Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Изоставеният затвор

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Изоставеният затвор   Пет Авг 12, 2011 12:21 am


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 11:48 am

-Джош?! - попитах притеснено, когато той изпусна ръкавиците и се хвана за главата. За втори път го виждах в такова състояние. Но нямаше как да са свързани нещата. След секунди се съвзе и ни прошепна какво бе станало. Изненадах се от това, че ни шепти, но в следващия момент видях приближаващия се полицай и схванах всичко.
Когато попита дали сме намерили нещо и Джош скри ръкавиците, усетих, че няма да му каже това, което бяхме намерили и той бе усетил. Но все пак не бях сигурна какво точно щеше да направи. Въпреки тази моя несигурност, Джо излъга и го погледнах леко учудено, макар че разбирах защо го направи.
След като полицаят се отдалечи тръгнахме към гетото. Този път ми хареса това, че не беше особено далече затвора и не беше нужна телепортация, защото определено бях сигурна, че още едно такова нещо и щях да повърна. Все тая, не беше добре да мисля за това, при положение, че наближавахме към потенциалните похитители на Алис и трябваше да съм сериозна и съсредоточена.
Докато вървяхме към изоставените затвори, притичах до мъжа и завървях с него.
- Когато стигнем до затворите, ще се разделим ли? - попитах и го погледнах - Или ще останем заедно?! Аз предлагам заедно, защото всички имаме различни сили и ако сме поотделно може да ни се случи нещо, а да не забравяме и Алис... Но все пак това е само предложение. Ти си шефа, ти решаваш. - казах през смях последните думи и след малко се върнах при Рани и Ясмин.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 12:02 pm

Пътя до затвора не беше особено дълъг затова не се насилих да бързам въпреки че изоставах от другите с около 5 крачки. Когато стигнахме нещо ме изплаши в затвора беше много студено и тъмно като в пещера . Мислех да призова огъня но се отказах защото можех да ни издам .
- Не ми се иска да се разделяме !-Казах категорично и размахах пръст . Скръстих ръце пред гърдите си и издичах шумно сега на тази тъмнина и на този студ можех да видя дъха си като струя мъгла която излезе от устата ми.
- Само на мен ли ми е студено?- Може жи защото аз контролирах елементите най-добре и усещах всеки от тях по-силни отколкото другите.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 12:04 pm

Пътя до затвора не беше особено дълъг затова не се насилих да бързам въпреки че изоставах от другите с около 5 крачки. Когато стигнахме нещо ме изплаши в затвора беше много студено и тъмно като в пещера . Мислех да призова огъня но се отказах защото можех да ни издам .
- Не ми се иска да се разделяме !-Казах категорично и размахах пръст . Скръстих ръце пред гърдите си и издичах шумно сега на тази тъмнина и на този студ можех да видя дъха си като струя мъгла която излезе от устата ми.
- Само на мен ли ми е студено?- Може жи защото аз контролирах елементите най-добре и усещах всеки от тях по-силни отколкото другите.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 12:19 pm

-Миранда, спокойно. Няма да се разделяме. Ще направя всичко възможно да пострадат само онези, които са си позволили да отвлекат невръстното момиченце. - за миг се заковах на място и разперих ръце встрани, за да дам сигнал на останалите да спрат. Намерих ключа за осветлението и макар да мислех, че няма да проработи, го натиснах. Като по чудо, осветлението проработи. Гледката ме потресе - малкото момиче бе завързано на стола, пазено от четирима човека, а останалите трима заплашително пристъпваха към нас. По аурата усетих, че са двама върколаци и един друид, което значеше, че другите са двама вампири и двама души с дарба. Значи единия от групичката се бе изплъзнал, аз бях ликвидирал другия и ни оставаха още седем. Хвърлих гневен поглед на друида. Нямаше как да е, като се има предвид, че ме бе заключил. Гневът в мен се надигна и използвайки вампирската си скорост, се отървах от вампирите и надарените и отвързах момиченцето. Подадох я на Ашли и казах:
-Изведи я навън и я заведи на сигурно място и след това ела да ни помогнеш с тези мерзавци! - докато давах наставленията си, усетих остра болка в главата... Беше друида... Първо него щях да ликвидирам, но бях в капан... Не можех да се движа, а болката беше ужасна... Надявах се само да не навредят на Ясмин или Миранда.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 12:50 pm

