана.
Хванах сестра си от едната страна, а Ясмин от другата, но не спирах да си се подхилквам. Всъщност, като се замислих, когато бях около Итън или Джош трудно можех да бъда сериозна.
Поклатих лекичко глава и отново погледнах съществото. Наистина това го сломяваше, макар че ни трябваше все пак по-голяма сила. А силата сега, скритото ни оръжие, беше смеха. А бях сигурна, че всички го имаме в изобилие. Жалкото бе само това, че в момента изобщо не ни беше до смях - все пак Джо беше леко отслабнал, Селена се притесняваше хипермного за него, Зандър и Жаси - и те по същия начин, а като добавим това, че сигурно и Дилън е в ума на приятелката ми, както на мен Джейс ми е, и картинката става пълна. Като цяло това беше една огромна сарония - както веднъж мисля, че Неса бе измислила.
- Хайде хора, малко остане, нека мислим за нещо хубаво, че ще се измъкнем и че ще купонясваме и такива хубави неща, които да ни развеселят. - сериозно за купони ли се сетих сега? Поклатих глава и се засмях, очаквайки каквато и да е било реакция от когото и да е било - та дори и от онова обърканото същество.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Нед Апр 22, 2012 9:24 pm

-Права си! Няма нищо, което да ни сломи, още по-малко пък това измислено същество, което се храни от страховете ни. Все трябва да има нещо, което да ни зарадва, но то е извън този куб... Няма да позволя на някой си да ме откъсне от това да се завърна в града и да го управлявам... Просто е немислимо. - усмихнах се окуражително на всички и направих крачка напред, като не успях да сдържа смеха си и да се взирам в кухините на това нещо, което лека-полека започваше да изчезва. Усмихнах се и се върнах в групата, като прегърнах Селена и се подпрях на рамото й. Отпуснах глава и затворих очите си. Тихо й прошепнах на ухо:
-Аз имам това, заради което се чувствам най-щастливият мъж на Вселената и нямам намерение да го загубя... Но обещавам, че излезем ли от тук живи, ще направя събиране в кметството... Само ние... - усмихнах се и нежно целунах момичето докато другите се смяха искрено и от сърце.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Пон Апр 23, 2012 2:26 pm

Нещото няколко пъти се преобрази в пълна луна, но това не ми направи особено впечатление. Оставаше малко, за да се предаде и да го победим, но единственото, до което бяхме стигнали в момента беше да го задържаме на едно място, но не и да го ликвидираме. Този път неограничения брой Зандър-момчета нямаше да е от полза, затова трябваше да намерим друг начин, защото заклевах се, дори и призрачна, главата му щеше да литне рано или късно. Усмихнах се и продължих да се смея заедно с другите като си спомнях всички глупости от детството ми, игнорирайки моментите, когато пропусках важни празници. Усмихнах се мистериозно и се загледах в нещото, което постепенно изтъняваше...
-Зандър, не може ли да направиш някаква магия или нещо... Или Джош, ако се сеща за някаква алтернатива? - допълних след като момчето поклати отрицателно глава. Оставаше Демс или Джош да се намесят и да направят нещо или защо не дори и Ванеса?


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Пон Апр 23, 2012 4:18 pm

Въпреки че се смеех, умът ми работеше на хиляди обороти. Все пак Итън бе прав - не можеше само да го объркваме или разиграваме - трябваше да направим нещо по-голямо, нещо, което щеше да го обезсили и да ни позволи да преминем нататък, за да се измъкнем оттук.
Съсредоточих се в съществото, но дори и то да не можеше да приеме точен облик, имах чувството, че Неговият образ се появява постоянно и постоянно. Затворих очи и с усмивка се опитах да го изгоня от ума си. Получи се, не от първия път, но все пак.
- Трябва, трябва да има нещо - прошепнах и се мотивирах още повече. Но по дяволите, не измислях. Все ми идваха идеи за богърт, но това не беше богърт - беше нещо много по-силно от него и простата магия за ликвидирането му тук нямаше да помогне изобщо.
"Въображението, Демчо, то е ключът към всяка магия"... Въображението, разбира се! Как не се сетих! Но пък трябваше да измисля каква магия точно. Въздъхнах леко, но усмивката не слизаше от лицето ми - не трябваше да слиза!
- Защо не направим нещо като щит или куб, клетка, в което да го затворим... Но да го направим от хубави неща, неща, които ни карат да се смеем и усмихваме... един вид патронус... но срещу това тук - оо, изобщо не ме биваше в обясненията, но пък Джо го биваше в това да ми разбира безсмислиците, така че искрено се надявах поне някой да схване идеята ми.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Пон Апр 23, 2012 5:38 pm

