Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Гробищата на Миднайт, преди три месеца

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Пон Апр 09, 2012 3:56 pm

"Толкова съжалявам... Той почина..."
Думите не спираха да отекват в главата ми, шепнеха тихо, зловещо и постоянно, сякаш нарочно, за да ми напомнят за мъката, за болката, да преповтарят онзи момент отново и отново. Защо? Защо сега, защо така? Защо чичо? Въздъхнах тежко и отпих от уискито, което се разля по гърлото ми и ме парна. Как ми се искаше да пия, да пия и да забравя болката, да не чувствам. Но не можех. Не и сега. Довечера - може би, но точно сега - не можех, по дяволите. Пристегнах вратовръзката си и щом се уверих, че външния ми вид е изряден, слязох долу при семейството си. Поехме към гробищата. Горката леля, за пръв път я бях виждал толкова немощна и отпаднала.
Стана, каквото стана. Положиха ковчега в земята и дойде ред на речите. Може би от всичко най-много мразех тази част, не знам защо. Започнах да се оглеждам - нямаше много хора, или поне такива, каквито познавам. Изведнъж видях някакво червенокосо момиче, близо до мен. Погледнах я - не изглеждаше много съкрушена - може би беше дошла с родителите си, а не познаваше чичо. Опитах се да и' се усмихна леко, като внимателно се приближих към нея. Мълчахме, всички го правеха, беше нормално. Когато татко се изправи, леки разговори се чуха из гробовната тишина. Използвах момента, за да се обърна към непознатата. Не че ми беше много до разговор в този момент, но като знаех, че половината от тези, които ме познават, ще дойдат да ми предадат "искрените" си съболезнования, предпочетох да завържа лек разговор, не издавайки кой съм, или пък може би исках да разбера повече за обкръжението му.
- Познавахте ли го? Близък ли Ви беше? - попитах тихо и се обърнах, за да чуя отговор.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.


Последната промяна е направена от Dillon Devón на Пон Апр 09, 2012 7:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Пон Апр 09, 2012 4:25 pm

Рано сутринта бяхме получили писмо. Куриерът ми се усмихваше и ми правеше мили физиономии , докато даваше на баща ми да се разпише. Когато пое писмото, аз отидох да затворя вратата след него и пъхнах малко листче с номера си в джоба на якето му като му пратих въздушна целувка.
Затворих вратата без да изчакам отговора и се запътих след баща ми във всекидневната.
- Скръбна вест, ах, защо? - говореше с несвързани думи баща ми.
- Какво се е случило? - настояваше майка ми , като спря да се занимава със цветята си.
- Владимир е починал. - рече той и поклати тежко глава.Не го бях виждала така от както баба ми почина. Той смръщи отново вежди и тихомълком отиде в стаята.
- Кой е той? - попитах майка ми, която определено плачеше, но всячески се опитваше да прикрие сълзите си.
- Върви да се обличаш! - заповяда ми със суров глас и се обърна.
Нямах представа какво им става. Кротко отидох в стаята си и се заех да търся нещо подходящо като за погребение.
- Ясмин! - викна баща ми. - Побързай!
- Идвам, идвам! - извиках на свой ред и облякох черната си къса рокля, като сложих черната шапчица и изтичах при тях. Майка ми естествено веднага ми направи проблем, че така облечена не отивам на погребение, а на дискотека, но аз естествено изобщо не я и чух. Отсвирих я както винаги.

