Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Кафене "Orange"

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Кафене "Orange"   Пет Авг 19, 2011 10:53 pm


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Нед Май 20, 2012 6:13 pm

Тази сутрин нямаше какво да правя, фитнеса не че беше затворен, но все пак бе неделя и не ми се тренираше. Облякох се и реших да отида в някое от кафетата и да гледам тъпо какво става навън. Уверих се, че телефона и ключовете са ми в джоба на дънките и излязох от вкъщи, затръшвайки силно вратата.
След петнайсетина минути бях пред GeO. Не че щях да тренирам, но до него беше любимото ми кафе. Влязох вътре и седнах на една от масичките в дъното. Поръчах си дълго кафе със сметана и взех едно от списанията, оставени на масичката. Започнах да го разлиствам, когато изведнъж чух някой да се приближава. Предположих, че е сервитьорът, но все пак вдигнах глава. Но явно грешах - не беше момчето, което взе поръчката ми - беше високо, красиво момиче, с руса коса и кафеви очи. В първия момент погледнах Селена измумено, но бързо се овладях.
- Здравей, Селена! - усмихнах се широко и станах, за да я поздравя - Какво правиш тук? Как си? - попитах я тихо и сядайки, подпрях ръката си на масичката, като зачаках отговор от работодателката си, като междувременно кафето ми дойде и аз отпих глътка от него.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Нед Май 20, 2012 6:37 pm

Сервитьорка?Селена нямаше никакъв, абсолютен никакъв опит с разярени клиенти, объркани поръчки, кафета и прочие. Не искаше да се забърква в тази каша, която щеше да й донесе само още повече смут и срам. Няма срамна професия, тя не се притесняваше, че ще е облечена в смешната униформа на персонала или че ще трябва да прислужва на доста познати и не дотам приятни личности, другаде бе проблема. Не я биваше в разнасянето на подноси, пълни с високи чаши, които при най-малкото потрепване на ръката щяха да се стоварят на пода, да се счупят и най-малкото-да привлекат хорското внимание и забележки към нея. Въздъхна продължително и отново набра номера. Чу гласа на приятелката си, който наистина звучеше зле и се реши. Може би щеше да е забавно.
-Да, съгласна съм. Утре в 8. Дадено. Чао.

Може би ще бъде забавно. Май не трябваше да си го помисля. Забавно ли?Как пък не. Неприятните изненада я чакаха от вратата-в буквален и в преносен смисъл. Примири се с отвратително розовата риза, чиято кройка много наподобяваше чувал. Примири се с недоволната си колежка. Ако не беше за един ден, щеше да се самоубие. А приятелката й как издържаше тук вече седем години?Трябваше да я замести, приятелски дълг.

Нима Дилън Девон е в това кафе?И ако това не е някоя извратена шегичка на съдбата, то да не се казвам Селена. Такива ти му мисли се въртяха из главата й, докато бавно го приближаваше. Усмихна се благо и отвори тефтерчето за поръчки.
-На работа съм..т.е. това е работата на една приятелка...тя е болна и сега я замествам.
Тотално се оплете. Продължаваше да се усмихва, докато не се сети, че той я чака да проговори.
-Изненадвам се, че си тук. Не сме се виждали от доста дълго време.
Многозначително удължи о-то.
-Какво ще си поръчате, господине?-уж на шега зададе въпроса си.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Нед Май 20, 2012 7:19 pm

