Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Самотната горска къщичка

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Самотната горска къщичка   Нед Авг 21, 2011 1:15 pm


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Чет Фев 23, 2012 5:45 pm

Ааа не, не обичах да ми разрошват косата. Изобщо не ми харесваше. Но на Ясмин не можех да и' се сърдя. Но пък определено щях да си го върна. Щом красавицата ми тръгна с викове към вратата, бързо я настигнах и завъртях някак си ръце в косата и', при което страшно много я оплетох.
- Извинявааай - казах и' и се усмихнах, прегръщайки я мило. Започнах да вървя напред, водейки я, но определено не доминиращо.
Изведнъж ми хрумна къде може да отидем. Усмихнах се широко на Жас и се затичах, дърпайки я нанякъде. Знаех, че това място е наблизо, бях минал покрай нея. Ясмин ме погледна учудено, но само се усмихнах мистериозно и и' казах, че след малко ще разбере.
След около петнайсетина минути се озовахме близо до една къщичка. Промъкнахме се между клонките и листата и отворих вратичката. Беше мноого тъмно. Започнах опипом да търся газената лампа. Намерих я и я включих. Помещението се освети и се обърнах към червенокоската.
- Еее, какво ще кажеш? - попитах я и я погледнах изчаквателно. Но за да се подсигуря, отидох до нея и жадно, но същевременно ужасно нежно, впих устните си в нейните.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Пет Фев 24, 2012 6:48 pm

Дилън ме задърпа нанякъде. Нямах и най - малка представа къде отиваме, затова го оставих да ме води. Вървях послушно до него като му се усмихвах и закачливо го побутвах. Озовахме се близо до една къщичка в предверието на гората. Беше красиво и тихо. Дърветата бяха снишили големите си корони, така че образуваха нещо като малко тунелче до нея.
- Красиво е! - казах аз тихо.
Когато Дилън отвори вратата започна да търси нещо. Гледах го с недоумение. Когато включи една газена лампа му се усмихнах. Къщичката все едно светна.
- Еха! - подсвирнах аз. Дилън се приближи бавно към мен като придърпа тялото ми към себе си и нежно впи устните си в моите. Отвърнах на нежната му целувка като го прегърнах.
- Чия е тази къща? - попитах го като започнах да оглеждам наоколо и го дръпнах напред. - Как я намери? И защо реши да ме доведеш тук? - въпросите ми не спираха. Усмихнах му се и изчаках спокойно да ми обясни.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Съб Фев 25, 2012 2:37 pm

- Не знам... Никой не знае на кой е - отговорих усмихнат, притегляйки Ясмин в обятията си.
Усмивката не слизаше от лицето ми, особено виждайки прекрасната* на момичето, което прегръщах.
- Еми... сетих се за къщичката, беше ми едно от любимите места като малък, и си помислих, че ще ти хареса - свеж въздух и спокойствие...
Завърших малко по-тихо от обичайното. Може би имаше други много по-подходящи места, където трябваше да заведа Ясмин. А аз избрах това.
"Голям глупак си, Дилън!", започнах да се самокритикувам, но вече нищо не можех да направя, освен да се опитам да направя дървената къщичка малко по-уютна. А си нямах и представа как да го направя това нещо.
Въпреки че имаше маса и столове, даже нещо, подобно на легло, аз седнах на земята - май ми беше навик да сядам на пода. Придърпах Ясмин към себе си, за да седне в мен и я обгърнах с ръце. Целунах я нежно по врата, след това и по бузата и и' се усмихнах широко.
- Прекрасна си... Казах ли ти? - прошепнах в ухото на красавицата ми и прокарах пръсти през кадифената и' коса.






