Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Стая №2

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Стая №2   Съб Мар 24, 2012 5:23 pm

Коридорът с капаните не представляваше нищо особено, освен едно тясно помещение с много скрити капани и механизми по пода, тавана, дори и по стените. За това би било добре да се внимава къде се стъпва и как се подпира на стената, защото никой не знае какво дебне отсреща.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Съб Мар 24, 2012 7:38 pm

Все още се оглеждах наоколо и идеята с празен коридор не ми допадаше много. Имам предвид, какъв беше смисълът да е празен?! Все пак това бе -А, нямаше да ни улесни толкова прекарването тук. Имаше нещо нередно, само дето не знаех какво точно. Огледах се отново предпазливо и чак тогава отговорих на Зандър.
- Добре, съгласна, но... - преди да кажа каквото и да е било още, Джо се впусна по коридора и от пода изникна някакво растение, което започна да се увива по краката му, в опит да го препъне - да внимаваме - довърших тихо и вперих поглед в нещото, което изникна от пода. То пламна и след секунди стана на прах.
- Това, със сигурност, не е обикновен коридор... - казах след малко и се огледах, този път видимо притеснена. - Мисля, че има капани по пода и стените - отбелязах и погледнах момчетата. - Да не се застоявяме много тук, а? - щом останалите кимнаха бавно, бегло се усмихнах.
Фей тръгна да стъпва напред, но изведнъж ми дойде нещо на ум.
- Чакай! - извиках и тя замръзна - Не знаем къде са капаните, нито какви са... Трябва да сме внимателни, не само че коридора е тесен... - не довърших и отново се огледах. Трябваше да измислим нещо, но какво. - Ами ако вървим в колона по един и се прикриваме взаимно? - беше ми хрумнало току-що и мисля, че ако останалите схванеха какво имам предвид, щеше да се получи... май.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Съб Мар 24, 2012 7:46 pm

Без да послушам и за секунда, се стрелнах по коридора и задействах голяма част от капаните. Демс ни даде предложение да вървим в колона по един и да се прикриваме взаимно, затова казах:
-Ар тръгвам напред, а останалите - след мен... - направих крачка напред и срещу мен полетяха дървени колове... Накарах известно количество вода да ме предпази и след това се спрях. Обърнах се към останалите и казах:
-Внимавайте! - да, но задействах поредния капан и ако Демс не беше отреагирала, нямаше да съм сред живите. Това беше момента, в който се молех да съм безсмъртен, така че просто казах:
-Пфу, бях на косъм... Благодаря. - усмихнах се в знак на благодарност и продължих внимателно да се движа, молейки се да оцелея, за да променя Фейсбук-статуса си.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Съб Мар 24, 2012 8:00 pm

Усмихнах се и докато влизахме с Вал в стаята казах:
-Добре.. хора.. отдръпнете се.. Това е моята част - видях, че всички погледнаха към мен недоверчиво, но аз пуснах ръката на Вал и й казах;
-Идвам след малко.. - след тези думи тръгнах по коридора. Беше ред за моите сили. Моето шесто чувство. Точно , когато стъпих на първата плочка спрях, защото пред мен премина една огромна брадва. Преглътнах и се затичах. Включвах капан след капан, но благодарение на рефлексите си отскочих и преминах между няколко стрели. Приземих се на ръцете си и започнах да правя различни акробатични номера, но точно когато стигнах края на стаята стените се забиха една в друга. Всичко се сплеска, а аз изчезнах между тях, но.. нямаше кръв. Секунда по късно всичко се изключи. Аз стоях в края на коридора и се ухилих до уши, като казах:
-Та... мисля, че сме готови за третата стая!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Съб Мар 24, 2012 8:27 pm

Итън каза нещо за мобилния Фейсбук и аз го обичах знаех какво чувста и исках но телефона ми бе в чантата ми а -А щеше да си плати след като го докопам .Ще му прережа гърлото и ще страда както само аз мога да го накрама да страда.Никой не можеше да отнеме телефона ми гримовете ми и най -м важното да ме приспи без да искам .Ченокоското започна да прави акробатически движения и отключваше движения усмихнах се и се засмях .
-Гениален си .-Казах и се изправих дупето ми не бе активирало капанои ама то и без това си беше малко така че .
-А не можехме ли просто да прелетим с елемента въздух вместо да се мъчим да видим къде са капаните ?-Попитах и се усмихнах глупаво .