***

Когато пристигнахме вече бяха започнали и полагаха ковчега в земята. В пръстта - там където никак не ми харесваше. Дойде ред и на речта. Висок строен мъж на средна възраст започна да говори. Заслушах се и се опитвах колкото да мога да бъда съпричастна, макар да не познавах лично човека. В последствие видях , че съм застанала до един младеж. Изглеждаше секси. Костюма му придаваше елегантност. "Доста лъскав тип" - помислих си и се усмихнах. Момчето ме заговори, което изобщо не го бях очаквала. В първия момент, не знаех как да му отговоря, щеше да е много неучтиво от моя страна, ако му бях казала, че не го познавам. Затова реших да му кажа полуистината - (по - малкото зло )
- Всъщност родителите ми го познаваха. - признах кротко, като гледах да не го засегна. - Нека почива в мир. - казах като хвърлих бялата роза, която държах в ръцете си върху пръста.
- Вие познавахте ли го? - попитах като не спирах да свалям очи от тоалета му.





By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Пон Апр 09, 2012 5:29 pm

Продължавах да гледам втренчено ковчега - уж за първи път виждах подобно нещо и бях на погребение. Постепенно горната му част започна да се покрива с бели розови листенца. Бях се зарекъл - последен щях да положа цветето. Все още държах розата в ръката си и нервно я въртях наляво-надясно. Усмихнах се бегло и тъжно на момичето и след като премигах, се зачудих какво да и' отвърна. Ако и' кажех, че ми беше чичо, най-вероятно и тя като останалите веднага щеше да се престори, че наистина много съжалява и че е загрижена, защото бил млад. Знаех ги тези, бях се нагледал и наслушал на такива. Затова си помислих, че ще е по-добре, и за мен, а и за нея - все пак нямаше да си прави труда да се преструва пред един съвършено непознат, ако и' кажа част от истината.
- Беше приятел на родителите ми - измънках тихо и вдигнах поглед към момичето.
Честно, може би ако наистина чичо бе приятел на нашите, оскъдното и' облекло нямаше да ми направи впечатление, все пак тук щях да бъда в нейната позиция, но сега - сега ми се струваше някак скандално може би. Не знаех защо, просто имах такова усещане. Беше погребение, а рокличката и' бе неимоверно къса и определено привличаше доста погледи - и мъжки, и женски. Така, както видях, де. Имам предвид, че жените я гледаха с леко възмущение, а мъжете, като мен - я изпиваха с поглед. Не че и аз го правех, имах предвид, че мъжете на моята възраст, а не че и аз бях в това множество. Нямаше как да бъде - поне засега - все пак чичо ми лежеше в оня ковчег.
- Жалко е, че хората умират толкова млади, не мислите ли? - попитах тихо момичето с равен глас. Погледнах трапа - вече лешниковия цвят на дървото бе почти заличен от белите рози - а след това и непознатата, срещайки погледа и'.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Сря Апр 11, 2012 4:41 pm

- Тъжно е. - казах аз като погледнах момчето , което не сваляше очи от мен.Лицето му беше като изваяно, а очите му - искряха на слънчева светлина. Определено имах чувството, че ме зяпаше, но какво пък, нали и аз го правех. Засмях се ехидно и се огледах наоколо - почти всички ми хвърляха по някой и друг поглед.
Мъжете - жадно бленуваха да ме притежават, а жените с ненавист завиждаха. "Нека завиждат, аз съм много повече от тях" - усмихнах се и тогава погледнах отново към елегантния тип до себе си. Определено му личеше, че е тъжен, а и с право, все пак не бяхме на кафе, а на погребение. Щом ковчега почти беше закрит хората започнаха да се разотиват и да си приказват помежду си , като се отправяха към колите си. С поглед затърсих родителите си, но след като не ги видях, останах до лъскавия пич. Приклекнах до гроба и пооправих цветята като тихо проговорих:
- Нека там да намери спокойствие. - не исках да се обърна , за да погледна отново сладура до себе си. Почувствах се неловко и имах чувството, че е впил погледа си в тила ми и диша тежко. Толкова тежко, че пулса му беше толкова забавен, че всеки момент можеше да ме сграбчи и да впие устните си в моите. Ах мечти! - поклатих глава леко. Толкова ми се искаше да го целуна, че искрено се надявах той да направи първата крачка.
-Сигурно много ще Ви липсва. - казах като погалих мократа пръст. Изчаках спокойно на мястото си , за да видя какво ще направи момчето.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Сря Апр 11, 2012 6:32 pm

