Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Кристалното езеро

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Кристалното езеро   Нед Авг 21, 2011 7:18 pm


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Вто Фев 07, 2012 7:11 pm

Не знаех какво да правя. Толкова ми беше подтиснато напоследък, че имах нужда да отида някъде, някъде далече. Да спра да мисля , дори за част от секундата и да намеря спокойствие. Душата ми се нуждаеше от това. Глътката свеж въздух ми се полагаше, колкото и да се опитваха да ми я отнемат напоследък.
Стоях край езерото - вгледана в собственото си изражение, притискайки краката си по - плътно към тялото си. Виждах, но не и себе си , а едно тъжно и подтиснато от живота момиче. Заиграх се, като бръкнах с ръка в ледените води на езерото. Потреперих, но не от студ, а от допира, който усетих по дланите и китката си. Беше неописуемо и ми харесваше. Тогава свалих обувките си и потопих краката си. Усмихнах се сама на себе си на какво бях способна. Погледнах напред и тръгнах да газя във ледените води на езерото. Тогава чух някой да вика зад гърба ми:
- Недей! - рязко се обърнах, но в бързината да погледна кой е паднах назад и цялата се потопих в дълбочината на кристалното езеро.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Вто Фев 07, 2012 7:28 pm

Напоследък много се бях запуснал, от седмица нито бях тичал, нито се бях боксирал. Затова тази сутрин реших да си наваксам пропуснатото. Облякох си анцунгов панталон, бяла тениска и отгоре горнището, нахлупих си шапката, грабнах приготвената раница и тръгнах.
Започнах да бягам още откакто излязох, защото не бях решил още къде да отида. Най-сетне се сетих за Кристалното езеро. Беше сравнително далеч от града, така че щеше да бъде добра тренировка. Минах само през павилиона, за да си взема бутилчица вода и се насочих към дестинацията си.
Около час бягах, без да спра и леко изпотен се насочих към брега на езерото, за да поседна малко.
Изведнъж видях някакво момиче да навлиза във водата. Тя с всичкия ли си беше? Беше приятно времето, но все пак водата беше ледена, знаех го от личен опит.
- Недей! - извиках след секунда, но явно я стреснах, защото момичето падна назад във водата.
- Пфф, божее... - казах си тихо и се втурнах към брега. Хвърлих раницата на земята и навлязох, за да помогна на вече показалото се на повърхността момиче.
- Добре ли си? - попитах учудено, когато седнахме на брега - Защо беше тръгнала да навлизаш в езерото? Нали знаеш, че водите са ледени? - погледнах я и отворих раницата си, изваждайки кърпата си. - Ето, подсуши се, цялата трепериш. - подадох и' кърпата и попих с горнището си мокрия анцуг.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Вто Фев 07, 2012 7:37 pm

Гледах изумена към момчето, което се беше притекло да ме спасява. Досега никой не беше правил подобно нещо за мен.
- Добре съм, доколкото това е възможно разбира се! - придърпах кърпата към лицето си.
- Благодаря ти! - казах тихо. - И....съжалявам за това, че и ти се намокри - като го погледнах колко беше подгизнал.
- Не съм луда - изсмях му се аз. - Топлината на тялото ми не ми дава да замръзна, дори и да ме вкарат в ледниците. - погледнах към мокрите си все още длани и се възмутих от това което бях.
- Благодаря още веднъж! - върнах му кърпата и се изправих, защото се беше навел прекалено близо над мен, а присъствието на момче, застанало над тялото ми, не беше голяма идилия.
- Често ли минаваш тук? - попитах го докато се опитвах да изцедя блузата си , която беше вир вода.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Сря Фев 08, 2012 10:32 am