Това, че нямаше да се разделяме, беше добре, но когато Джош светна лампата, очите ми се разшириха от учудване. Имаше наистина доста хора, мъже, яки и силни, а ние разполагахме с две вещици, 1500-годишен хибрид и момиче-вълчица. Ее, недобре разпределени сили, но щяхме да се справим.
Джош като светкавица се стрелна и в следващата минута освободи момиченцето и ми я връчи, казвайки ми да я заведа на сигурно място и да се върна на помощ.
- Ела, миличка. Да те изведем от тук - казах мило, взех я на ръце и се затичах, пазейки й главата.
Когато се отдалечихме на безопасно разстояние от онези изверги, я оставих на земята и клекнах, за да се изравня с нея.
- Добре ли си? Нещо боли ли те? - попитах мило и избърсах прахта от лицето й.
- Мии не знам - каза Алис разплакана.
- Няма нищо миличка, сега ще отидем при мама и тате - казах й и отново я гушнах - Сега затвори очички, може малко да ти стане лошо, но когато ти кажа да ги отвориш, ще сме при мама, чу ли? - казах й, за да не би да й станеше по-лошо, ако се телепортирахме и беше с отворени очи. Все пак беше малка. Притиснах я още по-силно до себе си и след миг се озовахме пред хотелската стая. - Готово миличка, можеш да погледнеш. - казах й мило и влязох в стаята, където благодарение на Рани, родителите на малката бяха по-спокойни. Но когато видяха дъщеричката си и двамата писнаха и дойдоха да я напрегръщат и нацелуват, и благодариха сърдечно.
- Няма за какво да благодарите. Важното е, че Алис е жива и здрава - казах на бащата и се усмихнах - А сега трябва да вървя. Извинете ме. - казах и излязох бързо от стаята и се телепортирах пред затвора, защото не бях сигурна къде другаде точно. Но телепортирането беше адски гадно и може би защото го направих светкавично бързо и ми се приповдигна и започнах да повръщам.
- Мамка му! - казах след секунда и изчистих наповръщаното. След това бързо се затичах към останалите. Не се бях забавила много, но все пак бих била от полза.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 2:30 pm

Джош беше като вкаменен - нещо му въздействаше. Нещо което нито можех да видя, нито да усетя. Трансформирах се веднага и бялата ми като сняг козина настръхна от допира на студеното Острие, което ме заплашваше. Срещу мен стояха двама в черни костюми и с маски. Изръмжах заплашително като не свалях очи от Джош и Миранда. Бавно се придвижих към нападателите си. Единия не чакаше повече покана и стремглаво се нахвърли върху мен като ме хвана. Обърнах го и зъбите ми се впиха във врата му и прегризаха трахеята му. Гореща течност с металически вкус изпълни устата ми и се стече в гърлото ми. Пулсът му се забави. Дълга ужасяваща пауза, а сърцето ми биеше стремглаво. Очите му срещнаха моите, след което падна безжизнено на земята.
- Ясмин. - извика някой името ми и се обърнах. Тогава бях повалена на земята , като здраво ме притискаха към пода.
- Миранда! - излаях аз. Надявах се да подейства като предупреждение за "Пази се". Борейки се да се отърва от нападателите си се вгледах в силуетите на Джош и Миранда




