Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Клеър Райли.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Клеър Райли.
Gifted human
Gifted human

Брой мнения : 6

ПисанеЗаглавие: Клеър Райли.   Чет Мар 08, 2012 11:42 pm

[Park Bom]
Бях затворена в някаква тъмна стая на очите ми имаше някакъв плат не можех да видя нищо стаята миришеше на нещо старо или на нещо застояло .Бях ужасена не знаех какво трябва да направя да бягам ли да викам ?Не можех да направя нито едно от двете .Ръцете и краката ми бяха вързани а устата ми бе завързана . Долазих до ъгъла и се свих в сенките не знаех какво да правя бях отчаяна .На вратата се потропа усетих как ръцете и краката ми започнаха да треперят от ужас и тогава нещо ме хвана за косата . Усетих как ръцете на някой докосват лицето ми изхлипах тихо и усетих как главата ми бе дръпната назад а косата ми хваната в нечий юмрук . Опитах се да се освободя но без никакъв успех .
-Клеър Райли от колко време чакам този миг . -Каза създанието което усетих че е мъж а гласа му беше дрезгав а дъхът му до лицето ми . Исках да се махна от това място но нямаше как освен ако той не ме освободи но от около месец разни непознати идваха и ме гледаха и докосваха .Беше ужасно с какво бях заслужила такова отношение аз бях винаги добра гледах да помогна на всички никога не съм направила нищо лошо а сега бях отнета от ръцете на баща ми или поне осиновителят ми . Усетих как се свличам на земята и главата ми падна на пода като усетих студенината на земята под мен .
-Моля ви ...-Чу се гласа ми през превръзката тих устата ми беше пресъхнала от толкова време отказвах а ям и да пия вода че не знаех още колко ще живея.
Мъжа само се засмя и ме задърпа към друго помещение като аз стоях на земята плачейки той говореше с друг мъж .
-Добре значи се споразумяхме 20000 долара за нея ... и тя е моя и мога да правя с нея каквото си поискам .
-Да .-Отговори онзи гадняр който намразих още в мига в който го видях .
Някакъв студен метал мина през краката ми и сряза въжетата а после последваха и ръцете ми . Нечий пръсти минаха през задната част на главата ми и отвързаха плата който ми пречеше да виждам а после и нещото което запушваше устата ми ... и какво така ли щях да свърша продадена на непознат който има правото да прави каквото си поиска с мен.Той ме хвана за ръката и ме задърпа към изхода съпротивлявах се но нямаше никакъв смисъл той бе много по-силен от мен . Беше нощ както си и мислех затова беше толкова тъмно вътре колата му бе черна като нощта . Той ме блъсна силно и едва не се ударих в колата той ме забута към колата като отвори дясната врата . Паднах на седалката като той закопча колата ми останах да гледам през прозореца докато той се качваше на шофьорското място и когато подкара колата останах загледана през прозореца сложих ръцете си на скута си и забих поглед в земята .
-Едва ли смяташ да ме пуснеш нали ?-Попитах тихо а чернокосия мъж се обърна с крива усмивка . Усетих как погледа му шари по тялото ми .
-Клеър току що се изръсих с 20000 долара едва ли някога ще те пусна .-Каза той и обърна погледа си отново към пътя .
Дърветата около мен започнаха да се размазват изобщо целия път се размазваше видях скоростта с която се движехме надвишаваше 150 км паникьосах се и се хванах за седалката . Бях като камък не се движех не говорех не осъзнавах че са минали 2 часа откакто го попитах последния си въпрос . Изведнъж колата спря пред някаква огромна къща той каза със заповеднически тон ''слизай'' но аз не се подчиних останах вцепенена .Той хвана главата ми и я обърна към себе си и сега погледа ми бе прикован него .
-Казах ти слизай .-Казах той и този път отворих врата като застанах на пътя със кръстосани ръце .
Той дойде до мен и хвана едната ми ръка като толкова силно я стисна че ме заболя . стиснах ръцете си в юмруци толкова силно че кокалчетата ми побеляха . Той отвори вратата на къщата и ме бутна вътре . Усетих как няколко сълзи се стичат по бузите ми а цигареният дим бе навсякъде около мен .Той пусна ръката ми и и посегна да изтрие сълзите ми хванах ръката му и процедих през зъби и сълзи .
