Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Стая №1

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Стая №1   Сря Мар 21, 2012 7:06 pm

Стаята беше празна, изписана с надписи и уравнения, както и с една врата без брава или нещо подобно. Единственият начин да се премине през нея бе да се разгадаят надписите "Благата дума врати отваря" и "Отговорът е винаги срещу вас...".




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Сря Мар 21, 2012 7:36 pm

Всеки бе малко по-превъзбуден, отколкото трябваше, но беше нормално, в положението, в което се намирахме. Виждах притеснения поглед на Ясмин, не можех да си представя как се чувства в момента - все пак стихията и' бе в превръщането, не в магиите. А и аз като бях вещица - какво? Да не би да имаше нещо по-различно - имам предвид, не бях елементалистка, за да ми бъде лесно. Но пък стихийните магии бяха основни, бях чела доста за тях, и то наскоро, дано да се получеше нещо. Въздъхнах, поемайки си голяма глътка въздух, с която се надявах всичко, което знаех за Огъня, да ми бъде под ръка, а и да мога смислено да го обясня на Жаси.
- Спокойно, просто можем да използваме само природните стихии, а специално ние - огнената... Не е трудно, ще ти обясня - опитах се да я успокоя, но не знам дали се получаваше, самата аз наистина бях притеснена. Прегърнах я мило и се усмихнах тъжно - Основното предимство на огъня е в бързината от ефекта му и в сравнително лесното му призоваване. - поне това знаех, жалкото бе, че всичко бе само на теория. Погледът ми се спусна към китките ни - моята и на Жаси - на всяка лява такава трябваше да се е появила малка кръгла татуировка, от която да призоваваме стихията ни. Или пък така трябваше да е, въпреки че по китките ни нямаше нищо. Погледнах разширено - сега какво? Но във всеки случай не трябваше да тормозя приятелката си с това, и без това бе свръх притеснена и объркана. Изведнъж усетих как нещо невидимо ме парва по китката - едва забележимо червено-оранжевеникава кръгла точица се отбелязваше по ръцете ни - Спокойно, така трябва да стане, с тях ще викаме огъня - офф, изобщо не ме биваше в обясненията, а сега, сега трябваше да обяснявам толкова важно нещо на Жаси.
Огледах се наоколо и видях някаква новопоявила се врата.
- Какво е това там? - попитах учудено и открехнах вратата съвсем леко. През малкия процеп се виждаше, че дъската е изписана с нещо. Присвих очи и видях цифри и букви - Това са уравнения... - прошепнах след секунди и погледнах останалите. - Ще рискуваме ли да влезем? Все пак, няма как да стане по-зле, нали? - изгледах ги всичко по един и накрая погледнах към изписани стени. Ами ако решенията на уравненията, бяха ключ към измъкването ни...









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Чет Мар 22, 2012 4:35 pm

Паниката, която бе замъглила съзнанието ми постепенно бе изместена от любопитство, едва доловим страх и решителност. Забелязах, че всички започнаха да се съвземат от първоначалната изненада, оглеждаха помещението, говореха притеснено и сподавените им, неизказани думи правеха обстановката напрегната. Напрежението се вееше във въздуха, обгръщаше ни с невидимият си плащ и неволно потръпнах. Чувствах се безпомощна и гневна, затова леко стиснах ръката на Джо и срещнах омите на всеки един поотделно. Кимах с разбиране, а мислите ми се блъскаха, причиняваха ми ужасно главоболие и цялата атмосфера не ми влияеше добре.
Имахме само по една сила, а сега -А ни беше подготвила предизвикателства. Трудни, неразрешими, но от тях зависеше животът ни. Деметра отвори една врата и мълчаливо я последвах, като погледнах окуражително Ясмин. Бе видимо притеснена, всички друга също, но за нея бе голям стрес, най-малкото, че като върколак бе съвсем ненаясно с магиите. Поне имаше кой да я пази.
Гледката загложди любопитството ми и направих още няколко крачки, докосвайки стената, следейки и изучавайки уравненията, малките драсканаци, едва разчетимите букви и знаци.
Забелязах, с крайчеца на окото си, как всеки прави същото. Надпис прикова погледа ми. Извиках тихичко Джо и промълвих:
-Виж това-посочих буквите, написани с червено мастило, дребни и трудно разчетими-мисля, че е на някакъв език и е важно послание, оставено от -А. Не искам да прибързвам със заключенията, но не бива да губим време. Имам лошо предчувствие.
Облегнах се на рамото му и въздъхнах уморено.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Чет Мар 22, 2012 6:04 pm

