Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Стая №3

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Стая №3   Вто Мар 27, 2012 8:15 pm

Стаята беше с нормална температура и без видими опасности, но беше прекалено хубаво, за да е истина. Целите стени бяха покрити с надписи, а някакво гласче постоянно нашепваше "Убивай, убивай..."... А по пода... по пода бяха пръснати хиляди бележчици с кратки, досадни съобщениийца от досадника -А.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Вто Мар 27, 2012 8:26 pm

Тръгнах бавно с Джош, като не веднъж погледнах назад. Не разбирах … защо не ме болеше за Питър, защо не плачех за него и защо не съжалявах за постъпката си? Какво ми ставаше? Можеше да съм всякаква, но едно не бях … не бях безчувствена. Обичах Пит като по-малко братче и това тук ме объркваше още повече, но след това го разбрах. Видях как Джош отиде при Селена, за да разбере как е. Той никога нямаше да остане при мен, но дори от това не ме заболя. Бях изпълнена единствено с гняв и ненавист. Искаше ми се да бръкна в джоба, да извадя ножа и да повторя това, което направих с Питър, но този път с русокоската. Аз не бях такава, не можеше да съм изпълнена с толкова омраза, че дори и да не ми пука сега. Дори през живота си не бях убивала човек, а току що го направих … убих най-добрия си приятел.
Бръкнах бавно в джоба си и усетих острието на ножа, като започнах бавно да преминавам с палеца си по него, за да усетя колко точно беше остър. Не спирах да гледам към влюбените гълъбчета, а в очите ми бушуваше гневен пламък.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Вто Мар 27, 2012 8:59 pm

Буквално всичко се разигра за секунди - кръвта, писъците. В първият момент се притесних адски много за непознатото момче, но виждайки кръвта и лицето на сестра си - не се бях сетила за това. А трябваше! Прескляпах няколко пъти, за да се осъзная какво да правя, но в момента нямаше много за мислене. Тръгнах към Фей и я хванах за ръката, леко по-силно от обикновено, и я погледнах загрижено.
- Хайде! Фей, да тръгваме... - казах силно и я накарах да ме погледне - Фей, моля те, това не трябва да се случва - продължих в опит да я върна към нормалното, но, за жалост, виждах, че нищо няма да стане - ФЕЙ ТРЪГВАЙ! - викнах й и нарочно направих така, че дланите ми да запламтят. Знаех, че ще я заболи и това ме нараняваше, но тя ми бе сестра, беше по-добре за нея.
За щастие, лицето й си върна предишния вид и двете се затичахме към третата стая, следвайки Жаси, Джош и Селена. Огледах се в новата стая, като погледа ми се връщаше към Фей. Кимнах й насърчително и видях, че русото момиче плаче - поне на пръв поглед. Не знам защо, може би заради уменията ми на вещица, но предчувстах, че има нещо нередно.
- Хей, много съжалявам - прошепнах, приближавайки се до нея - Наистина... Но сега мисля, че трябва да забравим поне за малко случващото се и да мислим как да се измъкнем оттук - последното казах силно, за да може всички да ме чуят, като междувременно ги излгедах един по един притеснено.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Чет Мар 29, 2012 6:17 pm

-Не знам... не знам как ще се измъкнем от проклетия куб, но знам само едно... Знам, че ако хвана -А, ще откъсна леката му глава от раменете и ще я използвам за футболна топка. Ще я прекарам през всички стаи и чак тогава ще я пусна в тоалетната! - заканих се ядно, но се успокоих, защото не исках да тревожа Селена. Обикалях и четях бележчиците, когато се ядосах и ударих стената с крак. Падна една точно определена бележка. Вдигнах я и зачетох на глас:
-Ако искате да си получите силите, пожертвайте още някой... Вече прекали... Няма да стане! Оставаме заедно до края, каквото и да ни струва това и точка по въпроса! -А няма да си играе с нас! - седнах на земята и придърпах Селена в обятията си. Единствено в нейните прегръдки се чувствах спокоен и себе си. Нейната любов ми действаше опияняващо и това си беше истината.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Пет Мар 30, 2012 9:38 am

