Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Миднайт сити, Август 2012

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Миднайт сити, Август 2012   Пет Апр 13, 2012 7:48 pm

Нощта беше прохладна и спокойна Небето, добило мастиленочерен цвят, бе ясно и миниатюрните звездици бледнееха на фона на почти пълната луна. Подухваше лек ветрец, който леко разлюляваше клоните на дърветата.
Да, това можех да видя, ако погледнех през леко открехнатия прозорец на спалнята си. Бях седнала и отегчено гледах навън. Беше ми толкова скучно. Нямаше какво да правя – нито ми се гледаше телевизия, нито можех да правя нещо на лаптопа си – просто изведнъж всичко ми бе станало скучно и отегчително. Десет минути и край.
Тръснах леко глава и отново се съсредоточих в пейзажа навън. Изведнъж ме осени брилянтната идея – защо не да не изляза, да се поразсея и да подишам свеж въздух. Станах бързо и с няколко големи крачки стигнах до гардероба си. Разтворих го и без много много да му мисля, извадих първия тоалет, който видях. Беше в черно-бял стил – забелязах, след като го погледнах. Облякох се, като междувременно се спънах в дънките и паднах. Направих намръщена физиономия и след като се изправих, си сложих и ботушите. Грабнах бързо слушалките от нощното шкафче и си включих плейъра – първата песен, която тръгна бе „Mirror” на Лил Уейн и Бруно Марс, и то бе наполовина. Върнах я отначало и започвайки да си я тананикам на ум, тръгнах из пустите улички на градчето.
Тази вечер, като за първи път, август се бе смилил над нас и не беше задушно и секващо дъха. Прокарах пръсти през косата си, като разроших бретона и леко повдигнах черните очила, които не знаех за какво съм ги сложила, при положение, че беше нощ. Все тая – поклатих леко глава и изведнъж видях нечия сянка в ъгъла на една тъмна уличка. Свалих си едната слушалка, леко накланяйки глава, и се взрях съсредоточено в новопоявилата се фигура. С целия си разум започнах да се приближавам на пръсти, опитвайки се да не издам какъвто и да е било звук. Но пък щеше да ми е малко трудно – по улицата нямаше жива душа и всяко трептене би се чуло идеално, а и аз бях с токчета. Абстрахирах се от тази мисъл и продължих да се приближавам, опитвайки се да разпозная какво е онова нещо. За мое щастие луната освети ъгълчето. Гледката ме порази. Чернокосо момиче бе извило врат и струйки аленочервена кръв се стичаха бавно по смъртно белия врат. Тъмнокос младеж, или пък поне изглеждаше като младеж, се бе надвесил над момичето и пиеше от кръвта и’. Вампир. Сериозно?! Не може ли поне една вечер да не се натъквам на паранормални явления или създания?! Но пък коя бях аз да се оплаквам – все пак бях вещица.
- Остави я! – казах с безизразен глас. Явно все още не осъзнавах какво бях направила, защото сякаш страха бе изчезнал от съзнанието ми.
- Казах, остави я! – повторих, този път по-високо и гневната нотка бе доловима.
Съсредоточих се в лицето, или пък по-скоро в тила, на Вампира, който в същия момент хвана областта около слепоочието си с ръце и ме погледна ядно. Оо, определено щях да си изпатя, но сега това не ме касаеше много. Все пак ставаше въпрос за човешки, невинен живот. Отново се вторачих във Вампира, следейки всяко негово действие. Сърцето ми биеше учестено, но лицето ми все още си оставаше безизразно и щеше да си остане такова – освен ако не започнеше да ме напада.










Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Деймиън Сторм
Vampire
Vampire

Брой мнения : 6

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 6:02 pm

Крачех из улиците на Миднайт и пред погледа ми се появи някаква тъмнокоска коята ме заговори усмихнах се престорено мило и се приближих до нея като тя веднага започна да ме целува явно беше пияна посмихнах се свалих устните си на врата й като кучешките ми зъби се издфължиха и се забиха във врата й .Не можех да пия иот нея тук бяхме по средата на улицата.Тя стенесех леко а аз я хвнах и я замъкнах в едно тъмно ъгълче където щяхме да сме сами.Усещах как жаждата ми се усилва и изведнъж се появи някакво момиче което си мислеше че може да я спаси но грешеше причи ми малка болка но бързо се изправих като се приближих до нея и я ударих в една стена.Докато непозната се възстановяваше щях да имам време да заситя глада си .Върнах се на земята и повдигнах момичето като отново захапах врата й .Започнах да пия и видях че момичето се изправя нямаше да й позволя да я спаси.Използвах дарбата си и я погледнах леко като тя започна да изпитва болка в ръцете и краката .Подсмихнах се и продължих да се храна но след секунди тя беше суха.Пуснах трупа и се изправих като погледнах онази.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 7:01 pm

Ударът определено бе силен, но не чак толкова, за да ме зашемети. Изправих се с леко олюляване и когато вече бях здраво стъпила на краката си, вперих едновременно ядосан и притеснен поглед към непознатия и жертвата му. В съзнанието ми се прехвърляха хиляди идеи как точно да го обезсиля, но тъпа болка прониза крайниците ми. Привих се одве и усетих как коленете ми омекват и всеки момент мога да се строполя на земята. Съсредоточих се, мъчейки се да се задържа изправена, но междувременно видях как вампира пуска безжизненото женско тяло. Преглътнах тежко и устните ми се оформиха в крива, жестока усмивка. Изправих гръб и се приближих към онзи. Явно страха все още липсваше и се стараех това да си остане така за възможно най-дълго време.
- Не трябваше да я убиваш... – приближих се още по-близо, като не отделях очи от неговите. А те бяха толкова студени, безчувствени, нямаше никаква емоция в тях – същинския вампир, чудовището.
- Защо го направи? – не вярвах, че ще се разкае или нещо подобно; такива като него никога не го правеха, освен ако някой ги накара да включат емоциите си и да живеят като хора, каквито някога са били. Все пак обаче нямаше да го оставя да се измъкне безнаказано, или поне – без обяснение или отговор.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Деймиън Сторм
Vampire
Vampire

Брой мнения : 6

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 7:17 pm

Тя стана и започна да се приближава към мен вече можех да усетя дъха й върху лицето си можех с едно просто движение да скърша врата й но не го направих просто се усмихнах дяволите и се засмях.
-Аз съм вампир ние това правим убиваме за да живеем .-Казах и прекратих смеха си като впих очите си в нейните.Усмихнах се престорено и реших да се представя .
-Деймиън.-Казах с не особен интерес.Отдръпнах се със грациозни движения присъщи на един вампир и я погледнах .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 7:39 pm

Бавно обмислях думите му, бавно обмислях и своя отговор. Той имаше дадено предимство пред мен, но каквото и да бе, нямаше да му позволя да го разбере. Отново премислих това, което смятах да кажа и след като хвърлих поглед към тялото на момичето, се обърнах към него.
- Не всички убиват... Знаеш го – казах тихо и за миг се зачудих дали да продължа. Нищо не губех. Поне засега.
- Има толкова заместители на кръвта, кръвни банки, дори животинска кръв. Не ми казвай, че по природа сте убийци, защото не сте. Вие избирате дали да сте или не... – малко ми бе чудно защо му обяснявам всичко това; малко ми бе чудно дали няма да се учуди откъде знам всичко това. Ее, да имаш приятел и сестра хибрид и гадже вампир си имаше много добри страни.
Усмихнах се бегло и премигнах няколко пъти. Защо ми се представяше? Не разбирах. Но все пак вдигнах леко вежди, и отстъпвайки две крачки назад, реших и аз да му се представя.
- Деметра – не подадох ръката си, нито бе нужно, а дори и да бе, в този случай не бих я подала, нито пък исках; просто го изгледах с поглед, пълен с неразбиране, донякъде гняв и възмущение.
Замислих се – дали се досещаше каква съм. Защото ако не, тогава имах доста голямо предимство – това на изненадата. Но пък се съмнявах, все пак бях използвала силите си, за да му причиня болка. Не че и той не бе направил същото с мен. Отново погледнах към тялото.
- Не можеш да я оставиш тук, много добре го знаеш. Ще тръгнат слухове, разследвания – все пак това е убийство, ще го сметнат за такова... Трябва да я погребеш, или пък поне да се отървеш от нея.
Гласът ми заглъхна. Дори не знаех защо го казвам, защо му помагам. Мразех този начин на живот, мразех това, че трябва да се убива, а в момента тонът ми бе студен и безизразен, и дори и да не знаех защо, продължавах да водя този наглед безсмислен и нелеп разговор.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Деймиън Сторм
Vampire
Vampire