-Не ме докосвай .-Погледнах го а той извъртя ръката си и ме зашлеви толкова силно че паднах на земята .Вдигна ме със сила и ме завлачи на някъде.Имаше някаква желязна врата която казваше ''Ад'' .Чернокосия отвори вратата и ме бутна вътре като отново паднах на земята . Студения въздух ме обгърна като завивка и усетих как издишах тежко а въздуха който излезе през устата ми се превърна в пара.Погледнах го и той каза;
-От днес нататък това ще е твоята стая имаш право на три хранения на ден . -Каза той и затвори вратата .
Стоях парализирана в празната стая на която имаше само някакво легло и един телевизор и нещо което приличаше на дрешник но всъщност не беше беше просто някакъв шкаф.Опипом се добрах до леглото и легнах на него като затворих за миг очи .Отворих сините си като кристали очи а косата ми падаше върху възглавницата която беше толкова студена че ми се искаше отново да стане но не можах . Малкото ми и слабо телче бе приковано от бялата покривка която обгръщаше леглото . Положих слабите си ръце на лицето си и заплаках като вратата се отвори със скърцане Мат както се бе представил по-рано днес носеше поднос със храна който постави на шкафа до леглото ми и прокара пръсти по тялото ми . Заплаках по-силно и той затвори вратата като от другата страна се чу щракване на ключ .
Забих поглед в подноса и станах нямах сили за нищо взех храната и я сложих на леглото отворих кутията и видях че тя бе пълна със китайска храна . Започнах да ям с нежелание ако не хапна нещо щях да умра а аз определено не исках да умра.Въпреки че ако не живея ще се спася от този живот .
Отпих малка глътка от бутилката с вода и забелязах че бях пресушила шишето за нула време . Бутнах подноса на земята и се строполих на леглото като заплаках неуморно . Не заслужавах това .Това е просто сън повтарях си на ум но знаех че това е гадната реалност . Това не биваше да се случва аз не трябва да живея така трябваше да бъда обикновено момиче . В стаята бе толкова тъмно не виждах абсолютно нищо не знаех къде е ключа за лампата само знаех че когато дойдох лампата бе светната а сега бе угасена . Затворих очи опитвайки се а заспя но съня така и не ме спохождаше . Ледения въздух ме прегърна и тогава заспах не бях спала 6 дена и когато някакъв звук ме събуди стаята бе обгърната във светлина а до мен стоеше Мат който галеше раменете ми . Веднага настръхнах и се отдръпнах от леглото като без малко да тупна на земята .
-О не бъди такава Клеър аз те спасих .
Гняв забушува във мен и бузите ми пламнаха в ярко червен пламък и отговорих;
-Спасил си ме и как по-точно ако не беше ти сега нямаше да съм тук и нямаше да живея като робиня дори не знам какво ще правиш с мен ... по-добре да ме убиеш отколкото да живея такъв живот . -Казах и го погледнах в очите като в тях се четеше омраза . Видях как ме гледа все едно ще ме изпие с поглед станах от леглото като просто тръгнах към врата това той се засмя и за секунди се появи пред мен .
Усмихна се и видях как кучешките му зъби се издължават погледнах го уплашено и той се приближи към мен със бавни крачки а аз заотстъпвах назад докато гърба ми не се допря до ледената стена . Той докосна раменете ми и аз извърнах глава като гласа му ме докара до шок .
-Само няколко глътки Клеър .-Каза той и доближи устните си към врата ми усетих болка която ме накара да падна на земята но той бе твърде бърз и ме хвана през кръста и ме придърпа към себе си .Започнах да се мятам но без успех той ме бе приклещил и ме стискаше . Идеше ми да се разкрещя но не можех тялото ми не ме слушаше нито мозъка отворих уста в опит да кажа нещо но от нея не излезе нищо . Трябваше да опитам а го помоля да спре .
