Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Остров Закинтос ( след 4 месеца)

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Сря Авг 15, 2012 3:11 pm


Докато Дилън готвеше в кухнята , едно от любимите ми ястия, аз се облякох и изприпках по стълбите. Внимавах да не ме усети, че съм станала толкова рано от леглото, защото веднага щеше да ме сложи пак да си лягам. Напоследък се нуждаех от много почивка, от както ми бяха правили изследвания. Имах натрабяне на кръвта и се нуждаех от много течности и пречистване а организма. Разбира се Дилън беше взел присърце диагнозата на лекаря.
"И да си почива - това е единственото лекарство. - Всички натоварвания ще влошат здравето и. "
Определено едни от дрънканиците на лекарите. Мразех ги. По- лошо, ненавиждах ги. Нищо не разбираха.
Минах покрай кухнята като хвърлих едно око. Дилън правеше палачинки и ги поливаше с ягодово сладко. Неволно облизах устните си, който определено бяха пресъхнали. Щом чух почукване на вратата се затичах с всички сили. Отворих бързо и грабнах малката кутийка от ръцете на пощальона. Той ме погледна многозначително, но това не ме бъркаше. Затворих вратата и се запътих към стаята си, когато чух Дилън да вика името ми.
- Ясмин! - ядосания му глас ме караше да настръхна като мокро коте. Скрих кутията зад тялото си и се обърнах към него.
- Пак ли се разхождаш, напред - назад? - каза като си личеше , че все пак се сдържа да не се усмихне.
Повдигнах рамене и му се усмихнах.
- Веднага идвам, ти лягай! - каза и отново влезе в кухнята.
Влетях бързо в стаята си и започнах да развързвам прилежно опакованото пакетче. Щом го отворих вратата на стаята се отвори.
- Не беше нужно да правиш това за мен. - казах, но все пак отново облизах устните си. Надигнах се леко от леглото и го целунах нежно по устните. - Благодаря! - не спирах да му се усмихвам и бутнах кутията под възглавницата си.
- Няма ли да закусиш с мен? - казах като го погледнах, че не хапва и залък.
- Не! - каза той и ми се усмихна.
- Няма не! - скочих и го повалих на леглото и за малко да обърна подноса с яденето. Взех една палачинка и едва не я натиках цялата в устата му. Започнахме да се смеем. Неволно Дилън бутна възглавницата ми и видя малкото пакетче.
- Какво е това? - попита като го взе в ръцете си.
- Дилън , аз..... - не знаех как да му кажа.
Той отвори кутията и извади два самолетни билета.
- Какво е това? - попита като смръщи вежди.
- Моята изненада за теб! - казах му аз като го прегърнах силно. - Остров Закинтос. - Утре заминаваме. Само ти и аз , любими. - целунах го нежно и изчаках да разбера мнението му.




By Me Razz







От Селена :160:


Последната промяна е направена от Ясмин Смит на Чет Авг 16, 2012 7:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Сря Авг 15, 2012 6:33 pm

Това хранително натравяне ми дойде като гръм от ясно небе и може би факта, че аз избрах ресторанта, от чиято храна Жас получи натравяне,ме караше да се чувствам страшно виновен, въпреки хилядите убеждения от нейна страна, че аз нямам никаква вина. И въопреки всичко, аз си се чувствах гузен, затова бях решен да изпълнявам строго това, което лекарят бе казал и това, че обичам Ясмин да не ми влияе, когато иска да направи нещо, което не бива. То и да не се чувствах виновен, пак щях да го направя, защото тя беше целият ми живот, който по чудо все още се беше запазил.
Знаех, че страшно много обича палачинки, затова още когато се събудих рано сутринта, се постарах да съм възможно най-тих в изнасянето си от леглото ни, в което тя спеше, толкова красива и невинна. Вече може би от час стоях в кихнята, пържейки се над котлона и хлепайки всичко - то не беше брашно, не беше тесто, вода, олио и каквото друго трябва за приготвянето на палачинките. Но най-накрая, естествено, бях се справил мъжки с цялата ситуация и към седем-осем, плюс-минус една две, бях забравил колко точно човърках от тавана и после запращах в коша за боклук и колко бях направил както трябва, палачинки лежаха подредени една връз друга в чинията и чакаха да бъдат залети обилно със сладко от ягоди. Не пропусках разбира се да си облизвам от време на време пръстите. Бяха вкусни. Поклатих развеселено глава и внезапно чух някакъв шум. Ясмин се беше събудила. Ее, в това нямаше нищо лошо, и без това щях да я събудя с огромна табла палачинки и портокалов сок. Лошото бе в това, че беше станала, което бе категорично забранено. Освен когато ходеше до банята, естествено. Сопнах и' се бързо, въпреки че не ми беше много приятно да го правя и отново се върнах към заниманията си. Извадих големя чаша, каната с портокалов сок от хладилника и я напълних до горе. След като всичко беше сложено на подноса, отворих с крак вратата на кухнята, след това бутнах с лакът вратата на спалнята ни и сложих внимателно подноса между краченцата и'.
- Имаше! - веднага и' се възпротивих, но този път не ядосано, а с нежна усмивка. Обичах да се грижа за нея. всъщност, обичах да правя каквото и да е било, само да бъде свързано с Жаси. Попита ме дали няма да закусвам с нея и аз веднага отсякох с моето твърдо "не". Бях правил палачинките специално за нея, а пък и не бях гладен, защото си взимах по малко от суровата, но вкуса смес за палачинки, която едва направих.
- Голям си инат - казах през смях, след като вече бях сдъвкал навряната в устата ми палачинка. Струваше си усилията, които бях хвърлил. Наведох се, за да я целуна, но бутнах възглавницата и видях някаква кутийка. Бързо я взех в ръце и се заех да я разглеждам, като леко сърдите попитах какво е. Не дочаках да ми отвърне, защото тя само мънкаше, и отворих кутията, виждайки два самолетни билета. За какво и' бяха притрябвали на Ясмин билети? И то два? Започнах да мисля усилено, като гледах билетите в ръцете си и премигах. Ее какво ли не ми мина през ума - да ме напуска с някой си никому неизвестен крадец на жени, да бяга, за подарък, но пък самолетни билети за подарък не ми се виждаше много удачно. Но не можех да си го побера в ума, затова още по-сърдите и сопнато я попитах какво е, като се надявах тайно и искрено да не е първото, което си бях помислил.
В първия момент, чувайки нежния и' като на чучулига глас, усещайки силната и' прегръдка и нежната същесвременно целувка, не можах да асимилирам за какво ми говори, но след секунди, разбрах, и се засмях звънко. Погледнах невярващо към Жаси и пуснах билетите на леглото.
- Остров Закинтос? - попитах в първия момент неразбираемо, защото си нямах никаква представа къде е това място, но в следващия момент си казах "На кого му пука къде е! Нали ще сме дамата заедно!". Усмихнах се широко и се наведох през подноса, за да я целуна същевременно много страстно и отдадено, но и много нежно.
- Ахх тии! Какво ли не ми мина през главата! - престорено и' се сопнах и отново допрях устните си до нейните. - Обичам те! - прошепнах и' тихо в ушенце, като продължих да я целувам.
След малко се отделих с огромно нежелание от нея, най-вече заради нуждата от въздух, и взех билетите с усмивка. Започнах да ги разглеждам, но аз си имах понятие от самолетни билети, толкова колкото и от устройството и механизма на самите самолети, затова след малко отново ги оставих да лежат на леглото непокътнати.
- Но, скъпа, как... кога успя да го направиш? - попитах въодушевено, като не спирах да се взирам в нея. Беше толкова красива.

П.П. Сори, маалко се улях. shame


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Сря Авг 15, 2012 7:35 pm

Усмихнах му се, когато разбрах, че беше доволен от идеята ми.
- Наистина искам да отидем някъде, само ти и аз, любов моя! - и се наведох и докоснах устните му с моите. Целувката ми беше нежна и не много настоятелна. Не исках да го притискам.
- Не съм искала да те плаша, миличкото ми. - все така усмихната отметнах косата си назад. -Надявам се, че идеята ми ти харесва. - засмях се и хванах ръцете му в своите. Не го изпусках от поглед.
Настъпи мълчание. Беше като онемял.
- Ами беше лесно - той ме погледна многозначително. - Ее, за намирането на билетите. Все пак не всеки ден се купуват билети до там! - засмях се аз.
Станах от мястото си и седнах в скута му така, че да може да обгърне тялото ми. Ръцете му нежно се спуснаха по талията ми и притисна тялото ми към себе си. Устните му се долепиха до рамото ми, след което жадно зацелува врата ми. Отпуснах назад глава като извъртях тялото си леко, за да мога да го целуна. Толкова беше красиво. Не съм се чувствала никога така спокойна в ръцете на някой друг.
- Обичам те! - прошепнах и го целунах по устните, като прокарах език в устата му. Той обгърна езика ми с неговия и двамата се заиграхме, а целувките ни ставаха все по настоятелни.
- Трябва да ти кажа нещо! - отдръпнах се леко. - Пътуваме днес. - и леко сведох глава.
Той се усмихна и ме целуна.
- Надявам се да ти хареса, любов моя. - казах и го целунах нежно - Но трябва да си оправяме багажа - засмях се , а той ме придърпа към себе си. Нямах нищо против да ме гали и целува, затова се оставих в обятията му.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Сря Авг 15, 2012 8:15 pm