*имам предвид - усмивката ти


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Съб Фев 25, 2012 8:56 pm

Не можех да отрека, че където и да ме беше завел Дилън ми беше ужасно приятно. Може би не толкова заради самата обстановка, а защото бях с него. С моето момче.
- Харесва ми! - казах аз докато оглеждах наоколо, не бях усетила кога той се беше приближил към мен. Придърпа ме към себе си, като в този момент можех да усетя прекрасния му парфюм. След което ме придърпа да седна, аммм , на земята - В НЕГО?! Първоначално започнах да се двоумя, но после се отпуснах в ръцете му,който ме обвиха.
Целуна ме нежно по врата, а аз потреперих леко в прегръдката му. Обляха ме топли и студени вълни. Не бях изпитвала нещо толкова силно до сега. След това той продължи като ме целуна по бузата и ме озари с прекрасната си усмивка.
- Прекрасна си... Казах ли ти? - прошепнах в ухото ми тихо. Изведнъж усетих колко много започвах да се размеквам в ръцете му. Сърцето ми щеше да изскочи.
- Аз .. аз ... - не можех дори да се изразя като хората. "Какво ми ставаше ?" Ръцете ми потрепериха и уловиха неговите.
- Благодаря ти. - засрамено склоних глава. Досега никой не ми беше казвал подобно нещо и се чувствах все едно съм на седмото небе. "Дали в действителност ме мислеше за красива? Защо никой до сега не ми го беше казвал и не се бе държал така мило с мен? " Бях погълната от въпросите си, когато Дилън ме обърна към себе си. Погледна ме притеснено и веднага разчетох въпроса му.
- Добре съм, наистина, просто ... аз ... ами ... поласкана съм . - отвърнах аз като допрях устните си до неговите и нежно го целунах. Не исках да излиза, че съм неблагодарна. Надявах се и той да не си го мисли.
- Радвам се, че ме доведе тук. - казах му ведро като се отдръпнах нежно. - Тук е красиво! Благодаря , че сподели това място с мен! - загледана в слънчевите лъчи , който влизаха през прозореца, се опитах да успокоя ритъма на сърцето си.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Нед Фев 26, 2012 4:32 pm

- Наистина?!
Не можех да повярвам, такъв си бях. Погледнах учудено момичето ми и се усмихнах очарователно и затворих очи и се насладих на компанията, която беше с мен, компанията на това красиво момиче.
Изведнъж Ясмин се разтрепери. Погледнах я притеснено и се усмихнах окуражително.
- Какво има?... Аз ли направих нещо?
Бях объркан. Наистина нищо чудно да бях объркал нещо или да бях казал някоя глупост. Благодари ми, но все пак имах чувството, че с нещо бях сбъркал. Обърнах я към себе си, за да мога да виждам лицето и'. Взрях се притеснено в нея и повдигнах вежди в безмълвен, ала разтревожен въпрос.
Червенокосото момиче отговори, че нищо и' няма, но все още не бях напълно убеден. Ала целувката и' уби и най-миниатурното съмнение в мен. Когато се отделихме един от друг, макар и с леко нежелание от моя страна, усмивка отново изгря на лицето ми. Гледах Ясмин като запленен. Не, не, защо използвам думата "като"?! Аз наистина си бях запленен от красотата и обаянието и'.
- Най-малкото, което можех да направя за теб. - отвърнах с усмивка и се изправих, отново притискайки красавицата в обятията ми.
- Какво искаш да правим?... Можем да си направим пикник, или да се поразходим из горичката... Или пък каквото ти решиш. Оставям се изцяло в твои ръце - казах нежно и я целунах жадно. Не можех да и' се наситя. Но след малко трябваше да се отделя от нея, и за да си поема дъх, и за да чуя отговора и'.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Нед Мар 04, 2012 7:59 pm