-Мат моля те спри ...-Казах тихо и усетих как зъбите му се махат от врата ми когато се усмихна видях кръвта по зъбите му и той се облиза .
-Кръвта ти е толкова хубава идеше ми да я изпия цялата .
Погледнах го и душата ми се изпълни със страх погледнах го в очите и започнах да плача неуморно . Той прокара ръце през тялото ми и тръпки премина през мен затворих очи когато ръцете му започнаха да навлизат
под блузата ми . Извиках когато започна да съблича дрехите ми а аз не можех да направя нищо видях когато зъбите му отново излязоха и настръхнах като се отдръпнах силно назад а гърба ми се допря до
студената земя. Бях гола само по бельо когато той започна да се съблича Мат дойде при мен и ме придърпа към себе си идеше ми да изпищя но не можех да го направя бях изплашена до смърт ... Погледнах го умолително а чернокосия се засмях изпищях със всички сили и той ме удари силно . Обгърнах лицето си със ръце и зачаках Ада да започне .
-Не моля те спри.-Прошепнах тихо и изхлипах . Той хвана гърлото ми и заби зъбите си отново във врата ми той свали цялото ми бельо и вече бях гола .
-Не!-Изкрещях и тогава го усетих вътре в мен опитах се да се откопча от него но не можах започнах да го удрям по гърдите с цел да го нараня но не бях яла от много време и нямах почти никакви сили едвам ходех.
Зъбите му се забиваха все по-дълбоко и по-дълбоко в мен . Крещях но не след дълго вече нямах никакви сили и се предадох оставих го да се подиграва с тялото ми . Направих така че да изглеждам мъртва но той продължаваше
дори не дишах само гледах в тавана .Трябваше да направя нещо усетих как нещо в мен се заражда и някакъв гъдел обхваща тялото ми и си помислих ''Разкарай се от мен''. И тогава Мат стана и се извини че трябва да върви погледнах го исках да умре не исках да му робувам повече трябваше да се махна от тук от това място . Дълго време не станах от земята но след 3 часа легне на студената земя долазих и си взех един продължителен душ . Не издържах повече . Излязох от банята след 35 минути и се облякох като легнах на леглото и се завих през глава и заплаках . Започнах да си припомням как когато бях малка мама ме сплиташе и ми казваше че от мен ще стане чудесно момиче но това така и не стана аз вече съм момиче и все още съм пленена тук. Положих ръце на корема си и се опитах да заспя но не можах щом затвора очи се сещам кака мама бива убита и после оставена на вълците в гората а аз не можех да направя нищо само я гледах . Отворих шкафа който използвах за гардероб и извадих от там едно шишенце на него пишеше ''приспивателни'' отворих го и извадих от там две хапчета с тези две малки кръгли неща щях да спя поне два или три дена . Забих поглед в тавана и се оставих на ледения въздух да ме обгърне. Най - сетне съня дойде и заспах своя ''зимен сън'' сънувах как ангели и демони се бият видях богове но знаех че това не е вярно знаех че такива същества не съществуват ... Но знаех че се лъжа тази вечер Мат пи от мен и видях зъбите му той бе вампир а аз човек каза че кръвта ми е специална каза че съм била човек с дарба но не му повярвах знаех че не е истина аз бях най-обикновен човек .
В съня ми се повтаряше една и съща сценка кака ангели и демони се бият нищо други не знаех кой победи нито колко бяха убити . Просто битка между доброто и злото.Събуди ме шума на телевизора значи Мат се беше върнал и беше в стаята ми в леглото ми мразех го мислеше си че съм негова но аз не бях аз бях просто продадена на него и трябваше да правя каквото ми каже но това нямаше да стане.Излязох от завивките и се опитах да се отдалеча максимално от него .
-Какво правиш тук?-Попитах .Усещах се слаба .
-Ами това е моята къща мога спокойно да се разхождам из нея.-Каза самодоволно той и се усмихна .
Идеше ми да го ударя но знаех че ще е грешка . Затворих очи и се замислих къде ли щях да съм сега ако бях свободна .