Гледах Джош и Селена сгушени един в друг и се усмихнах леко. Бяха толкова красива двойка. Не трябваше да се отделят.
Преглътнах тежко и се огледах наоколо.
- Всички искаме да се махнем от тук. - казах кротко. - Аз ще се пожертвам. - в първя момент не бях сигурна какво точно казвам и какво точно се очаква от мен да направя, но знаех, че това е правилното.
- Аз оставам! - ясно казах като видях, че всички погледи се бяха втренчили в мен.
- Сигурна съм! - Джош ме гледаше с недоумение. - Силите ни трябват! Оставам!




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Пет Мар 30, 2012 5:08 pm

-НЕ, Ясмин... Няма да останеш и определено няма да се жертваш. Ако някой ще се жертва някога за нещо в проклетия куб, то това ще съм аз... Ще го направя с цената да Ви защитя. Това е поредната психо-игричка на -А и аз няма да му позволя да ми влезе под кожата. - казах аз като погледнах строго Ясмин. Знам, че върколакът в нея я караше да направи нещо подобно и да вземе това решение, но нямаше да й го позволя. Тя беше единственото ми семейство и нямаше да й позволя да умре тук... Не и ако зависи от мен. Нямаше да позволя да умират повече хора, така че просто си обещах да направя всичко за хората, на които държа.
-Няма да позволя да Ви се случи нещо... Що за водач ще бъда ако пожертвам най-близките си!?! Няма да стане!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Пет Мар 30, 2012 5:22 pm

Джош бе абсолютно прав. Донякъде, разбира се. Не трябваше и той да остава, всъщност, никой не трябва да остава. Това бе една малка и подла игричка, целяща да ни отслаби и разедини. но пък нямаше да стане.
- Ти също няма да оставаш, Джош! Никой няма! - казах по-силно от обикновения си глас и ги погледнах притеснено - Ще останем заедно, достатъчно е, че загубихме... - аа, сега, де, като не знаех как се казваше онова чернокосо момче. Обърнах се, молейки с поглед за подсказка, и видях как нечии устни беззвучно изговарят едно име - Питър! Няма да губим още един!
Бях уверена в думите си, въпреки че не знаех какво ще се случи и дали накрая, ще успеем да излезем всичко от тук, и то така, както влязохме.
- А и няма как да ни вземе силите, Жас, просто няма как! - ее, този път не бях напълно убедена, но трябваше да опитам, все пак
- Ее, тръгваме ли? - опитах се да придам на гласа си известна доза на веселост, или нещо от този сорт, но май не се получи много добре, затова просто вдигнах рамене и изчаках някаква реакция.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Пет Мар 30, 2012 5:44 pm

Итън и Зандър ме изгледаха странно, а Селена притеснено. Държах на всички в куба и нямаше да позволя да им падне и косъм от главата. Обърнах се към Зандър и Итън и ги помолих да отведат Валъри и Селена. Усмихнах се мистериозно и им казах на останалите:
-Ако има някой, който ще е жертва, това ще съм аз и не търпя възражения. - концентрирах се и позволих на водния елемент да ме обземе изцяло. Усетих как лечебните способности на водата ми помагат да се чувствам по-бодър и когато "сеанса" приключи, пъргаво се отправих към една от стените и започнах да късам листчетата. Игричките на това хахо започваха да ми писват и да ми бъркат в здравето. Когато приключих с изкарването на яда си, се обърнах към останалите и в стаята и с бодра стъпка тръгнах към вратата...
-Е, нека просто да продължаваме нататък, защото постоя ли още малко тук, заклевам се, че ще откъсна нечия глава. И то по-точно тази на човека, който ни вкара тук!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Пет Мар 30, 2012 5:55 pm