Огледах се още веднъж наоколо. След това погледнах Дилън. Господи бях в прегръдките на най - сладкото момче на земята, а аз се чудя какво да направя или какво да му кажа. Притиснах нежно устните си към неговите и погалих лицето му.
- Ами... - усмихнах му се като прехапах долната си устна. - Може би първо ще е най - добре да хапнем нещо - и притиснах пръста си към устните му, преди да каже нещо. - Нека аз, става ли? - внезапно се изправих и му се усмихнах още веднъж. Отидох до кошницата, която навярно беше пълна със всякакви вкусотии и я отворих. Бях права. Взех я и пред него сложих голямо червено одеало.
- Хайде ела. - приканих го да седне на него и започнах да вадя каквото ми бе попаднало от кошницата.
- Ммм, сандвичи! - облизах устните си и се засмях. - Искаш ли? - и палаво го приканих като му подадох сандвича. Той протегна ръце, за да го вземе, но аз поклатих глава.
- Не си познал! - засмях се. Той ме погледна недоумяващо и аз нежно го докоснах по брадичката. - Аз ще те храня!
Нямах представа какво ми беше щукнало, но винаги съм искала да го направя. Започнах да му давам от сандвича, като и аз отхапвах след това от него. Не бях гнуслива. Когато наближи края му аз се усмихнах и му подадох последната хапка като долепих устните си до неговите и го целунах.
- Харесва ли ти да те лигавя? - засмях се. Надявах се да му допада, защото на мен ми беше ужасно забавно и в същото време приятно.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Чет Мар 08, 2012 2:38 pm

Следях трепетно всяко движение на Ясмин, очаквайки действията и'. Мм, аромата, който се понесе от кошницата беше уникален. Вярно, бяха само сандвичи, но изведнъж се почуствах гладен като вълк. Приплъзнах се към одеалцето, което бе постелила Ясмин и кимнах, протягайки ръка, за да взема сандвича, който ми подаваше. Но тя не ми го даде... Погледнах я объркано, а красавицата започна да ме храни. Мм, от нейните ръце бе мнооого по-вкусно! И за няма и пет минутки, изядохме целия сандвич.
- Ммм, нека помисля... - започнах и аз да се лигавя. Щом някой около мен го правеше, нямаше как и аз да не го направя. Особено, ако този някой бе Ясмин. - Дааа, много ми харесва. - целунах я нежно, придърпвайки я към себе си.
Обаче бях клекнал, а нямах много добра координация, стоейки така... и последва очакваното. Паднах назад, а Ясмин с мен.
- Оопс, извинявай - засмях се, усмихвайки и' се чаровно и легнах на земята, гледайки красавицата пред мен. - Мм, какво ще кажеш да продължаваме със сандвичите? - попитах и се опитах да достигна кошницата, но малко не се получаваше - Искаш ли да станеш от мен? - засмях се и преди да е направила каквото и да е било, я дарих с няколко искрени и нежни целувки, първо по устните, а след това и по врата.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Съб Мар 10, 2012 9:44 pm

Както беше клекнал, Дилън падна назад ,а аз се стоварих върху него. Не очаквах подобно нещо, затова бях като препарирана върху тялото му. Беше така топъл и ръцете му бяха обгърнали тялото ми, че не можех да помръдна. Сърцето ми щеше да изскочи. Настана неловко мълчание, при което той ми се усмихна и предложи да стана от него и да продължим със сандвичите. В първия момент не знаех какво правя и дори не можех да асимилирам това, което ми беше казал. В последствие след като се опита да се изправи заедно с мен аз се повдигнах.
- Извинявай. - казах като се изправих. - Нека ти помогна. - и му подадох ръка. Когато той докосна дланта ми, ме порази едно приятно чувство.
- Ам.. - пуснах бързо ръката му и надникнах в кошницата, като се надявах да укротя малко сърцето си.
- Какъв сандвич искаш... - и започнах да изреждам - със сирене, с кашкавал, с ... - усетих ръката му на рамото си и потреперих. Той ме обърна рязко към себе си и впи устните си в моите. При което аз отвърнах на целувката му и обгърнах тялото му с ръце. Прегърнах го нежно. Беше ми толкова хубаво, че нямах намерение да го пускам. Докато той не ме взе в себе си и ме погали по косата като повдигна брадичката ми, така че да го погледна в очите. А те бяха така искрени и чисти. Бяха прекрасни. Не можех да откъсна очи. Той се наведе и прошепна нещо в ухото ми , от което цялата изтръпнах и се отпуснах в обятията му.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Пон Мар 12, 2012 4:06 pm