-Виждам че те е страх и че искаш да си свободна но няма как ти си ценна.Искам дарбите ти . Ти можеш да общуваш с мъртвите имаш контрол над съзнанието и също така можеш да нараняваш с поглед. Ще те задържа колкото се може по- дълго до себе си ти сега си моя.-Каза той а аз исках да избягам от него. Но не можех ние бяхме обвързани чрез кръвта ми той чуваше мислите ми а аз неговите можех да усетя къде е дори със кой е въпреки че това
беше по-трудно. Погледнах го и казах със равен глас:
-Ако мога да накарам всеки да прави това което искам значи и на теб ще действа .-Казах и той отговори властно.
-Не ти си моя и аз съм твой кръвта ни е свързана а онова когато си тръгнах твоята кръв още не беше преработена и не беше попаднала в мен искам да кажа не беше достатъчно за обвързване.
Опита се да ме целуне но го спрях като вдигнах ръцете си и ги сложих на устните му и казах :
-Вчера ти ме изнасили а сега искаш да ме целуваш за какъв се мислиш?-Попитах и го погледнах ядосано или по - точно леко раздразнено.
Обърнах се на другата страна и погледнах прозореца който сигурно сега е бил поставен огледах стаята и видях че това не е мазето .
-Къде сме ?-Попитах и се обърнах към него.
Той се усмихна криво и каза :
-В моята стая сме а вратата е заключена няма как да излезеш освен ако не скочиш през прозореца но не го прави моля те . -Каза той и се засмя.
Защо правиш това идеше ми да изкрещя но тогава видях бялата покривка която беше на масата значи той ме бе пренесал във съня ми ме бе положил на леглото си . Беше донякъде мило от негова страна но все още не достатъчно за да му простя това която направи снощи.обърнах глава към него и попитах с равен глас: -Какво е това там ?-Погледнах го в очите и зачаках отговор. Той се усмихна мило за първи път го правеше от както ме взе при себе си . Той ме погледна в очите и забелязах че те бяха сини а не зелени както си мислех . Забелязах и друго той не бе такъв какъвто бе когато го видях за първи път държеше се някак по-мило днес опитах се да го приема като извинение но не знам не можех да му простя .
Тогава чух гласа му не беше дрезгав както първия път сега беше мек като кадифе:
-Мислех си че можем да закусваме или по - точно да обядваме.-Каза той като не сваляше очите си от мен кимнах едва доловимо и станах от леглото не бях със пижамата си сега бях във една черна пола и някакъв потник значи ме беше преоблякъл . Дори не съм усетила сигурно е било зареди приспивателните .
-Колко дълго спях?-Попитах и седнах на дървения стол като преди това измих ръцете и зъбите си на мивката имаше чисто нова четка за зъби .Положих ръце на на масата и се загледах в порцелановата чиния която стоеше пред мен не бях гладна . Той седна на стола който беше пред моя и се загледа любопитно в мен . Вдигнах поглед и видях че той бе свалил погледа си от мен сякаш не искаше да знам че ме гледа той взе една вилица и един нож и наряза месото си . Това направих и аз . Не бях гладна дори ми се повръщаше усетих че той не е отговорил на въпроса ми сякаш усетил недоволството ми той ми каза че съм спала 5 дена . Мислех че ще са 3 но не бяха цели 5 . Облегнах се на стола и погледнах храната като бутнах леко чинията той отпи от виното си и ме погледна с усмивка но като видя чинията ми се натъжи и каза Тъжно:
-Ти не ядеш не ти ли харесва лично аз я приготвих.-Каза той с толкова тъга в гласа а в очите му се четеше че е наранен.Това беше гадно исках да го прегърна но нямаше аз не бях виновна че не бях гладна и че е направил това не съм го карала затова казах :
-Не не че не ми харесва просто не съм гладна не е за това изглежда ми много вкусно наистина Мат .-Опитах се да придам на гласа си мекотата която майка м използваше когато бях разстроена . Усмихнах се и зачаках да каже нещо но той само продължи да яде и да мълчи погледнах месото и взех едно парче и се насилих да го изям :
-Вкусно е .-Казах и го погледнах а той вдигна глава и се усмихна като каза с болка в гласа:
-Ще ми простиш ли някога за онова което направих вчера ?Но не бях аз виновен бях подвластен на твоята кръв тя ме опияни и не се сдържах .-каза той като вдигнах ядосано поглед към него и изкрещях .