Опитах се да преодолея първоначалния шок и макар трудно, все пак успях. Усмихнах се бегло на момичето и за миг не знаех какво да кажа. Разтърсих леко глава и премигах няколко пъти.
- При положение, че работя за теб, не е много удачно да ме наричаш "господине" - намигнах и' и си поех дълбоко дъх.
Усмихнах се отново на момичето и се зачудих какво да си поръчам. Освен кафето. Отворих менюто и запрелиствах страниците, за да си намеря нещо. След малко май успях и върнах книжката на мястото и'.
- Еми да, така е. Напоследък наистина не сме се виждали. Винаги когато минавам през ателието, ти винаги си някъде другаде - вдигнах рамене, все едно казвах "Няма нищо. Ето, нали се видяхме" и като отново я погледнах - с тефтерчето в ръка и не-много приветливата на външен вид униформа, се сетих, че трябва да и' отговоря.
- Мм... един шоколадов мус - казах тихичко и се загледах как си записва в тефтерчето. - Честно да ти кажа, малко си ми странна така. Виждал съм те винаги в готини дрехи и... да, млъквам - усетих, че и тя си мисли това, което и аз, обаче естествено, прекалено късно и... то стана, каквото стана. Направих бегъл опит за усмивка и изведнъж ми хрумна нещо, с което може би щях да замажа положението.
- Защо не предложиш на управителя, след като мине заместването ти де, да им направиш по една свястна униформа на момичетата? По-така... - разкърших рамене и се опитах да се засмея, но не се получи особено, така че зачаках реакция от страна на Селена.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Вто Май 22, 2012 6:26 pm

-Извинявай.
За миг я прободе вина, че все пак не е успяла да изнамери време за него. А Селена ценеше най-много приятелите си. Джошуа правеше изключение, помисли си с усмивка. Не знаеше как съдбата бе довела Дилън точно в нейното ателие, но бе благодарна, защото си вършеше работата и никога, абсолютно никога не й бе намекнал нещо за отпуск, по-висока заплата или повишение. Трябва да го възнаградя, мислеше си, но все още не намираше удачния и подходящ начин да му се отблагодари. За повечето не бе нормално шефа да оценява работниците с такива жестове, но тя ги смяташе повече за свои приятели, отколкото колеги.
Държеше силно тефтерчето и при следващите му думи едва се сдържа да не се разсмее с глас и да привлече ненужното внимание на клиентите. Прехапа устни и направих знак с ръка да млъкне.
-Моля...те...спри.-изрече на пресекулки, но усмивката се простираше и огряваше цялото й лице. Дилън беше забавен и успяваше да я разсее от скучното ежедневие, което бе станала още по-непоносимо, защото бе далеч от половинката си или накратко-другото й аз.
-На мен също не ми харесват. Противни са, а тази ми стои като чувал.-засмя се звънко и продължи-може да предложа на шефа, но се съмнявам, че би одобрил колежките му да изглеждат с една идея по-секси.
Сети се за поръчката му и набързо я надраска в тефтера, за да не се нуждае отново да го пита. Върна се бързо на бара и след броени минути шоколадовия мус бе готов. мъдреше се на тежкият поднос, който представляваше най-големия кошмар за Селена. Хвана го с две ръце, но нямаше пълна гледка пред себе си. Успя да избегне един младеж по пътя, но в мига, в който зави наляво, подносът се разклати и с ужас установи, че скоро щеше да се строши на парченца на пода.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Вто Май 22, 2012 7:07 pm

Засмях се, гледайки Селена. Наистина от доста време не я бях виждал и сега си спомних колко забавна шефка бе. И колко красива. Ее, под красива имах предвид с хипер яки дрехи и прически и, като цяло, бе красива. Но естествено, не гледах на нея като на жена, а като на приятелка - все пак си имах приятелка, а нейния приятел - който много уважавах - бе и братовчед на Жас, така че - сложно и неподходящо да се опитвам да я свалям, както направих онази вечер. Само като си припомних и ми стана лошо - тогава се държах като пълен тъпак, с главно "П" и "Т".
Разтърсих леко глава и видях как момичето се мъчи с таблата. Определено повече я биваше с иглата и конеца, отколкото с таблата и тефтерчето. В първите няколко секунди само я гледах тъпо и си мислех как е много вероятно да изпусне таблата, но след миг осъзнах, че няма да е зле да и' помогна. Бързо станах и подхванах таблата в последния момент.
- На всеки се случва - усмихнах се и седнах на мястото си, придърпвайки муса към мен. Отхапах малко от него и оставих лъжичката настрани. Погледнах отново Селена и се усмихнах отново.
- Хайде, седни за малко, да си поговорим - видях как върти очи и се оглежда притеснено - И без това няма много хора - опитвах се да я убедя, но не бях сигурен, че се получаваше. Подсмихнах се и отново погледнах дрехите на момичето.
- А и относно дрехите - не са чак толкова зле, но и ако момичетата изглеждат по-секси, ще привличат повече клиенти. Може да му го споменеш, а ако искаш, и аз може да подшушна нещо. Нали имат такива - листовки за подобрение, лично мнение, или там както беше. - офф, наистина бях много зле и се надявах Селена да ме е разбрала.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Чет Май 24, 2012 5:35 pm