Гледах я в очите - тези прекрасни нейни очи, които ме караха да полудея - и сякаш бях забравил за всичко останало. Действаше ми като опиат и въпреки че я слушах внимателно, думите и' сякаш бяха далечни, заглъхваха ми незнайно защо. Сякаш не се интересувах от това какво ще каже, щом самата тя е в прегръдките ми, отпусната, нежна и невероятно красива. Не спирах да се усмихвам, галейки кадифената и' кожа, взирайки се в дълбоките и' очи или правейки нещо друго.
Започнах да я целувам - бавно и нежно, но въпреки това страстно, отдадено. Влизах цялата си любов в тези целувки, във всяко едно свое действие. Допирът на устните ми по тялото и', мокрите следи които оставях след тях, играта с езичета. Всичко това бе повече от вълшебно, беше божествено. Усмихнах се широко и придърпвайки я към себе си, и' подшушнах на уше.
- Нямаш си и напредстава колко много ми харесва - не можах да се сртърпя и отново започнах да милвам кожата и' и заедно с това да я целувам. Точно в момента не ми дремеше за това, че трябваше да стягаме багажа. Дори и да тръгнехме така, само с тези дрехи по себе си, щях да купя всичко необходимо, само и само да не се изтръгваме сега от този вълшебен момент.
- Не ми пука за багажа - казах тихо и бавно отместих подноса настрани, но секунди по-късно осъзнах, че ще е по-дбре, ако изцяло го махна от леглото. Щом направих това и донякъде развалих магията, погледнах с усмивка Жаси и жадно слях усните си с нейните. Езикът ми се заигра отново с нейния и бавно и внимателно започнах да се навеждам все повече към нея, докато накрая Ясмин не легна в леглото, а аз бях над нея. Отделих се за миг от Жаси и се усмиханх широко, вперил поглед в нея. Отново се приближих към нея, лицата и бяха на милиметри едно от друго, усещах как дъхът и' шари по лицето ми, вероятно същото усещаше и тя. Притворих очи и допрях нежно устните си в нейните, а малко след това те се спуснаха надолу по врата и'. чух нещо от сорта на "Дилън, багажа...", но отначало се направих, че не съм чул нищо. След като обаче го повтори, се отделих с нежелание от нея и като на игра, тъжно се усмихнах.
- Шшт, мила моя - пришепнах тих, слагайки показалех първо на моите, а след това и на нейните устни - Не разваляй магията! - прошепнах в допълнение и след бегла усмивка, целунах Жаси по бузата, а след малко това целувките ми вече се разпростираха по цялата и' мека кожа.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Сря Авг 15, 2012 8:38 pm

Дилън ме остави да легна на леглото като бавно допираше устните си до моите и нежно си играеше с ръцете ми. Галеше дланите ми, след което спусна ръце по раменете ми и свали презрамките на бялата ми нощница. Бавно започна да допира устни до тялото ми и да движи езика си , оставяйки следи. Това ми харесваше. Дишах неспокойно. Сърцето ми биеше лудо, а ръцете и тялото ми потрепериха от удоволствие.
Преобърнах го като легнах върху него и задвижвах тялото си много бавно, докато разкопчавах копчетата на ризата му. Бързо я смъкнах от раменете му и започнах да целувам врата му и гърдите му. Когато стигнах до пъпа му се заиграх с него. Обиколих го с език, след което допрях устните си до него. Усетих нажеженото му до огън тяло да се движи под тялото ми. Страстта рееща се над нас ми вдъхваше смелост.
- Искаш ли ме? - докоснах го като прехапах и издърпах нежно долната му устна, като кученце.
Тялото ми изгаряше и го желаеше с всяка минута все повече и повече.
Погалих косата му и прошепнах в ухото му:
- Твоя съм! - като го обърнах отново , така че тялото му да легне върху моето и да усетя тежестта му.
В момента не мислех за нищо. Знаех само какво искам - и то беше Дилън. Желаех го и изгарях за устните му, които страстно целуваха врата ми и устните ми.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Чет Авг 16, 2012 12:00 pm

Оставих се изцяло в нейните ръце и ласки. Всяко нейно дкосване ме караше да настръхна, да потреперя и да забравя за всичко и всички. Сърцето ми биеше като полудяло, всеки миг имах чувството, че ще изскочи или пък ще спре да бие от прекомерната ми възбуда, за която Ясмин бе виновна. И то само с тези нежни действия от нейна страна. Но какво говорех аз, тя само с погледа си ме разтяпаше,а целувките и’ ми действаха запленяващо. С нетърпение чаках да стигне до устните ми и когато го направи, целувката беше толкова страстна и сладка, че дори малко нагарчаше.
- Знам... знам, че си моя – прошепнах бавно и тихо и след като вече бях отгоре, я целунах страстно, като започнах да плаво да спускам едната си ръка по тялото и’, по цялата му дължина. Беше нежна и отпусната, доволната усмивка не слизаше от лицето ми, докато ръката ми плавно придърпваше сатенената и’ нощничка все по-надолу и по-надолу, докато накрая не я избута до долу. Сега и двамата бяхме полуголи, но лично на мен това изобщо не ми пречеше. Исках да я усещам както предните пъти, да бъда с нея и нищо друго не ме интересуваше.
Устните ми се спуснаха надолу по врата и', рамената и гърдите и', като зъбите ми съвсем леко драскаха кожата и'. Оставях влажни следи след себе си и въпреки равнително бавните ми и все още не напълно показващи всички мои чувства движения, усетих, че на Жаси и' харесва, така както на мен ми харесваше.
- Обичам те... - прошепнах тихо, като устните ми се върнаха на нейните и ги целунаха страснто. - Желая те... - допълнх още по-тихо и плъзнах внимателно ръката си по кожата и', проследявайки всяка една нейна извивка.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Чет Авг 16, 2012 12:38 pm

- И аз те обичам. - прошепнах като не спирах да целувам устните му и лицето му. Ръцете му галеха кожата ми, а тялото му се движеше плавно с моето. Прокарах пръсти по гърба му като помилвах кожата му - така топла и страстна. Така нажежена. Целувките му ставаха все по настоятелни, а тялото ми все повече го желаеше.
- Дилън. - изскимтях като малко кученце под тялото му. - Скъпи мой, трябва... трябва да ти кажа нещо. - с нежелание го погледнах в очите.
- Моля те, не сега.... - казах като се отместих в страни и се притеглих нагоре по леглото. Голото ми тяло гореше, а кожата ми беше настръхнала.
- Не сега, не по този начин.. - опитвах се да се извиня макар да не намирах точните думи.
- Искам да е идеално. - отвърнах като се изправих от леглото.
Той ме гледаше уплашено и не разбираше нито дума от казаното.
- Не ме разбирай погрешно, миличко, просто - въздъхнах и се приближих до него като го погледнах в очите. - .... за първи път ми е ... и .. ии.. бих искала да е идеално. - сведох поглед към чаршафите и се надявах да не ме намрази заради постъпката ми. Не исках да се почувства, че не го желая, не беше така, просто бях уплашена. Чувството което изпитах в леглото под тялото му ме караше да умирам от страх да не объркам нещо. Исках всичко да е както трябва.
Няколко сълзи се търкулнаха по лицето ми и паднаха на белия чаршаф.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Чет Авг 16, 2012 1:56 pm

Всичко беше толкова хубаво, докато изведнъж Ясмин не се отдръпна от мен с думите "Не сега". Погледнах я и започнах да премигам, за да разбера поне малко от ситуацията. Аз ли бях направил нещо? Да не би да я ях наранил? Беше ни за първи път, така е, но не смятах, че съм направил нещо нередно. Все пак заедно бяхме от толкова много време, толкова много я обичах, че едва сесдържах вече. А и не можех да пропусна факта, че днес бе неописуемо красива и аз просто...
Погледнах я - изглеждаше притеснена и уплашена. Гледай я в очите, само в очите, казах си твърдно аз и щом чух думите и', разбрах всичко. Започнах да премигвам отново, но бързо спрях и прокарах нежно ръка през нежното и' лице, за да изтрия избликналите сълзи.
- Нали съм ти казал да не плачеш? - попитах през леко смях и придърпах Ясмин в обятията си. Усмихнах и' се нежно, а след това взех ризата си и я загърнах с нея.
- Трябваше да ми кажеш, любов моя. Нямаше да те притискам... - започнах аз леко смутен и объркан, но въпреки това, твърдо решен да го направим, когато тя иска, защото това не само беше нашият пръв път, но и нейният и тя имаше пълното право да иска да бъде идеален. Сега вече и аз го исках и щях да се постарая, за да го направя идеално, когато и да стане.
- Разбирам те - допрях устните си до челото и' и леко я целунах - Но не искам да плачеш, да се срамуваш или страхуваш. Чу ли? Няма от какво да се плашиш, не бих те наранил никога, нито пък бих те накарал да направиш нещо, което не искаш... - прошепнах тихо аз и се усмихнах мило на Жаси, като отново прокарахнежно ръка по лицето и', за да залича напълно сълзите.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Чет Авг 16, 2012 7:46 pm

- Не ме притискаш, скъпи мой. - леко разочарована заради постъпката си се приближих към него и го прегърнах силно. Исках да усетя още веднъж топлината на тялото му и устните му. Но не посмях ад го целуна. Просто се сгуших в него. Бях изгубила ума и дума, не знаех нито как да оправя станалото , нито какво да кажа. Сигурно ме мислеше за пълна идиотка, която се страхува от най - малкия приток на адреналин в тялото на един мъж.
- Обичам те! - казах след няколко минути и целунах врата му, като потърсих очите му. Така прекрасни, така изпълнени с нежност и топлота.
- Знам, че не би ме наранил, сигурна съм.... убедена съм в това. - усмихнах му се аз и целунах устните му, който бяха влажни и така сладки, че бих ги изяла. Гледах го дълго време, докато накрая не скочих и не извадих куфарите и започнах да пъхам всичко което ми попадне в ръцете.
- Няма ли да ми помогнеш? - попитах го докато обличах любимите си къси дънкови гащи. Продължих да ровя из шкафа си докато не ми попада една блуза без гръб. Облякох я набързо и се завъртях пред Дилън.
- Е, какво ще кажеш? Харесвам ли ти? - засмях се аз докато се оглеждах в огледалото и оправях косата си.
Той стана от леглото и ме прегърна през кръста както бях обърната с гръб към него и ме целуна по бузата като каза нещо, от което кожата ми настръхна и отново почувствах онзи пламък в тялото си.
Топлината ме обля като ток. Само където липсваха жиците.
Той ме обърна към себе си и все така държейки ме за талията ме целуна страстно , но не настоятелно. Целувката му беше нежна и загадъчна. Тази загадъчност ме караше да искам да изпитам още от тайнството и да обладая тялото му, като го покорявам късче по късче.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Авг 17, 2012 10:30 am