Брой мнения : 6

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 7:54 pm

Погледнах я Демтра много странно име.
-Животинската кръв и другите заместители те правят по-слаб опитах веднъж но жаждата се усилваше и не можах върнах се на човешката и разбира се че ще се погрижа за трупа.През дългияа си живот бях срещнал един вампир който беше елементалист и му взех дарбата.Погледнах момичето и тя изведнъж пламна.
-Готово сега доволна ли си .-Казах и се загледах в пламъците които се виеха във въздуха а тялото под тях изчезваше .По9гледнах момичето и зачаках отговор като допълних.
-Сега може би ще бъде по-щастлива или ще се прероди.И няма да се лепи на непознати.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 8:17 pm

Засмях се остро, но смеха ми секна толкова внезапно, колкото се беше появил. Поклатих едва забележимо глава и поглеждайки го, се усмихнах с крайчеца на устата си. Беше толкова... толкова... толкова... дори не можех да намеря думи, с които да го опиша. Преглътнах тежко и го погледнах.
- Това ли е? Просто я запали... – колкото и да се опитвах да ги прикрия, възмущението и изненадата проличаха в гласа ми. – Иначе да, доволна съм – почти изсъсках и се взрях в пламъците, които бързо унищожаваха плътта. Думите му – за прераждането – това не бяха думи на безчувствен убиец, не, научух се да познавам хората.
- Които след като се погаврят с нея, да я убият – допълних през зъби, като се опитах да прикрия отвращението си, и го погледнах – А това, че те прави по-слаб... Те правят слабите и безхарактерните по-слаби.
Приближих се до пламъците, които вече не бяха толкова силни и буйни. Приклекнах до прахта и проследих пламъците с поглед, при което те бавно започнаха да гаснат. След като напълно изгаснаха и по земята остана само прах, се изправих и застанах лице в лице с Деймиън – да, май така му беше името.
- Ще ме убиеш ли? – изстрелях внезапно появилия се в главата ми въпрос и се учудих от студенината в гласа си, сякаш изобщо не питах за нещо, толкова сериозно.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Деймиън Сторм
Vampire
Vampire

Брой мнения : 6

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 10:31 pm

Погледна я и се засмя като използва вампирската си скорост и я приклещи в ъгъла.
-По-добре не се опитвай да ме оправяш ще правя каквото си искаш и не съм се изгаврил с нея.-Погледна я леко смутено и се отдръопна като се облегна на стената като погледна пепелта.Тя заслужава да си отиде помисли си той и отидое до прахта като направи вампирското сбогуване и отново се върна на студената тухлена стена вдигна погледа си към русокоската.
-Ти не трябва ли да си тъпа и изглеждаш красива ?-Попита като вложи сарказам във въпроса си и се засмя.Като свали погледа си към земята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 10:52 pm