Усетих онзи сладък гъдел между пръстите на ръцете си.
- Дано да си права, Деми . - обърнах се към нея аз. - Дано да си права.
Не исках и да си помислям какво би станало ако все пак ни се отнемат силите.
'- Но нямам намерение да стоя на едно място в тази мрачна стая. - поклатих глава.
Определено вече ми се завиваше свят от всичкото това лутане и възнамерявах да подкрепя приятелката си и братовчед си, за тръгването. Нямах намерение да стоя тук нито минута повече, но и нямаше да позволя на Джош да се пожертва , каквото и да ми коства това.
Той беше единственото ми семейство и единствената ми утеха, нямаше да позволя да му се случи нещо.
Всички последвахме Джош към вратата.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Пет Мар 30, 2012 6:32 pm

-Аз оставам вече съм била мъртва така че ще го преживея втори път ... давайте тръгвайте и се спасявайте .-Казах като седнах на земята а и затворих очи и заех поза за медитиране.
През ума ми минаха няколко мисли едната бе страх другата страдание и треатата тъга.Да умираш е гадно и сега като си помисля че ще го преживея за твори път ми се искаше да избягам но нямаше да го направя сестра ми все някак ще преживее някак загубата ми и ще има нормален живот с Джейс а Джо и селена ще продължат да се обичат а също така Дилън и Ясмин .Само аз си нямах половинка .Затова трябваше да остана в Рая или в Ада може да среща подходящият за мен мъж и щяхме да имаме хубав задгробен живот.
-Тръгвайте .-Казах когато усетих как очите ми се пълнят със сълзи истаната бе че не исках да свършва всичко това аз ги обичах всеки толкова много но ще направя и невъзможното те да са добре.Сълзите ми започнаха да се състезават коя ще капне първа на пода . Отворих очи.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Пет Мар 30, 2012 7:06 pm

Какво?! Не! Това не можеше да се случва!?! Не биваше! Погледнах учудено и същевременно адски притеснено Фей - тя с всичкия ли си беше, как така щеше да остане тя, защо пък тя?! Не можех да го проумея, може би не исках.
- ТИ... сериозно ли? - приближих се към нея и клекнах на земята - Няма да оставаш, чу ли? Идваш с мен, с всички ни! Няма да те загубя отново! Не искам, чуваш ли? - сълзи започнаха да капят от очите ми, но дори не си направих труда да ги избърша. Хванах внимателно брадичката й и я погледнах в очите - Хайде, моля те, ставай и да се махаме от тази проклета стая, моля те! Самата мисъл... - въздъхнах тежко и отворих уста, за да кажа нещо, но я затворих бързо, защото не намерих точните думи - Няма да мога без теб... По дяволите, стани!
Хванах я за китките и я разтърсих. Исках да започне да мисли трезво, не спонтанно. А и това бе замисъл на -А, нямаше да й позволя да й доставим удоволствие. Изправих се, вдигайки сестра си заедно с мен, и тръгнах към вратата, въпреки че тя не се помръдваше.
- Ако не дойдеш доброволно, ще ме накараш да използвам сила, а знаеш, че това не ми допада като идея!... Затова тръгвай, веднага! - трябваше да бъде заповед, да наложа мнението си, но сякаш прозвуча като молба. Може би наистина беше, не бях сигурна. Единственото, за което бях, бе че искам да бъда със сестра си и нищо друго.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Пет Мар 30, 2012 7:39 pm

-НЕ.-Казах тихо и я погледнах в очите и започнах да плача.
-Всяко начало има своя край моя край е сега Демчо.-Прошепнах и гласа ми се загуби някъде сред думите .''Обичам те и не мога да позволя да те загубя'' искаше ми се да кажа но в гърлото ми имаше буца.Как ми се искаше да имам своето въздействие и да го приложа на нея и да я накрам да ме остави тук и да продължи напред.
-Джейс те чака трябва да отидеш при него .-Усмихнах се през сълзи и се подпрях на стената и като затворих очи.-Върви.-Казах тихо и заплаках тихичко .
-Така трябва .-Казах и гласа ми пак се загуби.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Пет Мар 30, 2012 8:10 pm