Облекчено въздъхна, когато тежестта от таблата мигом се изпари и усети как Дилън я поема, предотватявайки едно наистина голямо бедствие. Може би трябваше още в началото да сподели на Амбър, че това, че можеше да шие, не значи, че умее и да държи поднос, пълен със стъклени чаши. Беше прекалено загрижена за нейното здраве, че не обърна внимание на своята безнадежност. Шефът й бе така добър да я овиква всеки път щом срещнеше затруднения, а така наречените й колежки лукаво се подхилкваха.
Огледа се предпазливо, но забеляза, че половината маси вече бяха празни, а и никой не бе чак толкова затрупан с работа, че да се нуждае от нея. Седна срещу Дилън и кръстоса крака. Зяпаше го без капчица срам, просто й бе интересно да следва всяко негово движение, докато се заема с муса. Сети се за листовките, за които бегло спомена и мигом се оживи.
-Естествено, че има такива и тук, трябва на всяка цена да си вземем. Ще ги направя на нищо.
Гласът й излезе заканителен и по-злобен, отколкото искаше, но за един ден тези хора й съсипаха живота. Притича до плота и взе пет листчета, след което се върна и ги пръсна на масата.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Съб Май 26, 2012 4:28 pm

Оо, Селена определено не си поплюваше. Бях сигурен, че ще ги направи на нищо. Но пък ако бях на нейно място, бих направил същото. Само с какво беше облечена... "Добре, забравям тази тема, няма да я подхващам!" обещах си мислено и се усмихнах по посока на момичето. Отхапах още една лъжичка от муса и след това придърпах едно-две листчета към мен.
- Ее, ще ги направим на пух и прах, нали? - засмях се, отпих от кафето и започнах да пиша малко остри коментари и препоръки.
Дааам, много се забавлявах, като го правех. "Няма да е зле, ако сервитьорките не се обличат като монахини. Аа, не, чакайте, и техните облекла са по-добре." или пък мисля, че имаше едно от рода на "Може би обслужването трябва да бъде по-добре и служителките да бъдат по-мили, не така лукави и подмолни към останалите."
Какви ги насвятках, и аз не знам, но пък си го заслужаваха. И то всичкото! Ее, можеше и да бъда по-миличък и сладкодумен, ако не ставаше въпрос за отношението им към моя приятелка - и шефка. И особено като знаех каква справедлива работодателка е тя. Нямаше да я бъде тая - може и да беше едно от любимите ми кафета, но нямаше да търпя такова нещо. А и плюс това, всички тези нови мерки и униформи ги беше взел новият собственик, старият беше къде-къде по-свестен тип.
Разтърсих глава, за да не се затормозявам повече с подобни мисли, и след глътка кафе, се обърнах към Селена.
- Ее, оправи ли ги? - засмях се и докато я чаках да ми отговори, отново се заех с муса, защото шоколадово и аз - нямаше просто как да останем разделени за дълго.



