Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Скритото езерце

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Скритото езерце   Съб Фев 25, 2012 7:31 pm



Бях забравила какво е да си свободна от училище и домашни, уроци и задължения. Нямаше и месец, откакто завърших и странно защо, но гимназията все още ми липсваше. Как изобщо беше възможно? Всеки се опитваше да се отърве от нея и с нетърпение чакаше ваканции или да завърши, а мен ми липсваше. Просто бях уникална...
Реших да се отърся от тези си мисли за учене и да се разведря. А какво по хубаво от това да се поразходиш из гората на чист и полезен въздух? Аз знам, аз знам - нищо!
Сложих си дънките и една тениска, наметнах си анорака, обух си кецовете и излязох, оставяйки телефон, ключове, лаптоп, даже и колието си, което обещах на баба да не свалям - всяка връзка със света. Определено имах нужда от това. Само си взех една бутилка с вода и тръгнах към планината. Живеех малко накрая града и това ми помогна за около час да стигна в подножието на целта ми.
Започнах да се катеря и разхождам, когато изведнъж видях няколко клона да прикриват нещо. Естествено, стана ми любопитно, и се приближих към тези клонки. Отдръпнах ги и видях едно невероятно красиво езерце, скрито между тях. Започнах внимателно да слизам по местността, когато видях нечий силует да седи покрай езерото. Ето сега съжалих, че колието ми не е с мен. И ако бях благоразумна, щях да се обърна и да се върна, но не, аз се приближавах все повече и повече към непознатия, който изведнъж се обърна и аз така се стреснах, че изпищях.
- Извинете! Не исках да се натрапвам - виновно и плахо казах, виждайки, че човекът е с поне десетина години по-голям от мен.










Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Скритото езерце

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Archive :: RP Posts-