Стоях и я гледах с усмивка как въодушевено вади дреха след дреха. Никога нямаше да разбера момичетата. Имат куп дрехи, заливат се с тях и въпреки това, пак харчат пари, за да си купят нови.
Но пък за сметка на това дрехите бяха хубави, а на Жаси всичко и' стоеше повече от превъзходно.
Все така само по дънки, се изправих и се приближих към момичето на мечтите си, и като го прегърнах отзад, прошепнах тихо:
- На теб всичко ти стои божествено, мила. А специално с тази блуза... - отдръпнах се съвсем леко и прокарах нежно показалец по голия и' гръб, а след това целунах нежно рамото и' - си неустоима. - завърших възможно най-тихо и се насладих на последвалата целувка.
След като се отделих от нея с нежелание, се усмихнах дяволито и тръгнах да излизам от стаята. Погледнах през рамо Ясмин и и' хвърлих уж небрежен поглед.
- Ти прибирай парцалките, аз ще отида да си направя кафе - засмях се, но секунди по-късно усетих нещо червено да се приземява върху мен. Така и не разбрах какво точно е, но пък и не изгарях и от желание. Хвърлих дрехата зад себе си и се засмях, поглеждайки Жаси отново през рамо.
- Добре де, и на теб ще направя, не ме бомбардирай с дрехи - и се затичах преди нова вълна от нейните дрехи да ме обсипе. Ее, не бяха дрехи - за мое щастие - а поток от нежни и съвсем умишлени движения от страна на Ясмин. Та то не беше гъделичкане, щипане - а трябва да отбележа, че на голо доста боли - игра. Бяхме като малки деца. Хванах я за ръцете, но не много силно, и след това я повдигнах, а тя обви ръце около врата ми.
- Шегувах се! - казах извинително аз и се усмихнах така, както само аз си мога - Естествено, че ще ти помогна, мила моя - казах и внимателно я оставих на леглото и с доволна усмивка се отправих към гардероба и', като изкарвах дрешки и си приказвах под носа ''Ооо, това определено го взимаме!'' или пък ''Откога го имаш това?!'', а понякога дори ''Не, забрави, в никакъв случай!''. Удивлявах се на момичетата, а на моменти бях по-капризен и от тях.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Авг 17, 2012 12:18 pm

Следях всяко действие на Дилън. Радваше ме докато си плямпаше под носа какво да си взема и какво не. Все пак друго беше да си седя и някой друг да оправя. Засмях се на Дилън и отбелязах:
- После аз съм си взимала целия гардероб. - излязох от стаята и се запътих към банята. Взех всичките си шампоани и мазила, който ми бяха пред очите. Естествено да не забравяме и гримовете. Отворих малкото шкафче над мивката и извадих малка чантичка с гримове. Не пропуснах да си сложа малко руж и спирала и изтичах в стаята при Дилън. Той вече затваряше куфара ми и оправяше своя. Аз му се усмихнах и метнах ключовете за колата.
- Искаш ли ти да караш? - попитах го, докато си подреждах дамската чанта.
Той само ми кимна и заровен от купчина дрехи отидох при него.
- Не е нужно да взимаме много, все пак отиваме за 10-тина дни. - и му помогнах да оправи и своя.
- Хайде побързай, самолета ни ще излети без нас - засмях се и изскочих от стаята. Кипях от енергия.

******

Когато пристигнахме на летището с Дилън чекирахме багажа си и се запътихме към гише регистрация от където отбелязахме местата си в самолета. Минахме покрай паспортния отдел, където ни провериха и се запътихме към самолета. С малък автобус ни извозиха до там.
- Всичко ще е наред. - стисках ръката на Дилън и му се усмихнах успокоително. Но може би аз се нуждаех от успокоение повече от него. За първи път щях да летя и адреналина беше голям.
- Летял ли си до сега? - прошепнах когато закопчавахме коланите си в самолета. Аз седях до прозореца, а Дилън беше до мен. Той ми се усмихваше и милваше ръката ми.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Авг 17, 2012 1:03 pm

Проверки. Разнасяне на багаж от тук на там. Чакане. Мразех самолетите именно заради това! Не можеш да си влезеш тихо и кротко, бързо, в самолета, а трябва да минеш през пет хиляди двеста и осемдесет тъпи неща, докато чуеш заветните "Приятно пътуване!".
Но въпреки всичко направихме каквото трябваше и хванати за ръце сравнително бързо се качихме в самолета. Жаси изглеждаше видимо притеснена, а на мен ми нямаше нищо. Ее, като се изключи страха при преминаването на ескалатора, но и там за щастие се оправихме бързо.
- Да, няколко пъти - усмихнах и' се аз и хванах не много силно ръката и' - Спокойно, хората тук са професионалисти, нищо няма да стане. - допълних все така усмихнат, досещайки се, че тя не бе летяла преди.
Досадният говор на пилотът както винаги съобщи на каква височина ще излетим и подобните глупости, но този път като че ли не ми беше толкова досадно и неприятно някой да ти говори в ухото, а ти да не можеш да го видиш. Със сигурност причината бе Ясмин - като бях с нея, нищо не ми се струваше досадно.
След малко край нас мина някаква стюардеса и ни попита дали ще искаме нещо. Премигах няколко пъти, повдигнах рамене и се обърнах към Жаси.
- Ее, ще пием ли нещо, или не?


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Авг 17, 2012 1:28 pm

Дилън изглеждаше толкова спокоен, за разлика от мен. Но въпреки всичко излитането не изглеждаше толкова лошо, колкото си го представях. Той се обърна към мен и ме попита дали ще пия нещо. Дори не бях обърнала внимание кога стюардесата беше минала при нас.
- Само вода. - усмихнах и се аз мило. Бях толкова напрегната, че не можех да дишам.
- И ти кога си пътувал със самолет? - погледнах го строго аз. Не ми беше казвал. Все пак и не беше нужно да знам всичко, но изгарях от желание да разбера.
- С някоя блондинка ли? - засмях се и го побутнах леко. - Любов моя, - усмихнах му се ехидно и нежно докоснах устните му. - ... знаеш колко много те обичам нали? - притеглих го към себе си , така , че да мога да целуна врата му и отново целунах устните му.
- Разкажи ми сега за преживяването ти ... - засмях се. Знаех, че едва ли бих изкопчила нещо по този начин от него, ако той самия не ми каже, но реших да пробвам.
- Имаме 4 часа път. Предостатъчно време да ми разкажеш с кой си бил и къде си ходил.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Авг 17, 2012 1:47 pm

- За мен също вода – казах мило на момичето и се обърнах с усмивка към Жаси, която почна да ми се умилква като малко сладко котенце. Да, това определено беше умилкване, но пък никога не съм казвал, че не обичам умилкванията, а пък тези на Ясмин, ги приемах на драго сърце.
- Всъщност, не, не знам – засмях се и елунах нежно устните и’ – Колко? – изшептях аз, като дъхът ми шареше из лицето и’, и секунди по-късно застанах нормално на мястото си, защото получих смъмряне от страна на стюардесата.
- Защо пък точно с блондинка? Не може ли с брюнетка? – учудих се аз и редом с това се пошегувах, но не исках да има случка, подобна на тази на кея, помисляйки си, че сме на самолет и е много по-опасно, допълних през смях.
- Спокойно, нито е било с брюнетка, нито с блондинка. Два пъти съм летял, като не броим един, защото беше с братовчед ти и сънувахме. – засмях се аз и се замислих – Първият път бяхмалък, някъде дванайсет-тринайсет годишен, и с нашите летяхме до Русия, за да посетим някаква далечна роднина на баща ми, която живееше там... – казах замислено и се усмихнах на Жаси, отпивайки малка глътка от водата. Ха, де да беше малка. Почесох се по тила, за да се сетя за последния път, който също не бе много скоро.
- Пак ходих до Русия... но не помня за какво. Имах някаква работа, бях сам, спокойно... но не помня друго. Беше преди пет-шест години – казах накрая и целунах нежно Ясмин.
Хванах ръцете и' в шепите си и ги целунах.
- Доволна ли си, скъпа? Информация, която не съм ти казал, има ли? - пошегувах се и я погледнах в очите, толкова красиви и необятни, че всеки път щом ги зърнех, се губех в тях.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Авг 17, 2012 2:03 pm

Засмях се когато видях, че Дилън продължи играта ми. Идеше ми да го схрускам целия барабар с дрехите. Но когато стана отново сериозен и ми каза с кой е летял и къде се усмихнах доволна. В действителност ми олекна и се почувствах щастлива. Бяхме само той и аз.
- Да, доволна съм, любими - засмях се и палаво докоснах нослето му, след което целунах устните му бавно и страстно. Усмивката му ме накара да се успокоя и да дишам вече по спокойно.
- За останалата информация - замислих се за миг. - Ще те питам в движение - засмях се и отново го целунах, като докоснах нежно ръката му и погалих дланта му.
- Не знаеш колко те обичам така ли? - внезапно се обърнах към него. - Ще ти покажа, веднага щом слезем от самолета - заканих се аз като се засмях.
- Ще те нападна като тигрица, о не се плаши, няма да те нараня... - засмях се и погалих косата му. - ..... много...- допълних и сложих главата си на рамото му като въздъхнах. Нямах търпение да пристигнем.
Щяхме да си изкараме страхотно. Знаех го!