Кимнах бавно и едва забележимо. Като че ли не можех да кажа нищо – устата ми беше суха, в гърлото ми сякаш беше заседнала огромна буца. Ее, помислих си, че е нормално. Все пак бе погребение, а и в каква компания бях... Без коментар.
Разтърсих едва забележимо глава и погледнах момичето. За непозната доста ми привлече вниманието. Вдигнах леко вежди и приклекнах до нея. Положих внимателно розата и се загледах в нея и другите рози. Опитах се да прикрия чувствата си, нямаше да е подходящо да се разчувствам точно сега. Огледах се наоколо и видях, че Елена ме приканва да дойда. Поклатих леко глава и с устни изшептях: „Мисля да пропусна чая и сладките. Много ми дойде...” и я погледнах жаловито. Когато тя кимна, въздъхнах облекчено и погледнах момичето до мен.
- Дано да намери! – съгласих се с нея и отново забих поглед в цветята. Не знаех защо не ми стиска да я погледна. Вероятно от напрежението и ситуацията – казах си и премигах няколко пъти.
- Така е, но какво да се прави... Едни умират, други се раждат... Кръговрата на живота – допълних след малко и въздъхнах тежко.
- Въпросът е дали ще сме изживели нашия, когато съдбата реши, че нашето слънцето е изминало пътя си... – перифразирах един мой любим чуждестранен автор и погледнах момичето. – Ако нашите ме чуят, ще кажат, че говоря много мрачно, а съм толкова млад. – защо ли го казах?! Нямаше да и’ е интересно на нея, най-вероятно.
- Извинете, отплеснах се – извиних се и я погледна в очите. За пръв път виждах толкова красиви очи – нещо средно между сивото и зеленото, с невероятен отблясък. Усетих как дишането ми се учести, но се опитах да го прикрия – иначе държанието ми нямаше да бъде подходящо за тази ситуация.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Вто Апр 17, 2012 6:57 pm

Завладя ме. Бях изумена, когато го чух да цитира така добре. Явно обожаваше тази книга. Което ме наведе веднага на мисълта, че той обича книгите. Усмихнах се кротко, като се опитвах да не отбягвам погледа му, като очите му не слизаха и на сантиметър по - надолу от моите.
- Страхотен цитат. - отвърнах изправяйки се на крака, като оправих вежливо роклята си ( която и без това не закриваше много от тялото ми)
- Не е нужно да се притеснявате. - усмихнах се още веднъж, все така държейки погледа му. Все едно го карах да е в транс, но ми харесваше. До сега никое момче не бе ме гледало с този дълбок поглед. Очите му бяха прекрасни. В тях все едно се оглеждах и виждах всичко в душата му.
- Извинете ме, че Ви задържам. - опитвах се да се държа мило, след като бях видяла, че определено го чакат. - Може би трябва да си вървя. - казах като най - неочаквано му обърнах гръб. Толкова неочаквана беше и реакцията на младежа. Той сграбчи ръката ми, толкова нежно , че усетих пръстите му как за част от секундата погалиха дланта ми.Тялото ми изтръпна и се вледени. Сърцето ми забошува като яростен ураган, а очите ми, те кротко следяха действията му. Бях неуязвима в този момент. Не знаех нито какво да направя, нито какво да кажа. Просто стоях. Стоях на мястото си и тръпнех в очакване. Нима наистина му бях направила впечатление?




