Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Hero.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Jang Hwa Woo.
Angel
Angel

Брой мнения : 42

ПисанеЗаглавие: Hero.    Съб Мар 24, 2012 12:41 am



Kim Jaejoong

Любовта нима тя съществува ?

Гледах луната и си задавах този въпрос отново и отново веднъж се запитах дали луната не изгрява зареди мен защото аз бях нейната любов но тя бе доста по възрастна от мен .В този свят има много луди хора но имаше и самотни аз бях един от тях .Защо Бог е създал хората явно си е мислел че всеки един от тях ще намери своята полувинка както Адам и Ева но е грешал тогава е бил още млад и глупав имал е някакви представи за съвършен свят .... но за всичките тези години хората по планетата се промениха много някои предпочитаха да са самотни други пък искаха да бъдат обичани.Аз бях от вторите искам да бъда обичан но явно ще умра сам . Но може би така е по-добре така няма да има грешки нито изневери нито драми.Знам че някъде там има момиче за мен което ще ме обикне такъв какъвто съм и никога няма да се откаже от мен зареди някаква глупост .Във всяка връзка има времена на караници а дори при някои и караниците довеждат до скъсване но аз не исках това исках просто една малка частица обич . Хората които умеят да обичат заслужават да бъдат в Рая но аз не знаех какво е обич не я разбирах но много искам да се науча да обичам трябваше да го направя.Веднъж имах едно увлечение в едно момиче но това си остана просто едно увлечение не прерастна в обич тя ме отблъсна когато поисках да се съберем наистина тя ме използваше има и такива момичета ... на кому е нужно някакво момиче да си играе със чувствата ти и накрая да бъдеш просто една черупка?Гледах към пълната луна и въпросите просто ме убиваха всички тези въпроси се завихриха във главата ми и взех скицника . Той бе точно до мен а молива и гумичката до него взех го в скута си и отворих на един празен лист това бях сега просто един лист .Бях самотен трябва ми някой който да може да ме разсейва от самотата да бъда по свободен да ме научи да се забавлявам . Милиони пъти съм се опитвал да се забавлявам сам но винаги си оставах с опитите.Започнах да рисувам мечтаното момиче . Тя беше с права и кестенява коса очите й бяха сини като небето или като дълбините на океаните .Кожата й бяла като слонова кост и слаба . Толкова много пъти бях рисувал една и съща рисунка и всеки път тя завършваше в кошчето знаех че това е момичето на мечтите ми но просто не можех да обичам някаква рисунка .Дали по света има и други които са толкова самотни като мен или само аз се лутам в този свят без семейство без любима без приятели ?Молива започна да се движи по белия лист хартия а тъмната диря която оставяше след себе си след време започан да се оформя във някаква фигура.Не издържах повече въздухнах и ударих земята със юмруци станах и скъсах скицника на две и станах рязко по-точно скоцих погледнах надолу и видях как хората минават под терасата ми ръка за ръка.Взех якето си обух се и излязох .Нощта бе пред мен закрачих бавно по улиците на Париж . Мислех че след като съм в града на любовта ще срещна ''любовта '' но явно съм се самозалъгвал . Не знаем колко време съм ходил просто знаех че движа краката си на някъде но не знаех накъде . Видях някакво езеро а точно в центъра му пълната луна се виждаше кристално ясно . Седнах на тревата и погледнах отражението си във водата .

Самотата е най-добрият ми приятел.

Някога чувствали ли сте се така все едно не съществувате а сте просто един наблюдател ?Гледате живота на хората и искате да бъдете на тяхно място ?Понякога това се случва и на мен но знам че ако бях просто наблюдател живота ми щеше да е хиляди пъти по-лесен .Съдба къде сбърках защо ме наказваш това изпит ли е да видиш какво мога или просто се подиграваш с мен ?Питах се но знаех че няма да получа отговор стоях в леглото си и гледах белия таван .Напоследък обичах да изживявам живота на другите на герои от книги на герои от сериали само не и моя живот . Мисля че съм героя в някога книга с гаден и депресиращ край в който аз съм главен герой и накрая нещо се случвам и откривам любовта и накрая умирам или нещо се случва с мен и изчезвам . Мисля че някой ден просто ще се самоубия защото не мога да живея този проклет живот .Бих дал всичко за малка частица обич дори и фалшива да опитам от магията да разбера какво е да обичаш .Но нямам смелост да сложа край на живота си до последо ще се боря за любовта ще заслужа мястото си в Рая.Трябва да бъда щастлив за всичките си 19 години съм правил толкова добрини а накрая пак аз оставах сам тъжен и неуверен в себе си . Сълзите запариха в очите ми и усетих топлината им която се стича по бузите ми ето го този етап в който съм в депресия и започвам да се наранявам . Неведнъж съм бил в болница зареди раните които съм правил на ръцете лицето си и корема ми но винаги лекарите ме спасяваха . В този момент не можех да спра просто трябваше да нараня външната обвивка на себе си за да разбера че съществувам и че трябва отново да се върна към живота и да разбера че пак ще съм сам .

Смъртта моят съсед.