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Авг 17, 2012 6:28 pm

Гледах Жаси и нямаше как да прикрия усмивката си, а и лекото си учудване. Всеки един момент това момиче можеше да ме учуди с действията си и винаги в положителна насока. Окло половин година откакто се заедно и все има нещо, което ме изумява в нея. В момента, в който си помисля, че вече няма нещо, което да ме учуди, че няма нещо, което да не знам около нея, и хоп - тя излиза с нещо ново и диво. това никога нямаше да ми омръзне.
Засмях се от все сърце, но толкова силно и звънко, че хората от околните места ме погледнаха доста изумено. Странните им погледи не ми направиха никакво впечатление, като изключим факта, че още повече ме разсмяха. Погалих Ясмин по косата и я целунах нежно, а после реших да се позакачам с нея. Това също нямаше да ми омръзне. Или поне така си мислех.
- Като тигрица... - повторих аз и леко подхванах брадичката и' с ръка и я повдигнах нагоре. Сега бяхме очи в очи, лице в лице. Ее, едното беше обърнато, но нищо, ефекта беше същия.
- И после кой бил уплашен? Яя виж как ми се измъква нашата госпожица Смит - казах уж строго и сърдито и сбърчих вежди, правейки се на обиден. - Явно сте голяма актриса - допълних със същия тон, но виждайки полуизуменото-полуневярващото и' изражение не се стърпях и отново се засмях от сърце, привлизчайки погледите към нас. Не им обърнах внимание и целунах Ясмин първо по челото, а след това и по устните.
- Шегувам се, нали знаеш? - казах миличко, като прокарах пръст по лицето и' и го задържах няколко секунди на меките и' и толкова обожаеми за мен устни. - Обичам те.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Авг 17, 2012 11:04 pm

Дилън беше такова съкровище. Радвах се, че е до мен и бях щастлива, че и той се чувства добре с мен. Харесвах го. Харесвах смеха му, усмивката му, начина, по който ми говореше и галеше лицето и косата ми. Обожавах как се отнася с мен - за него не бях поредната, а Единствената. Усмихнах се когато чух смеха му. Беше толкова хубаво , дори прекрасно да видя как се смее. Гледах го и не можех да му се нарадвам. Беше всичко, което съм искала от някого - топлота, нежност, огън и страст, а той... той притежаваше всичко. Пламъка в очите му не угасна дори, когато се скарахме. Той го пазеше - беше го прибрал дълбоко в сърцето си. Надявах се само този пламък никога да не изгори и да стане на пепел, и с първия повей на вятъра да си отиде. Защото Обичах това момче. Обичах го искрено и страстно. Обичах го безкрайно.
- Като тигрица... - подхвана той брадичката ми и я повдигна нагоре така, че да вижда очите ми. За миг сърцето ми спря. Тези очи - този ангелски чист поглед ме накара да дишам учестено.
- Госпожица Смит - засмях се и аз като се отдръпнах леко. - Мм, да страх ли ви хвана господин Девон? - и преплетох пръсти зад врата му.
В първия момент го гледах изумена дори си признавам, леко уплашена. Когато ми каза, че съм играела. Не бях актриса и в действителност не преувеличавах със ситуацията. Той ме погледна и целуна челото, ми след което устните ми. Беше като миг в който бях отишла в Рая.
- Шегувам се, нали знаеш? - рече той и аз го погледнах.
Знаех , че не го мисли наистина, но все пак....
Преглътнах шумно и се насилих да се усмихна, но когато чух думите: "Обичам те. " всички лоши мисли сами изчезнаха от съзнанието ми.
- И аз те обичам! - казах и се приближих към него - целувайки нослето му, след което спуснах устните си надолу и се заиграх с неговите, като леко хапех долната му устна.
- Уважаеми пътници, моля да затегнете коланите си, след половин час кацаме. - чуха се думите на пилота. Веднага седнах на мястото си и затегнах колана си, като отново здраво стиснах ръката на Дилън. Той също стисна моята и това ме накара да се обърна рязко към него.
- Спокойно! - прошепна той и целуна ръката ми, след което я прихвана и с другата си ръка. - Обещавам ти, че всичко ще е наред! - усмихнат не спираше да държи ръката ми и да гледа към мен.
- Можеш да надзърнеш през прозореца. - рече и се приближи към мен. - Много е красиво.
- Не! - клатех глава уплашено.
- Хайде, ще ти хареса! - целуна врата ми и погали косата ми.
P.S: Сори, малко се олях... shame




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Съб Авг 18, 2012 9:38 am

Беше като малко момиченце в скута ми, толлкова нежна, чиста, красива и непорочна. Знаех, че съм я уплашил леко, но също така бях убеден, че тя знаеше, че всичко е само на игра.
Беше толкова хубаво, когато ме целуна, винаги беше така. Дори когато само стоим и се гледаме. Чух досадния глас на пилота, който отдели Ясмин от мен, и този път серизозно му се разсърдих. ''Точно сега ли?'' питах се ядносано аз, но въпреки това се усмихнах нежно и хванах ръката и'. Беше уплашена, личеше си от километри, а нямаше за какво. Опитах се да я успокоя, но за жааслост без успех. Погледнах я мило и и' смигнах - бях убеден, че всичко ще бъъде повече от наред. Подканих я да погледне през прозореца, защото щом щяхме да пристигнем след 30 минути, значи се снишавахме.
- Спокойно, нищо няма да стане като погледнеш. Много е красиво. Сега сме над облаците, а след мако влизаме и в тях. А те са меки и пухкави, като много голям слой разстелен бял захарен памук. Димят се на кълбета и повярвай ми миличка, ще пропуснеш много, ако не се насладиш на гледката. Не се вижда много често - отново я подканих и се усмихнах дяволито, като знаех, че това ще я сломи. И в действителност, тя погледна плахо и погледа и' остана вперен навън. Усмихнах се щастливо и обърнах лицето и' към мен.
- Нали ти казах, че е красиво? - прошепнах и целунах нежно Ясмин по устните.
През останалата част от полета двамата с Жаси бяхме хванати за ръце и гледахме през малкото прозорче, като се дивяхме на чудната форма на облаците. Имеше подобни на коли, сърце, патенца. Какво ли не.
След като пилотът обяви, че кацаме, стиснах силно ръката на Ясмин и усещайки, че отново започва да се притеснява, се усмихнах окуражително.
- Eто, почти пристигнахме - казах с усмивка и щом чухме, че вече сме кацнали, се изправих и взех дребните неща, които бяхме взели със себе си.
- Еее, красива госпожице. Ще ме придружите ли? - галантно казха и протегнах ръката си напрд. Ясмин я хвана и двамата тръгнахме да излизаме от самолета.
- Толкова е красиво! - възкликнах, когато слязохме и притеглих момичето в обятията си, като я целунах страстно и я завъртях няколко пъти.
- Невероятна си!

П.П. Спокойно, супер е, не се притеснявай.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.


Последната промяна е направена от Dillon Devón на Съб Авг 18, 2012 1:45 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Съб Авг 18, 2012 10:49 am

Дилън все пак ме накара да погледна и в действителност не съжалих , че го сторих. Беше наистина красиво, както каза и той. Затова не можех нито да му се сърдя, нито да го скастря.
Облаците бяха наистина меки както ги описваше и добиваха различни форми, а усмивката не слизаше от лицето ми. Видях, че и Дилън се усмихва и това ме караше да съм най - щастливият човек на света.
Когато кацнахме той взе нещата ни и галантно ми подаде ръка. Беше истински джентълмен. Винаги съм му се възхищавала на тази негова черта.
- Разбира се , господине, с удоволствие бих ви придружила и на край света. - отвърнах аз и поех ръката ми. Когато слязохме от самолета той ме притисна към себе си и страстно целуна устните ми. Отвърнах на целувката му като допрях ръце до лицето му. Беше толкова истински, толкова красиво, че за миг забравих къде сме и се наслаждавах единствено на мъжа в чийто обятия бях. Той ме завъртя няколко пъти и ми направи комплимент , че съм прекрасна. Засмях се и го хванах за ръката като го придърпах отново към себе си, така,че да погаля косата му. След което прокарах пръст по устните му и се усмихнах.
- Нищо не си видял още. - отвърнах му и двамата тръгнахме към спрелите таксита пред летището. Шофьора натовари багажа ни и аз му казах мястото където да ни закара. Докато седях до Дилън той прокара ръка през рамото ми, все едно се протягаше, но в действителност ме придърпа по - плътно до себе си.
- Искам когато ти кажа да затвориш очи. - засмях се аз. - Става ли? - и погледнах напред.
- Добре. Сега можеш да затвориш очи. - усмихнах му се и се огледах наоколо да не съм объркала мястото, но щом се обърнах към Дилън той все още гледаше.
- Скъпи! - скарах му се аз. - Казах ти да си затвориш очите!
Той само се засмя и затвори очи без да се противи.
- Спрете тук. - казах на шофьора и той отби колата.
- Какво става? - попита Дилън като не ме усети до себе си.
- Спокойно скъпи, тук съм. - казах и го целунах като закрих очите му със свободната с ръка, защото с другата взимах рестото си. Излязохме бавно от колата като с мъка свалих куфарите.
- Свали си обувките - заповядах му аз, докато свалях своите. Неразбиращо той се наведе все така стискайки очите си и разбърза обувките си, след което ги свали.
- Знаеш ли. - приближих се към него като му помогнах да се изправи. - Мисля, че така ще ти е по - добре - извадих от чантата си розовото си шалче, с което смятах да ходя на плаж и завързах очите му.
- Виждаш ли нещо? - размахах ръце пред лицето му аз.
- Не - ясно отвърна той. - Но какво е всичко това?
- Шшшт! - сложих пръст на устните си аз. - А сега? - и започнах да му се плезя пред лицето.
- Ясмин, усещам как ми се подиграваш. - каза той и аз се засмях искрено.
- Сега ме последвай. - хванах го като оставих куфарите. - Какво усещаш?
- Пясък?! - учудено се засмя той.
- Добре. - засмях се и аз.
Ходихме по пясъка, а аз се забавлявах като водих Дилън.
- Добре, сега внимавай. Има стъпало. - усмихвах се аз. - И още едно. Добре се справяш. Не остана много.
- Стигахме ли? - попита ме той и се усмихна широко.
- Да скъпи. - отвърнах аз и развързах очите му. Очаквах реакцията му от гледката.