- Ммм...
Направих се на замислен и станах, приближавайки се към Ясмин. Докато изреждаше видовете сандвичи, внимателно я обърнах, докосвайки раменете и' и жадно я целунах. Просто тя беше като опиат за мен, за всичките ми сетива. След като се отделих, отново с нежелание, от красавицата ми, я погледнах пленен от красотата и'. Прокарах внимателно пръсти по косата и', наслаждавайки се на кадифената и' мекота, а след това внимателно повдигнах бялата и' брадичка. Вперих поглед в бялото и' като сняг лице и се усмихнах мило.
И изведнъж осъзнах защо се чувствах по този начин всеки път щом Ясмин бе до или около мен, защо всичко в мен се преобръщаше само при един поглед от нейна страна, при само едно нежно докосване; защо когато я погледнех, в главата ми бе пълен хаос, а сърцето ми просто щеше да изскочи от тялото ми.
Погледнах я за пореден път и леко се наведох.
- Обичам те!... Обичам те!... Обичам те!
Не знам защо прошепнах тази думичка точно три пъти, просто нещо в мен така ми каза. Притиснах Ясмин по-силно до себе си и отново я погалих нежно по косата, позволявайки на ръката си, дори и плахо и неуверено, да се спусне и по гърба на момичето в обятията ми. А след това отново започнах да и' давам ласкави и нежни целувки.



What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Пон Мар 12, 2012 4:39 pm

Обгърнах го с ръцете си и започнах да го галя по гърба, като бях положила глава на рамото му.
- Дилън. - внезапно бях погледнала през прозореца. Приятното слънце, което прокрадваше лъчите си през прозореца, вече го нямаше. На негово място беше станало тъмно като в рог, дори звездите едва се процеждаха на небето.
- Мисля, че трябва да вървим. - внезапно се отскубнах от ръцете му, при което веднага съжалих, че го бях сторила. Толкова ми беше хубаво. Исках да останем така още дълго време. Но трябваше да бързам. Днес беше необичаен ден - Пълнолуние. За него не беше хубаво да е в близост до мен по това време.
- НЕ! - извиках внезапно и паднах на пода както бях на краката си. Бях се свила и обхванала тялото си с ръце. Треперех, но не от студ, а от ужасната болка, която пронизваше тялото ми.
- Дилън! - очите ми се насълзиха. Не исках да ме вижда такава, беззащитна. Момичето, което беше борбено, сега го нямаше. Момичето, което обичаше се превръщаше в чудовище пред очите му.
- Бягай. - прошепнах. - БЯГАЙ! - изкрещях силно и се опитах да контролирам тялото си. Нещо в мен се опитваше да излезе. Вълчицата, надделяваше над тялото ми. След броени минути щях да стана ужасяващо същество, което мъжа на живота ми навярно щеше да намрази завинаги - най - вече самата мен. Сега Дилън щеше да види истинското ми лице - вълчето.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Пон Мар 12, 2012 5:24 pm

Беше ни толкова приятно, сгушени един в друг, но изведнъж Ясмин се откъсна от мен и притеснено каза, че трябва да вървим.
- К-к-к-какво стана? Аз ли направих нещо? -изобщо недоумявах какво ставаше. Та нали допреди няколко секунди се прегръщахме, а сега... всичко се бе променило, сякаш бях прехвърлил страницата на щастието с тази на объркването и недоумението.
Погледнах отново Ясмин и видях, че гледа притеснено през малкото прозорче. Веднага отместих поглед и видях ясна, голяма и искряща цяла луна...
"Пълнолуние..." прошепнах едва чуто, въздъхнах едва забележимо и погледнах притеснено момичето. Веднага разбрах защо е толкова притеснено.
- Ясмин! - втурнах се към нея на пода, обгръщайки я с ръце. Не знаех какво чувства, но нямаше да я оставя, нямаше да избягам като най-големия страхливец, щях да бъда до нея. Колкото и глупаво да е това. Започнах да я галя - по лицето, косата, където видя и успея - и някак си се опитвах да измисля думи, с които... Оо, Боже, аз дори не знаех какво да направя, но бях сигурен в едно.
- Няма! Няма да те оставя, Ясмин, чу ли!?! - казах и' категорично, правейки бегъл опит за усмивка. - Няма да избягам! - хванах нежно лицето и' с ръце и изтрих сълзите, избили от прекрасните и' очи, и го обърнах така, за да може да ме вижда в очите - Няма... да... избягам... и да те... оставя сама! - казах отчетливо и категорично, впивайки устните си в нейните - Това е Ясмин. Момичето... жената, която обичам... жената, с която се запознах на езерото и която ми взе ума, която ме побърка... жената, с която ще остана, дори и при превръщанията и'! - погалих я по лицето и се взрях в очите и', които малко по малко започнаха да придобиват жълто-червеникав отенък. - Ти ще останеш себе си, ще останеш Ясмин! - повтарях го, за да го повярваме, и двамата.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Пон Мар 12, 2012 5:51 pm