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Вто Апр 17, 2012 7:51 pm

Усмихнах се леко с ъгълчето на устата си и само вдигнах рамене. Но не отделях поглед от момичето - очите и' наистина бяха запленителни - дори когато се изправи. Просто незабележимо - или пък не чак толкова - проследих изящните и' нежни движения. Отново се усмихнах, този път не чак толкова свенливо и половинчато.
Не знам какво ми стана, но когато понечи да си тръгне... просто не исках, не ми допадаше да остана сам - Елена със сигурност щеше да измъдри някое обяснение пред нашите, винаги ме покриваше, дори и да бях по-големия. Инстинктивно протегнах ръката си и бързо, ала същевременно нежно - не исках да я нараня - обвих пръстите си около китката. Кожата и' бе толкова топла, така мека и приятна на допир. Плавно плъзнах ръката си към дланта и' и лекичко я завъртях, така че да застанем лице в лице. Дишането ми отново се учести и изведнъж ми стана доста задушно.
И чак тогава осъзнах какво съм направил. "Оо, Божичко, Дилън, ти си луд!" прошепна едно гласче в ума ми, но вече нищо не можех да направя.
- Не - уверено погледнах момичето и леко преглътнах - Не е нужно да тръгвате. - поясних и премигах няколко пъти, заради светлината. "Заради нея, така ли? Заради светлината?" онова гласче отново се появи, но се направих, че не съм му обърнал внимание.
Изведнъж осъзнах, че все още държа ръката и'. Отдръпнах моята припряно и сведох погледа си.
- Извинете! Не исках да... - не исках ли? Какво не исках? А и дали не исках? Толкова въпроси, а отговори нямаше. Преглътнах отново и погледнах момичето.
- Всъщност... няма значение - обобщих след мъничко, като я погледнах. Разхлабих малко възела на вратовръзката и откопчах първите две копчета. - Доста ми се събра днес. Моля да извините действията ми... Действах импулсивно, не исках да остана сам... Извинете... - признах си изневиделица и седнах на един от столовете, декориран с черно кадифе. Въздъхнах лекичко - поне не я лъжех, то си бе така. Не исках да ме оставя сам. Така че сега просто можех да очаквам най-вероятно плесница през лицето и това тя да си тръгне. Дали щеше да го направи? Не знаех защо ме интересуваше толкова много как ще реагира, просто чаках нетърпеливо.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Сря Апр 18, 2012 9:06 pm

Проследих ръката му, как бързо се отдръпна от моята и за момент дори май ми се бе приискало да остане така както беше. Все пак му се усмихнах мило и щом той седна на един от столовете се приближих плахо до него. Погалих косата му, нещо ме караше да го направя. Дори без колебание го сторих, той обаче не обърна очи към мен. Сведох глава, надявах се искрено да не го бях обидила. Коленичих срещу него на тревата, като положих ръцете си във неговите. Той все така не помръдваше, което ме накара съвсем тактично да направя следващия си ход. Който щеше да е? - за миг се замислих, дали беше правилно, та той бе само един непознат. Непознат, който караше сърцето ми да забие неудържимо в гърдите ми. Хванах ръката му и тогава той отвори уста, навярно да каже нещо, но аз сложих пръст на устните му в знак да замълчи. Нежно поех ръката му и целунах дланта му. Той ме гледаше смаяно, при което се усмихнах. Беше стар обичай, в знак на признателност.
- Ще остана до вас. - все така държейки ръката му в скута си. След което докоснах и лицето му, като леко погалих брадичката му и докоснах там, където беше вратовръзката му. Прокарах пръсти по копчетата и отново се отдръпнах. Какво правех? Все едно за първи път виждах мъж, но му бях подвластна. Привличаше ме неимоверно силно.
- Сигурна съм, че Ви се насъбра много. Нормално е. - продължих да говоря, като вече пуснах и ръката му.
- На никой не му е лесно. - опитах се да успокоя пулса си.
- Предполагам, че.. - но преди да довърша видях часовника му, който му седеше изящно на ръката.
- Хубав часовник. - казах като се усмихнах. - От кого е ? Приятелката ви? - предположих като тайно се надявах да си няма такава.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Чет Апр 19, 2012 12:40 pm