By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Съб Авг 18, 2012 3:19 pm

Оставих се изцяло в ръцете на Ясмин, почти изцяло спокоен. Не се притеснявах, че ще ме забие в някое дърво или ще ме пусне да вървя към някоя пропаст, за да се пребия, просто ми беше неловко като не гледах къде вървя. А пък и не мога да отрека, че бях напрегнат, защото с нетърпение очаквах да видя къде ще ме заведе Жас и не можех да чакам.
Водеше ме много добре, ако трбява да си призная, но пък не ми допадаше много-много това как си играеше с мен. Не виждах абсолютно нищо през шалчето и', което така ме опияняваше с аромата и', напоен в него. В първият момент, когато усетих, че ще го сваля, нне исках да го прави, беше започнало да ми харесва, но пък след секунди помислих трезво и си казах, че ще бъда пълен глупак, ако и' забраня да сваля шалчето, защото все пак нали нямах търпение да започна да виждам отново.
Когато усетих как розовата коприна се спуска плаво през лицето ми, си поех дълбоко дъх и щом видях на какво място се намираме, започнах да мигам често, заковах се място и се заоглеждах възхитено с леко отворена уста. Пясък, слънце, вода, Ясмин. Не бих могъл да си представя нещо по-хубаво от това.
Обърнах се към Жаси с широка усмивка и отворих уста, за да кажа нещо, но не знаех какво. Не намирах думи, с които да се изразя. Затова просто я притеглих в обятията си, вдигнах я високо и нежно слях устните си с нейните, като започнах да се въртя заедно с нея. Когато след известно време започна да ми се завива свят, а и въздухът да ми привършва, се спрях и се отделих от Жаси, като една широка усмивка засия на лицето ми. Поех си дълбоко дъх и поклатих съвсем леко глава.
- Не знам какво да кажа! Чудесно е. Всъщност, не., чудесно е меко казано. Перфектно, брилянтно, вълшебно е - започнах въодушевено да изброявам ред епитети, кои от кои по-силни.
- Благодаря ти, любов моя. Благодаря!


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Съб Авг 18, 2012 11:54 pm

Бях изключително щастлива, когато видях сияещото лице на любимия си.
- Радвам се, че ти харесва, любов моя. - казах като го целунах нежно по устните.
- Сега да ти покажа стаята ни. - усмихнах се като го дръпнах със себе си.
Когато влязохме в хотела, минахме покрай трапезарията и се отправихме по стълбите. Държейки ключовете в ръце минахме по едно тясно коридорче, обсипано с множество газови лампи. Оформлението наистина ми допадна, даже се замислих дали и аз да не си направя такова.
- Стаята не е кой знае какво, но се надявам да ти хареса. - отключих вратата и леко я бутнах, така, че да влезем.

В страни лежеше едно прекрасно легло с бели постелки. Всичко беше от дърво, но това не ми пречеше, бях свикнала, а и така ми харесваше. Стиснах устни надявайки се и на Дилън да му допадне. Точно до вратата имаше друга врата, която навярно водеше към банята ( поне така беше описано в списанието, което получих за самото място )
- Е, какво ще кажеш? - отидох и отворих терасата. Свежия въздух нахлу и наобиколи тялото ми. Вдишах дълбоко и оставих вятъра да си играе с косата ми, като я подмяташе на ляво, на дясно.
- Знаеш ли, оправи се , вземи си и душ, а аз ще те чакам в трапезарията. Съгласен ли си? Имам още няколко изненади за теб. - засмях се аз и го целунах докато минавах покрай него.
- Но не се бави много нали... - усмихнах му се, като затворих вратата на стаята след себе си.
Запътих се към първия етаж за да подготвя останалата част от изненадата си. И се надявах да се позабави малко , за да разполагам с време.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Нед Авг 19, 2012 11:48 am

Ясмин ме развеждаше из хотела, а единственото, което успявах да направя, е да се оглеждам наоколо постоянно. А все едно нищо не можех да видя, имах чувството, че Жаси върви толкова бързо! Но пък щях да разглеждам после хотела, нали? Не знаех колко време щяхме да останем, но определено щях да имам достатъчно време за всичко - за раглеждане, за плуване и почивка, да бъда с Ясмин и може би да върша глупости... това не се знаеше все още, или пък се знаеше, но аз все още го отричах.
Потънал в мисли какво мога и не мога да правя тук, изобщо не осъзнах кога бяхме стигнали до нашата стая и най-важното - кога бяхме влезли! Огледах се смаяно и останах с отворена уста. Всичко беше дървено и толкова красиво, все едно се бях откъснал от реалния святи бях дошъл в Рая.
- Чудесно е! - казах въодушевено на Жаси и нежно я целунах, а след това не отделих поглед от нея, като отиде да отвори терасата.
- Добре, няма - усмихнах се и останах сам в стаята, чудейки се какво по-напред да направя. Ее, ако трябва да сме честни, не ми се правеше нищо, изключвайки лягането на леглото, но не. Аз бях обещал на Жаси и трябваше да го направя. Огледах се наоколо, за да разбера къде точно е банята и след оже би десетина минути излязох, бодър и освежен, защото малко от малко пътуването ме умори. Извадих си дрехи и след като се преоблякох, си взех телефона, взех ключовете, които Жаси беше оставила на масичката и след като заключих, се заех да търся трапезарията. Вярно, бяхме минали покрай нея, но али бях аз, не бях запомнил къде е. Надзъртах тук и там и накра, с малко помощ от един от служителите в хотела, с който едва се разбрах, защото говореше ужасно езика, намерих трапезарията и влязох усмихнат вътре и се заех да търся Жаси. Явно е имало, или пък щеше да има някакво празненство - сватба може би, или годеж, или рожден ден, не знам - защото беше украсено страшно хубаво. Заоглеждах се за Ясмин, но така и не можах да я намеря. Нали уж каза, че тук щяла да ме чака.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.


Последната промяна е направена от Dillon Devón на Вто Авг 21, 2012 12:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Нед Авг 19, 2012 6:35 pm

- Не слагайте там цветята, казах ви до вратата! - ядосано се скарах на едно от момчетата, който бях наела да ми помагат. Исках всичко да е изключително красиво и добре изглеждащо.
Докато оправяхме нещата едно от момчетата само ходеше след мен. Не му обърнах много внимание, докато той не се блъсна в мен.
- Извинете. - каза той с усмивка.
- Няма нищо. - казах аз и се опитах да мина, но той ми препречи пътя. Останах на мястото си като скръстих ръце. - Ще желаете ли нещо? - определено не го познавах нито мислих да го опознавам. За разлика от това, не изглеждаше зле, това поне ми направи впечатление.
- Мога ли да отбележа, че сте много красива тази вечер? - усмихнат той хвана ръката ми и я целуна.
Дръпнах бързо ръката си.
- Моля да ме извините. - казах и го избутах от пътя си. Все пак ми стана хубаво от комплимента, но не мислих да му обърна внимание.
Огледах се наоколо в търсене на Дилън, но щом никъде не го видях реших да седна на една маса и да си отдъхна малко. Досадника явно само мен фокусираше и веднага си придърпа стола до мен.
- Май не започнахме много добре - отвърна той и се приближи по - плътно до мен.
Не му обърнах внимание, но не го и прогоних, което може би беше грешка, от моя страна. Защото не спря да досажда. Докосна ръката ми , след което се протегна и положи ръка на раменете ми.
- Как не ви е... - преди да се доизкажа и да кажа каквото и да било той ме придърпа към себе си и ме целуна по устните. Не спря да държи тялото ми плътно до себе си, като настоятелно прокара езика си в устата ми.
- Ясмин?! - чух познат глас. Дилън стоеше изправен пред масата и ме гледаше, а очите му светеха.
- Дилън, аз.. - отблъснах в страни момчето , което ме гледаше смаяно. - Скъпи.. - но преди да кажа каквото и да било, той се нахвърли върху му и двамата започнаха да се боричкат и блъскат.
- Дилън, спри, моля те - през сълзи се опитвах да ги разтърва, но нито единия, нито другия пускаше.
- Дилън. - успях накрая да се добера до него и да хвана тялото му. Прилепих своето към гърба му и не пусках ръцете му. Исках да се преобразя , но пред толкова много хора, е беше разумно. - Скъпи.. - държах го аз и го дърпах .
- Повече да не си я докоснал. - крещеше той и се мяташе в ръцете ми. - Пусни ме. - бутна ме настрани и излезе от трапезарията.
Цялата треперех на земята. Когато го гледах как излиза се изправих бързо и тръгнах след него.
- Дилън... - крещях след него аз, но не го видях. Стъпих на пясъка като се оглеждах наоколо. Всичко беше тъмно, пусто. а плажа нямаше жива душа.
- Дилън.. - извиках като паднах на колене и впих ръцете си в мокрия пясък. Тогава го съзрях. Седеше в тъмното - загледан във вълните, който се разбиваха в брега.
- Мили. - приближих се като допрях ръката си на рамото му, но той я отблъсна. Очите ми се напълниха със сълзи и цялата потреперих, но не от вятъра, а от студенината му.
- Скъпи... - приближих се до него , а той вкопчи ръцете си в моите и ме погледна.
- Как можа да ми го причиниш. - по лицето му имаше следи от кръв , а долната му устна беше подпухнала и сцепена от страни.
- Мили. - приближих се и докоснах следите от кръв, като ги обърсах с длан. - Не бях аз, той ме нападна.
- Ха, да , сигурно - присмя се той и се обърна. - А ти защо не се отдръпна.
- Никога не бих го направила , не бих ти изневерила любов моя. Обещахме си нещо , не помниш ли.
- Не аз наруших обещанието - той се изправи, а аз го гледах като седях на пясъка.
- Скъпи.....ревнуваш ли? - прехапах устни защото ме напушваше смях. Но и беше хубаво, до сега никое момче не беше правило такова нещо за мен.
- Само и единствено твоя съм, любов моя! - казах и се изправих като приближих лицето си към неговото. Целунах го нежно като докоснах лицето му. Очертах всяка рана, която му беше нанесъл онзи тъпанар и го погледнах.
- Ела с мен. - хванах го за ръка и двамата тръгнахме към хотела. Спряхме чак когато стигнахме до стаята. Влязохме вътре и го сложих да седне на леглото. Отидох до куфара си, който ме чакаше непокътнат и препълнен с дрехи. Трябваше да го оправя. Отворих го и извадих една кърпа, след което сложих в нея кубчета лед и нежно допрях леда до раните му , а устните му, не спирах да ги целувам и овлажнявам, като редувах кубче лед с целувка.
- Обичам те! - знаеш го. - не спирах да го гледам и да го обгрижвам.
След което оставих леда на една страна и запалих свещите, който бях подготвила за вечерта. Мислих да го изненадам като му изпея една песен, но след като всичко оплесках сега ми останаха само свещите.
Оставих го да седи на леглото , а аз отидох в банята за да се оправя. Когато отворих вратата на банята бях застанала пред него в черно и се надявах да му хареса , не бях обличала подобно нещо и си признавам, че жартиерите малко ме позатрудниха, но сега стоях пред него и чаках само реакцията му.
- Надявам се все още да ме желаеш, и обичаш, въпреки, че те накарах да ревнуваш от такъв начин.... мили мой. - казах като се приближих към него и седнах в скута му.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Вто Авг 21, 2012 7:56 pm

