Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Валъри Питърсън

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Валъри Питърсън
I'm so sexy and free
I'm so sexy and free

Брой мнения : 148

ПисанеЗаглавие: Валъри Питърсън   Вто Мар 06, 2012 7:34 pm


Име: Валъри Питърсън
Лик: Amanda Seyfried
Години: видими 20/ реални 546
Раса: Русалка/Сирена
Дарба/и: Управлява водния елемент и има глас, който омайва мъжете, а на някой им действа по-силно и дори ги хипнотизира.
Външен вид: Той се носеше спокойно по водата със затворени очи и се наслаждаваше на слънчевите лъчи, които галеха кожата му. Усетил нуждата да се слее с водата, той се потопи и силните му ръце се движеха бавно, като го изтласкваха напред. Погледа му се спираше на всяка красива рибка и всичко друго, което привличаше вниманието, но последното, в което се вгледа, завладя интереса му изцяло. На дъното на езерото се намираше красива зелена рибена опашка, която бе още по-невероятна, заради златистите си оттенъци. Погледа му я проследи по цялата дължина, като си пролича колко е учуден, когато установи, че опашката беше поне един метър. Той продължи да оглежда божественото създание, но реши, че водата си прави шега с него, защото останалата част от съществото беше на повърхността, но от долу му приличаше на човешки силует. Надигна се бавно и се опита да махне всичката вода, която се стичаше по лицето му, защото все още си мислеше, че това което вижда е нереално. Пред погледа му имаше красива нежна жена, чиито тревистозелени коси покриваха онази граница, където опашката й се превръщаше в това изкусително женско тяло, което вече гледаше няколко минути, без да мигне дори. Той протегна ръката си, за да я докосне … имаше нужда да се увери, че е истинска, но в този момент тя го усети и той съвсем ясно осъзна, че е истинска … опашката й го удари така силно, че той падна обратно във водата и за малко да изгуби съзнание, но се осъзна в правилния момент и видя как тя доплува до брега, а когато се изправи, на мястото на опашката й имаше дълги примамващи крака, като сега нежните й форми бяха покрити с нормално дълга руса коса, напомняща за омайното слънце. Момичето се обърна само за секунда, за да провери дали той ще я последва, а тогава беше пронизан от поразително-големите й зелени очи, в които се коренеше страх. Той й се усмихна дружелюбно, но сочните й червени устни не промениха формата си. Вместо това тя му обърна гръб и избяга гола в гората, като босите й мокри крака, оставяха едва забележими следи в калта …
Характер: Беше светла утрин. Тя се размърда и разтвори очи, точно 5 минути преди да звънне часовника. Винаги първо решеше косите си, защото това я успокояваше и правеше утрото й по-приятно. Все си бърз душ, на който се наслади изцяло, защото обожаваше да усеща водата по цялото си тяло, след което хапна и излезе.
Вървеше бавно и се наслаждаваше на утринната мъгла, защото за разлика от обикновените хора, тя усещаше милионите капчици, които се разбиваха върху кожата й. Когато стигна осъзна, че е отишла един час по-рано, а вътре беше празно и мръсно. В този момент той я видя, погледна я учудено, но не каза нищо, освен „Здрасти, искаш ли кафе?”
- Да, благодаря – каза тя и му се усмихна закачливо.
Когато се пресегна, за да извади престилката си, той я хвана нежно за китката и я спря. Беше рано за работа и можеха да си позволят да изпият по едно кафе. Тя взе двете готови кафета и ги изнесе навън, като седна на плетеното столче за двама пред стъклената масичка и го зачака. Не седя дълго сама, а след като той се появи, седна до нея и запали цигара. Дръпна силно, сякаш това беше първата му цигара за днес, а нея я побиха приятни тръпки, докато гледаше как от устните му излизаше гъстия дим. И двамата мълчаха, но тя не спираше да го гледа втренчено, както всеки път. Започнаха да си говорят за хората, после за мечтите и стигнаха до това, какво искат един от друг. Шегите бяха приятни и приемливи, но за жалост нейното сърце искаше от него нещо конкретно. В един момент тя просто стана, леко нервна и отиде да си измие ръцете. Те не бяха мръсни, по-скоро влажни … за нея беше голямо напрежение да седи толкова близо до него. Когато се върна, той вече не беше там, беше седнал на компютъра и просто не обръщаше внимание на заобикалящото го.
Момичето седна отчаяно, отпи жадно от кафето си и се загледа в красивото небе. Гузен, че тя седи сам самичка, той се върна при нея, но на вън вече беше станало студено, а тя беше по тънка риза, която дори прозираше леко. Той се съблече и й я даде, за да се наметна, а от засилилия се вятър, карамелената му кожа настръхна. Така решението да се сгушат двамата под якето беше бързо прието и дори никой от тях не мислеше за възможността, да влязат вътре на топло. На нея обаче й ставаше все по-топло … от тази прекалена близост я обливаха горещи вълни. Кожата й настръхваше, но не от студ, а от мислите, които се въртяха в главата й и от нежния му допир. В този момент тя се притесни ужасно много, изпи кафето си на един дъх и в паниката си направи голяма глупост – целуна го нежно с върха на устните си и се отдръпна рязко от него, като се изправи, готова да влезе вътре на топло.
- Извинявай – промъмори тя със свенлива усмивка.