Понякога си мисля че просто сънувам и че докато сънувам най-хубавият си сън смъртта ще дойде и ще вземе живота ми нямах търпение да дойде този момент може би тогава ще се преродя и ще я намеря или тя ще ме намери . Студенината която изпитвах докато лежах на пода в банята а топлата вода течеше отгоре ми долазих до онзи ъгъл до който водата не достигаше и отново ги усетих сълзите на тъгата самотата болката и на разбитото сърце на моето разбито сърце.Всъщност дори не знаех имам ли такова усещах че нещо в гърдите ми бие че имам пулс но просто не го усещам като сърце то всякаш просто ме държеше буден но само това другите неща които трябва то да ти дава при мен ги нямаше . Имах просто една мечта толкова ли беше трудно тя да стане реалност . Беше толкова проста мисля че осъществяването на тази мечта може би ще спаси живота ми и сърцето ми ще функционира номрално . Но с какво да залепя счупените части на моето механично сърце.Да точно механично защото роботите не изпитваха чувства те просто съществуваха но без да изпитват никакви чувства а може би аз съм робот.Не роботите нямат сълзи а аз имах .Но роботите бяха само един метал и купища болтове. Това ли бях и аз метал и болтове?Не исках да бъда това ... никога не съм мислел че живота ми ще се превърне във хорър филм дори не беше и филм а просто една черно бяла лента на която има само мои снимки и кадри .

Имах я и съдбата ми я отне.

Из улиците на Париж се виеше ужасен вятър исках да стоя в къщи но не можех поне сега усещах някакви емоции или поне знаех че съм жив ръцете ми бяха замръзнали дори премръзнали но не ми пукаше харесваше ми да усещам нещо различно от леглото или пейките . Вятъра все едно искаше да убие косата ми мяткаше я във всевъзможни форми но тя просто не се спротивляваше.Очите ми кафеви преди бяха жизнени а сега бяха студени и безчувствени като камък .Кожата ми беше студена зареди вятъра а цвета й наподобяваше слонова кост а мусколите ми които сега бяха скрити под блуза и и под нея някаква тениска .Устих някой да притиска тялото си до моето и тогава видях някаква фигура пред мен .
-Съжалявам .-Гласа й беше мек като кадефе останах да гледам лицето й то беше точно както на скиците ми това беше момичето на мечтите ми . Различни мисли се разминаваха в главата ми ''Бог е решил да ми даде възможност '' '' съдбата ме награждава'' ''тя не е реална'' '' сънувам ли '' .
Погледнах я и се усмихнах а очите ми се напълниха със надежда .Проговорих;
-Няма нищо не се тревожете . -Усмихнах се .Сърцето ми заблъска бясно във гърдите ми и се опитах да успокоя дишането си .Очаквах този момент толкова много време ... видях как тя За се изчервява и се усмихна като се показаха белите й зъби.Тя ме погледна в очите нямам търпение да науча името й .
-Може ли да попитам как се казвате?-Попитах и предложих да седнем на пейката а тя не възрази .Вече обичах знаех какво е да обичаш означава пулса ти да не е нормален да усещаш сърцето си все едно ще изкочи от гърдите ти да искаш да я целунеш .Та ние се срещнахме едва сега а аз вече я обичах ?Как е възможно товa?
-Мелиса... а ти ?-Гласа й беше толкова сладъки толкова мек дори не чух въпроса й просто се радвах че научих името й . Всички стени които съм издигал през всичките тези години се стопиха всичките пъти в които съм бил наранявам все едно бяха забравени а сърцето ми бе залепено или по-добре бе ново . Усещах всичките му ефекти а не само биенето му.
-Хиро .-Отговорих кратко и се усмихнах за малко но после устните ми се стегнаха в една тънка линия . Образа й започна да изчезва а заедно с него и новото ми сърце изпитвах болка на мястото му където сега имаше просто някаква дупка.Сълзи се застичаха по лицето ми докато се опитвах да хвана ръката й но тя просто бе прозрачна не хващах нищо все едно тя бе призрак .Образа й си отиде а аз останах на пейката сам сълзите ми капеха по стената и скърбяща земя ако това бе моя сън нямаше да страдам само аз исках и някой друг да изпита болката ми . Аз бях само един човек нищо повече .

Връщане в реалноста .

Станах от студения под на банята водата все още капеше а аз явно съм бил заспал образа й не ми излизаше от ума.Съдбата отново се намеси реши да ми даде нещо и накрая да ми го отнеме.Но все пак вече знаех какво е да си влюбен и какво е чувството да имаш функциониращо сърце . Засмях се тъжно такъв съм глупак никога няма да съм щастлив винаги ще бъда неудачник който няма да намери любовта и винаги ще мечтае затова и ще бъде влюбен само в сънищата си . Явно аз просто не съм създаден да обичам но исках да мога да умея да мога да дарявам любов.Седнах на леглото и покрих лицето си в длани и затворих очи ето я пак онази депресия . Този път се измъкнах от нараняванията но какъв беше смисъла да не се нараня сам като всичко около мен се руши на парчета .Както си и мислех вече бях просто една празна черупка.Всички стени които бях свалил в съня си вече бяха дигнати отново бях студен като камък и безчувствен .

Преместване.

Трябваше да се махна от париж твърде много спомени на едно място всъщност не точно спомени а просто глупави мечти и надежди които никога няма да се сбъднат . Събрах багажа си и хванах самолета като след 12 часа вече бях пристигнал тук .Но не можех да се откажа ако и тук не намерех любов щях да се откажа от живота си каквото и да ми струва не си струваше да живея живота на една обвивка без никакви чувства без емоции без нищо да аз бях нищо .Настаних се в хотела и се загледах в тавана тук беше различно бях свикнал на белия покрив на апартамента си в Париж а тук тепърва трябваше да свиквам със новите неща .


ВЕЧЕ ЗНАЕХ КАКВО Е ДА ОБИЧАШ НО ТАЗИ БОЛКА НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА.


Последната промяна е направена от Han Hyun Ri. на Вто Юли 17, 2012 5:08 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Hero.    Съб Мар 24, 2012 9:25 am

Одобрен!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
 

Hero.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Raptile

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Archive :: Герои-