Седях на леглото и чаках Ясмин, като все още не можех да осъзная какво бях видял преди малко. Всъщност, осъзнавах го - осъзнах го още щом го видях, просто не можех да го проумея. Тя в нечии чужди обятия, целувайки се! Bеше ми толкова неестествено, толкова нереално. Сърцето ми подскочи, зарева като разярен лъв, чиято плячка са отнели току-що. Болеше. Много при това. И за да мога малко от малко да намаля болката, му се нахвърлих. Не обичах да се бия, не че не можех, но не смятах за нужно. Но при положение, че онзи идиот целуваше моето гадже, моето момиче, нямаше да съм толкова мил. Да, и той ме ударя няколко пъти, разкървави ми лицето, но пък това не можеше да се сравни с начина, по който аз го бях подредил. Заслужаваше си го - и грам вина не изпитвах. Поне следващия път щеше да се научи да не се занимава със заети момичета.
Потънал в мисли, не осъзнах кога Ясмин се бе върнала в стаята. Ее, тя и преди си бе в стаята, но беше в банята. Когато заговори, се сепнах леко и завъртях поглед към нея. И си останах така, като започнах да премигам често. Тя говореше нещо, но аз не я чувах. Единственото ми сетиво в момента бе зрението, всички други ги бях изолирал, за да мога да вложа цялата си енергия в очите си. Усетих как дишането ми се учести, пулсът вероятно също. Преди не я бях виждал в подобни дрехи. Така де, бях я виждал по бельо, но чак пък с жартиери и да не пропусна да отбележа, че бельото беше... правеше я изумително секси. Усетих как сърцето ми започва да пие с хиляди удари в секунда и знаех, че не мога да го успокоя. Аз сам не можех да се успокоя. Особено когато седна в мен. Не знам какво ми ставаше, сякаш бяг друг човек и че преди няма и ден не бях над нея вкъщи, сякаш коренно се промених тук. Не знам.
Придърпах я максимално близо до себе си и успях да се усмихна, като прокарвах нежно ръка през лицето и'.
- Искам да си само моя. Моя и ничия друга - прошепнах тихо и слях жадно устните си с нейните, притискайки я силно до себе си. - Само моя - повторих едва чуто и продължих да я целувам, като обхванах крехкото и' тяло с ръце и го притиснах в моето. Не спирах да движа нежно ръцете си по тялото и' и да усещам как все повече се възбуждам. Повдигнах я и след това бавно я сложих да легне, като отметнах леко косата и' и започнах - всъщност, продължих - да я целувам.
- Сигурна ли си, че си готова? - прошепнах и' тихо на уше, като през това време целунах няколко пъти врата и'.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Вто Авг 21, 2012 8:45 pm

- Твоя съм, любов моя! - казах като обгърнах тялото му с ръце и го оставих да ме целува нежно. Когато усетих отново допира му, цялото ми тяло настръхна, а по кожата ми все едно премина ток.
- Сигурна ли си, че си готова? - каза той тихо в ухото ми, като през това време целуваше врата ми.
- Напълно - погледнах го аз в очите и му се усмихнах. Махнах плавно и нежно ръкавичките от ръцете си и погалих вече горещото му тяло. Уханието му ме привличаше ужасно много, а тялото му ме караше да го желая все повече и повече.
Легнала на белите кадифени постелки, се чувствах като в облаците. Бавно започвах да разкопчавам ризата му, като при всяко разкопчано копче галех тялото му. Когато стигнах и до последното копче се надигнах леко и му помогнах да свали ризата си. Започнах да целувам тялото му, като си боравих и с езиче. Положих го да легне на леглото, а аз прокарах тяло по неговото. Докато целувах устните и врата му, откопчавах колана на дънките му.
- Желая те ужасно много. - прокарах език в устата му, като го завъртях, след което отново целунах устните му и нежно придърпах дънките му надолу.
- Искаш ли ме? - все едно зададох въпроса на себе си, защото Дилън вкопчи ръце в талията ми и ме придърпа към себе си като отново ме положи да легна на леглото и започна да целува устните ми и да гали лицето ми. Усмивката ми не слизаше от лицето ми. а в обятията му се чувствах като богиня.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Сря Авг 22, 2012 5:27 pm

Отдолу, отгоре, после пак отдолу. Това момиче май не можеше да стои на едно място без да шава, помислих си аз и се усмихнах доста широко. Не че ми пречеше това, но пък... не знам. Важното беше, че бях с Ясмин, нищо друго. Чувството да усещам как бавно маха дрехите ми - то не че бяха чак толкова много, но въпреки всичко - беше върховно. А това какво правеше после... леле майко. Сърцето ми биеше като лудо и искаше само едно - Ясмин. И го получаваше, аз го получавах. В този момент не исках нищо друго, това ми бе от достатъчно по-достатъчно, даже предостатъчно.
- Нямаш си представа колко много - прошепнах едва доловимо, но бях сигурен, че тя е чула думите ми, бях толкова близо до нея и тя до мен. Затворих блажено очи и започнах да я целувам нежно, страстно и отдадено. Това щеше да бъде нашата вечер и щяхме да я помним вечно. Бях сигурен, убеден в това.
Прокарах едната си ръка по изящните и' извивки, а с другата държах лицето и'. Щом стигна до долу, ръката ми се върна по обратния път, като този път бе значително по-бавно, по-възбуждащо. Когато стигна до плоското и' коремче, пръстът ми започна да обрисува някакви формички, а аз бавно слизах надолу по тялото и', като прокарвах език по уханната и' плът и дори понякога я закачах със зъби. Ръката ми се приплъзна по гърба и' и бавно напипах закопчалката на сутиена и', опитвайки се да я откопчея. За щастие, сравнително бързо успях и се повдигнах леко, заедно с нея, за да мога да го измъкна. Сега и двамата бяхме почти голи и доволна усмивка пробяга по лицето му.
Устните ми, стигнали до корема и', започнаха бавно да се изкачват нагоре, оставяйки мокри следи след себе си. С нетърпение чаках да стигна до устните и' и когато го направих, я целунах много страстно, като езиците ни се заиграха и се преплетоха. Усетих как ръцете и' шарят по тялото ми и това ми харесваше страшно много.
- Обичам те... - отделих се от нея и се заиграх с меката част на ухото и' - Желая те... - простенах тихо и усетих как в следващия момент ръцете и' бавно придърпват надолу боксерките ми. След отрицателно кратко време нямах нищо по себе си, но пък и нямаше какво да крия. Бях чакал този момент толкова, толкова много, та сега ли да се притесня?!
Ръцете ми отново започнаха да се разкарват по тялото и', а устните ми не спираха да целуват нейните. Прокарах нежно ръка по бедрото и', а след това започнах да се снишавам с целувки по тялото и', като трепетно изучавах всяка извивка.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Сря Авг 22, 2012 9:39 pm

- И аз те обичам - простенах от удоволствие и го оставих да докосва вече нажеженото ми тяло. Устните му, така меки и сладки не спираха да целуват моите, а езиците ни да се преплитат един в друг и бавно да нажежават страстите в това прекрасно легло. Прихванах едната му ръка и я качих нагоре заедно с моята, като ги отпуснах на възглавницата. Преплела пръсти с неговите изстенах под тялото му, а той сниши тялото си по надолу и се смъкна леко, като се заигра с гърдите ми. Започна нежно да ги докосва и мачка, след което прокара език по зърната ми, като леко ги хапеше. Ръцете му започнаха да шарят по цялото ми тяло, като нежно се спускаха и качваха нагоре. Плавно се спусна надолу и захапа прашките ми, като бавно започна да ги маха със зъби. Беше толкова сладко и толкова възбуждащо. Имах чувството, че ще се разтопя. Когато ги махна и ги хвърли на страни погали бедрата ми и започна нежно да ги целува, като не спираше да ги гали. Оставих се в обятията му, като усещах всеки допир на езика му по тялото си, и как ръцете му нежно ме обгръщаха.
- Прекрасен си. - отвърнах аз, толкова тихо, че от устата ми излезе като шепот. Цялата треперех от удоволствие. Придърпах белия чаршаф като впих ръцете си в него и изпъшках. Беше толкова красиво и чувствено. Харесваше ми и не исках да свършва.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Чет Авг 23, 2012 7:28 pm