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 3:23 pm

Мамка му нещата ставаха много зле . Време беше и аз да направя нещо . Взех едно то счупените стъкла на земята и срязах ръцете си като от тях потече червена течност направих една пентаграма и след това тя започна да свети зареди кръвта ми . Тя бе по цялата пентаграма и я караше да свети в плашещо червено . Започнах с призоваването.
Представих си моето създание и започнах да призовавам черната магия за да го призова в нашия свят.
-Призовавам земята ... защото без нея нищо не е реално.-Казах и чивт крака се оформиха в съзнанието ми .
-Призовавам водата ... защото тя е чиста като тялото на всяко същество.-Усмихнах се и едно тяло се оформи в съзнанието ми .
-Призовавам огъня... защото той е едно най-силните оръжия също както ръцете на всеки човек.-В съзнанието ми се оформиха чивт горящи ръце които свиваха пръстите си в юмруци.
-Призовавам въздуха... защото той знае тайните на всички ни .-В ума ми се оформи една глава която шептеше нещо .
-И най-накрая призовавам душата... защото без нея ние няма да съществуваме .-Пред очите ми се създаде едно в началото безформено тяло но след няколко секунди пред мен стоеше същесво с огнени ръце глава направена от въздух крака които бяха като корени а тялото ми беше от вода то се задвижи затова разбрах че и то има душа.
Почувствах се слаба и ми се зави свят сигурно зареди кръвта паднах на колене и накарах създанието ми да се сби с един от вампирите като използва огъня като свое оръжие а аз паднах на станах и се подпрях на една от стените и чаках всеки следващ ход на лошите.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 3:51 pm

Явно прекалено се бях забавила с Алис. Когато пристигнах задъхана Джош стоеше на едно място, вкаменен, не помръдващ. Ако не си беше застанал на краката, щях да го помисля за мъртъв. Вероятно проклетият друид му беше направил нещо, но не знаех какво. Преместих поглед и потърсих Ясмин и Миранда. Изведнъж видях някакво създание с огнени ръце, въздушна глава, водно тяло и крака като корени да се бие срещу един от вампирите. "Миранда!" - помислих си, защото само вещица би могла да го създаде такова нещо. Огледах се наоколо и видях Ясмин, притисната от някакъв здравеняк. Съсредоточих се срещу него и прошепнах "Capitis dolores, infirmitas in manu tua, audi me et dimitte illam.Praesent in unum locum pugnabit pro nobis contra illos". Силно се надявах да проработи и след миг онзи се отдръпна от Ясмин и тя успя да се изправи.
- Добре ли си? - попитах притеснено и тя кимна, сочейки ми към ъгъла. Веднага обърнах поглед натам и видях Рани, облегнала се на стената, бледа и с окървавени ръце. Отидох до нея, като междувременно взех едно стъкло и го метнах към онзи, на който му бях направила илюзия, и то взе, че се заби в слепоочието му. Клекнах до Миранда и притеснено я погледнах.
- Какво е станало? - попитах разтревожено и я погледнах. С поглед ми посочи създанието и пентграма от кръв. Поех й ръцете и ги огледах. Отвсякъде течеше яркочервена кръв. Не можех да мисля много в момента, затова взех стъклото, с което се беше нарязала и отрязах ръкавите на блузата си, и се опитах да превържа Рани, като същевременно спрях с магия кръвотечението.
- Почивай си! - казах й и я целунах и се огледах, а да видя колко още изверги бяха останали. Ясмин беше прехапала вече трима, плюс един, който бях обезвредила с онова счупено стъкло, създанието на Рани беше повалило вампира, значи оставаше друида и още един-двама. - Джош! - казах си и отидох до него. Знаех, че проклетия друид му е направил нещо, но нямах силата да разбера какво точно. Хванах го за ръката и се опитах да махна направената магия, но беше адски силна, но аз не се отказвах. - Хайде, Джош! - подканих го, макар че знаех, че няма какво да направи. Съсредоточих се още по-силно и след малко чух някой да ме вика. Обърнах се и видях, че някой се приближава към мен и се наведох, придърпвайки Джо назад. Не знам какво стана, но изведнъж той въздъхна тежко и можеше да се движи - Оо, успокоих се. - казах облекчено и отидох отново при Миранда, защото ми се стори още по-бледа, а и не исках да я оставям сама.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 4:11 pm