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Съб Мар 24, 2012 8:49 pm

-Всъщност да... Можехме да използваме и по лесния начин, но сега вече не е момента за съжаления... Ето ни и във втората стая. Погледнете в средата... Има някакъв съд с вода... Трябва да има нещо на дъното... Нека проверим. - казах аз като отидох и надникнах вътре. Стори ми се, че има някакъв ключ и се опитах да бръкна, за да го взема, но нещо ме опари. Болката беше неописуемо силна. Отдръпнах се и казах на хората:
-Трябва да намерим начин да изкараме водата, но да не е в течно състояние. Има нещо в нея, което кара кожата да изгаря. - предупредих останалите и се отдръпнах от съда, като видях как водата трепти. Или имаше земетресение, или имаше нещо, което щеше да връхлети в стаята. Не грешах... Съвсем скоро се появи някакво създание, но дори аз самият не знаех какво е...




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Съб Мар 24, 2012 9:47 pm

Минах като на магия през адския коридор и с облекчение влязох в следващата стая, където Джо вече се бе надвесил над нещо.
- Не можем ли просто да я изпарим? - попитах след малко след лек размисъл.
Ала отговор така и не получих. В стаята се появи някакво създание, в първия момент не можех да разбера какво е. Лицето му бе красиво, с фини, деликатни индийски черти. Кожата му бе безупречно гладка и имаше огромни влажни кафяви очи. Но само лицето бе красиво - черни прилепови криле бяха увити около съсухреното му, сивокожесто тяло и ноктестите му крайници. Очите ми се разшириха. Но не можеше. Не бяха ли само легенди? Разтърсих глава и премигах няколко пъти, за да се уверя, че това наистина се случваше.
- Байтал - прошепнах след малко и вперих поглед в създанието, което мислех, че съществува само в легендите и митовете, и в момента бързо се приближаваше към нас.
Напрегнах се - трябваше да си спомня всичко за тях. "Хайде, Демчо, мисли, мисли!". Съзнанието ми се върна няколко дни назад - бях в библиотеката и се натъкнах на няколко легенди, а именно за байтали. Примитивна, звероподобна твар, създание на нощта, тъмнината, един вид представител на вампирския клан.
- Светлина! - промълвих след малко и знаех какво може да спре съществото - Чувствителен е към светлина, това е някакъв изчанчен вид вампир, трябва да има светлина!... Трябва да създадем светлина...
Погледнах притеснено към останалите. Знаех какво трябва да направим, но не знаех как. Огледах ги до един, дано някой да се сетеше как да измагьосаме светлина, дори и изкуствена.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Нед Мар 25, 2012 11:58 am

Деми беше права. Определено имахме нужда от светлина, затова и помогнах с каквото мога.
- Нека използваме частицата която имаме от огъня. - усмихнах и се аз.
- Може би просто трябва да смеем част от елементите, за да си помогнем в разрешаването на загадката. - Не знаех колко бях права, о само се приближих предпазливо в стаята и застанах до приятелката си.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Нед Мар 25, 2012 8:27 pm

Веднага използвах водната стихия и след като получих и помощ с въздушната, кубът беше готов и огненото кълбо беше затворено вътре. Светлината блесна с все сила и накара нещото да се изпари, но преди да изчезне, то замахна срещу мен и ме одра по врата. Ядосах се мислено, но пък за сметка на това съществото изчезна, така че нямаше нужда да се ядосвам. Седнах в ъгъла, а Селена се спусна да ми помага. Видях няколко сълзи по лицето й, затова само я прегърнах и я успокоих, че съм добре и че няма нужда да се притеснява за мен. Останахме прегърнати, когато изведнъж в стаята взе да захладнява страшно много. Обърнах се към момичетата с огнената стихия и казах:
-Погрижете се всички да се стоплят, а аз ще потърся вратата, за да се махнем от тази стая... Обещавам Ви, че няма да позволя никой да пострада, колкото и тежко да ми е в този момент... Искам всички да се върнем в Миднайт!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Пон Мар 26, 2012 10:33 am

-Пфф.. суперхиро.. - след тези мой думи се огледах и казах:
-Остави на мен! - преглътнах и започнах да се оглеждам. Може да нямах изострените си сетива, но имах шесто чувство. Чувството на паек, което му помагаше винаги и тогава казах:
-Там! Зад огромната ами.. прилича на стена, но може да се движи.. - усмихнах се и допълних:
-Зад него се крие входа! - видях как нашия герой се сви до стената, а аз започнах да търся начин, за да отворя..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Пон Мар 26, 2012 12:55 pm