С нея правех неща, които не съм подозирал, че мога да направя. Бях все едно друг мъж, предния дилън сега се бе спотаил някъде, за да не пречи на новопоказалия се, който се разхождаше по тялото на любимата си и това му доставяше голямо удоволствие. Не знаех до къде ще стигнем с това ми поведение, защото дори само играта ми доставяше огромна възбуда и не ми се мислеше какво щях д апочувствам, когато стане по-сериозно. От една страна чаках с нетърпение да стигнем дотам, а от друга просто исках да продължим с тази закачлива игра, която в момента правехме.
Беше изключително - езиците ни се волитаха един в друг, ръцете не стояха мирни, а устните не спираха. Обожавах Ясмин, обожавах начина, по който ме караше да се чувствам, обожавах тялото и', ароматът и', самата нея.
Щом се наситих - ако можех да го кажа - на това да целувам бедрата и', отново бавно се заизкачвах към устните и' с целувки. Колкото повече се приближавах до лицето и', толкова по-настоятелен ставах. Всяка частичка от мен, без изключения. Прокарах бавно ръка и се усмихнах широко, когато видях, когато чух стенанията и' - сигурен признак, че всичко, което правехме, и' харесваше. Знаех, че нямаше какво повече да чакам.
Допрях устните си до нейните и езикът ми най-нагло се вкара в устата и', докато малко по малко започнах да прониквам в нея. Не исках да бързам, но пък в същото време усещах, че ми е трдуно и да чакам. Но не, трябваше да бъда нежен и внимателен, не исках да я нараня по някакъв начин просто защото не съм се стръпял за две или пет минути. Сплетох пръстите си с нейните и ги стиснах силно в момента, в когато напълно проникнах в Ясмин, усещайки лекото затрудняване.
- Заболя ли те? - попитах тихо и я целунах нежно, като се усмихнах и започнах да се движа бавно в нея, защото исках да запомним тази нощ само с хубави моменти.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Авг 24, 2012 11:55 pm

Усещах как всичко в мен изгаря. Допира на Дилън до тялото ми. Целувките му който станаха още по настоятелни и палавия му език, който не спираше да си играе с моя ме караше да се наслаждавам на всяка секунда. Когато проникна в мен от устата ми излезе само стенание. Беше ми толкова хубаво, че не можех дори да извикам. Той се движеше бавно в мен и ме целуваше нежно. Не можех да отрека чувството да е в ме беше неописуемо.
- Всичко е наред. - отвърнах му аз като го погалих по косата и докоснах врата му с парещи до кръв устни. Бях ужасно възбудена и всяко негово движение прокарваше по тялото ми ток.
- Не спирай, моля те. - прошепнах в ухото му като го целувах и докосвах тялото му. Топлото му и потно тяло ми действаше приятно. Поставих ръцете си на гърба му, като плавно очертавах всяка гънка. Облегнах глава назад, позволявайки му да целува врата и гърдите ми. Наслаждавах се на страстта, която ни привличаше в момента. Знаех само, че го искам и нищо друго.
- Обичам те. - погледнах го в очите и погалих лицето му. - Обичам те. - повторих го още веднъж и му позволих да ме обладае изцяло. Чувствах се като в рая. За мен беше сбъднал се сън. Колко пъти си бях представяла как съм в обятията му и го дарявам с цялата си любов и нежност.
- Люби ме. - усмихнах му се аз и надигнах тялото си като застанах отгоре му. Сега аз владеех положението и това ми харесваше. Тялото ми се движеше по неговото, а той умело проникваше в мен. Изстенах от удоволствие. Исках да запазя този момент - някъде дълбоко в сърцето си.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Съб Авг 25, 2012 8:04 pm

Движех се бавно, но и възбуждащо, опитвайки се да съм максимално нежен с Ясмин. Както казах, исках вечно да помним тази нощ – поне аз щях да го направя. Харесваше ми, когато бях отгоре и владеех както се казва положението, но пък и когато тя ме обърна така лесно, също ми хареса. Всъщност, всичко ми харесваше. Начинът, по който движеше нагорещеното си тяло върху моето, как езичето и’ се провираше навсякъде. Влудяваха ме.
- Не съм си и помислял да го правя - казах с огромно закъснение, но не бях аз виновен. Едва сега успях да си поема дъх след всичкото това, но ми харесваше дори и да не можех да дишам. В момента нямах нужда от въздух, нито от вода, нямах нужда от нищо, освен от Ясмин. Тя беше всичко за мен и се надявах аз да съм всичко за нея също.
По лицето ми пробяга лека усмивка, а ръцете ми се озоваха на талията и’, като си пропряваха път и по-надолу, и по-нагоре. Оставих я да се изкачи с устни, език и каквото още искаше по тялото ми, като с всяка изминала секунда усещах как ставам все по-възбуден. Страстта, която бушуваше помежду ни сякаш нямаше край, нито начало, тя просто се лееше на големи потоци и ни подтикваше да правим какво ли не, да забравим кои сме и да се отдадем на любовта и страстта си.
Обърнах я внимателно и отново бях отгоре, като доволна и нежна усмивка се появи на лицето ми. Движенията ми станаха по-бързи, но се стараех да запазвам тази нежност, с която я дарявах допреди малко. Устните ми се спуснаха бавно по вврата и’, преминаха през гърдите и’, като зъбите ми за пореден път се заиграха със зърната и’, а ръцете ми ги мачкаха, но не много силно. Продължих бавно надолу, като самият аз също леко се снишавах надолу. Устните ми се озоваха на пъпчето и’, като езикът ми се заигра с него, но не прекалено дълго. Запъплих бавно надолу, като тъкмо когато стигнах до най-сладкото, усетих как Ясмин ме придърпа нагоре, вплитайки пръсти в косата ми. Целунах страстно устните и’ и след като се отделих от нея, се усмихнах и леко захапах долната и’ устна.
- Обичам те – пророних тихо и продължих с нежните си движения.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Вто Авг 28, 2012 12:30 pm

Обърна ме внимателно и отново беше отгоре, беше ми приятно и не се противих. Движенията му станаха по-бързи и настоятелни, но тялото му продължаваше да се движи с тази лекота и нежност както в началото. Устните ми нежно целуваха врата му , като прокарвах езиче по него и когато намериха неговите отвърнаха на същата топлота и отдаденост, която той ми даваше.
Ръцете ми се движеше по тялото му, като галеха гърба му и рисувах най - различни фигури с пръстите с. Тръгна да слиза много плавно по тялото ми като не спираше да го целува и омайно да ме кара да настръхвам от всеки негов допир. Кожата му, така кадифена и нежна ме омайваше. Неусетно беше стигнал до пъпа ми и с език се беше заиграл с него. Дръпнах го към себе си като жадно впих устните си в неговите. Той придърпа долната ми устна леко и прошепна думите: "Обичам те" Сърцето ми заби пламенно в гърдите ми и искаше да изскочи. Движенията му бяха нежни и настоятелни, като задържаше тялото си близо до моето. Така усещах топлината и спокойните му и сигурни действия.
- И аз те обичам. - казах тихо в ухото му и го целунах. - Искам да запомня тази нощ. - прокарах ръце през врата му и го придърпах. - Защото това е най - прекрасния момент в живота ми и искам да остане такъв. - заиграх се с косата му и страстно целувах устните му.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Вто Авг 28, 2012 7:01 pm

Колкото и приглушено да чувах думите и', все пак ги долових, разбрах макар и с леко закъснение смисъла им и той накара сърцето ми да подскочи, а след това да се закове на място. И всичко това за няколко секунди...
- Ще я запомним... и двамата... обещавам - прошепнах тихо и накъсано в ухото и', като го засмуках леко, а след това върнах устните си на врата и лицето и'. Не знаех какво правя, сякаш бях омагьосан, всичко бе просто вълшебно. Сякаш сънувах сън, от който няма да се събудя...
Отдръпнах се с един-два сантиметра от нея и се усмихнах с някаква странна, но и доволна усмивка, като внезапно се сниших отново и започнах да я целувам, като този път движенията ми бяха доста по-бързи и по-собственически. Исках тя да е само моя, знаех, че е, но... не знам, не мислех тогава, просто правех това, което сърцето ми казваше.
Ръцете ми отново плъзнаха по тялото и', като се движеха на зигзаг и постоянно сменяха посоката си, но въпреки това бяха нежни. Навлизах и излизах сравнително бързо, но в никакъв случай не и грубо, а тялото ми се прилепяше до нейното за секунди, а след това отново се плъзваше нагоре. И това се повтори няколко пъти, като всеки път бях от възбуден по-възбуден.
Усетих, че ми е трудно да се сдържам вече и че не е никак невъзможно всеки момент да свърша. Но в същото време исках Ясмин да е първа, не знам защо, нещо странно ми се въртеше в главата, някаква налудничава идея, която не знаех как да обясня. Просто се притиснах много силно в нея, като езикът ми за пореден път се преплете с нейния и започна да го върти в какви ли не посоки, докато бавно свършвах в нея.
Погледнах Ясмин с възхита и след като отново я целунах лудо и с всичката страст, която можех да изпитам, прошепнах в ушето и'.
- Сега вече си моя... само моя... обожавам те...