Не знаех какво ми ставаше. При всеки допир усещах как целия настръхвам и как всичко в мен ме подтиква да я погледна. Но незнайно защо не го правех. Просто бях свел глава и си мислех. Мислех си защо изведнъж се случи това, как така на едно погребение можеше толкова много да се впечатля от едно съвсем непознато, но ужасно привлекателно момиче. Не беше никак честно! "Но пък кой е казал, че трябва да е!?" прошепна едно гласче, но се направих, че не го бях чул - определено ми допадаше повече да си мисля, че нищо не е честно!
"Хайде де, погледни я, усмихни и' се!" подканваше ме същото това гласче. Този път го чух, и то добре. Защото всичките ми сетива искаха да го направя, само разума не беше на това мнение. Понякога го мразех, понякога му бях благодарен. В момента беше нещо средно между двете - бях благодарен, задето заради него все още проявявам благоприличие и показвам, че съм възпитан, но пък и го ненавиждах, задето исках, а не се осмелявах да направя каквото и да е било.
Но когато усетих ръцете и' върху своите, вдигнах леко учудено глава. Понечих да кажа нещо, не знам какво, нещо, въпреки че можеше да е пълна глупост или безсмислица. Ала осуети опита ми и с всяко следващо нейно действие усещах как сърцето ми бие все по-силно и коремът ми е свит на топка. Отначало, заедно с доста изумения поглед, се усмихнах леко, но в последствие тази усмивка премина в по-голяма и искрена. А и доволна - харесваше ми, дори и да не исках да си го призная.
- Благодаря! - казах тихо и изведнъж в съзнанието ми изплува Роуз. Не я обичах вече, затова се бяхме разделили, но неволно, при думите и', в съзнанието ми изникна нейния образ - винаги щях да я обичам, но вече като сестра, като приятелка, не като жена. Защото с нея, към нея, не си спомнях някога да съм бил толкова развълнуван и притеснен, едновременно свенлив и жадуващ...
- Всъщност, не... Нямам приятелка. От сестра ми е. - което наистина си бе чистата истина. И не знам дали си въобразих или не, но когато и' казах, че съм сам, сякаш усмивката и' стана още по-широка и чаровна. И вътрешно това ми хареса, страшно много ми допадна.
"Искаш да я целунеш, нали? Знам, че ти се иска!" онова гласче отново се обади и бе право, този път наистина бе право за всичко. Не знам как и защо, но това момиче наистина ме привличаше неудържимо и в момента изгарях от желание да я целуна.
- Не стойте на земята... Хайде, елате да седнете - хванах нежно ръката и' и я притеглих към стола до моя. Когато я докоснах, сякаш цялото ми тяло се наелектризира, сякаш всичко в мен се преобърна.
Усмихнах се и се обърнах, за да мога да я виждам изцяло. Бяхме на сантиметри, даже милиметри един от друг. Дишането, пулсът ми, всичко в мен се ускори и не знам какво ми стана просто. Нежно хванах лицето и' с ръце и притегляйки я към себе си, жадно я целунах. Не можех да я гледам просто така и да не правя нищо, не успявах да потисна желанието си. Осъзнавах, че се държа импулсивно, като пълен идиот, но това нещо, което дори и аз не можех да го опиша, бе много по-силно от мен.
- Извинявай... - прошепнах виновно, напълно забравил вече обноските и "Ви"-то. "Целуваш я, а после се извиняваш. Браво на теб, Дилън!". Дъхът ми шареше по лицето и', а аз я гледах толкова запленено.
- Извинявай... - повторих отново и обърнах глава. Изведнъж нормалния Дилън се беше върнал и сега погледът и реакцията и' го притесняваха, даже плашеха. Защото бе напълно наясно, Аз бях наясно, че бях стигнал твърде далеч, че бях твърде дързък и самонадеян. Но пък не съжалявах за действията си.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Пет Май 04, 2012 4:14 pm