Създанието ми се биеше добре само че друида беше непокътнат погледнах Ашли която дойде при мен и й прочепнах да се отдръпне малко.
-Огън призовавам те !-Казах и посочих с ръце към дроида като около него всичко затрептя и се нагорещи и след секунда той беше в пламъци но когато погледнах по-отблизо видях че той беше здрав.
-Земя призовавам те !- казах а земята под него се разцепи а създанието ми отиде при него а аз го накарах да се бие с другите вампири .
Мамка му този друид още беше жив . Бръкнах в чантата си и извадих една кама .
-Аликанте!-Извиках и я метнах по друида като се заби в адамовата му ябълка и той падна на земята . И тогава ми причерня и паднах на земята.
Не усещах нищо нито студ не можех да се движда всичко беше черно не виждах нищо дори себе си .













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 4:25 pm

Ашли се беше появила тъкмо навреме за да ми помогне. Беше направила някаква магия с която премахна огромния мъжага от мен и аз и кимнах в знак на благодарност като и посочих Миранда. Тя се запъти към нея, за да и помогне. Докато я изпращах с поглед един мъж се преобрази пред мен. Върколак? - ахнах аз и се опитах да се съсредоточа. Беше така огромен, с черна козина и бели лапи. Очите му бяха черни, а зъбите му остри като бръснач.
"Остави приятелите ми" - казах му аз, знаех, че с него говоренето ще е лесно, защото бяхме от една раса.
"Твой ред е малката" - и оголи зъбите си той. "Едната ти приятелка вече лежи цялата обляна в кръв" - изръмжа заплашително, като се приближи. Не знаех много , но ми беше смътно познат. Тогава се сетих. Това беше вълка, който ми бе помогнал да се измъкна от засадата на родителите ми.
"Искаш мен нали?Тогава ги остави да си вървят." - като погледнах към Ашли, която притискаше към тялото си Миранда и Джош, който започваше да се съвзема.
Мъжкаря се впусна към мен като забеляза, че не го гледам и заби кучешките си зъби в предната ми лапа. Изпищях от болка и завих силно. Оголих зъбите си и на свой ред го нападнах. Въргаляхме се дълго време докато не улових врата му и сключих зъби. Разнесе се мириса на топла алена кръв. Огромния вълк се свлече на пода като взе да вие. Не му оставаше много. Загледах се отново в очите му. Не можех - очите ми се присвиха. Не можех да го убия. Имаше толкова много въпроси, който исках да получа.
"Живот за живот!" - казах му и го оставих да лежи на пода. Но преди да направя каквото и да било грозния черен вълк отново се изправи и се опита да ме нападне в гръб, тогава Джош заби ножа си в него и с един удър го уби.
Погледнах Джош и за благодарност го побутнах с муцуна. Съсредоточих върху невидимото нещо, което му бе причинило такава остра болка - Друида, който Миранда бе повалила без никакво усилие. Ножа, който прати по него се бе забил в адамовата му ябълка и той падна повален на земята.
- Миранда! - извиках аз, когато я видях как полага глава на студената земя.




