Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 К. А. Уилсън

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение

Катина А. Уилсън


Брой мнения : 1

ПисанеЗаглавие: К. А. Уилсън   Съб Дек 31, 2011 1:46 pm


*Shelley Hennig *
Име на героя:
На рецепцията бе пълна гъчканица. Явно хотелът наистина си заслужаваше, бе първата мисъл, която озари Тина.
-Добър ден, госпожице! С какво да Ви помогнем? – ухилената служителка огледа младата жена пред себе си и вирна брадичка.
-Една двойна стая. По възможност на по-тихо местенце! – жената наклони леко глава наляво и се усмихна.
-На чие име да е стаята?
-Катина – тихия глас на Тина бе достатъчно ясен - Катина Алварес Уилсън – допълни тя и пое ключът от жената.

Възраст:
23/ 345

Раса:
вампир

Характер:
-Казах, че искам стая на по-тихо място! – в тихия глас на Катина ясно се долавяше ядосаната, заповедническа нотката. Когато кажеше нещо, тя искаше да се изпълнява. Това бе просто част от характерът й. Да заповядва. Да ръководи. Да командва. – Как по-ясно от това да ви го обясня? Дойдох тук, защото смятах, че ще получа разбиране. – вече поуспокоила се, Катина даде път на добрия тон и изисканите маниери. Макар да бе звяр по природа, Кат знаеше как да се държи с хората и как да получи това което желаеше. Можеше да бъде мила и а манипулира. Можеше да се усмихва, а а в същото време да ти „обработва” така, както на нея й е удобно.
-Съжалявам, г-це Уилсън – хотелиерката сведе глава виновно и обърна очи към пиколото – Пренесете багажа на госпожицата в апартамента на четвъртият етаж.
Катина кимна одобрително и се усмихна. Когато искаше нещо го получаваше.

Външен вид :
Тихата стая се озари от първите лъчи на току що събудилото се слънце. Кестенявите коси се размърдаха върху бялата възглавница.
-Госпожице Уилсън, закуската е сервирана – пискливият глас на камериерката накара Тина да се размърда. Тя се изправи до седнало положение, погледна ухилената мургава жена и кимна.
-След десет минути идвам – топлите пъстри очи огледаха стаята. Крехкото гъвкаво тяло се изправи и застана пред прозореца. Тънката сатенена нощничка едва покриваше пищните форми на девойката. Катина се протегна лениво, добавяйки за кратко някой и друг сантиметър към не много високият си ръст. Тина се приближи към гардероба и измъкна първата дреха която хвана. Нямаше навик да се конти за такиа "събития". Обличаше се простичко, като нормална двадесет и три годишна девойка.


Дарба:
-Катина – гласът на Мигел проехтя в празният коридор и достигна до младата жена. Тя се обърна тихо и се усмихна.
-Какво има Мигел? –на Катина й бе пределно ясно, че той я търсеше само когато нещо не е наред. Младежът се спря пред нея целият разтреперан.
-За проучването… Онова.. Знаеш за кое говоря – Сивите очи, изпълнени с любопитство срещнаха погледа на Катина. – Имам още въпроси… - Тина присви очи и го дръпна в стаята си
-Казах ти да не говориш за това къде да е! – сопна му се тя.
-Съжалявам – истината в гласът му се долавяше от километри – Казват, че вие.. ъм такова.. вие имате.. ъм как да го кажа специални сили.. Ти имаш ли такова нещо? –за пореден път Кат се обеди в чистото любопитство на 25-годишния младеж. Усмихна му се топло и кимна към дивана.
-Да. – поде спокойно тя и седна на дивана – Всички имаме т.нар. дарби. Моята на пръв поглед е простичка, но всъщност е доста ценна за мен. – тя огледа младежа срещу себе си. Усещаше ентусиазма и любопитството му. – Мога да контролирам хората около себе си…


История

-Ще ми разкажеш ли нещо повече за теб – младият студент по окултни науки дръпна от цигарата си и се заигра с празната чаша
-Какво искаш да знаеш, Мигел? – Катина повдигна едната си вежда отпи от мартинито си. Бе свикнала да разказва историята си, а после да заличава спомените от чутото. И това бе просто част от живота й. Нищо повече.
-Всичко – очите на тъмнокосия младеж се разшириха сякаш бяха готови да поемат всяка нейна дума. Катина се усмихна мило и се настани по-удобно в креслото, облицовано с черно кадифе.
-Родена съм в Испания… Някъде в средата на седемнадесети век. Родителите ми едва бяха преживели войната между Франция и Испания и така да се каже, аз съм била нежелано бебе. Въпреки това Ана, майка ми, настоява пред баща ми и аз оставам в семейството. Живеехме в една къщите към двореца на Карлос II… - Тина въздъхна и си спомни за онова време. Пищно украсения дворец, в който благодарение на майка си, имаше възможност да се разхожда. Красивите градини около замъка… Беше прекрасно – И въпреки това, животът ми нямаше никакви нюанси на розовото. Напротив - беше сив, скучен, труден. Честно казано, не знам как съм оцеляла там. За мое щастие живях та само 13 години, преди Ана да ме изпрати в Англия. По пътя срещнах Джейк - млад, високомерен богаташки син. Допаднах му. Не знам как, но му допаднах. Той ме взе под своя закрила. Даде ми дом. Семейство. Обич. Живях при него десет години. И може би още щях да живея, ако не бе онази нощ – Катина въздъхна тежко. Отпи глътка от мартинито си и продължи – Онази нощ, когато за пръв път усетих какво е да си жив мъртвец. Онази нощ, когато се появи Деана. Тя го обвини за нещо, което той не бе сторил… и го уби. Уби го пред очите ми. А мен.. мен ме наказа с нещо, по-тежко от смъртта. Наказа ме с проклятието да гледам, как всички които значат нещо за мен умират…
-Превърнала те е… – Мигел я прекъсна ентусиазирано и се намести на стола – Болеше ли?
-Болеше е само милувка в сравнение с това, което аз преживях. Чувството, че някой източва кръвта ти… Че някой раздира всеки милиметър от плътта ти… Да усещаш как животът ти се изплъзва капка по капка. Не… Болеше не е думата… Ако човек умира на два пъти, бих казала, че аз ги преминах наведнъж…
- Уилсън се изправи бавно и се приближи към Мигел. Наведе се към него и впи топлите си очи в неговите – Ти не помниш нищо. Знаеш името ми, но не и коя съм аз – Катина потупа младежа по бузата и излезе от заведението…

Допълнително
*Любопитно за мисис Уилсън е факта, че макар да е живяла в близост до * да не кажем в * кралския дворец тя ненанвижда цялото претруфено и надменно държание на т.нар. висше общество. Презира ги.
*по време на съжителството с Джейк получава основните си познания за светът, такъв какъвто до тогава не го познава.
*Има талисман във формата на полумесец, който я "пази" от негово величество Слънцето.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: К. А. Уилсън   Съб Дек 31, 2011 2:18 pm

Одобрена!




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
 

К. А. Уилсън

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Archive :: Герои-