Хванах лицето му. Очите му бяха така искрени и чисти, каквито ги бях видяла за първи път на езерото. Така нежни и любящи.
- Дилън. - дишах тежко. Знаех какво ще последва, затова се страхувах. Не исках да го нараня. Нито да го уплаша.
- Не мога да го контролирам , Дилън! - а очите ми не спираха да го гледат. Въздъхнах тежко, при което последва нов спазъм и се привих отново. Тялото ми се напрегна и ръцете ми се свиха. Борейки се с болката го погледнах отново.
- За твое добро е да се махнеш. - казах тихо. Сърцето ме свиваше. Очите ми вече се променяха. Не знаех колко още щях да го задържа.
- Моля те, скъпи мой! - за първи път му казах така, при което се опитах да се насиля да се усмихна. Хванах ръката му, като целунах нежно дланта му.
- Обичам те! - нямах представа дали ме беше чул, но вече болката надделяваше и не можех да говоря много.
- ЗАРАДИ МЕН, БЯГАЙ! - извиках като го оттласнах назад и изкарах вълчите си зъби, който се наостриха заплашително.
- Бягай! - казах и се преобразих пред очите му. Застанала на четири лапи , махайки с опашка и извадила острите си като бръснач зъби, започнах заплашително да ръмжа срещу него. Бях готова да го нападна.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Пон Мар 12, 2012 6:49 pm

Усещах как всеки момент и аз ще заплача, но трябваше да бъда силен, беше задължително, особено сега. Главата ми несъзнателно се клатеше леко, в знак на отказ. Но нямах намерение да си поставям за цел да спирам това поклащане - това ми бе най-малката грижа.
- Можеш! Можеш, Ясмин, можеш!... Ще успеем, двамата. Заедно!... - усетих как очите ми се навлажняват и няколко сълзи се търкулват по лицето ми.
Не можех да я оставя - сърце не ми даваше просто. Гледайки я как се гърчи от болка на земята, ми стана отвратително гадно. Не можех да и' помогна, да премахна болката и', но не можех, по дяволите, не можех! Ако можех, дори щях да поема болката и', но за жалост, това бе просто непостижимо и невъзможно.
Погалих Ясмин нежно по лицето и се опитах да се усмихна, но виждайки как се мъчи дори да говори, две горчиви сълзи се стекоха и паднаха в скута и' и преглътнах тежко.
"Скъпи мой!', бе ме нарекла "скъпи мой". Сърцето ми щеше да изскочи - лошото е, че не беше само от щастие, ами и от притеснение, за Ясмин. Щом ме молеше така... може би наистина трябваше да изляза... "Обичам те..." бе последното, което прошепна, преди да ме отхвърли назад.
Погледнах я притеснено и леко уплашено. Видях как се преобразява с писъци и след секунди пред мен стоеше четириного вълче създание, което ръмжеше на среща ми. Колкото и да исках, и да се надявах, че вълчицата има съзнанието на Ясмин, това не бе вярно. Тя бе права - нямаше как да го контролира. Въздъхнах - този път доста забележимо. Тръгнах бавно към вратата, като не отделях поглед от Ясмин. Докопах дръжката и излязох внимателно, затваряйки плътно вратата. Отидох до прозорчето и слагайки ръце на външния перваз, се загледах в ставащото вътре. Ясмин раздираше мебелите, виеше и викаше в един глас - ако това изобщо бе възможно. Сърцето ми се късаше, гледайки я как се мъчи, знаейки, че не мога да помогна.
Обърнах гръб и се облегнах на външната част на къщичката, свличайки се надолу. Щом не можех да бъда с Ясмин вътре, значи щях да остана тук, отвън, щях да я чакам и донякъде да бъда до нея.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Пон Мар 12, 2012 7:24 pm