С Жаси се съсредоточихме върху огъня и това случайно да не опърлим някого, опитвайки се да създадем нормална температура, докато останалите, главно момчетата, търсеха начин как да се измъкнем от тази отвратителна стая.
Сякаш беше лесно - и нашето, и тяхното - особеното с одрания врат на Джо и факта, че ръцете започнаха да ме болят. Сбръчих вежди и направих усилие, да продължавам да се съсредоточавам само и единствено върху огъня в ръцете ми, да го поддържам. Но когато непознатия каза къде е стаята, обърнах едното кълбо натам, за да има повече светлина към мястото.
- Междудругото, вие двамата - посочих ги с поглед, русокоската и тъмнокоското - Как се казвате и какво сте? - бях прекалено любопитна, но все пак не ги познавах, а и непознатия малко ме беше издразнил с по-предното си изказване за силите.
Съсредоточих се в това да видя дали ще има успех с откриването на лицевата част на вратата-спасение.
- Ако искате повече светлина или топлина, само кажете - усмихнах се след малко и погледнах Ясмин леко притеснено - Добре ли си? Да не ти идва в повече?









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Пон Мар 26, 2012 1:25 pm

Погледнах момичето и казах:
-Аз съм човек.. - след тези думи започнах да опипвам стената и накрая казах:
-Тук.. - натиснах едно копче и стената се премести. Пред нас се откри вратата и казах:
-Вървете... - доближих се до порязания и го метнах на рамо, като му казах:
-А аз ще те нося.. - след тези думи закрачих към вратата с Джошуа на рамо и се надявах да няма нищо против..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Пон Мар 26, 2012 7:09 pm

-Благодаря... - казах аз и след като се изправих и видях как всички се изнасят, се обърнах към Итън и Зандър, които ми направиха знак да продължим, а Зандър каза, че ще остане сам, замалко, за да се увери в нещо. Реших да не му противореча и бавно започвахме да се изнизваме един по един. Изправих се и казах на непознатото момче:
-Благодаря, но от тук ще продължа сам. - усмихнах се и се изправих, като се подпрях на касата на вратата и се обърнах към Демс:
-Ъм, Демс благодарим за огъня, но вече може да го загасите... Да се надяваме, че Зандър няма да направи дълъг престой в стаята. - засмях се и двамата със Селена се отправихме към другата стая заедно с множеството, като се сетих какво всъщност е 13 освен Петък:
-Стаите! Имаме още 11 стаи, в които трябва да оцелеем... 11 е цифрата на отвратителните места, от които трябва да се махнем.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Пон Мар 26, 2012 7:33 pm

- Сериозно ли? - започнах да мигам на парцали и да гледам вторачено в момчетата. Първо в непознатото, което претендираше, че е човек, а след това и в Джош, Итън, Зандър и накрая пак Джош.
Тринайсет стаи - това наистина беше мнооого. Но пък в момента нямаше нужда от огън, така че се отпуснах за кратко и си отдъхнах. Усмихнах се мило и приятелски на Жаси, но погледът ми търсеше Фей. Нямаше за какво, но просто прекалено много се тревожех за нея - нямаше как да се повтори случката в онова имение, но все пак - нещо, вътре и дълбоко в мен, се тревожеше постоянно за сестра си и мислите ми отново и отново се връщаха към нея.
- Идеята ти беше супер! - Отидох до Фей и я прегърнах нежно - Обичам те, малката!... А щом има още единадесет стаи, трябва да възстановим енергиите, аурите и силите - обърнах се към момчетата и заедно с Фей се изнизахме през вратата, чакайки да видим мъченията в следващата стая.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 7:02 pm