Продължавах неуспешно да се опитвам да подсуша панталона си, слушайки момичето, което ми благодари и ми се извини.
- Голяма работа... - подметнах и се засмях, но усетих, че не е толкова малка работа, така че - Еее, голяма си е, но нищо, ще изсъхна. - "А и си заслужаваше да се намокря за такова красиво момиче." За малко щях да се изпусна и да го кажа, но прецених, че е прекалено дръзко от моя страна, затова само вдигнах рамене и поклатих едва забележимо глава.
- Как така не замръзваш? - попитах отново учудено и я погледнах - Смисъл дори и от беглите ми познания по физика и биология, няма човешко тяло, колкото и горещо да е, което да не замръзне при определена температура. Нали? - уточних накрая, като без да се усетя се бях надвесил доста над момичето. То стана бързо, подавайки ми кърпата.
- Ооу, съжалявам - извиних се, осъзнавайки, че съм я притеснил. - Еми, не знам, смисъл не съм сигурен. И да, и не. Специално напоследък не бях идвал - обясних след малко и отпих глътка вода. - Ами ти? Идваш ли тук често? - попитах и сложих кърпата върху раницата. Изведнъж ми хрумна нещо - Аз съм Дилън, междудругото - казах изведнъж и подадох ръката си към момичето, чакайки отговор - и телесен, и словесен.



What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 11:47 am

Бях като зашеметена.
- Не идвам много често тук. - отвърнах.
Момчето се държеше така приятелски с мен, но в същото време задаваше и прекалено много въпроси, на който не знаех нито как да отговоря , нито какво да си помисля. Скастрих го с поглед като го обиколих, за да го разгледам от всякъде, да не би да ме е проследил до тук и да очаква нещо от мен. Накрая се усмихнах и подадох ръка:
- Аз съм Ясмин. - все така гледайки го не изпусках ръката му. - Всъщност съм върколак - казах спокойно като наблюдавах реакцията му.Очаквах да се стресне, но той не помръдна от мястото си.
- Физически тялото ми е свикнало на този вид температура, и за мен не е особен проблем. - допълних. Дори не знаех, защо му го казвах всичко това.
- Би трябвало да се боиш от мен, нямаш представа на какво съм способна. - опитах се да го подплаша , но той дори не трепна, което още повече ме караше, да се взирам в него и да не го изпускам от очи.
- Проследил си ме, нали? Какво искаш от мен? - извадих кучешките си като бръснач зъби, но беше забележително, той запази хладнокръвие.
Не свалях очи от него, както и не пусках ръката му.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 1:36 pm

Явно момичето не знаеше какво точно да ми отговори. Изведнъж ме погледна някак си странно, но не сведох погледа си, а напротив, още повече се вгледах в нея. Най-накрая ми отвърна и хвана ръката ми. Кожата и' беше толкова топла, мека и приятна на допир. Ясмин - хубаво име. След секунда ми разкри защо не замръзва. Когато каза, че е върколак, се изненадах, но не я пуснах и продължах да държа ръката и', когато ми обясняваше как е привикнала с такава температура. Явно очакваше да се стресна и да избягам, но аз не го направих и явно това я изненада, защото извади зъбите си и ми каза, че не знам на какво е способна.
- Не вярвам, че би ме нападнала - казах след малко, гледайки я право в очите. - И не, не съм те проследил. Правех си тренировката. Честно! - признах си и се опитах да се усмихна. - Повярвай ми! Можеш да го направиш - допълних след секунди, искрено надявайки се наистина да ми повярва.
Изведнъж ми стана неудобно и най-накрая пуснах ръката на момичето. Сведох поглед и затърсих бутилката с вода. Не бях жаден, просто исках да си намеря извинение защо съм я пуснал. Отпих мъничка глътка и я погледнах. Все още се чувствах доста неловко, не можех да я погледна, не знам защо. Нещо ми ставаше. Изведнъж станах и най-накрая погледнах Ясмин.
- Обичаш ли да плуваш? - попитах изобщо не на място и се насочих към водата. Определено бях луд за връзване, ако си мислех, че ще успея да плувам в тази вода, но бутончето за лудостта в главата ми се задейства и трудно щях да го спра.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 1:52 pm