What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Пон Май 28, 2012 4:25 pm

Веднага щом листовките се озоваха на масата, Селена бързо придърпа едната към себе и и започна да святка, като от очите й се изливаха гневни пламъчета, но обратно на това-устните й бяха разтеглени в почти зловеща усмивка. Ако някой я видеше в този момент определено щеше да реши, че не е наред с главата.
"Искам да се обърна специално към шефа-тази пъпчива, долна измет, без вкус за дрехите, в чийто речник не присъства думата "човешко отношение" или "нормална заплата". Няма да стъпя повече в това кафе и повярвайте ми, достатъчно влиятелен съм, за да не стъпи и целият град тук. Много поздрави, вашият анонимен почитател". Това ще го убие. Засмя се вътрешно, а когато прочете написаното от Дилън не успя да потисне зараждащия се смях. Хвана се за корема, но случайно срещна зоркия поглед на колежката си и се осъзна. Грабна двете листовки, обиколи веднъж масите и ги пусна в кутията. Трябваше все пак да заличат следите от малкото си "престъпление". След минутка отново седна срещу Дилън, носейки със себе си портокалов сок и бананова мелба. Проследи учудения му поглед към сладоледа и сладко се ухили.
-Ти обичаш шоколад. Аз обичам сладолед.
Отхапа парче и остави да се разтопи в устата й.
Сети се за Ясмин, гаджето на Дилън, която бе постъпила на едноседмична служба при нея, но реши да създаде самостоятелен бизнес. Не я винеше, всъщност се справяше много по-добре в магазина си.
-Какво става с приятелката ти?Разказва ми много за нея.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Съб Юни 02, 2012 3:14 pm

Гледах Сел и се учудвах как така бе такава? Смисъл, никога преди не я бях виждал в такава светлина. Но пък това е възможно - все пак не бяхме общували много, ее, изключвайки работните глупости.
Отхапах от муса и се замислих. Нямаше за какво естествено. За Жас - и като цяло за нас - можех да говоря с часове, просто. Но пък нямаше да и' пълна главата с нашите взаимоотношения. Въпреки че щеше да ми бъде трудно.
- Еми... Какво да става? Смисъл, засега всичко мисля, че върви добре. Все пак се заедно от месец и нещо... - започнах да увъртам, но погледа и' просто ме уби. Засмях се лекичко и отново се замислих. Не знаех какво точно още да и' кажа.
- Еее , ами какво става между теб и Джош. Кога е сватбата?


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Вто Юни 05, 2012 6:18 pm

Сепна се. Едва сега осъзна, че не бяха отваряли дума за нея от моментът, в който й предложи. Беше толкова въодушевена, кроеше планове, които се сриваха в мига, в който ги бе построила. Бялата рокля, гостите, вечерята, Джош. Обичаше го и само мисълта за него караше лицето й да добива червеникъв цвят, а сърцето й да учести ритъма си. Магията между тях никога нямаше да изчезни.

Сватба. Сватба. За Бога, аз ще се женя?
За момент се шашна, но бързо се окопити преди Дилън да е забелязал нещо. Не искаше да повдига нови въпроси или да го кара да се тревожи за нея. Прибра ръцете в скута си, за да скрие нервността си. Усмихна се леко и промълви:
-Все още не сме организирали нищо. Не бързаме. Понякога си мисля, че сънувам. Толкова е хубаво.
Не биваше да обременява Дилън с разказите си да безизмерната любов, която изпитваше, но успя да му предаде частица от бушуващите чувства.
-Мисля, че с Ясмин ще имате общо бъдеще.
Бе забелязала колко добре всъщност си пасваха, а привличането между тях можеше да се усети дори във въздуха.
-Би ли дошъл на сватбата ми?


