Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Опасният кей

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Опасният кей   Нед Авг 21, 2011 6:26 pm


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Селестия Уинтърчайлд
Siren
Siren

Брой мнения : 22

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Опасният кей   Нед Окт 07, 2012 1:27 pm

Беше поредния ми тежък ден под водата... или поне до колкото можеше да бъде тежък един подобен ден. Изплъзнах се от рифа, където по принцип плувах с приятелките си. Усмихнах се и бавно заплувах към брега, където отново се сдобих с краката си. Изправих се и се пооправих, а след това бавно и внимателно, с добре премерени крачки, тръгнах по кея. Гледах как вълните се гонят, образувайки всевъзможни форми с различни отенъци. Замислено се усмихнах вяло и след това седнах на ръба на конструкцията, мислейки си колко хубаво би ми било да поплувам... Но какво, по дяволите, си мислех?!? Та аз преди малко излязох от водата, а вече исках да се върна. Намусих се за момент, но бързо се съвзех и вяло се усмихнах, след което отметнах косата си и се облегнах назад, любувайки се на слънчевите лъчи. Пренебрежително махнах с ръка и след това се изправих и отново тръгнах по кея, като се подпирах на парапета. Спрях се някъде по средата и си мислех колко ми е самотно напоследък в морето, а всички тези самовлюбени тритони и самочувствието им... Изведнъж чух стъпки зад себе си и усетих странна енергия... Нечия объркана аура с характеристиките на много същества беше в обсега ми и се почувствах леко заплашена и някак...някак странно и некомфортно. Обърнах се видимо уплашена и всеки момент бях готова да използвам силите, с които разполагам, за да се защитя:
-Какво си ти? Вампир, върколак, Хибрид... - да, отстрани това си беше направо нелепо, но за мен сигурността беше на първо място:
-Не се приближавай на повече от метър, за да не съжаляваш! - въобще не се чувах какви ги плещя... Та съществото пред мен беше невероятно могъщо...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Niklaus Mikaelson
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 8

ПисанеЗаглавие: Re: Опасният кей   Нед Окт 07, 2012 2:20 pm

От скоро бях в града и реших да си направя една голяма разходка, която включваше и разговор с красиво момиче. Беше хубаво да можеш да видиш бъдещето и да знаеш къде точно трябва да бъдеш и какво да правиш, но за жалост не всичко ми беше така ясно както ми се искаше. Понякога просто знаех, че трябва да съм там и да убия някой човек, който дори не познавах, но се бях научил да вярвам на сънищата си повече отколкото на предчувствията си. Досега никога не ме бяха лъгали, а и всеки убит от мен човек беше потенциален враг … сякаш имаше някакво значение, отдавна бях спрял да се интересувам и ценя човешкия живот.
Вече вървях по кея, като погледнах часовника си и знаех, че не закъснявам, но все още не можех да разбера какво правех там. Нямах желание да я убивам, което определено означаваше, че не затова бях дошъл, но честно казано, предпочитах да знам преди да се изправя лице в лице с нея. Не обичах да научавам всичко в последния момент, най-вече след като от това зависеше моята съдба, но ето че вече бях при нея и все още не знаех дали да изпия кръвта й, да я пленя или просто да й се усмихна.
- Ако беше в списъка ми, нямаше да имаш възможността да проговориш – казах озлобено, поглеждайки я изпод веждите си, като това ме правеше да изглеждам още по-мрачен и плашещ, но настроението ми опредено не ми позволяваше да се усмихвам.
Нямах намерение да изпадам в излишни обяснения пред непознатата, затова и просто се облегнах на парапета, като загледах водата. Честно казано, не очаквах да ме надуши от толкова далече и да ме разгадае като отворена книга, каквато беше тя за мен, но очевидно бях загубил усета си, което не ме радваше никак. По-скоро ме ядосваше още повече и единствената причина да не си изкарам яда, който таях към самия себе си, върху крехкото й тяло, беше че все още продължавах да си мисля, че има причина да говоря с нея сега.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селестия Уинтърчайлд
Siren
Siren

Брой мнения : 22

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Опасният кей   Нед Окт 07, 2012 8:27 pm