Гледах го запленена. Нещо в него ме накара да изпитам смесица от емоции. Той пусна ръката ми и все едно липсата от това да я държа ме накара да се стресна и да потреперя дори. Беше толкова приятно да го докосвам, че не можех да определя какво всъщност се случваше с мен. Той беше навел погледа си, като търсеше нещо. Беше се съсредоточил до толкова, че не искаше повече да ме зърне.
"Направих ли нещо?"
Наистина нямах намерението да го плаша и да го изкарвам извън кожата му, но самата му реакция, дори когато извадих кучешките си зъби, ме изуми. За първи път виждах някой, който в действителност не се боеше от мен.
- Вярвам ти! - изведнъж изстрелях аз с леден глас. - Може пък, наистина да си спортувал - макар да продължавах да го наблюдавам.
Изведнъж той се изправи и ме попита дали ми се плува.
"Как? Та водата е ледена"
Преди да отвърна каквото и да било, той вече беше свалил горнището си от раменете си и остана само по тениска, която очертаваше бицепсите му. Загубих ума и дума щом го видях. Но когато разбрах накъде бие се втурнах след него. Той буквално навлезе във водата.
- Недей! - извиках.
Но той вече беше навлязъл много навътре.
"Що за лудост! "
Започнах да навлизам в студената вода, като се опитвах да се добера колкото се може по бързо до него и да го извадя от там.
- Ще замръзнеш! - извиках му, но навярно не ме чуваше. Започнах да плувам към него колкото можех по - бързо, трябваше да го извадя от там.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 2:07 pm

Навлизах все по-навътре и навътре. Водата наистина беше много студена, но сякаш не я усещах чак толкова ледена. Чух, че Ясмин ми казва да изляза, защото съм щял да замръзна, но не я послушах. Дори не се обърнах. Защото мислех, че ако го направя, няма да успея да не се подчиня на думите и'.
След известно време вече не усещах дъното под краката си. Обърнах се и видях как момичето се приближава към мен. Но аз не исках да излизам. Обичах водата. Беше ми приятно. Усмихнах и' се, поех си дълбоко дъх и се потопих изцяло в езерото. За известно време почувствах ужасяващата ледена вода, мислейки си, че мозъкът ми замръзва. Но това чувство бързо отмина и ми стана много приятно. Но въздухът малко вече не ми достигаше, затова излязох на повърхността и отметнах мокрия бретон от очите си. Чак тогава видях, че Ясмин е на сантиметри от мен и ме гледа учудено.
- Водата е много приятна - казах след малко и заплувах по гръб, порейки спокойната вода. - Не мислиш ли? - усмихнах и' се и с едно движение се оказах до нея. За секунда отново не устоях на погледа и' - очите и' бяха толкова красиви - някаква необикновена смесица между синьото и зеленото. Невероятно красиви. Потопих главата си за секунда и отново се показах. Разклатих си главата и напръсках Ясмин с вода. - Извинявай! - усмихнат и' се извиних и заплувах в кръг около момичето, чакайки отговор от нейна страна, а и защото не можех да отделя поглед от нея.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 2:26 pm

Гледах го и не можех да отместя очите си от него. Беше доста смело от негова страна да навлезе в студената вода по този начин. Усмихнах му се като се потопих и аз.
- И аз обичам водата. - отвърнах с усмивка. - Но по - добре да не прекаляваш с плуването - не исках да излизам като някоя майка, която пази детето си от всяко нещо, но наистина се притеснявах. Най - много, когато го видях, че се потопи целия и косата му се измокри.
Той плуваше спокойно около мен, необезпокояван от никого и с усмивка на лице не откъсваше очи от мен. Когато отново се потопи и отново се показа, разклати главата си, че ме напръска леко. Извини ми се, но аз смятах да му го върна. Когато беше срещу мен потопих главата му надолу. Засмях се, но когато видях, че не се показа отново започнах да се панирам.
-Дилън! - извиках, но не го виждах никъде. - Дилън, къде си! Моля те, покажи се!
Потопих се и аз , при което намокрих косата си. Когато се показах отново , него все още го нямаше. Нямах представа колко може да издържи без въздух, но определено започвах да се плаша.
- Дилън! - извиках отново и пак се потопих.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 2:40 pm