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Нед Юни 10, 2012 10:25 am

Мусът беше наистина невероятен. И може би това, че темата, за която говорехме, ми допадаше адски много, подсилваше този уникален вкус.
Гледах Селена и се усмихнах широко. Колкото и да се опитваше да изглежда спокойна, очевадно беше, че бе много нервна. А всъщност като се замисля, това беше нормално. И аз мисля, че така се почувствах, когато тя ме попита за Жас.
Усмихнах и' се окуражително и за малко не се засмях.
- Естествено, че ще дойда. Как мога да пропусна сватбата на най-яката шефка, която някога съм имал. - засмях се и отново отхапах няколко пъти от муса. И тогава се сетих, че Ясмин и Джошуа бяха роднини. - А и плюс това, Джош е братовчед Жаси. Ще ме убие, ако не дойда.
Зареях поглед нанякъде и доста се отплеснах в собствените си мисли. Които естествено бяха насочениу към момичето ми. И внезапно в ума ми изскочиха мисля, че последните думи на Селена. Дали наистина имахме бъдеще заедно? Смисъл, много ясно, че го исках, но не бях много сигурен. Обичах я, много повече отколкото обичах някога Роуз - а с нея бяхме заедно доста време. Но сега всичко като че ли е по-различно; сега като че ли нещата са много по-сложни. Тогава не знаех за всички странни и донякъде опасни свръхестествени същества, а сега... Сега гаджето ми и единия ми най-доър приятел бяха върколаци, Дерек бе бог, а и всички останали...
Разтърсих глава и погледнах Селена. Въздъхнах леко и отпих от кафето си.
- Дано си права. Искрено се надявам всичко да продължи все така добре. - ее, успях да се изразя. Не знаех защо, но винаги когато говорех за нас двамата, винаи езика ми се оплиташе.
- А иначе няма за какво да бързате. С Джош и сватбата имам предвид. Има достатъчно време, а и според мен няма значение дали сте заедно на хартия, или не. Важното е, че сте заедно и се обичате. Нищо друго няма значение.
5. Усмихнах се и след още две-три хапки побутнах празната купичка настрани. Този път доста се забавих с унищожаването му. Но въпреки това, сега беше свършил и общо взето нямаше какво да правя.
- Кога ти свършва смяната? Защото ако е скоро, може да се поразходим някъде. Ако искаш, де - измислих някакво решение най-сетне и погледнах към Селена, чакайки отговор.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Нед Юни 24, 2012 7:17 am

-Естествено, че искам.
Възкликна въодушевено и едва не събори масата, предизвиквайки гневните погледи на служителите и любопитните на клиентите. Плесна с ръце и отново седна на мястото си. Държеше се като малко дете, но не знаеше по какъв друг начин да изрази обзелото я облекчение и щастието, които направо извираше от нея и се предаваше на останалите. Очите й светнаха възбудено, а скоро от сладоледа не остана следа. Самата Селена не бе осъзнала, че простите думи на Дилън бяха заключили доживот съмненията й относно предстоящата сватба,
обвързването и с Джош и животът й отсега нататък.
Грабна с една ръка чашите от масата и скоро се върна, носейки сметката, като се стараеше да се държи "нормално" и да "изпълнява службните си задължения" за пред шефа. Червенокосата й колежка не отделяше поглед от Дилън и това никак не й се понрави. Селена се втренчи в нея сякаш й казваше:"Той е зает".
След няколко минути двамата излязоха от заведението, момичето вече в нормални дрехи, зарязвайки напълно работата си и смахнатите собственици на заведението. Хвана под ръка Дилън и заедно завървяха по дългия булевард. Времето беше приятно, подухваше лек вятър, който разсейваше малките
пухкави облачета на небето.
-Накъде?
Погледна го въпросително и отново се съсредоточи в това да не падне и да се изръси като малко дете на тротоара.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   Нед Юли 08, 2012 9:06 am