Ванеса се замисли как може този древен демон да бъде унищожен ... в книгите пишеше че във стоамсите на древните демони се крият всички тяхни жертви затова реши да пробва нещо.Можеше да си отнесе удари но трябваше да опита.Приближи се до демона с бавни крачки и зениците и започнаха да светят във странни светлини а във тях да се появяват руни каквито са имали ангелите преди много време .Достигна демона а той не сваляше поглед от момичето докосна някак си интимно корема на съществото и натисна силно като ръката й леко започна да навлиза в тялото му а ръцете й бяха в кръв .Погледна надолу и после вдигна погледа си като лицето й се приближи към лицето му и с лека усмивка напипа веригата от души които той бе събрал през всичките си години.Сложи и другата си ръка в дупката на корема му и с едно движение скъса кожата не нещото.Всичко се роклята й бе в кръв и синята свтлина в очите й изгасна бавно като демона падна на земята и стаята се изпулни със душите на жертвите му но всичко стана тихо щом душите си отидоха през стените.
-Или можем да направим така.-Каза тя и се усмихна.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Вто Апр 24, 2012 3:29 pm

Гледах как Неса пъха ръцете си в демона, изкарвайки всички души от него. И изведнъж той просто се сгромоляса на земята. Все още гледах леко учудено, но след това усмивка, дори и бегла, се изписа върху лицето ми.
- Да... да, и така става... - съгласих се замислено и отидох с бавни крачки до сестра си. Погледнах я изпод вежди, но не смъмрящо или нещо от този сорт, и без да ми пука, че сигурно и моята рокля ще стане като нейната и бялото якенце, което вече не си личеше да е много бяло, ще придобие още по-сиво-черен отенък, я прегърнах силно. А след което я целунах по бузката.
- Ти си уникална... с голямо "У" - усмихнах и' се широко и прокарах пръсти през косата си, за да я раздвижа малко. - Но пък роклята ти стана на нищо... - засмях се и леко поклатих глава.
Започнах да въртя наляво-надясно и да се оглеждам.
- Еми какво? - отвърнах на леко зашеметените погледи - Демонът е мъртъв, благодарение на Неса, няма ли да се махаме оттук вече? - вдигнах рамене и продължих с дейността си.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Вто Апр 24, 2012 7:13 pm

-Ами нека да не прибързваме... Имам предвид врата... насред нищото... -А няма да ни позволи нещата да са толкова лесни. - тъкмо започвах да разсъждавам, когато Зандър се спусна към вратата. Хванах го и го дръпнах назад, като го попитах:
-Ти не можеш ли да си по-инфантилен и прибързан?!? - попитах го с леко заядлива нотка в гласа си и се дръпнах от нещото, което приличаше на врата. Седнах на земята като се подпрях на стената и се загледах в нещото, което трябваше да е изхода ни от тая проклета стая. Усмихнах се и се обърнах към останалите:
-И сега какво правим... Някой трябва да провери докъде води вратата... - точно в този момент Итън стана и каза, че се предлага за доброволец. Каза, че иска да се измъкне не по-малко от нас и че е готов на всичко, за да се махне колкото се може по-бързо от проклетата стая. Опитах се да го спра, но беше твърде късно... Той скочи във вратата и съвсем скоро чухме гласа му отдолу, който казваше, че няма проблеми, освен, че стаята е невероятно тъмна и мрачна.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Màrtin Davis
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 691

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   Сря Апр 25, 2012 2:32 pm

Без да се замисля Итън се хвърли в нещото като врата и след миг гласа му се чу отдолу, че всичко е наред освен, че е прекалено тъмно и има само една маса:
-На бас, че си се блъснал в нея! - засмях се, но усетих някаква странна сила /загубена координация/ ме повлече надолу и аз започнах да падам бързо, преди нещо твърдо да удари главата ми:
-Ох, да... Подът винаги ще е до мен, когато реша да падам... Но не можеше ли поне малко да почистят... - засмях се и се изтупах изправяйки се. Огледах се наоколо и... и... наистина имаше само една маса... Нямах си и на идея какво се върти в маниакалното съзнание на -А, така че просто седнахме и търпеливо зачакахме да се появят и останалите ни гости, които все още се суетяха около "вратата", която ни доведе тук. Усмихнах се на Итън и след като го попитах какъв е плана, чухме и останалите, които благоволиха да се появят най-сетне.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Стая №6   

Върнете се в началото Go down
 

Стая №6

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: Hypercube-