Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Alexander-Nathan Bradley

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Alexander-Nathan Bradley
Human
Human

Брой мнения : 7

ПисанеЗаглавие: Alexander-Nathan Bradley   Пон Сеп 24, 2012 1:56 pm



There are four questions of value in life... What is sacred? Of what is the spirit made? What is worth living for, and what is worth dying for? The answer to each is the same. Only love.

Аз ли? Изнемощялият на външен вид мерзавец... Защо толкова много ви интересува името на някакъв непознат? Защо фамилията Ийстууд е толкова вманиачена в това да разбере кой съм? Толкова съм ви интересен? Толкова ли искате да узнаете името Алекзандър-Нейтън Брадли? Толкова ли е интригуващо? Не, драги мой, изобщо не е. Нито името, нито числото четиридесет и две ви вълнува. Нито човекът Брадли. Убеден съм в това. Вие... вие искате да разнищите историята... от едното любопитство.




The beauty, the poetry of the fear in their eyes. I didn't mind going to jail for, what, five, six hours? It was absolutely worth it.

Искате истина или искате сензация? Закоравелия убиец Брадли... Какво си мислите, че ще ви кажа? Причината, поради която ги убих. Гледайки страха в очите им, недоумението? Не, лъжете се! Лъжете се за абсолютно всичко! Вие живеете в една лъжа, светът ви е изграден от лъжи.... Но аз, какъвто и да съм, не лъжа. Няма да кажа, че изпитвам угризения. Няма да кажа, че след ден, два или три, ще съжалявам за постъпката си. Няма! Аз съм убиец. И такъв ще остана до края на живота си. Това е етикет - онзи, излязъл от затвора, задето убил майката на дъщеря си, собствената си жена, онзи, убил сестра си, онзи, извършил непростим грях. Но знаете ли? Не ме интересуват етикетите, пак ще се справя. И пак ще убия, ако ми се наложи. Ако ми го наложат другите, убитите.



There's no truth anymore.

И въпреки всичко, ще ви кажа. Ще открехна, дори и малко, вратичката към живота ми, към миналото, а може би дори към бъдещето.
Някога, преди години, в малко градче, на име Миднайт, се родило тъмнокосо момче. Нарекли го Даръл, Даръл Рет Принстън. Затворено било това момче, не общувало, било срамежливо и стеснително. Единствено пред сестра си Офелия той показвал истинската си същност - на мило, разговорливо, ала наивно дете. Когато пораснал, Даръл не се променил особено, с една единствена разлика - можел да общува, но с определен кръг от хора. Младежът мразел лъжците, мразел да го лъжат, да се отнасят с него все едно е израснал в джунглата и не може да разбере кога го лъжат. Както казах, Принстън бил много наивен, а колкото по-голям ставал, толкова това повече се засилвало. Той бил красив младеж, с буйна черна коса и дълбоки, тъмни очи. Винаги ходел добре облечен, гладко избръснат. Отстрани изглеждал като мъжа мечта, не крия, имал доста обожателки. Но той не обръщал внимание на нито една от една. Защото сърцето му вече принадлежало на друга. На тази, която единствена от всички, не проявявала никакъв интерес към Даръл. Той се огорчил, затворил се в себе си и дни наред не излизал от стаята си. Дори не се хранел. Поради което, се разболял. Месеци наред бил прикован за легло, с висока температура, гадене и главозамайване. Месеци наред, бълнувал само име - Анна... Не отричам, бил на прага на смъртта и все още е неизвестно как се е спасил. Магия, късмет, съдба? Никой не знае, дори и Даръл. Известно е само, че един ден стройното и божествено красиво момиче със златни коси и проницателни сини очи, но сега излиняло и повехнало го посетило. Анна. Неговата изгора. В очите му тя изглеждала като ангел, невинна, непорочна, красива. Тя му прошепнала някакви думи, той не можел да я чуе, виждал само как тънките и' устни се разтварят, ала звук не чувал. Бил прекалено запленен от нея, а и състоянието му изобщо не било добро... След това, седмица след седмица, Даръл бележел подобрение, малко, но все пак месец, месец и половина след никому неизвестното посещение на Анна, той успял да си стъпи на краката. Естествено, първата му задача била да я намери, нея, любовта на живота му.... Уви, никой не знае нищо за нея. Ала Даръл, и до ден днешен продължава да я търси... Това е друга тема обаче.