Погледнах към Селена и усетих как широка усмивка се изписва на лицето ми. Точно това беше момичето, което познавах - решително, весело, красиво и най-вече - облечено невероятно, зашеметяващо, не с онези парцали, които наричаха униформи. Но все едно, нали не бяха по тялото на Селена.
Завъртях леко глава, за да мога да срещна искрящите сини очи срещу мен и отново усетих как устните ми се извиват в лека и нежна усмивка. Трябваше да и’ отговоря, но не знаех какво. Да вървим безцелно, вятърът приятно да гали лицата и кожата ни, да разрошва косите ни по смешен до известна степен начин, беше страхотно и на мен ми беше малко трудно да отвърна на момичето. Замислих се за момент, а след това леко въздъхнах.
- Ами, можем примерно... - започнах аз, като провлачих „и”-то, и след секунди си глътнах езика. Преглътнах с надеждата да ми дойде някаква идея, но само и с надежда си останах. Бях безнадежден просто. Поклащяйки леко глава, се обърнах към Селена.
- Пфф, честно, нямам си и на идея къде можем да отидем. Мисля, умувам, но нишо не ми хрумва.
Издишах тежко и донякъде отчаяно, а след това вдишах дълбоко от свежия въздух. Сред него обаче долових мириса на лавандула - наситен, силен аромат, който винаги бе дразнел синосите ми. Веднага усетих как кихавица се надига в тях, усетих влагата и онова неприяно чувство преди самото кихане. Сложих показалеца си пред двете си ноздри, но, уви, не успях да потисна кихавицата и след миг малки водни капчици изхвръкнаха от устните и носа ми.
- Извинявай - промълвих тихо, даже малко глухо и носово, но въпреки това успях да стъкмя една бегла, извинителна усмивка.
Надявайки се да ми е провървяло с усмивката, се въодушевих, мозъкът ми заработи ако не на пълни обороти, то поне на две трети от тях, и по периферията на ума ми преминаха няколко картини.
Синьо. Във всичките му нюанси и отенъци - от светлосиньото, през тюркоазеното и смесицата със зеленото, за да стигне до индигото и тъмносиньото. Феерия от синева! И слънчеви снопчета и лъчи, промъкващи се измежду бухлати и кокети бели пухени облаци.
Усмивка заигра по лицето ми, виждайки и помисляйки си за безкрайната водна шир. Със закачливи и пенливи вълни, с наситения, даже понякога горчив, вкус на сол, с мекия и приятен на допир пясък, чийто малки песъчинки се прокрадват неканени във всяка една част от тялото ти. Усмивката ми стана по-голяма и аз въодушевено се обърнах към момичето до мен.
- Сетих се! Сетих се! Сетих се! - още малко и щях да започна да подскачам, но какво да се прави, такъв си бях. Опитах се обаче да се овладея поне малко, защото виждах въпросителното и едновременно тръпнещо в очакване изражение на Селена и от собствен опит знаех, че ако се държа като петгодишно момченце, тя нищо няма да ми разбере. Вдишах, издишах и след това отново вдишах в опит да се успокоя. След като можех да говоря вече нормално - или пък поне аз така си мислех - се усмихнах леко и започнах що-годе с нормален и равен глас.
- Така. Първото което е, извини ме за държанието ми като петгодишен. И второто, какво ще кажеш за плажа? Времето е хубаво, рано е все още, нищо не ни пречи да си починем малко, а и да похващаме малко тен - ее, тук не успях да се стърпя и се засмях, но само за кратко, защото наложих на себе си да се овладея. Отново. Обърнах се към момичето - отново - и този път само се усмихнах, ама така, както само аз си можех - ее, може би и Джейс можеше и да може да се усмихва така, помислих си аз, но поклатих леко развеселено глава и си казах да не потъвам в мисли дали всичко, което аз можех, го можеше и вампирът, чийто двойник бях.
- Ее, какво ще кажеш? Съгласна ли си или да? - отново не можах да се примиря със себе и характера си и започнах да се смея, чакайки Селена да отвърне, като искрено се надявах отговорът и’ да е „да” или пък „съгласна съм”.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Кафене "Orange"   

Върнете се в началото Go down
 

Кафене "Orange"

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Код червено: Диета и фитнес - индикатори на изневярата!!!
» The Orange County/Кварталът на богатите

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Midnight city :: Other parts of our city :: Кафенета-