Деми всячески се опитваше да ме успокои, но страха в мен надделяваше. За първи път се чувствах толкова притеснена. Ръцете ми трепереха , а очите ми шареха наоколо и оглеждаха останалите. Имах чувството, че всички ме наблюдаваха.
- Сигурна ли си, че ще се справя? - погледнах китките си, след което нея. Признавах си, че като не можех да се превърна във вълчица, бях ужасно стресирана и не бях сигурна , какво точно се изискваше от мен. Гледах я как се затруднява да ми обясни. "Може би наистина е ужасно трудно, камо ли да призовеш такава стихия!" - започнах да се плаша още повече. Преди да кажа каквото и да било - проследих погледа на Деми. Тя гледаше към врата - навярно появила се преди малко, защото бях готова да се закълна, че не я бях видяла.
Огледах я и накривих глава като послушно кученце. Странно , но имаше нещо написано там. Вгледах се и каква беше реакцията ми - там имаше числа и букви, много букви. Уравнения?
"О, не, никак не ме биваше в математиката" . От малка мразех да смятам и да изчислявам. Въздъхнах едва чуто и се вгледах в Джо и Селена, който също гледаха заинтригувани от надписите.
- Може би трябва да се опитаме да разберем какво всъщност искат да ни кажат. - казах и се приближих към вратата , като я докоснах леко с длан.
"Хубаво дърво" - помислих си и се усмихнах, жалко , че ще трябва да унищожим вратата, за да преминем.
- Числата! - казах на глас, въпреки да не знаех какво точно значеха. - Изглеждат така.... - замълчах за момент. - ....числата показват колко човека сме в стаята! - казах силно.
Нямах представа дали е така.
- Някой ни наблюдава! - заоглеждах се за камери или прочие. - Знае, колко сме тук и как да ни унищожи. - присвих очи и оголих зъбите си. Макар да не можех да се превръщам, все още кучешките ми зъби си бяха в комплект.
- Бъдете нащрек!




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Чет Мар 22, 2012 7:10 pm

Станах и отидох при Селена, като се зачетох в надписа, който беше на латински. Когато го прочетох, рязко се обърнах към всички и казах:
-Спрете! Това не е каквото си мислите! - изтичах и затворих вратата, замислен над думите... Ами ако... ако... Точно така. Бавно започнах да движа ръцете си по дървото, когато изведнъж усетих една кухина. Внимателно махнах дъската и видях едно огледало. Естествено, там имаше червен надпис "Отговорът е под носа ти...". Усмихнах се мистериозно и пристъпих крачка назад. Отидох до мястото, където стената се отразяваше и нежно прегърнах Селена. Усмихнах й се окуражително и й казах:
-Отдръпни се леко назад... - замахнах срещу стената и тя се раздроби. Нима това беше... беше стъкло! Малко се порязах, но се заклех, че хвана ли -А, ще му откъсна леката главица от раменцата.
-Е, хора... Мисля, че избеганхме единия капан на -А, но не знаем какво ни очаква напред, така че нека седнем и помислим за момент как да групираме силите си. - обърнах се към Итън и Зандър и попитах вещера:
-Какво следва сега? - придърпах Селена в обятията си в опит да я успокоя, като тихичко й прошепнах, че всичко ще се нареди:
-Демс? Фей? Някой? - попитах с надеждата да получа нормална идея какво да правим.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Чет Мар 22, 2012 7:16 pm