Усмивката и' беше толкова пленителна, караше ме да я гледам постоянно и дори секунда, в която не я виждах, да ми се струва безполезна. Не знаех защо се държа така, за пръв път чувствах нещо подобно, толкова силно. Все още не знаех какво е точно, но поне бях сигурен в едно - Ясмин беше виновна за това. Но не смятах да я обвинявам. Каквото и да беше, харесваше ми.
- Не се безпокой. Нищо няма да ми стане - отвърнах и в същия момент се намерих под водата.
Айй, това беше гадно. Не беше честно от нейна страна. Не се показах веднага, а започнах да плувам под вода, маалко по-далеч от Ясмин. Чух, макар и приглушено, че ме вика. Още малко и щях да и' се покажа, само още малко. Не би трябвало да се държа така. Може би я плашех. Но нещо в мен играеше и не ми даваше да се покажа. Чух, че отново ме вика и плисък на вода. Беше се потопила, най-вероятно. Не чух отзвук от изплуване, затова се показах на повърхността, поех си дъх и се гмурнах, плувайки към Ясмин. Когато беше с гръб към мен, я хванах за кръста и започнах да я гъделичкам. Изплувахме заедно и се засмях.
- Изиграх те!
Засмях се отново и се завъртях, за да съм срещу нея. Не знаех как ще реагира, така че зачаках да разбера каква ще е присъдата за действията ми.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 2:55 pm

Когато и двамата изплувахме заедно. Усетих допира му на кръста си. Как пръстите му бяха обгърнали талията ми. Бях загубила ума и дума и в действителност не знаех какво да кажа или направя. Когато се приближи достатъчно близо до мен и стоеше срещу мен му зашлевих шамар. Дори ръката ми почервеня при удара. Веднага щом го направих съжалих, че го бях сторила.
- Господи, прости ми, аз... - не знаех как да се извиня. Бях го ударила. Не го бях правила преди - да ударя момче и то, не какво да е момче, а момчето , което ми бе помогнало да се отърся от спомените си и да не влизам във водата. Макар сега да бях вир вода, разбира се.
- Прости ми, аз... аз... - продължавах да го гледам и изведнъж ме хвана страх. Почувствах странното усещане, че бях наранила, човека, който даде много за мен днес.
- Не исках, наистина. Просто наистина ме уплаши, до толкова ме уплаши, че... - преди да продължа, нещо притисна устата ми. Дилън беше сложил ръка на устата ми. Знаех си, че говорех много. Гледах го уплашено и не знаех какво да сторя. След което той нежно махна ръката си от устата ми.
- Не исках да те заболи. - казах като докоснах зачервилата му се буза и се приближих още по - близо до него. Целунах бузата му и отново го погалих. Изпитвах такава топлота , че дори ледената вода не можеше да укроти страстите ми.
- Съжалявам. - казах тихо и отново го погледнах в очите, като не свалях ръката си от лицето му.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 3:15 pm

Плесницата ми дойде като гръм от ясно небе. Известно време стоях и я гледах, без да проумея какво стана. Най-накрая успях и премигах. Доста се учудих. Предполагах, че ще ми бъде ядосана, но чак пък толкова. Мислех, че просто ще вземе да ме пръска, но явно грешах. И то доста. Мислейки си това, Ясмин започна да ми се извинява. Явно бе съжалила. Погледнах я и видях притеснения и' поглед. Разбирах я. Донякъде. Все пак някакъв си непознат я беше накарал да влезе в леденостудена вода, беше започнал да я гъделичка, да си позволява прекалено много. Това беше нормална реакция...
Но не исках повече извинения. Дойдоха ми малко в повече. Сложих внимателно ръката си върху устните и', прекъсвайки я насред изречението. Усмихнах се леко и махнах ръката си. Щях да и' кажа нещо, но когато се приближи още по-близо до мен, докосна лицето ми и ме целуна, просто целия се затоплих, ток отново премина през тялото ми и потреперих. Топлината, чувството, което изпитах беше прекрасно, неописуемо.
- Ако не бях мокър, нямаше толкова да ме заболи - успях да измъдря най-накрая и се усмихнах. Докоснах леко мястото, където Ясмин ме бе целунала и замалко се замислих. - Няма проблем, наистина - уверих я и и' се усмихнах. - И аз не исках да те уплаша. Съжалявам! - този път аз се извиних и посегнах нежно към лицето на момичето, отмятайки мокрия кичур от лицето и'. Изведнъж задуха вятър и захладня. - По-добре да излизаме - предложих и заплувахме към брега.
Когато излязохме, взех горнището си и наметнах раменете на Ясмин с него. Взех кърпата, просната на земята и и' я подадох.
- Ето, подсуши се. - намигнах и' - Хайде де, момичетата са с предимство. - допълних и се засмях.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 3:41 pm