Определено си търсех белята! Не веднъж си го бях казала тази вечер. Но пък всичко, което казах или направих, щях да го направя отново, дори и ако можех да върна времето назад. Поех си голяма глътка въздух и стоейки кротко, приклещена от него, без да мърдам, го погледнах в очите. Не мигах, само се взирах в тях без страх или уплах, затова обаче с гняв, дори омраза. Присвих леко очи и останах долепена до стената, дори когато вампира се отдръпна. Личеше си - и по държанието му, и по думите му - че съм го засегнала.
- Изобщо не се опитвам "да те оправям" или пък да ти казвам какво да правиш - твърдо и уверено казах, като продължавах да го гледам все така настоятелно.
Мислех си - дали да му кажа това, което бях намислила, или пък не - не бях сигурна. Все пак беше вампир, можеше да ме ухапе или нещо от този сорт. Не пиех върбинка - нямах защита - но пък колието ми - то, донякъде, можеше да ми помогне. Но все пак, въпреки всичко, реших да си замълча. И за мое, и за негово добро. Въздъхнах лекичко и се усмихнах бегло.
- Задължително ли е щом съм руса и красива, да съм тъпа? - отговорих на въпроса му с въпрос и се подсмихнах - Иначе благодаря - този път, дори и саркастична, усмивката ми бе искрена.
Отделих се от стената и се поразмърдах малко, ходейки напред-назад. След малко, може би след като се успокоих, се спрях на едно място и го погледнах - беше свел поглед.
- Какво? Да не би да ти стана гузно? Или пък се притесняваш? - острия ми език отново бе в сила. Подсмихнах се с връхчетата на устните си и настоятелния ми поглед отново се спря върху момчето.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Деймиън Сторм
Vampire
Vampire

Брой мнения : 6

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 11:09 pm

Момчето я погледна ядосано и след около секунда момичето усети пак онази тъпа болка в корема си и тя се усилваше не беше слаба като преди и двойно или тройно по-силна.
-За теб ще е по-добре да не ме ядосваш малката.-Процеди през зъби и допълни.-Искаш ли да останеш жива или не ... ако да не ме ядосвай.-Отново процеди това момиче определно си го търсеше ако го провокираше щеше да си го получи .
Погледна земята и се запита може ли да причини земетресниеСлед няколко часа той пак щеше да е3 гладен аи ако бяха още тук може тя да е неговата вечеря.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   Съб Апр 14, 2012 11:35 pm

С нищо не показах, че ме боли, въпреки че наистина болката бе ужасна. Нямаше да ми покажа, че ме е наранил. Усмихнах се жестоко, без да показвам зъбите си, и вдигнах вежди.
- Първо, не схващам с какво толкова те ядосвам. Второ, не съм ти малката. Трето, не само ти можеш да ми причиниш болка - изсъсках и го погледнах ядно. Определено много му се отварях и много си търсех белята, но пък той ме бе ядосал - не знам дали аз него, но в момента не ми и пукаше.
Съсредоточих се и му влязох в съзнанието. Уу, доста бе объркано. Сякаш не знаеше какво точно да направи, освен, естествено, да ми изпие кръвчицата, буквално! Подсмихнах се лекичко - това определено бе в моя полза.
"Не си мисли, че тя е слаба... слаба... ба... ба..." гласът ми проехтя като ехо в главата му и със задоволство видях, че Деймиън се озърта наляво-надясно, за да види кой му говори. Но не бях решена да се спра дотук, щеше да му се стъжнят тези няколко мига.
"Не си мисли, че тя е беззащитна... защитна... титна... на..." гласът ми отново се извиси в съзнанието му. Само че този път не бе сам - образът на онова момиче шептеше тези думи. Щях да го побъркам, нямаше да си играе с мен.
- Какво става? Да не видя призрак? - направих се на загрижена и силно се надявах да не си помисли, че имам нещо общо с гласовете в главата му, защото тогава определено щях да си изпатя.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Миднайт сити, Август 2012   

Върнете се в началото Go down
 

Миднайт сити, Август 2012

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» На чий концерт бихте искали да идете?
» аиде на бас, че бия минелаб по някои параметри
» 2 юни – убийството на Христо Ботев
» Честит имен ден-Стефановден.
» Дискусия за Панагюрското съкровище. В Пловдив или София

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Archive :: RP Posts-