Очите ми бавно се отвориха. В главата ми всичко кънтеше. Чувах разни звуци. Беше разговор между различни хора. Когато отворих очи сетивата ми направо побесняха. Зениците ми се свиха и тези красиви сини очи просто запариха ужасно. Затворих ги отново и поставих ръце пред лицето си. От устата ми се чу звук от дразнещото усещане:
-Ах-х-х. - издишах и след това се опитах да оправя пулса си. Бавно задишах и повдигнах глава. Премигвах със свити очи и се опитвах да свикна със светлината, а след това забелязах крушката, която светеше над главите ни. Всички бяха в паника. Добре, че беше студената стена зад гърба ми, за да мога да остана прав. Бавно отпуснах ръцете си към земята и накрая се подпрях. Стегнах мускулите си, за да се изправя и докато се отърквах в стената подпрян на нея стигнах до изправена поза. Огледах се и видях Вал. Бавно закрачих към нея и като пияно хлапе се клатушках. Мразех това. Сетивата ми бяха толкова изострени, че когато някой си играеше с тях просто ми трябваше доста време, докато се възстановя, но когато доближих моята русокоса приятелка се свлякох на колене и я погледнах. Усмихнах се и попитах:
-Добре ли си? - не ме интересуваше къде сме и какво става. Просто знаех, че дори и да ми остане само една сила това ще ми е достатъчно, за да я спася. Преглътнах и огледах. Бавно се изправих и казах:
-Хора.. без паника. - усмихнах се и допълних:
-Просто трябва да помислим над загадките, като отбор - но през цялото време. Погледа ми се спираше на един образ. На единствения човек, на който държах.. Все пак бях заради нея тук, но това не беше проблем. Имах нужда от.. малко тренировка. Изпуках вратът си и реших да погледна загадките, но видях че всички се съсредоточиха срещу тях. Погледнах Вал и казах:
-Благата дума може би е "Моля" - усмихнах се и допълних:
-А отговора сигурно се крие в някое уравнение.. - след тези думи издишах и след като си изказах мислите попитах:
-Какво мислите?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Чет Мар 22, 2012 7:36 pm

Уравненията! Как можех да забравя уравненията?!? Момчето беше право. Опитах се да реша всичко наум и след като стигнах до крайния резултат, казах на всички:
-72! Това е... 72... - казах замислено и започнах да чета надписите на латински, когато се натъкнах на нещо интересно. На стената беше гравирано нещо, което се срещаше в килиите. Начинът, по който затворниците отбелязваха прекараните дни там. Усмихнах се мистериозно и казах с нотка на вълнение в гласа си:
-Хора... Това са... Това е стих от библията за Края на света, а 72 са часовете, които ни остават, за да се измъкнем от тук. - обърнах се към всички и след като се изправих и помогнах на Селена да стори същото, се обърнах към Зандър и Итън, като им казах да погледнат останалите няколко уравнения. Нежно целунах Селена и се обърнах към Деметра:
-И сега... ами предлагам да видим какво ще кажат Зандър и Итън за уравненията и след това да минем през вратата.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Чет Мар 22, 2012 8:05 pm