- Не! Няма да те оставя! - повторих отново и погледнах сестра си. Продължаваше да упорства, затова, не знам откъде ми хрумна, но просто може би бе най-добрата идея за в момента.
- Тогава и аз оставам! - бях категорична - Ако няма да дойдеш с мен, значи аз ще остана с теб!... Както в имението... нали помниш? Само дето този път Дилън просто няма как да дойде и да ни даде няколко умни предложения - засмях се през сълзи и отидох при сестра си.
Хванах отново лицето й и щом ме погледна, й се усмихнах през сълзи - исках да вярвам, че това ще завърши добре и ще бъдем всички заедно. Все пак аз бях по-голямата, трябваше да се грижа за сестра си, не да я оставям сама в изчанчен куб в ръцете на психопат.
- Джейс може да почака, повярвай ми - гласът ми бе леко по-висок от шепот, но въпреки това знаех, че ме е чула - В това сме двете, заедно - прегърнах я и я погледнах миличко.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Съб Мар 31, 2012 8:54 pm

Погледнах я и долазих до нея като я прегърнах силно.
-Толкова съжалявам че трябва да останеш тук но ... трябва другите да се спасят и трябва да получат способностите си ... съжалявам че и ти ще умреш.-Не бях сигурна дали ще умираме или ще бъдем изтезавани но не ми пукаше исках да бъда със сестра си и нищо друго.Отдръпнах се леко от нея не смея да я погледна в очите .
-Сърдиш ли ми се ?-Попитах тихо и погледнах земята тъпо като един кичур коса се изплъзна от ухото ми и бързо го върнах на мястото му .Обичах сестра си и не исках да умира или да бъде наранявана .Погледнах ръцете си преди по тях имаше едва забележими знаци които значеха че съм елементалистка но сега те бяха започнали да избледняват .
Не боже да бъде наистина ли дарбите ми ги нямаше не можеше без моите дарби аз съм едно нищо.Не нямаше да бъде така не трябваше да бъде така... не беше редно просто добре аз добре да нямам дарби но всички други не го заслужаваха аз бях безрасъдна но те не бяха те бяха добри хора.Не спирах да гледам ръцете си .Не мога да повярвам по тях отново се появяваха онези знаци... този път бяха по бели виждаха се изцяло а не бледи като предишните.Сега оставаше да разбера дали съм си върнала способностите.Вдигнах ръцете си във въздуха и призовах огнения елемент като в ума ми се оформиха крила .Усетих жегата около ръцетет си и тогава пламъци започнаха да излизат от тях .Окей огнения си беше наред усетих полъха на вятъра около мен мириса на пролетните цветя и солената вода под краката си и душата тя ме изпълваше.От гърба ми се показаха множество пера аа това разбира се бяха крилата ми .
-Деми силите ми те се върнаха пробвай и ти дали и твоите са се върнали.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Съб Мар 31, 2012 9:31 pm

- Никой няма да умира, а и аз избрах да остана, не си ме карала да го правя - казах и се насилих да се усмихна, бършейки сълзите.
- Естествено, че не! Как бих могла? Та ти си ми сестра! - прегърнах я и се зачудих какво ли става с останалите в другите стаи.
Дано да бяха добре, защото иначе не знам какво щях да правя. Все пак нали идеята за оставането ни бе те да продължат без проблеми в другите стаи. А и ако във всяка стая някой трябваше да се жертва, а ние се жертвахме и двете, то поне в следващата да се избегне това.
- Какво?! Как така имаш сили? - погледнах я учудено.
В първия момент си помислих, че просто иска да ми повдигне настроението, или че дори бълнувам, но видях крилата и' и огъня, мириса наоколо. Усмихнах се и се съсредоточих в сестра си. В момента се радваше адски много, че е получила силите си и се чудеше дали и аз имам своите. И ако случайно кажех "не", щеше да се самоубие.
- "Спокойно!" - усмихнах се широко при вида на лицето и'. Определено бе чула гласа ми в главата си - Имам ги! - казах и я прегърнах силно. Това просто не беше за вярване. - Какво направи, за да си върнем силите!?!
Все още бях тотално удивлена, и ми бе трудно да го реализирам. Станах и започнах да се разхождам, за да избия някъде появилата се енергия.
- Чакай малко... Щом ние имаме сили, значи и останалите би трябвало да имат, нали? - попитах въодушевено, но пък Фей откъде можеше да знае това - Все тая, сега няма как да разберем. - казах през лек смях и се усмихнах - Но трябва да измислим начин да се измъкнем оттук, нали си съгласна?... Все пак имаме сили...