През цялото време мълчах и се държах напълно неадекватно. Какво можех да направя … и какво всъщност трябваше да направя? Надявах се никой да не е разбрал, че аз се бях събудила много преди тях и на съвсем различно място. Дали нямаше всички да ме нападнат, когато разберат, че знаех много повече от тях.
Затворих очите си и се помолих постъпката ми да бъде правилна, като тръгнах бавно след тях. Цялата треперех от ужас и чак сега успях да проговоря.
- Пит – казах съвсем тихо с изтормозен глас, но той май не ме чу – Питър – извиках колкото можах, а той се обърна и тръгна към мен.
Направих се, че не мога да вървя, като все още не бях минала през врата и имах нужда от помощ, но това въобще не беше вярно. Опипах притеснено джоба си и ми се искаше нещата от него да са изчезнали, но не бяха … щеше да е много по-лесно, ако просто ги нямаше, защото сега трябваше да избирам.
Питър дойде веднага при мен и ме хвана през кръста, като ме дръпна към врата, но аз го спрях. Приближих се бавно до него и устните ми докоснаха много нежно неговите. Не го целувах за пръв път, но до преди това беше по онзи небрежен приятелски начин, а сега усетих някакви тръпки, които преминаха през тялото ми. Може би това щеше да бъде най-голямата грешка в живота ми, но не можех да допусна да се случи другото … това беше моя избор.
- Само единия трябва да мине – казах тихо, като визирах него и някой друг, но не споменах името му.
Направих едно прикрито движение и никой не видя какво стана, освен Пит, но той нямаше да може да каже много, защото единственото, което усети след това, беше парещата болка в корема му. Кръвта му бързо започна да напоява ризата му, а аз го хванах преди да падне и двамата се отпуснахме бавно на земята.
- Пит, неее – изкрещях с всички сили и няколко сълзи се стекоха по лицето ми, а аз се развиках за помощ.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 7:09 pm

Вал имаше нужда от помощ и след това ми каза, че само един трябва да мине. Какво? Как? Нищо не разбрах. Усетих целувка. Това беше последното нещо, което усетих преди болката. Ужасна и много силна болка в стомаха. Ръката ми придържаше тялото ми, когато я погледнах и попитах:
-Какво по... - но дори не можах да довърша изречението си. Свлякох се на пода, като Валъри ме придържаше, колкото може и се опитах да преглътна, но усетих кръвта, която излизаше от устата ми. Усмихнах се и погледнах Вал. Протегнах ръка към нея, но нямах сили, за да я задържа във въздуха. Ръката ми падна на земята до тялото ми и... явно това беше.. Главата ми плавно се извъртя и аз изгуби съзнание... и пулсът ми спря.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 7:27 pm

-Вал, какво стана?!?... Зарежи, няма време за губене точно сега... Трябва да спрем кръвта колкото се може по-бързо... - без да мисля особено много, свалих ризата си и превързах кървящото момче. Помогнах да го извадим от локвата с кръв и проверих пулса му. Беше едва доловим, но имаше някаква надежда... "Мисли Джош... мисли..." концентрирах се, когато изведнъж в съзнанието ми изникнаха няколко асоциации "Река, езеро, водопад... Ох, по дяволите Джош! Мисли!" укорих се наум и продължих да мисля, когато си спомних... "ВОДА! Тя има лечебни свойства...". Концентрирах се и когато водата се появи, отключих лечебните й способности, но те не бяха достатъчни, за да съживят момчето... Трябваше да има още нещо, но за момента реших да го стабилизирам... После щях да мисля какво да правим с него.
-Някой да има идеи какво да правим?




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 7:33 pm

Изкашлях се и изплюх малко от кръвта, която ми оставаше. Вече беше на свършване и след това се огледах, като всичко ми се размазваше. Хванах момчето за яката и с последни сили казах:
-Вървете.. спаси.. Валъ..- и усетих, че това явно ще са последните ми думи, защото не можех да се държа повече. Бях силен, но тук.. бях просто човек..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 7:41 pm

Пресегнах се и оцапаната ми с кръв ръка докосна силното рамо на Джош. Изведнъж ме побиха тръпки, когато осъзнах какво бях направила, но просто трябваше ... направих го заради него и ми се искаше да му го кажа, но знаех, че ще ме намрази заради това.
- Трябва да тръгваме - казах накрая, като все още придържах Питър и се правех на тъжна - знам как изглежда, но ... трябва да го оставим.
Продължих да плача, за да изглеждам по убедителна, защото все пак това беше най-добрия ми приятел ... а аз току що го наръгах с нож. не знаех какво ми става, но и не можех повече да мисля за това, защото ми ставаше все по-гузно и щях да се намразя.
- Джош - извиках накрая и го накарах да ме погледне - той няма да се оправи ... той е просто човек.
За пръв път споменах нещо, което подсказваше, че аз не съм човек, пред Питър, но вече нямаше никакво значение. той нямаше да разбере нищо истинско за мен и това ме успокояваше до някъде, защото може би не бяхме истински приятели.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 7:58 pm