Погледнах леко изумено Джош - вярно, бях доста добра в математиката, но пък да реша наум такова уравнения за толкова кратко време - беше едва ли не невъзможно. "1500 години, Демчоо! 1500!" гласчето в главата ми отново се появи и съвсем леко и незабележимо поклатих глава. То бе право. Нямаше да споря с него, все пак, след известно време и аз стигнах до същия отговор.
- Браво, Джо! - похвлих го искрено, макар че не бях сигурна дали другите ще го изтълкуват така - Сега само трябва да намерим начин да се измъкнем до три денонощия, защото иначе... - не довърших изречението и в стаята настана потискаща тишина.
Приближих се до стената и се загледах в уравненията. Но нямаше смисъл да се опитвам да им намеря решенията, щом Итън и Зандър се занимаваха с тях. Върнах се при Ясмин и Фей, като междувременно се спънах в едно от стъклата на пода - сериозно, как можех да се спъна в стъкло?! Ядосах се и се събух, хвърляйки обувките си нанякъде. И изведнъж... изведнъж..
- Джошуа! - възкликнах след малко и се обърнах рязко към него, за да го виждам. Видях, че момчетата тъкмо ще кажат нещо, но им направих знак да мълчат, хвърляйки им умолителен поглед - Неслучайно -А е оставила тези съобщения. Някой от тях са добри в математиката, други - в логиката, трети - в нещо друго. Можем да използваме една стихия, не знам кой го каза, простете за което, но е напълно прав - трябва да се комбинираме, да работим заедно... Края на света, какво се казва в Библията за Края на света, че всъщност нивга няма да настъпи, мислим ли като един, работим ли заедно... и щом - А ни е дал по една сила, да не стоим и да се притесняваме къде сме и какво ще стане, ами да си поръзмърдаме мозъците и да измислим нещо бързо... - усетих, как острия ми език малко по малко се прокрадва отново, но се опитах да го подтисна и се обърнах към сестра си и кмета - Вие сте Елементалисти, как възможно най-бързо и лесно можем да обедими стихиите и да се измъкнем оттук - попитах бързо и се приближих към Жаси, като междувременно стъпих върху ещо остро. - Мамка му! - изшептях и се обърнах към Итън и Зандър - Какво щяхте да казвате?









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Чет Мар 22, 2012 9:12 pm

-До колкото съм наясно, кубът извършва движения, без да се мести... Което означава, че всички стаи се движат... Това значи, че и ние се движим в момента. До колкото съм чувал, Елементалистиката може да е много могъща материя... - усмихнах се мистериозно и продължих с тезите си:
-Имаше... някъде бях чел за една магическа игра, в която може да комбинираш елементите по различни начини. Нека опитаме с огъня и земята и да създадем пламтящи лиани, за да видим какво има зад фалшивата врата или да използваме въздуха и водата, за да направим нещо като платформа. - засмях се и след това се изправих и започнах да се разхождам наоколо, като подритвах стъклата, които се бяха пръснали по пода. Зандър получи 72... Но другите две числа... 13 и 5... Веднага направих асоциация...
-Петък 13.... Това е третия ден... в 05:00 след обяд, или трябва да излезем, или ще се разбием на молекулярната си структура.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Пет Мар 23, 2012 2:34 pm

Огледах се и казах:
-Ами.. явно всеки знае някоя тайна и знае кое какво значи - чувствах се като най-тъпия човек в стаята, защото те откриха толкова работи, а аз само мърморех. Погледнах към вратата, която беше пред нас и просто се доближих до нея. Натиснах бравата и беше заключена. Преглътнах и реших, че щом те са умниците в стаята, аз ще съм силният, но най-голям тъпанар във филма на ужасите. Стиснах зъби и започнах да забивам рамо във единствения вход. Просто се набивах с рамо в нея и се надявах да отворя. Преглътнах и след като усетих ужасна болка не спрях. Просто се забивах с рамо в нея, а за да не се сещам за болката просто преглътнах и се замислих за нещо друго. Разбира се Вал се появи пред очите ми и как ми мърмори "Ти идиот ли си? Я се спри". Спрях, но само за секунда издишах и вдишах и след това продължих да забивам рамото си във вратата, като заех, че ако продължавам така ще го извадя..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Пет Мар 23, 2012 4:34 pm

