Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Къщата на Девон, преди 7 месеца

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Къщата на Девон, преди 7 месеца   Нед Мар 25, 2012 1:19 pm

Ммм, обожавах вкуса на устните и' - толкова меки, сладки - опияняваха ме, всъщност, самата Роуз го правеше. Но я познавах, и точно защото я познавах, и то от доста време, знаех, че в момента, по този начин, се опитва да ме пречупи, за да и' кажа какво съм и' подготвил. Ахх, наистина ми бе трудно да и' устоя и да не се предам, но трябваше. Бях си казал поне този път, тази вечер, да запазя изненадата в тайна. Но щеше да ми е трудно.
- Знам какво правиш? - казах след мъничко с мистериозна усмивка и получих объркан поглед в отговор - Опитваш се да ме пречупиш, но няма да стане - усмихнах се отново и впих устните си в нейните - Макар че ще ми бъде трудно.
Взех чашата си и отпих малка глътка. Малка, малка, колкото и малка да беше, виното свърши. Погледнах чашата учудено - сериозно, толкова ли бързо я изпих - и след това се пресегнах за бутилката. Но нали бях кавалер, първо сипах на Роуз, а след това на себе си. Погледнах я мило и се замислих над казаното от нея преди малко.
- Кой се е опитал да те целуне? Ако го видя, не знам какво ще му се случи... Да се опитва да целува моето момиче - казах през лек смях и погледнах часовника - минаваше осем и половина.
- Гладна ли сте, госпожице? Тази вечер съм на вашите услуги? - възкликнах след малко и вперих продължителен поглед в Роузи.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Rose Tayler
Human
Human

Брой мнения : 50

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Девон, преди 7 месеца   Вто Май 08, 2012 3:50 pm

Роуз присви леко очи и погледна Девон, опитвайки се да разгадае какви ги бе намислил, но не можеше. Дори и да го познаваше доста добре, колкото той познаваше нея и винаги разбираше както иска тя, Роуз в този момент не може да предположи нищо. От личен опит знаеше, че Девон беше непредсказуем и щеше да е напълно безсмислено да се опита да разбере какво бе намисли. Рано или късно той щеше да 'и каже, нали така? Затова, че Роуз не смяташе повече време да губи в опити да го накара да 'и каже изненадата, колкото и да искаше да разбере. Просто щеше да преглътне голямото си любопитство и да остави всичко в неговите ръце по негова преценка.
Погледа 'и се спря в пламъка на една от свещите и в съзнанието 'и се появи онзи момент, който най - често я преследваше в сънищата, които са я карали да се събужда посредата на нощта с писъци, събуждайки Девон неведнъж. Онези спомени, когато все още беше малка, имаше всичко, имаше семейство и родини, които я обичат до онзи ден, в който убиха баща 'и пред очите 'и запалиха имението 'и в Русия, докато малката все още се криеше под леглото си и очакваше папа да дойде и да я спаси. Но него го нямаше. Безжизненото му тяло стоеше до Роуз, кръвта му бавно течеше навсякъде по пода около него, докато всичко около него гореше, но него го нямаше.
Бързо отмести погледа си от свещта, връщайки го на Девон, който я гледаше леко притеснено. Тя се усмихна и го целуна, като по този начин казваше, че всичко е наред. Нямаше за какво да се притеснява. Всичко беше наред, щом той беше до нея. С него Роуз се чувстваше в безопасност и знаеше, че не можеше нищо лошо да се случи.
Облегна се удобно на дивана, като отпи от чашата си с вино. За секунди огледа цялата стая и всичко, което Девон бе постигнал с обстановката, която много 'и харесваше.
- Умирам от глад. - каза тя сериозно и се засмя. - Не, че е нещо ново за мен. - добави през смях.
Беше слаба, но това не значеше, че не яде. О, за Бога, не. Тя беше тази, която през пет минути проверяваше хладилника да не би магически да се е появило нещо ново, което не е яла до този момент. И само при тези спомени отново се засмя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://famous-and-fabulous.bulgarianforum.net/
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Девон, преди 7 месеца   Пет Май 11, 2012 3:28 pm

Усмихнах се доволно, когато разбрах, че няма да се бори, за да разбере какво и' бяха намислил. И дори и да не ми го беше казала, видях го в погледа и', а след това го почувствах и в целувката и'. Въпреки че тя трябваше да изразява други неща. Но все тая. Усмихнах се още веднъж, даже лекичко се засмях, чувайки думите и'. Защо ли всъщност я бях попитал? Винаги беше гладна, каквото и да ставаше, когато и да я попитах. А беше божествено хубава и слаба, при това не тренираше като мен. Просто не разбирах как запазва фигурата си. Но това не беше важно в момента.
Изправих се и без да и' кажа нищичко, отидох бързо в кухнята, като малко се съмнявах дали и този път ще дойде да надзърне какво правя, или ще изчака търпеливо. Минаха няколко минутки, докато приготвях и дооправях нещата, Роуз не се беше появила. Значи май щеше този път да изчака търпеливо. Въпреки че знаех, че изобщо не обичаше да чака, за каквото и да е било. Усмихнах се на себе си и след секунди отново се върнах при Роузан, носейки огромна и тежка табла. Оставих я на масичката пред нея и се усмихнах загадъчно.
- Какво ще предпочитате, госпожице? - започнах да показва най-различни ястия, някои от които бях приготвил сам, други пък бях поръчал, все пак не бях толкова добър в готвенето. Разкрих и последното приготвено нещо и погледнах Роуз, като вдигнах игриво вежди.
- Имаш голям избор...


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Девон, преди 7 месеца   

Върнете се в началото Go down
 

Къщата на Девон, преди 7 месеца

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Archive :: RP Posts-