Трябваха му само няколко секунди, за да реши какво да направи – хвана я за ризата, като я дръпна рязко към себе си, а щом тя се озова в ръцете му, я намести в скута си така, че бяха лице в лице. Тя претрепна, погледа й се замъгли, а устните й … жадни за целувка, пресъхнаха. Последвалата целувка беше страстна и дива. Той я притискаше към себе си, като ставаше ясно, че няма никакво намерение да я пусне, дори и след като отдели устните си от нейните. Започна да дърпа ризата й, като копчетата хвърчаха във всички посоки, а накрая просто я разкъса, докато леко я хапеше по врата. Разкопча сутиена й върха на езичето му започна да си играе със зърната й, а от устните й се отделяха нежни стенания. Накрая тя остана само по прашки, а той я погали нежно отдолу, като продължаваше да я целува страстно. Накрая просто не се сдържа и разкопча панталона си, като я тръшна върху себе си и навлезе грубо в нея.Любеше я страстно и яростно – в един момент я галеше и целуваше нежно, а в следващия я хапеше и скубеше силно. Цялата улица кънтеше от нейните стенания, които го побъркваха и го караха да я стиска все по-силно. Той бликаше от енергия и я изливаше върху нея по най-страхотния начин, за който тя беше мечтала. В един момент тя го спря и започна да извива изкусно тялото си върху него, след което сякаш затрепери, но много силно. Това доведе до края на тяхната забава, но поне края беше хубав … много хубав.
- Извинявай – каза той по същия начин, както тя по-рано, целуна я нежно и я премести до него, но след това просто стана, закопча панталона си и влезе вътре, като нямаше никакво намерение да се връща повече там.
В този момент тя видя, хората които бързаха по улицата и се ужаси. Беше гола и опозорена … Облече се, но носеше ризата си в ръце, а когато влезе вътре, той й подаде една рекламна тениска, като гледаше втренчено в монитора на компютъра, сякаш нищо не беше станало. Тя я облече и веднага се залови със задълженията си.
Малко след това дойде и бармана. Повече не си казаха нито дум, а по обяд той си тръгна. Тя беше разочарована и тъжна, но нима можеше да каже нещо?
Късно след обяд получи смс на телефона – „Когато свършиш отиди на денонощното и ми звънни! Ще дойда веднага.”
Номера беше непознат, но тя беше сигурна, че е той, както беше сигурна, че ще отиде …
История: ФРАНЦИЯ 1485
Тя се събуди още преди изгрев слънце, но беше сама в леглото. Слезе по дървената стълба и излезе тихо от къщичката, като се опитваше да не събуди никого. Нямаше никой на вън, за това тя незабелязано стигна до неговата къщичка и без да почука дори, отвори вратата. Бе потресена, когато видя голото момиче в обятията му, но студения вятър я накара да се опомни. Веднага затвори вратата и побегна към тяхното място, за да намери упора, но не знаеше, че от това ще й стане само по-зле.
Седеше на един голям студен камък и се взираше в реката, която беше покрита с тънах лед. Отражението на слънцето го правеше изкусителен и блестящ, но тя знаеше много добре, че ако стъпи отгоре, щеше да се погуби. Седеше там, без да знае, че след като е затворила вратата, той се беше събудил и я беше последвал.
- Валъри – отекна плътен мъжки глас, а щом тя се обърна, за да види дали наистина беше той или само й се причуваше, залитна и полетя надолу.
Тялото й бавно се спускаше по склона, като тя се удряше в скалите, докато най-накрая не падна върху тънкия лед, а за неин късмет, той не се счупи. Момчето се затича към ръба, викайки името й, а щом видя как красивите й очи се отварят, си отдъхна.
- Само не мърдай – каза той заповедно и тръгна към нея, но тя не го послуша.
Бавно се изправи, като игнорира алената кръв, която се стичаше по челото й и се отдръпна от него, но отиваше на там, където леда беше много по-тънък. Картината, която беше видяла преди малко я побъркваше и нямаше начин да му повярва отново, но точно тогава се чу един неприятен звук и тя изчезна от погледа му. Той се засили към нея, но щом стигна ръба на леда падна на колене и ръката му се потопи в ледената вода. Веднага щом усети нещо, го хвана и започна да дърпа, докато не видя как между плуващите парчета лед се показа ръката на Вал, а после и главата й. Той я дърпаше силно нагоре и не можеше да си обясни, защо тя не излизаше, като дори не забелязваше ръцете, които се бяха увили около краката й и я теглиха надолу. Точно, когато я беше извадил до кръста, от водата се показа красива жена и той онемя. От пръстите й обаче стърчаха остри нокти, които раздраха лицето му и веднага щом той пусна Валъри, голото момиче с рибя опашка я отнесе със себе си и повече никой и не чу за нея …
Допълнително: Русалката е воден женски дух, сестра на самодивата.
Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси, които се превръщат в обикновени жени, когато са извън водата. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, докато са трансформирани (потопени са до кръста във водата и краката им са се превърнали в опашка). Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух Водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Обожава желирани бонбони … те са нейната слабост.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Валъри Питърсън   Вто Мар 06, 2012 7:47 pm

Добре дошла!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
 

Валъри Питърсън

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Archive :: Герои-