Непознатия започна да се опитва да разбива вратата, но касата бе метална. Единственото, което можеше да спечели с това е много, много посещения при травмотолога си заради извадено рамо... "Само благата дума отваря вратата". Сетих се! Сетих се! Май се сетих... Приближих се до непознатия и казах:
-По-добре си запазиш силата за после... Ще ти е нужна... - усмихнах се и застанах пред вратата, като се усмихнах и повторих думите... Тогава изведнъж възкликнах:
-А ако е на латински?!? Всички знаем какво е извратеното съзнание на -А, но си обещавам, че изляза ли от тук жив или по-мъртъв, ще му се стъжни просто, така че нека се позамислим как ще действаме. Обърнах се към вратата и започнах да плъзгам бавно ръцете си по грапавата повърхност:
-Placere esse aperta ... Venit, nos ire ... - казах думите на латински и вратата бавно проскърца:
-Ъм, някой може ли да ми светне?




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Пет Мар 23, 2012 5:35 pm

Не схванах особено много какво искаше да каже Джош и това, че нямаше как да прочета мислите ми, наистина не ми влияеше и помагаше особено добре. Все пак се съсредоточих върху думите и действията му и след малко май разбрах какво правеше. След малко вратата проскърца и той поиска светлина.
- Разбира се - усмихнах се широко, мислейки "Джо, наистина си гений!". Протегнах ръце, но нищо не стана - Секунда... - докоснах леко новопоявилата се татуировка и усетих как от ръцете ми излиза малко огънче. С поглед го оформих и малко го уголемих, приближавайки го внимателно към момчета.
- Така добре ли е? - попитах, внимавайки да не се разсея и да нараня някого, колкото бях непохватна и леко неуверена в момента. Във всеки случай, това че бях здравно и равно стъпила на земята, ми бе от полза, и то доста. След малко обаче кълбото започна леко да намалява, или пък в стаята ставаше все по-тъмно. Не знам - едно от двете беше със сигурност.
- Ъъм, Жас... помощ? - обърнах се притеснено към приятелката си след малко, но бързо се обърнах към Селена, която бе близо до Джо, не исках в момента да го разсейвам - Става ли нещо? Какво виждаш?









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Пет Мар 23, 2012 5:39 pm

С Деми веднага откликнахме на молбата на Джо. Нямах представа какво трябва да правя , но нещо в мен ми подсказваше, че така трябва да се направи. Събрахме ръцете си с Деми и образувахме малко кръгче, от което изкарахме огън. Светлината изпълни стаята и я затопли. Вече го нямаше смразяващия студ, който сковаваше тялото ми.
- Така, добре ли е , Джо? - приближихме огъня към него като внимавахме да не го опарим и да е настрана от вратата, нямахме представа какво ще последва.
Всички зачакахме , втренчили погледите си в момчето.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Пет Мар 23, 2012 6:07 pm

-Мисля, че... - не довърших, а се затичах напред и ориентирайки се в полуосветеното помещение. След около секунда-две се върнах с книга и малък лист от -А. Обърнах се към хората, които бяха в стаята и оставяйки книгата на пода, започнах да чета листчето:
-Хора, -А пак ни пробва... Слушайте... "Оцеляхте и разкрихте тайните ми, но не искате ли да се сдобиете с бързина? Трябва да се обърнете един срещу друг, използвайки стихиите си... Победителят печели състезанието... И способността."... - нямаше да стане... Това нямаше да се случи... Никога нямаше да се обърна срещу приятелите си и Селена. Скъсах бележката и вдигнах книгата и казах на всички:
-Ще минем и без интригите на това...това нещо за момента и изобщо, така че нека се съсредоточим и да помислим как да се изкачим до вратата, която се намира... Ами ето там горе. - усмихнах се и отворих книгата, която бях намерил и се зачетох:
-Това са начините, по които можем да комбинираме силите си, за да се справим с онова нищожество.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Пет Мар 23, 2012 7:08 pm