-Какво искаш от мен?!? И ти ли преследваш лечебната сила на сълзите ми?!? Какво, по дяволите, искаш от мен!?! - попитах ядосана и уплашена от завидното спокойствие на мъжа пред мен. Можеше тялото ми да изглежда крехко, но в мен се криеше онзи непобедим и несломим дух на боец, който малцина притежаваха. Опитах се да запазя самообладание и обяснения за това какви дарове и дарби притежавам аз самата. Усмихнах се нервно и пренебрежително, поне се надявах да изглежда така, маханх с ръка. Поех си дълбоко въздух и реших да покажа самообладание и психическа стабилност.
-Все тая ми е какъв си и какво искаш... Действай по възможно най-бързия начин, заличи ми спомените и готово... Сякаш абсолютно нищо не ми се е случило. - казах самоуверено и за пореден път отметнах косата си като се стараех да не показвам с нищо на непознатия, че ме е страх от присъствието му или от това, което се върти в главата му. В крайна сметка реших да се отпусна и да си се скастря наум, заради цялата ми параноя и предпазливост.
В момента в главата ми бушуваха толкова много мисли, а през тялото ми препускаха толкова много импулси, че не можех да ги контролирам. Просто се оставих на стечението на обстоятелствата и чаках с нетърпение да разбера какво иска... или по-скоро ще поиска непознатия от едно бедно и уж невинно момиче като мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Niklaus Mikaelson
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 8

ПисанеЗаглавие: Re: Опасният кей   Вто Окт 09, 2012 8:31 am

Подсмихнах се, като веднага забелязах, че от това й стана неприятно, макар и да се опитваше да го скрие. Сърцето й обаче не можеше да ме излъже, а за нейно нещастие не само го чувах, а и усещах емоциите й. Не можех да я нарека слаба и мекушава, но определено нямаше да ми е проблем да я пречупя и все пак, както казах преди малко, не бях дошъл за това. Не разбирах защо трябваше да трепери толкова много в присъствието ми, след като нямах намерение да я убивам.
За момент й се ядосах, но ако трябваше да сме честни, напоследък се ядосвах прекалено много, затова също като нея, направих всичко възможно, за да запазя самообладанието си … дори реших да върна нейното. Протегнах тъгата си напред, като я държах с дланта нагоре, извита сякаш държах въображаема топка. Точно и това се получи … една топка от гъст въздух, който се въртеше на няколко сантиметра над ръката ми и се сгъстяваше все повече, докато накрая просто не спря и в ръката ми тупна красива кристална чаша, пълна със скъпо отлежало уиски, която подадох на момичето.
- Не съм дошъл, за да ми ревеш – казах сурово и видях как плахо взе чашата от ръцете ми – Колкото и да ти се иска, не съм тръгнал да умирам. Не е отрова … само малко уиски, което се предполага, че ще нормализира пулса ти, преди да съм огладнял – завърших накрая ядосано на това, че чувах така силно сърцето й, че дори не можех да мисля, но не съобразих, че това може да я изплаши още повече.
Спрях да й обръщам такова внимание, като отново се обърнах напред и протегнах ръката си, а всичко се повтори. Красивата кристална чаша се появи отново, но течността в нея беше свежа и съвсем прясна, като от нея се разнесе аромата на гореща човешка кръв. Усмихнах се доволно и просто доближих чашата до устните си, като отпих една голяма глътка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селестия Уинтърчайлд
Siren
Siren

Брой мнения : 22

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Опасният кей   Вто Окт 09, 2012 7:21 pm

За момент уискито ми се стори доста примамлива оферта. Пресегнах се плахо и взех чашата като отпих солидна глътка от съдържанието й. Усмихнах се хладнокръвно и все пак реших, че ще е учтиво да кажа едно "Благодаря" на непознатия. Изведнъж усетих лек и натрапчив аромат на кръв. За момент потреперих отново, но реших, че щом не иска да ме убива /защото досега не го направи/, се успокоих и продължих да пия. Рабира се алкохолът малко или много ми помогна да се чувствам уравновесена и спокойна и се подпрях на перилото, гледайки как вълните отразяват слънчевата светлина, пречупвайки я през водната си своеобразна призма:
-Не ме дръж в напрежение и ми кажи какво искаш от мен, защото ще откача от напрежение по този начин. - опитах се да не се държа като някоя невротичка. Усмихнах се доколкото момента ми позволяваше и търпеливо зачаках да получа отговор от непознатия.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Опасният кей   

Върнете се в началото Go down
 

Опасният кей

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Let's travel around! :: Take off your shoes and get in the water... What are you waiting for?!? This is the beach!-