Не очаквах и Дилън да започне да ми се извинява. Това определено ме вкара в шок и се запитах дали правилно съм чула, но когато докосна лицето ми, все едно ток премина през цялото ми тяло и ме разтресе. Беше толкова нежен и мил с мен, че аз излязох като чудовище в очите му, да го ударя по точи начин.
Вятъра беше този, който развали идилията и прекрасния момент, който така не исках да свърши. Дилън ме изкара от водата и ми подаде кърпата си да се подсуша и ме наметна с горнището си. Определено започваше да става студено. Това веднага навя спомените ми, че отново се очертаваше да остана сама. Дилън трябваше да се прибере, както и аз.
- Мислиш ли да си тръгваш? - попитах го аз , докато подсушавах ръцете си и косата си, която определено нямаше намерение да кротува, само се завиваше около врата ми.
Подадох кърпата на Дилън, защото той определено трябваше да се подсуши, все пак беше човек, можеше да настине, но останах загърната с горнището му.
- Определено не е на хубаво - погледнах към небето. - Сигурно ще вали. - гъстите облаци започваха да ме притесняват сериозно.
- Имаш ли си работа? - започнах да въртя кичур коса около пръста си. - Можеш да дойдеш у нас ако искаш!
"Къде ми беше ума? Да го каня в дома си? "
- Ще ти направя нещо топло, за да се сгрееш!
"Ясмин и продължаваш... Момиче я се спри" - скарах се мислено сама на себе си.
Но все пак щях да се радвам да ми погостува, а и Съквартирантката ми все още я нямаше, тези дни трябваше да се нанесе, така, че бях сама.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   Нед Фев 12, 2012 4:02 pm

Гледах Ясмин как се опитва да се подсуши. Всяко нейно движение ме караше да полудея и да ми става все по-горещо, въпреки че бях вир-вода, а времето бе студено. Толкова се бях отнесъл, загледан в нея, че когато ми подаде кърпата, за малко да я изпусна.
- Ъъ? - честно, изобщо не чух какво ми каза. - Оу, ми сигурно. Ти? - някак си замазах положението и започнах да попивам водата от себе си, като не откъсвах поглед от нея.
Разтърках кърпата в косата си и когато най-сетне я хвърлих върху раницата беше мокра почти колкото ние с Ясмин.
- Най-вероятно - не ме биваше много в разпознаването на природата, но облаците наистина не изглеждаха хубаво, затова се съгласих с момичето и се усмихнах.
И аз погледнах нагоре и се усетих, че наистина става късно и че всеки трябва да си отива вкъщи. При последвалия въпрос на Ясмин, я погледнах и се усмихнах.
- Емии, кандидатствах в едно ателие за финансист. Още очаквам отговор. - казах си и леко въздъхнах - Какво? - попитах учудено и замигах. Обикновено категорично бих казал "Не, за нищо на света!", но сега, гледайки я, нещо в мен ме спираше да изрека тези думи. Може би защото и аз самият исках да остана още с това великолепно момиче.
- Добре. Става. Супер - казах като на магия и се усмихнах.
Наведох се и взех раницата, започвайки да слагам всичко изкарано в нея. След секунди бях готов, метнах я на рамо и предложих ръка на Ясмин.
- Госпожице, идвате ли? - попитах галантно и сам се учудих на себе си. "Боже, какво правя!? Никога не съм се държал така!". Но въпреки всичко тръгнахме към дома на Ясмин, а усмивката не слизаше от лицето ми.
По едно време, навлизайки все повече в града, забелязах учудените погледи на хората, но не им обърнах внимание. След малко стигнахме до една огромна къща и Ясмин ме покани.
- Уау! Имаш чудесна къща! - казах след малко, оглеждайки се с отворена уста, и се усмихнах на момичето.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Кристалното езеро   

Върнете се в началото Go down
 

Кристалното езеро

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Смрадливото езеро

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Let's travel around! :: Get in yout boat and... Come to the waterfalls!-