Ядосвах се със всяка изминала минута мразех този елемент.Смръщих вежди и съжрах ръцете си като започнах да ги разделечавам и пак да ги приближавам усетих как въздуха около мен започва да трепти и в ръцете ми се оформи едно мини турнадо.Изругах когато след секунди то се превърна просто във лек ветрец.Бях слаба както си и мислех .
Тогава чух някой да казва думата комбинация и станах веднага като започнах да бръщолевя пълни глупости;
-Може да направим водна стълба да я заледим с елемента земя да обвием леда в корени а с огъня да поддържаме температурата на цветята защото когато въздуха и водата се смесят понякога температурата стига доста под нулата а и виждам че разстоянието до вратата е доста голямо ... какво мислите?-Попитах като пак си седнах на земята и се загледах в тях













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Màrtin Davis
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 691

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Пет Мар 23, 2012 7:53 pm

Всичко ставаше толкова... ами толкова досадно заплетено, така че ми се прииска да се самоубия... Или по-лошо, много по-лошо - да разкажа играта на онова побъркано създание... Усмихнах се мистериозно и изведнъж плеснах с ръце и възкликнах:
-Фей е права! Наистина трябва да го направим, но преди това... - свалих сакото си и наметнах Селена с него... - трябва... трябва да се погрижим за останалите, които не могат да понесат температурата, или иначе казано... Нека да помогнем на живите. - усмихнах се и погледнах Селена многозначително. Седнах до нея и отметнах косата й встрани. Усмихнах се мило и казах:
-Всичко ще е наред, обещавам ти... Но нека... Нека последваме плана на Фей и да започваме. - за щастие бях вещ в елементалистиката, така че въздушните пипала, които създадох не бяха никак лоши и сложни за създаване.
-Някой да помогне. - засмях се и продължих да поддържам въздуха във форма.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Съб Мар 24, 2012 9:57 am

-Нека да намесим и водния елемент, за да се получи поне част от заплануваното. - концентрирах се и няколко водни пипала се примесиха с въздуха, образувайки лед. Сега оставаше да създадем и земната част от импровизираната стълба, за да се измъкнем. За щастие Итън се учеше в движение много бързо и съвсем скоро всичко беше готово. Усмихнах се мистериозно и казах на останалите:
-Вие тръгвайте, аз искам да направя нещо... - видях много объркани погледи, но просто се усмихнах в отговор и им казах:
-Доверете ми се... Все пак в ръцете ми има цял един град... Обещавам да направя всичко възможно, дори и немислимото, за да се измъкнем живи от тук... А сега просто ме послушайте и тръгвайте преди да сме загубили още повече време. - подканих хората и се стрелнах към стаята, от която бях извадил по-рано книгата. Извадих химикалката от джоба си и реших, че щом -А може да ни оставя съобщения, мога и аз. Написах "Жалък, но добър опит... Пази си главата... -J" - усмихнах се самодоволно и се върнах в стаята, където хората все още се изнизваха по стълбата. Усмихнах се и зачаках и последния да се качи преди да тръгна, като междувременно оставих още няколко съобщения на -А.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Питър Паркър
Hero
Hero

Брой мнения : 215

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Съб Мар 24, 2012 3:43 pm

Огледах се и казах:
-Впрочем.. не ни трябва стълба... - след тези думи погледнах ръцете си. Ами да.. единственото, което ми оставаше беше да опитам дали имам лепкавите сили. С тях се катерех, но когато докоснах стената ръката ми просто се плъзна по нея. Не разбирах какво става и тогава казах:
-А.. извинявам се.. изгубил съм си силите.. така де.. аз.. такова.. попринцип мога да се катеря, но.. в момента.. съм нормален човек.. при вас как е? - и ги погледнах любопитно..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Съб Мар 24, 2012 4:44 pm