-В онзи момент исках да си мъртъв исках да те искаше ми се да гориш в Ада а сега искаш да ти простя?-Изкрещях и лицето ми пламна както пламъка на Ада .Той станах и ме хвана за ръката като шепнеше тихо!
-Исках да ти се извиня с един обяд преоблякох те в чисто нови дрехи и бях способен да бъда мил с теб а не съм бил мил с никой а ти не го оцени.-Каза той и вдигна поглед към мен и ме блъсна на леглото ка ме удари колко ли удара бях поела от него сигурно много .
-О боже мой Клеър съжалявам.-Каза той и се опита да ме докосне но аз изкрещях и той се махна като отключи врата толкова бързо че погледа ми се размаза .
-Ще те разбера ако искаш да си отидеш но не мога да те пусна.-Каза той тихо и трябваше да се напрегна за да мога да го чуя .
-Защо от както съм тук ти само ме нараняваш ... Защото те мразя не мога да понеса още ден със теб не съм способна да остана тук със теб и не искам искам да бъда свободна.-Изкрещях със всички сили и заплаках а той се приближи до мен но размах ръце пред него но той ги свали и положи главата ми на гърдите му усетих как сърцето му бие усетих и топлина му както и аромата на кожата му . Той започна да гали косите ми с цел да ме успокои но от това заплаках още повече .
-Клеър моля те не плачи обещавам ще се поправя ... Обичам те за това и те спасих от там но не исках да ти го казвам .
Погледнах го това не беше начина аз не изпитвах същото към него не бях способна да го обичам.
-Аз не те обичам бих искала но не мога .. Не всъщност не искам да те обичам към теб изпитвам само омраза и нищо повече нямам търпение да дочакам деня в който тялото ти ще умре завинаги а душата ти ако въобще имаш такава ще отиде в Ада това заслужавам не заслужаваш добро .-Казах а главата още бе положена на гърдите му опитах се да се изправя но не можах исках да усетя аромата му отново вдигнах поглед към него и видях сълзи в очите му значи наистина го бях наранила . Това и исках той да страда не исках да бъда добра със него а той да ме тъпче като ненужна кукла.
И все пак ми стана гадно обхванах лицето му с ръце и казах тихо :
-Съжалявам не исках да кажа това просто бях ядосана извинявай Мат.
Казах и вместо той да каже нещо той ме целуна а това ме изненада защото аз отвърнах на целувката.
След тази целувка цялата треперех знаех че той ме прегръща но не ми
пречеше дори ми харесваше погледнах го исках отново да ме целуне вече
знаех че онези чвуства които изпитвах към него бяха само защото бях
наранена но не това бев важното важното бе че се наслаждавах на
прегърдката му усмихнах се без да искам и се отлепих от него като се
облегнах на леглото и започнах да го гледам и той също ме гледаше засмях
се и той ме погледна объркано като и той се облегна до мен и хвана
ръцете ми нежно. Той се приближи и целуна бузата ми а аз се изчервих .
-Защо се изчервяваш?-Засмя се той а аз го погледнах .Отговорих съвсем просто с две думи.
-Зареди
теб.-Засмях се и аз и положих глава на меката бяла възглавница а косите
ми се разпиляха по нея .Вдигнах поглед и забелязах че пак ме гледа
изкикотих се нервно и попитах тихо:
-Искаш ли да се поразходим ?-Попитах и го погледнах с усмивка на лице .
Той
ме погледна и видях че в очите му имаше нещо като пламъци но не онези
ядосаните или игриви а пламъците на любовта Мат само кимна и пое ръката
ми а после след като станах той ме взе на ръце и ме поведе към изхода
усмихнах се за него все едно бях перце сякаш не му тежах излязохме на
улицата той тръгна към колата нои аз го хванах за ръката и го дръпнах не
знаех града защото той не ми даваше да излизам но сякаш знаех къде
отивам погледнах го и се затичах а той започна да ме гони засмях се и
спрях за да го изчакам а вместо да каже нещо той ем целуна а аз се
усмихнах и хванах ръката му и преплетох пръсти с неговите и двамата
тръгнахме бавно по улицата като слънцето пред нас залязваше явно сме
стояли много време в апартамента .