Внезапно той протегна ръка и ме хвана, като ме притегли към стола до неговия. Усмихнах му се мило и видях, че и той също ми се усмихва. Лицето му беше толкова красиво. Беше все едно излязъл от сапунен сериал. Тялото ми потрепери. Бяхме толкова близо един до друг, че усещах приятния му дъх , който галеше лицето ми. Не спирах да го гледам без да продумам нищо, а и какво можех да кажа? Не исках този миг да свършва. Когато изведнъж ръцете му се озоваха на лицето ми и нежно ме погалиха. Той ме придърпа към себе си и страстно ме целуна. Усетих как устните му докоснаха моите и за части от секундата в мен се разля нещо топло. Исках да притисна моите към неговите, но не можех да помръдна. Той се отдръпна също толкова бързо и започна да се извинява. Той се обърна. Какво му бях направила? Не му ли хареса? . Машинално изстрелях първото нещо в ума си.
- Не ти ли хареса? - като докоснах устните си. Може би наистина не можех да се целувам. Може би го отвращавах в момента.
Очите ми шареха по гърба му, и с недоумение чакаха отговора му.
- Беше повече от прекрасно. - не спирах да говоря. - Опа.. - засмях се - а глас го казах нали?
Започнах да се притеснявам и да мачкам пръстите си. Внезапно лицето му отново беше на няколко сантиметра от моето. Повдигна лицето ми и погледна отново очите ми. Погали косата ми и прошепна в ухото ми нещо , което до сега не бях чувала. Никой не ме беше карал да се почувствам така. Отърсих се от всякакви мисли и впих устните си в неговите. Този път целувката ни продължи доста повече време. Никой не направи опит да се отдели от другия. Ръцете ми пареха, а по тялото ми все едно се беше прокарало ток. Нежно отдръпнах лицето си и го погледнах като докоснах косата му и погалих брадичката му.
Тогава чух виковете на майка си. Навярно се беше притеснила като не бях до нея. Уф! Никога няма да се научат да ме оставят сама поне за няколко минути. Все още ме мислиха за бебе. - недоумявах как знаеха кога да развалят прекрасните ми моменти.
- Ще ми обещаеш ли нещо? - бързо казах като се загледах отново в очите му. Нетърпеливо зачаках отговора и тайно се надявах майка ми да се забави, преди да ме намери.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Пет Май 04, 2012 5:32 pm

Държах главата си настрани, погледът ми беше сведен, не смеех да я погледна. Въпреки че върху устните си все още усещах нейните, все още чувствах вкуса им. Дишах учестено, но се опитах да го прикрия. При всяко повдигане на гърдите ми, се опитвах да ги задържа в едно постоянно положение, но не можех. Не се получаваше абсолютно нищо.
Когато ме попита дали не ми е харесало, ми се искаше да се обърна, отново да допра устните си в нейните, а след това да и' кажа, че тази целувка бе най-страстната, жадуваната и необикновена в живота ми. Въпреки че беше за секунди. Опитах се да задържа погледа си надолу, ръцете си върху коленете, а неописуемото желание - потиснато. И точно си мислех, че успявам, когато чух думите и'. Дори и да не исках да го признавам, широка и донякъде доволна усмивка се появи на лицето ми. Обърнах се внезапно и в мига щом очите ми срещнаха нейните дишането и пулсът ми се ускориха тройно, ако не четворно повече.
- Беше... - не можех да намеря думи. Сякаш абсолютно целия набор от думи, които имах в главата си, сега се бе изпарил и ми бе адски трудно да се изразя.
- Беше божествено хубаво, даже много повече от това - прошепнах и' на уше и се зачудих на себе си. Целувах една непозната, а после и' казвах колко много ми е харесало. И всичко това на погребението на чичо. Трябваше да се засрамя от себе си! Но не можех, не точно сега.
И точно тогава усетих устните и' слети с моите. Затворих очи и се отдадох на целувката, на най-уникалната и истинска целувка в живота ми.
- Какво? - попитах бързо, недоволен, че всичко приключи толкова бързо. - Ще ти го обещая наистина - как бях толкова сигурен, че ще го направя!? Огледах се и видях леко притеснения и' поглед.
- Какво става? Викат ли те?