I am doing things that are true to me. The only thing I have a problem with is being labeled.

Така. До къде бях стигнал? А да. Щом не успял да намери Анна, родителите на Даръл го задължили да се ожени. Щял да навърши двадесет и две, трябвало да име семейство. Искал или не, той се оженил за жената, която била избрана за негова. Една от всичките, които го наобикаляли. Уж се интересували от него, но нито една от тях не го посетила, докато бил на смъртно легло. С неохота се венчал Даръл. И година по-късно в дома му вече ехтял детски плач. Жена му родила, момиченце. И въпреки че момчето възприемало брака си като фарс, не можело да отрече, че дъщеря му била всичко за него. Най-много нея той обичал. Грижел се за нея, давал всичко за нея. Лили Роуз. Така се казвала тя.
Прескачаме отново години. Цели две години. Години, през които животът на Даръл преминава еднообразно. Внезапно обаче, до него достига слух - около Миднайт се навъртала мистериозна жена, с руси коси и сини очи. И въпреки че по света съществували много такива жени, през съзнанието на Даръл преминала една мисъл, за една единствена жена. Анна. Никога не бил спирал да я обича. Винаги мислел за нея. Затова започнал да я търси. Под дърво и камък. В дъжд и в сняг, в жега и в студ. Уви, при едно от своите търсения, Даръл се озовал на затънено и тъмно място. Минути по-късно от някъде бил изхвърлено окървавено тяло. Той се впуснал да помогне, видял забития нож в гърдите на непознатия и с целия си разум, го измъкнал. Опитал се да помогне, но без успех. Час по-късно пристига полиция, Даръл не я е викал. И колкото да се опитва да обясни, че не той е убил мъжа, всичко е срещу него. Дрехите и ръцете му са изцапани с кръв, ножа, с който е убит човека, има неговите отпечатъци. Задържат Даръл за убийство. Вкарват го в затвора за седемнадесет години. Без съдебен процес. Да описвам какво му е било през всичкото това време, докато лежал в затвора за нещо, което не е извършил, мислейки си за неговата малка Лили Роуз, която нито веднъж не отишла да види баща си, а какво остава за обожаемата му съпруга, би било безсмислено. Единственото, което го крепяло през тези седемнадесет пропилени години от живота му, била мисълта за дъщеря му и за Анна.




You use your money to buy privacy because during most of your life you aren't allowed to be normal.

Преди няколко седмици присъдата на Даръл Рет Принстън бива излежана. Той излиза на свобода. Но не като Даръл Рет Принстън. За него този човек вече е мъртъв. През годините характерът му се изменя. От затвореното момче той се превръща в хладнокръвен, студен и никому съпричастен човек. Онзи Даръл Рет Принстън наистина е мъртъв. Излязлият от затвора не е Даръл, но не се знае и кой е точно. Само за седмица обаче, защото тръгвайки да търси дъщеря си, да търси семейството си, Анна - любимата му, той открива новия човек в себе си. Измисля си ново име, изкарва си нов паспорт. Става нов човек. И въпреки всичко, въпреки етикета на убиец, той никога не е бил такъв. Въпреки че може да стане.



My body is my journal,and my tattoos are my story

Поглежда... Забелязахте ли промяната във времето? Вече не е приказка, не е някаква измислена история. Защото историята на Даръл Рет Принстън никога не е била измислица. Тя е истинска. И наистина съществува човек, с много татуировки по тялото си, който е лежал седемнадесет години за убийство... Но неговото име вече не е Даръл Рет Принстън.
Неговото име...
Алекзандър-Нейтън Брадли....
И все още търся дъщеря си и моята Анна.


P.S. Извинявам се за това, че толкова късно пускам героя си, но известно време нямах интернет и нямаше как да стане по рано. :l
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Alexander-Nathan Bradley   Пон Сеп 24, 2012 4:13 pm





By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
 

Alexander-Nathan Bradley

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Открили кивота и гробницата на Александър Велики на о. Тасос?

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Let's begin our adventures from here... :: Героите Ви-