By Me Razz







От Селена :160:


Последната промяна е направена от Ясмин Смит на Нед Яну 22, 2012 4:40 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 4:30 pm

Аз просто стоях безучастно и гледах какво става. Проклетия друид сякаш бе недостижим. За щастие Миранда успя да го рани и аз се съвзех. Ясмин бе в беда, Ашли се суетеше над Миранда, а онези продължаваха да се радват. Гневът в мен се надигна и станах рязко от земята. Със светкавична скорост измъкнах камата от друида и я забих в гърба на онзи, който се бе нахвърлил на Ясмин:
-Копелета нещастни!!! - гнева в мен се надигна и усетих как всички елементи започнаха да ме обсебват. Погледа ми се изпразни и очите ми проблеснаха в черно. В момента изпитвах такава несравнима ярост. Нахвърлих се на друида и му откъснах главата:
-Това ти е за въздействието! - останаха само хората с дарби и единия вампир. Обърнах се към ясмин, за да се уверя дали е добре и се завтекох към Ашли и Миранда, която губеше съзнание с всяка изминала секунда. Нямах намерения да я превръщам в Хибрид. Знаех какво точно трябва да направя. Вдигнах я на ръце и я внесох в средата на пентаграма й. Обърнах се към Ашли и й казах:
-Помогни на Ясмин, а аз ще се погрижа за Миранда. - наведох се над момичето и след като пролях няколко капки кръв около нея, започнах да шепна заклинание на латински:
-
Adiuva me curare vulnera puella et reducam eum ad vitam. EGO iustus volo is in omnibus tibi reddat. - за секунди раните на Миранда бяха наред и тя стана объркана.
-Стой и си почивай! Аз ще помогна на Ашли и Ясмин... Почти приключихме тук... Само се пази Ран, става ли?




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 6:10 pm

- Миранда! - изкрещях притеснено, когато започна да губи съзнание. - По дяволите! Не трябваше да става така! - тотално са паникьосах, не знаех какво да правя. В един момент имах чувството, че съм забравила всичко, което мога и знам и съм напълно безполезна. Поне Джош беше вече добре, благодарение на Миранда. Не знаех как или къде е Ясмин, но се страхувах да оставя сама Рани. Цялата се тресях, полудях, или поне така си мислех.
Видях как след секунда Джош идва към нас и взима Миранда. Постави я в средата на пентаграма и прошепна нещо, от което тя се съвзе и се успокоих.
- Благодаря ти! - казах и се огледах, за да разбера къде е Ясмин. Бързо я видях и отидох до нея.
- Има ли ти нещо? - попитах притеснено, а тя поклати муцунка. - Хайде да се заемем с останалите. - казах и й намигнах. - Поемам онзи - казах й и посочих с поглед един от хората с дарбите. "Lorem ipsum. Morbi in horto domus Sadie adipiscing, irrigans ea ... Remove reliqua animi! Obedite me!" казах му наум и видях отвеяния му поглед. Докато стоеше разсеян, пресегнах се и грабнах някакъв камък. Отидох до него и му го стоварих върху него. Строполи се на земята и като взех камъка, го метнах към вампира и той веднагически се обърна към мен.
- Здравей! Как си? - казах иронично и се усмихнах нагло. Приближи се към мен бързо и ме притисна до стената. - Ухапеш ли ме, ще ти стане лошо - казах и се усмихнах. Уж бръкнах в задния си джоб, но откъртих някакси някакъв дървен прът и с все сила го забих в гърдите на вампира, който се свлече на земята - Беше ми приятно! - казах, прекрачих го и отидох към Ясмин, която се беше справила с другия с дарба и току-що се преобразяваше.
- Добра беше - усмихнах й се искрено и двете отидохме при Джош и Миранда. - По-добре ли си, малката? - попитах притеснено и се взрях в лицето на сестра си. Изглеждаше що-годе нормално - Адски ме изплаши. Добре, че беше Джош. - казах през смях и го погледнах благодарствено.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 6:23 pm