Не знаех колко точно сме се
разхождали но знаех само че беше нощ и че краката ме боляха ужасно
погледнах часовника си показваше че е полунощ върнахме се в къщата му и
се проснах на леглото му по- рано вечерта ме бе помолил да спя в
неговото легло съгласих се след размисъл . Бях много изтощена затова
просто легна и затворих очи той доксна корема ми като след това спусна
ръката си по талията ми хванах ръката му и прошепнах :
-Не не още не и
днес не сега.-Усмихнах се и така и заспах.в съня си още усетих мириса
на пържени яйца и на цветя отоворих сънено очи и видях че Мат стои над
мен с табла пълна със храня този път изядох всичко бях прегладняла за
разлика от вчера.
-Беше вкусно .-Усмихнах се и целунах бузата му
станах от леглото и вляозх в банята измих си зъбите и се изкъпах . Чу се
трясък на чупене на прозорец и излязох тичешком от банята на леглото
имаше подарък а върху него имаше бележка точно до прозореца имаше пепел.
Седнах на леглото и вече плачех забелязах почерга с който бе изписана бележката .

''Скъпа
Клеър знам че искаше да си свободна и аз те държах при себе си на сила
но аз те обичах и през псоледния ден се забавлявах и знам че сега ще си
тъжна но не тъгувай за мен . Обичам те свободна си.''
Изкрещях и
сложих ръка на устата си и започнах да плача със всички сили а също и
крясъци се просмукваха през устните ми. Как можеше да ми го причини аз
го обичах а той ме остави сама на това място. Дълго време плаках но това
нямаше да го върне трябваше да го забравя но в сърцето имаше дупка
която асмукваше всички мои чувства и емоции.Опаковах дрехите които
намерих във кутията и погледнах пепелта и отново заплаках не знаех колко
точно но дори и във самолета плаках като си спомних последната нощ. Не
трябваше да бъде така не трябваше да убива себе си за да бъда аз
свободна . Исках сега той да бъде до мен отнов да усетя устните му върху
своите но знаех че няма как знаех че той е мъртъв но сега душата му е
във Рая а не във Ада както му казах но това не беше честно аз хо обичах а
той ме остави като едното нищо . До мен хората ме питаха какво има а аз
им крещях че няма нищо . Трябваше поне да ме целуне за последен
път.Погледнах през прозореца и всичко което виждах бяха спомени като на
филмова лента . Опитах се да не мисля за Мат но не можех той беше
навсякъде в мен но най-лошото бе че усетих как нашето обвързване се
разрушава или се препуква нещо но имаше ужасна болка мислех че това е
от яденето но след като разбрах от какво е ми стана още по-гадно и отнoво
заплаках .
Усмихнах се през сълзи когато един облак ми напомни на
него и съзрях езерото долу което блещукаше в ярка светлина и тогава видях
образа му във водата как ми маха за здравей помахах му и аз но тогава
той изчезна и пуснах завесите останах в тъмнината и започнах да плача
съвсем тихо . Колко ли време съм плакала за него 6-7-б часа може би
сигурно щеше да има и още но не можех да си позволя да плача повече
трябваше да продължа.Възрастният мъж до мен ми подаде кърпичка а аз я
взех и избърсах мокрото си лице . Чух че стюардесата каза че след
няколко минути кацаме и се усмихнах щях да започна новия си живот след
няkолко минути.
Самолeта започна да се спуска към земята и не след
дълго усетих че сме на земята излязох от самолета и взех куфара със
дрехите и принадлежностите си и се запътих към хотела.Мина седмица от
както бях тук но все още тъгувах по Мат.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Клеър Райли.   Пет Мар 09, 2012 8:55 pm

Добре дошла в Миднайт!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
 

Клеър Райли.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Archive :: Герои-