-Зандър, Итън... тръгвайте! Вал, не ми е много присърце, но си права... Няма надежда за него... - избърсах сълзите от лицето й, подпрях Питър на стената и гузно се обърнах за последен път. Сакото ми беше при Селена, а ризата се търкаляше някъде по пода около непознатия. Усмихнах се мило на Селена и след това хванах Вал и я поведох за ръката в неизвестна посока след останалите. По пътя заличих сълзите й и след като пристигнахме някъде... дори аз не знаех къде, казах:
-По моите изчисления, куба се движи и променя позицията си на всеки 65 секунди... Това са 8 измерения, което означава, че можем да останем тук, докато куба извърши поредната промяна на положението си. Помогнах на Вал да седне и отидох да видя какво прави Селена. Междувременно Итън и Зандър четяха поредните послания на -А.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Кастиел
God
God

Брой мнения : 20

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 8:31 pm

Бавно започнах да пристъпвам в стаята, като много добре си знаех къде е моята жертва, или по-скоро човекът, който трябваше да съживя. Приближих се до него и му вдъхнах част от силата си, колкото да може да отреагира. Подритнах го един-два пъти и му казах:
-Хей, пич... Имам едно предложение за теб... Как ти се струва да ти дам живот, а ти да живееш до живот с проклятието да не обичаш и да не бъдеш обичан... Омразата да те провокира да забравяш чувствата си и да преследваш грешниците или да отнема душата ти и да те оставя на произвола на съдбата в Ада или Рая... Как ти се струва? - попитах арогантно като приклекнах до него, така, че да мога да го виждам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 8:35 pm

Погледнах го и му казах:
-Да какво? - след това се замислих. Аз защитавах тези, който обичам.. аз живеех заради тези, който обичам а единствения човек, който обичах и ми беше приятел и ме уби. Явно нямаше за какво да се боря повече:
-ДА! Искам.. - след тези думи го погледнах в очите и допълних:
-Какво трябва да направя?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 8:36 pm

Седях на земята и гледах как нещото започна да изчезва и след миг го нямаше .И после започнах да оглеждам стаята за евнтуални изненади когато чух нечий вик беше онова момиче всъщност не знам дали беше вик ушите ми ме боляха усещах бързото биене на сърцето ми видях кръвта .Не можах да сваля поглед от нея .Устих как вените около очите ми изпъкват а куческите ми зъби се усължавата .
-Демс.-Казах панически но не можах да спра да я гледам как започна да се стича около стаята събираше се в една локва и ставаше все по-голяма и по-голяма.Преглътнах и усетих как глада у мен се събужда както и чудовището в мен .Направих една крачка към кръвта .Не забелязвах нищо друго само кръвта ми беше в главата не можех да мисля за нищо друго исках кръвта знаех че я изкам но не трябваше не трябваше .Вече бях доста близо до кръвта и сложих ръката си отгоре й и кръвта започна да мокри ръката ми вдигнах я и я померисах вените ми изпъкнаха още повече и издишах тежко.Тялото на момчето бе далеч от мен но кръвта му ме омайваше а аз бях точно пред нея момчето беше дръопнато на някъде в страни но кръвта седеше неподвижно на пода и все едно се страхуваше да мръдне.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Кастиел
God
God

Брой мнения : 20

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 8:40 pm

-Трябва да се примириш с втората си същност, за която ще разбереш повече, след като я получиш. - не казах нищо повече... Просто прокарах ръката си през гръдния му кош... Завъртях я и след като я измъкнах рязко, казах на момчето:
-След време ще ти стане ясно, за какво става дума, но сега... сега просто ще изпитваш жажда за отмъщение и ще подгониш приятелите си... Хората, на които някога си държал... Единственото ти желание ще е да убиваш наред. - засмях се ехидно и след това пристъпих към изхода, като за последен път се обърнах към момчето и казах през смях:
-Успех, заблудена душа... Аз изчезвам... - ехидна усмивка се появи на лицето ми и аз изчезнах като дим, като след мен остана само ехото от ехидния ми смях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   Вто Мар 27, 2012 8:47 pm

Питър преглътна и се чудеше какво стана току що. Помисли си че умира и се отпусна, но когато човека излезе от стаята той просто си пое дълбоко въздух и усети, че диша отново. Огледа се и не знаеше какво става.. просто... не знаеше къде се намира..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Стая №2   

Върнете се в началото Go down
 

Стая №2

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: Hypercube-