Знаех къде трябва да отида. Въпреки, че ми съобщиха малко късно за мисията побягнах към затвора, като пътьом взех два дървени кола и една кама. Човек трябваше да бъде подготвен. Знаех, че и Джо е там. Притеснявах се. Не знаех дали е добре, станало ли е нещо с него и най-важното-жив ли е. Имаше подкрепление все пак-три момичета, които можех да разчитат на свръхсилните си дарби. Но пък Джо си беше неразумен и импусивен и..и..Хиляди съмнения ме измъчваха и хиляди от зловещо по-зловещи картини чертаеше подсъзнанието ми.
Най-сетне стигнах, запъхтяна и плувнала в пот. Беше опасно да се трансформирам, а и исках да съм в човешкият си облик, когато се срещна с тях. Стояха и ме гледаха, а около тях имаше пръснати тела и кръв. Много кръв. Срещнах погледа на Джо и притичах към него като се сгуших в прегръдките му, а сълзите сами се отрониха от очите ми.


*сори, ако съм се натрапила, ама Джошуа ми каза да пиша, така че..хд


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 6:47 pm

-Селена... Селена... - прошепнах тихо и обвих ръце около ридаещото момиче. Наистина се нуждаех от това в момента и когато получих се почувствах добре... Изключително добре. Няколко сълзи се отрониха от очите ми и казах на Селена с треперещ глас:
-Случи се... Сел, проклятието бе освободено и се случи... Сега вече съм напълно и тотално изрод. - подпрях главата си на рамото й и забравих за момент за мислите си. Всичко наоколо бе пропито с кръв и тела се търкаляха. Ашли, Миранда и Ясмин... Всички бяхме относително добре или доколкото можеше да се твърди. Усмихнах се мистериозно и след като се събрахме всички, попитах достатъчно високо:
-Всичко свърши! Нещата са си по старо му... Но какво ще правим с полицията? Лесно ще е да унищожим телата и да покрием всички улики, но как да откажем полицията от разследването? Няма да е лесно като да съберем две и две... Идеи? - попитах аз, като седнах на земята, подпирайки се на стената. Придърпах Селена към себе си и тихо й изшептях:
-Всичко приключи... - обърнах се към останалите с думите:
-И какво ще правим сега?




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 7:02 pm

Момиче дойде и започна да прегръща Джош усмихнах се явно това беше гаджето му беше хубава .Джо попита за идеи как да разкараме полицията.
-Хмммм ами може да направим магия за забравяне на паметта или поне може да се опитаме да я направим ... аз съм слаба в момента зареди призоваването .-Погледнах създанието си което все още седеше в ъгъла и ме гледаше благодарих на елементите и чудовището се разпадна като потъна в мен ...
-Трябва само да отидем в хотела и да направим магията аз мога да се опитам да я направя но мисле че е ефектът няма да е дълъг. само няколко часа може да трае . Затова Ашли може да направи магията ако иска.-СТанах и се запътих към Ашли и сложих ръка на кръста й .
Обърнах се към новото момиче и й се представих ...
-Аз съм Миранда













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 7:05 pm

Останах в прегръдките на Джошуа и някакво несравнимо чувство ме изпълни. Чуствах се защитена, вече по-спокойно и постепенно риданията спряха. Но бяхме в безизходица. Нямаше как да затворят очите на полицията, уликите бяха лесни, но трябваше да измислим стабилно алиби. Или пък да изценираме отново откриването на малката, като естествено пропуснем някои моменти.
Стоях безмълвна и наблюдавах останалите. Лицата им бяха измъчени и уморени. Кой знае какво бяха преживяли и какво още трябваше да преживеят, за да се сложи край на мисията. Притиснах се малко по-силно в Джо и избърсах вече почти засъхналите сълзи.
Скоро се обади едно от момичетата, впрочем само нея не познавах. Съгласих се с мнението й и поех ръката й. Направих бегъл опит за усмвика и се представих:
-Селена.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 7:17 pm