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Съб Мар 31, 2012 9:42 pm

Усмихнах се дяволите и се загледах в сестра ми .Изхода ни бе блокиран усетих когато ръката ми не можеше да мине през вратата.
-Ще трябва да използваме Телепортиране което само Боговете използват но ще го преживеят.Изхода ни е блокиран.-Казах и се усмихнах и повдигнах веждата си като се засмях започнах да се сещам как се правеше въпросното телепортиране.
-ХАЙДЕ ДРУГИТЕ СИГУРНО СА ДОБРЕ НО НЕКА ПОБЪРЗАМЕ.-Казах с леко по-висок глас от колкото бе нужно но нямахме време.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Съб Мар 31, 2012 10:52 pm

Засмях се, този път искрено - може би за пръв път откакто бяхме в тоя отвратителен куб - и погледнах сестра си. Въодушевлението и нетърпението се четяха в очите й, не че в моите не, предполагам.
- Добре, ще се телепортираме - усмихнах се и отидох до сестра си - Да се надяваме, че няма да... - аа сега, пак забравих думата, израза по-точно. Завъртях очи за момент и се обърнах към сестра си - да кажем, че дано този път се разминем с обичайните чувства след телепортация - успях да уточня и се засмях. Хванах Фей за ръката и я погледнах, а погледа ми я питаше дали е готова. Но схвана ли го?! Не бях сигурна. Нито къде трябваше да се озовем.
- Аа, умнице, къде трябва да се озовем? В смисъл, нали трябва да си намислим място, кое ще е то, при положение, че не знаем къде са?! - това наистина си бе проблем, затова още преди да ми е отвърнала, започнах да мисля как можем да формулираме мястото, където искаме да отидем.
- Какво ще кажеш и двете в един и същи момент да се приготвим за телепортация, групова, а мястото: "Заведи ни там, където са нашите приятели"?... Или нещо от този сорт, не знам - вдигнах рамене и зачаках нетърпеливо реакцията на сестра си, защото сега най-много от всичко, нямахме време, а се нуждаехме от такова.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   Съб Мар 31, 2012 11:06 pm

-Демчо кралското телепортиране не е като другите то ти позволява да проследиш даден човек да надникнев мислите му да се телепортираш там където никой не може да се изгубиш в други измерение това е единственото нещо което е почти забранено за използване ... но ние сме важни личности и сме лоши момичета.-Засмях се и хванах сестра си като попрошепнах тихо;
-Мислите на Джошуа Райли.-Усетих гъдел в корема си жега около ръцете и краката си и видях огнени кълба около нас и после се издигнахме във въздуха като около нас се образува силен вятър и изчезнахме а от нас остана една лента нещо като част от млечния път.Ама боговете в космоса ли живята?Но това си беше част от млечния път знаех го бях сигурна.Това телепортиране беше много силно и искаше много енргия затова не се и учудих когато от носа ми бликна струя кръв и бях бледа като брашно.
-Добре ли си ?-Казах като вече виждах другите.Двете закрачиме към вратата и след секунди бяхме вътре .Очите ми се спряха на някакъв мъж или жена не знам но главата ме беше от череп и около нея имаше и пламъци .Добре май беше мъж но не съм много сигурна както и да е.Имаше и вериги.Това да не беше лошия батман?













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Стая №3   

Върнете се в началото Go down
 

Стая №3

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: Hypercube-