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Нед Май 06, 2012 1:01 pm

Погледнах към непознатия и погалих лицето му. Не исках , наистина не исках да тръгвам.
- Трябва.. - преглътнах тежко като го погледнах в очите. Така и не можех да намеря сили да стана от стола и да си тръгна. Нещо ме притегляше към него, към прекрасните му устни, към прегръдките му. Топлотата на тялото му ме привличаше.
- Обещай ми нещо... - усмихнах му се мило като хванах ръката му в своята. -... че няма да ме забравиш.... - опитах се да не се разплача и впих погледа си в ръката му. - Обещай ми, че някой ден. отново ще се срещнем. - все така свела погледа си усетих как се наведе над мен и ме притегля към тялото си. Сгуших се в него като малко кученце и усетих сърцето му. То биеше в такт с моето. Беше толкова красиво. Не ми се искаше да се отделям от него.
Очите ми се напълниха със сълзи, побързах да ги маха преди да ме е видял. Нямах намерение да си мисли колко сам беззащитна и колко уязвима.
- Благодаря ти за това , че ме накара да се почувствам толкова хубаво. - казах като впих устните си за последно в неговите. Исках да усетя още веднъж нежната страст , която се вливаше в тялото ми. Исках да изпитам още веднъж приятното чувство да съм желана.
Когато се отделих леко от него му се усмихнах и зачаках спокойно. Като тайничко се надявах някаква сила да ни скрие и да не позволява да се отделяме един от друг.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Нед Май 06, 2012 5:23 pm

Не знаех защо, но не исках да тръгва. Не знаех дали беше грешно, или правилно, но исках да остане, тук, при и със мен. Когато ме докосна, целия се наелектризирах, и не можех да откъсна очи от нея. Беше изумително красива. Усмихнах се бегло на думите и', и гледайки я така отпусната, може би примирена, не издържах и нежно я притеглих в обятията си. Действаше ми като наркотик - само дето не знаех кое и' е отрицателното.
- Обещавам... някой ден ще се видим... отново... - усмихнах и' се както само аз си можех и за момент си помислих дали да не хвана брадичката и' и да я погледна в очите. Но тази идея веднага ми се стори неподходяща, защото не исках да я отделям от себе си. Наистина, искаше ми се някой ден отново да я срещна, защото това момиче ме развълнува по такъв начин, по който никоя друга жена не го правела, за секунди в мен се надигнаха адски много чувства. Погалих я по косата и след това я погледнах, наслаждавайки се на може би последната ни целувка.
- Няма за какво да ми благодариш, красавице... - прошепнах тихичко и се усмихнах - Аз трябва да ти благодаря... - изведнъж ми хрумна нещо и започнах да се ровя из джобовете на костюма си. Гледаше ме странно, но не и' казах абсолютно нищо, докато след малко не намерих това, което търсех. Подадох и' писалката с усмивка и дръпнах ръкава на лявата си ръка.
- Напиши ми номера си... за да ти се обадя - вдигнах извинително и почти незабележимо рамене и я погледнах, надявайки се след секунди да видя телефонен номер на китката си.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Пон Май 07, 2012 10:27 pm