-Знам какво да направим. Все още имам достатъчно сила, за да въздействам на главния инспектор. - казах аз уверен в себе си и уменията си. Обърнах се към останалите и направих опит да се изправя с малко помощ от Селена. Исках всичко това да приключи най-сетне и да се прибера вкъщи на сигурно, за да си отдъхна.
-Нека отиваме в хотела, за да въздействам на главния инспектор. Ако той ги накара да спрат, няма как да започнат съмненията. - усмихнах се и започнах вече да усещам как силата ми се връща и започвам да се възстановявам лека-полека. Тъкмо докато стигнех до хотела щях да съм в невероятното състояние да въздействам на главния инспектор и да го накарам да спре разследването. В момента, в който видях Селена и я почувствах в обятията си, получих невероятен приток на сила и се почувствах жив... Е, поне до колкото можеше да се опиша като такъв... Но защо Селена дойде след като й казах да остане на безопасно в хотела?!? Нямах време за това, затова се обърнах към останалите и казах:
-Нека изгорим извергите, преди нещата да се объркали още повече и да се налага да даваме обяснения пред едно цяло полицейско управление.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Нед Яну 22, 2012 7:43 pm

Изведнъж Селена се появи и се притисна в Джош, плачейки. Не знаех, че ходят, но явно така изглеждаше. Джо попита какво ще правим сега, но честно, нищо не ми хрумваше. Идеята, която Рани предложи беше много добра и ми допадна. И преди бях правила такава магия, така че нямаше да ми е трудно.
- Да, може да я направя, ако нямате нищо против. - казах и леко се усмихнах, слагайки ръка на кръста на сестра си - Сигурен ли си? - попитах малко по-късно подозрително Джош, защото не бях сигурна, че е напълно добре. Момчето ми кимна и подкани да вървим към хотела и да приключваме с тази работа.
Определено така щеше да бъде най-добре, затова се съгласих с него и тръгнахме към хотела. С Миранда бяхме някъде в средата на опашката. Погледнах я и разбрах, че моментът е назрял и че няма смисъл повече да я лъжа и да крия. Все пак, след всичко днес.
Нарочно забавих ход и двете изостанахме.
- Днес се справи чудесно за 16-годишна вещица. Даже по-добре от мен - казах й през смях и се усмихнах. - Знаеш ли, двете доста си приличаме - Рани ме погледна леко учудено, но бях решила и това е - Определено си приличаме. И то е нормално... - замълчах за малко и се усмихнах отново - Когато се запознахме, те попитах някои неща за баща ти не от любопитство. Ааа за да се уверя, че той наистина се е променил. Но за жалост, си беше същия какъвто го помнех - сега вече наистина ме гледаше адски странно и учудено - Знам, че ще ти се стори странно, ноо моя баща е и твой и н-н-ние двете сме полу-сестри - казах й го накрая и ми олекна. Погледнах Рани малко притеснено, спомних си как го приех аз, и изчаках да отговори, като между другото почти бяхме стигнали до хотела.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Пон Яну 23, 2012 11:52 am

Бях смаяна. Вече всички изглеждаха що годе по - добре, но момичето което се появи определено ми изглеждаше позната. Тя се вкопчи в Джо, като едва не го задуши от прегръдката си. Той нежно започна да я успокоява, което веднага ми навя спомени. Спомени , който не исках да излизат на яве. Колко искрена любов.
Тръгнахме всички заедно като се запътихме към хотела, като един бог знае как щяхме да разкараме полицаите.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   Пон Яну 23, 2012 5:51 pm

След малко приказки добрата идея на Миранда влезе в действие и всички постепенно се изнизаха, като преди това им помогнах с телата. Колкото и да е странно се трансформирах в змея и с един огнен дъх телата бяха станали на пепел. Трансформирах се отново зад един ъгъл и навлякох дрехите си. Върнах се при малката групичка, която изглеждаше отчаяна и подкрепих Джо.
Знаех, че е на ръба на силите си, затова се опитвах да правя всичко възможно, за да се чуства добре.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Изоставеният затвор   

Върнете се в началото Go down
 

Изоставеният затвор

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Midnight city :: Other parts of our city :: Гетото-