- Ти сериозно ли? - обърнах се изненадано към непознатия, точно когато щях да се качвам по стълбата, и несъзнателно изгасих огъня - Чак сега ли схвана, че... - започнах остро, но видях погледа и на Фей, и на Джо, така че въздъхнах и си замълчах, лепвайки си бегла и фалшива усмивка.
- Все тая, няма значение - казах, отстъпвайки назад - Качвайте се вие, трябва да си взема сандалите.
Огледах се наоколо и след малко видях къде точно съм ги захвърлила. Взех ги и щом момчето се изкачи, започнах да се катеря, като междувременно се бях обула. Качих се бързичко, доста по-бързо от него.
- За протокола, можеш да използваш само магията на земята, а не силите, които имаш. Защото сега... как да го кажа... нямаш ги - измърморих на непознатия, но видях и сестра ми, и приятелката ми, затова само вдигнах ръце, все едно се предавам, и се усмихнах виновно - Добре, млъквам, само спокойно.
Помещението, в което се намирахме, беше доста тъмно, както осъзнах, след като се огледах. Погледнах Жаси и й кимнах, при което и двете измагьосахме няколко огнени кълба, които разположихме някъде по средата на стаята, да се реят във въздуха като лампи, факли май е по-подходящо. Оставих кълбетата и се огледах наоколо. Очите ми се разшириха от почуда.
- Какво, по дяволите, е това? - попитах, нарушавайки тишината и се огледах отново.

P.S. Извинявай, Питър, просто героинята ми е с маалко по-остър език.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Съб Мар 24, 2012 5:11 pm

Усмихнах се обичах когато сестра ми говореше по този начин развеселяваше ме но реших да я смъмря.
-Демчо .-Казах със сериозен тон и й отправих един поглед който гласеше ''остави момчето''.
Джо отиде на някъде и после се върна но преди това каза нещо но не го слушах .Усмихнах се и се заизкачвах по стълбата като пазих равновесие стигнах сестра ми и другите хора които бяха горе и се усмихнах.
-Здравей народе.-Усмихнах се и направих марсианския поздрав като събрах пръстите си и се получиха общо 3 пръста.Засмях се и се огледах нещо привлече вниманието ми но бързо забравих какво бе нещото.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Съб Мар 24, 2012 5:45 pm

Всички започнаха да се изкачват по импровизираната стълба. Защо елементи...? Защо не можеше нещо друго. Бях си свикнал с четенето на мисли, но не... Сега трябваше да стоя и да се чудя как да се оправям с Елемента, който бях получил. Усмихнах се на останалите и започнах да се катеря нагоре, като през цялото време не спирах да мисля за Ариадна... Опитах се да звънна, но нямаше покритие... Нещо се месеше в комуникационната мрежа и не ни позволяваше да използваме мобилните си. Е, това беше! Чашата преля! -А ни беше лишил от много, но телефоните... Мобилния ми Фейсбук... Това вече беше война... И то Война с голямо "В". Едно беше да ми отнеме правото да говоря, но правото да си пиша по стената... Е това вече беше върха на... на... просто си обещах, че докопам ли -А, ще откъсна главата му и ще я пусна в тоалетната, независимо има ли такава или не в куба.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Màrtin Davis
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 691

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   Съб Мар 24, 2012 5:55 pm

-И сега какво?!? Не можем да се обадим и да съобщим... - и да... Итън ме прекъсна, че няма да може да пише на стената си. Засмях се и след като всички се изнизаха освен Джош, започнах да се катеря по стълбицата. Усмихнах се мистериозно и след като се изкачих, мислех как ли ще реагира Итън ако види -А... В момента се радвах, че не съм на мястото на това извратено създание, което ни тормозеше. Ох ако аз го спипах, живо да не беше. След като се качих, поздравих хората и се наведох с думите:
-Джош, качваш ли се? - обаче залитнах и за щастие хората горе отреагираха бързо и ме хванаха преди да съм се размазал като фототапет на земята. Засмях се и се отместих, за да направя път на Джош да се качи. За мое учудване, той все още мъкнеше тази огромна книга. Озовахме се в един коридор и казах:
-Нека си починем малко преди да започнем наново да си блъскаме главите с всички надписи... - казах аз като посочих стената, покрита с надписчета и съобщения от -А.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Стая №1   

Върнете се в началото Go down
 

Стая №1

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: Hypercube-