Вътрешно ликувах, като го видях , че излезе. Някак си успях да задържа вълчето в мен, за да не се нахвърля върху него. Не знаех нито къде е отишъл, нито дали се беше уплашил от това каква съм. Започнах да ръмжа в къщата и да късам мебелите. Един по един раздирах всичко, което ми попаднеше. Виех толкова силно, че като нищо щях да привлека още диви същества. Нямах представа колко щеше да продължи това нещо, но знаех само, че болката ми беше неудържима.

***

На другата сутрин.

Бях изтощена. Събудих се на земята, заобиколена от пера и пух. Когато се огледах, всичко наоколо не беше същото каквото го бях видяла за първи път. Мебелите бяха обърната и потрошени. Дивана беше разкъсан и не приличаше на нищо. Одеалото, на което седяхме с Дилън, беше скъсано на парченца.
- Дилън! - уплашена се надигнах.
Нямах представа къде е, нито какво му бях причинила. "Дали сега ме мразеше? Сигурно в очите му бях чудовище. " Очите ми се напълниха със сълзи. Зарових лице в ръцете си и се разплаках. Излязох от къщата като се огледах. Тогава го видях - моя любим!
Той спеше до прозореца. Така кротко и спокойно. Приближих се бавно и безшумно до него като се опитвах да не го събудя. Приклекнах до него и погалих косата му. Целунах челото му и се усмихнах , че го виждам жив и здрав. Когато той се размърда се уплаших и бързо се изправих като се отдалечих.
- Не! Какво правя? - поклатих глава и се огледах наоколо. Може би щях да допусна грешка като го оставя сам тук., затова отново се приближих.
- Ти беше до мен, цяла нощ, въпреки опасността! - положих главата му в скута си и зарових ръцете си в косата му.
- Благодаря ти! - целунах го нежно по устните. Беше толкова прекрасен, когато спеше. Наблюдавах го и му се наслаждавах. Нямах намерение да го будя.
- Обичам те! - казах тихо в ухото му, както той беше направил, когато бях в скута му и отново го погалих.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   Пон Мар 12, 2012 7:54 pm

Умората вече надделяваше над мен и след някъде около час, час и нещо, започнах да усещам, че клепачите ми се затварят. Направих последно усилие да ги задържа отворени и се изправих, поглеждайки какво става в къщичката. Всичко бе раздрано, а Жаси... вилнееше, ако мога така да се изразя. Погледнах я за последно и се облегнах на стената, силно надявайки се на сутринта всичко да бъде както бе преди няколко часа. След малко усетих как очите ми се затварят против волята ми и потъвам в дълбините на съня.

***


Усетих някаква приятна топлина и някакъв шепот. Размърдах се нервно в съня си, мислейки, че е от сънищата ми. Но нещо ми нашепваше - или може би си въобразявах, не знам, половината част от съзнанието ми спеше. Размърдах се и отворих очи, а слънчевата светлина ме заслепи. Премигах няколко пъти и завъртях главата си на една страна и видях...
- Ясмин - прошепнах и се усмихнах, бързо изправяйки се - Ясмин! Добре си, ти си добре!
Започнах да галя лицето и', погледът ми шареше по лицето и тялото и'. Толкова ми беше приятно в момента, Жаси беше добре, беше до мен. И това бе най-важното. Усмихнах се очарователно и целунах нежно Ясмин по очите и по устните, прошепвайки постоянно само две думички - "Обичам те!".
- Искаш ли да се махаме оттук, достатъчно преживяхме - предложих, ставайки на крака и помагайки на красавицата ми да го стори.
Ясмин кимна и хванати за ръце започнахме да излизаме от гората, насочвайки се най-вероятно към града.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Самотната горска къщичка   

Върнете се в началото Go down
 

Самотната горска къщичка

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Let's travel around! :: Do you wanna hunt? Welcome in the forest!-