Колко бях глупава - за малко да се ударя по главата, за да си напомня, че наистина до такава степен ми беше размътен мозъка, че да не се сетя да му предложа номера си. Май наистина бях погълната от този човек. За части от секундата той вече бе преобърнал живота ми с краката нагоре, а сърцето ми подскачаше в гърдите ми. Погледнах го нежно като хванах писалката в ръцете си. Беше така лека, че пръстите ми се заиграха с нея.
- Номера ми ... ами той е ... - боже толкова ли бях хлътнала, че не се сещах как ми беше телефонния номер. Притиснах устни и се замислих. Помнех много ясно първите 3 числа, ами останалите.
- Разбира се. - все едно възкликнах сама на себе си и написах цифрите на ръката му. След което погалих дланта му и спуснах пръстите си към неговите. Вкопчих се в тях като се надигнах леко и с усмивка допрях устните си към челото му.
- Но да ми се обаждаш! - размахах пръст пред лицето му все едно му се карах. Той ме сграбчи в обятията си и започна да ме гъделичка, при което не можех да одържа смеха си. В последствие се усетих къде все още се намирахме. Ние бяхме на гробището , а аз се държах по такъв начин. Все едно бях една малка лигла. Макар да обичах да се лигавя много.
- Хъм.. - възнегодувах и той ме погледна. - Трябва да вървя. - казах като погалих врата му и бавно се изправих на краката си. - Ще ме придружиш ли ? - попитах го като не спирах да го гледам, а усмивката ми не слизаше от лицето ми. - Останалите навярно вече ни търсят. - тогава се сетих за майка ми.
- Мм, да.. определено ни търсят - отвърнах, когато тя извика името ми за пореден път.
Той се изправи и елегантно ми подаде ръка като ме поведе напред като истински джентълмен. Направо се изумих. За миг все едно на негово място бе дошъл съвсем различен човек.
Преди да се кача в колата, отново го погледнах. Той стоеше и с каменния си поглед ме изпепеляваше. Надигнах се леко и прошепнах в ухото му:
- Ще се видим по скоро , от колкото можеш да си представиш! - и го целунах бързо по устните преди някой да беше видял. Качих се в колата и до последно не спирах да свалям очи от него.
Беше така съвършено изваян, а очите му. Очите му ми въздействаха по някакъв странен и необясним за мен начин и караха сърцето ми да изтръпва и да бие както никога до сега.
Тайничко се надявах , че скоро пак ще се срещнем.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   Вто Май 08, 2012 2:46 pm

Гледах я запленено и едва откъсвах поглед от нея. Мястото, където преди секунди бе написала номера си, където ръката и' се бе докосвала до моята, все още сякаш пареше и усещаше топлината, излъчвана от тялото и'. А там, където в момента беше ръката и' - леко сгъната точно над моята - кръвта във вените пулсираше, кипеше, още мъничко и щеше да изригне.
- Искрено се надявам - усмихнах и' се и за секунди ръката и' се изплъзна сред пръстите ми и тя се отдалечи от мен. Стана ми гадно, но се опитах да го прикрия. Заставих си лицето ми да си остане безизразно, да не тръгна след нея като малко, послушно и наивно кученце. Усмихнах и' се бегло и се загледах как колата бавно се отдалечава и отдалечава, оставяйки прахоляк зад себе си.
След известно време дори не можех да я видя.
Обърнах се с въздишка и навих ръкавите на сакото си. Писах на Елена къде са и докато чаках да получа отговора и', реших да си запиша номера в телефона си. Но как? Как при положение, че дори не и' знаех името? За мен тя бе една непозната, която ме грабна, впечатли и развълнува; непозната, с която се целувах и която ми даде номера си. След кратък размисъл записах номера и', а за име бе "КрАсИвАтА нЕпОзНаТа". Щях да се сетя, сигурен бях.
Изведнъж се сетих, че не и' бях обещал да и' се обаждам. Хрумна ми една идея и отново започнах да пиша.
"Непременно ще ти се обаждам, но нали може и да ти пиша... ;p"
Съобщението се изпрати, а в същия момент получих смс-са от Елена и тръгнах към вкъщи, надявайки се отново да видя тези красиви нейни очи и отново да почувствам устните и' върху себе си.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Гробищата на Миднайт, преди три месеца   

Върнете се в началото Go down
 

Гробищата на Миднайт, преди три месеца

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Archive :: RP Posts-