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Чет Авг 30, 2012 1:15 pm

Движенията на Дилън ме възбуждаха ужасно, особено както движеше тялото си по моето и плавно, но бързо го вкарваше в мен. Тялото ми вибрираше под неговото, а устните ми жадно търсеха неговите. Беше неустоим, колкото и да ми се искаше да устоя не можех - той беше като жребец. Оставяше ме без дух. Ръцете му се спускаха по тялото ми и се задържаха на талията ми, след което галеха гърдите ми и ги мачкаха леко. Усетих как тялото му изведнъж се напрегна и навлезе бързо и рязко в мен. Погледна ме с един странен, но закачлив поглед. Нямах представа какво му се върти в главата. Езикът му се преплете с моя за пореден път и усетих нежната топлина отново да ме облива. Опостушаваше ме. Неусетно усетих нещо странно, но топло да ме облива. Погледнах Дилън, който се усмихваше, а тялото му се бе отпуснало вече върху моето. Доближи лице до ухото ми и прошепна:
- Сега вече си моя... само моя... обожавам те...
- Дилън?! - опитах се да се отместя, но преди да кажа каквото и да било, той вече ме беше белязал. Така го наричахме ние кучетата. Беше се потопил в потайното ми и недокоснато тяло и беше влял своята инжекция. Не знаех как да реагирам на това. Не знаех дори какво трябва да си мисля. Той вече беше свършил в мен. Уплахата беше поне няколко минути докато не се отпуснах отново назад и го погледнах в очите като придърпах лицето му към себе си. Обхванах го с ръце и го целунах страстно като от очите ми се оформиха няколко парещи очите ми сълзи.
- Твоя завинаги, любов моя! - казах толкова тихо, че не бях сигурна дали той ме чу.
Вече бяхме свързани.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Чет Авг 30, 2012 7:02 pm

Усещах как възбудата ми малко по-малко утихва, както топлата течност се бе отделила в мен, разнасяйки се из тялото на Ясмин. Едва сега осъзнах напълно какво беше станало преди секунди, каква огромна глупост бях направил. И не беше честно, въпреки че страшно много ми харесваше.
Вдигнах поглед към лицето и’, като не обърнах внимание на целувката, и виждайки красивите и’, ала навлажнените очи, се стъписах. Може би бях очаквал, че нямаше веднага да стигне може би до големия си финал или пък че ще бъде възбудена, отпусната и нежна в едно, но за Бога в никакъв случай не бях очаквал, че е заплаче. Да не би да я нараних, защото в последните няколко движения дори аз се усетих колко съм груб? Видях, че устните си се размърдват, студени капчици пот започнаха да избиват по челото ми, а цялото ми тяло беше напрегнато, за да чуе думите и’. Но така и не чух нищо и това ме смути още повече.
- Жаси? Какво се случи? Нараних ли те? Какво стана? Сбърках ли?
Гласът ми беше несигурен и притеснен. Аз самият бях. Но тези чувства и усещания бързо бяха притъпени от други, по-силни. Вината. Защо изобщо я питах какво бе станало? Та аз знаех какво бе станало! Обичах я, исках я и когато най-накрая тя беше готова, аз не се замислих дори за миг и просто действах. Дори за един единствен миг не ми хрумна мисълта, че колкото и да е готова, колкото и да ме обича, тя ще иска да бъде предпазена както всяко момиче. А аз не го направих, не я защитих по никакъв начин. Свърших в нея по-възможно най-грубия и жалък начин. Що за идиот бях аз? Не правех секс с която и да е (не че някога бях правил де), правех любов, с Ясмин – момичето, което беше по-ценно за мен дори и от собствения ми живот. А сега бях постъпил подло. Повече от подло, егоистично.
- Извинявай... аз съм глупак... не те предпазих... извинявай, Ясмин...
Погледнах я леко виновно и в следващия момент сведох поглед, като не и’ позволих да каже каквото и да е било. Сякаш думите и’ щяха да ме наранят повече от собствените ми мисли. А може би наистина щяха?!
Отпуснах се на леглото и вперих поглед в тавана, изучавайки всяка бръмчица от него. Не знаех какво да направя, какво да кажа, как да се държа с нея... не знаех нищо. Преди си мислех, че ще се почувствам повече от супер, но сега.. сега дори не знаех как се чувствам...
***
На сутринта
***
Събудих се рано, по-рано отколко бях очаквал. Вън все още бе сравнително тъмно и всичко бе тихо. Бегла усмивка пробяга по лицето ми, а аз извъртях глава настрани. Погледът ми веднага се впери в Ясмин, която беше така красива. Тялото и’ – нежно, изящно, крехко и голо -бе полуприкрито с меките на допир завивки и се надигаше плавно, равномерно всеки път, когато тя си поемеше дъх. Беше изумително красива. И гледайки я, отново ме обхвана вина за снощи и това, което бях направил. Затворих за миг очи и поклатих глава, като преглътнах тежко. Не бях гаджето за пример! Надигнах се бавно от леглото, като очите ми зашариха из стаята, търсейки някакви дрехи. Не можех да остана тук и да я гледам колко невинно спи. Съвестта щеше да ме убие. Набързо открих боксерките си и щом ги обух, се пресегнах за дънките и някакъв потник – първото нещо, което намерих.
Щом се облякох, се огледах наоколо, търсехки химикалка и лист. Трябваше да кажа на Ясмин къде съм, защото не знаех какво може да си помисли щом се събуди и не ме намери до себе си.
„Някъде пред хотела съм...”
Пишеше на бележката, която оставих на нощното шкафче. Приближих се до Ясмин и устните ми леко докоснаха челото и’, а след това я погалих внимателно по лицето. Пъхнах химикала в джоба си и безшумно затворих вратата на стаята, но секунди по-късно ми дойде някаква хпер налудничава идея, която верочтно не бе много умна. Върнах се в стаята и влязох в банята, като пристъте ми се обвиха около химикалката и бавно нарисувах някаква импровизирана мишена на лицето си – така де, на челото. Пръстите ми придърпаха някаква хартия, на която написах „Стрелбище – 5$ на опит!” и която поставих накачена на потника си. Беше лудо и тотално необичайно за мен. Не знаех защо го направих, може би така щях да се почувствам по-добре!? Кой знае.
Дори не се погледнах в огледалото, а направо излязох все така безшумно и започнах да обикалям хотела. Осъзнавах, че хората ме зяпаха, но не ми пукаше особено много. След малко излязох от хотела и започнах да се оглеждам наоколо. Реших да отида до басейна, като продължавах да не обръщам внимание на зяпачите, които едва ли разбираха всичко написано на листа. Седнах на парапета, като се загледах в спокойната вода, и не усетих кога някой ме бе хванал за кръста.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Нед Сеп 02, 2012 12:24 am

Не знаех нито какво да му кажа, нито как да му докажа, че случилото се не ме е наранило, а напротив - бях негова, а той мой и така исках да бъде. Преди да кажа каквото и да било той сведе поглед все едно му бях ударила шамар. Гледах го, и се опитвах да измисля нещо - дори няколко суми, с който да го накарат да се почувства щастлив, но напразно сведох поглед като пълна неудачница и стиснах здраво чаршафа, с който покривах тялото си. Бях толкова наивна и глупава, че за един миг бях развалила прекрасната вечер. Отпуснах се до него назад и се вгледах в тавана като него, като дори за миг не се допряхме. Съжалих, че е толкова близо , а всъщност толкова далеч някъде в мислите си.
- Дилън - опитах се да го заговоря, но щом видях, че беше притворил очи замълчах. - Не исках всичко да свърши така. - казах толкова тихо, че не знаех дали изобщо ме е чул. Обърнах се на една страна и опрях глава на възглавницата като се опитах да заспя. Макар това да беше непосилно в момента. Самото изживяване и все още треперещото ми тяло не ми даваха покой,

***
На сутринта
***

Не бях мигнала цяла нощ. Така и не можех да успокоя съвестта си, че бях объркала всичко, че се въртях като малко дете в леглото. Нямам представа кога съм заспала, но щом отворих очи топлото и изящно тяло на мъжа до себе си го нямаше. Обезпокоена започнах да се озъртам из стаята. Тогава зърнах бележката на нощното шкафче. С красив почерк пишеше: „Някъде пред хотела съм...”
За миг очите ми отново се напълниха със сълзи. Знаех, че го нараних много. Защо винаги наранявах най - скъпите си хора?
Станах от леглото и отидох в банята като измих лицето си и си взех душ. Когато докосвах кожата си, все едно усещах допира му, как ме галеше и целуваше всяка извивка по тялото ми. Преглътнах тежко като си спомних уплашената му физиономия и това, че не ме беше прегърнал цяла нощ. Даже напротив - странеше от това да ме докосва.
Докато подсушавах тялото си реших да извадя банския сиот куфара. Все пак нямаше да оставя нещата така и щях да направя всичко възможно отново да ме докосва. Облякох се и върху банския си сложих една бяла по широка блуза, която определено ми ставаше и като рокля и излязох. Докато минавах покрай рецепцията всички ме гледаха странно, но не ме интересуваше. Усмихвах се мило и се правех, че не ги виждам и забелязвам. Когато излязох от хотела започнах да се оглеждам. И тогава го видях - беше седнал на парапета , вгледан в басейна. Затичах се към него и го сграбчих за кръста.
- Скъпи.... - прегръщах го силно , но и нежно. Не можех да повярвам, че отново го притисках към себе си, макар не по същия начин. Не усещах голотата на тялото му до моето.
- Мили. - погледнах потника му след което и челото му. - Какво е това? - като се опитах да изтрия очертаните не много добре оформени кръгове на челото му.
- Ама, че си ми смешен. Свали го! - усмихнах му се аз и го погледнах в очите. Тогава дъха ми секна. Никога до сега не бях виждала това изражение преди. Там беше работата, че дори не можех и да го опиша, но ме караше да замръзна на място.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пон Сеп 03, 2012 8:03 pm

Толкова се бях замислил, така вглъбен бях в себе си и в света, в който се намирах, че когато усетих нейните ръце, нейните ласки и прегръдки, целият подскочих. Знаех, че е тя - първо, защото нямаше кой друг да бъде, освен ако някой отново не ме сбъркаше с вампирът Купър, и второ - винаги, абсолютно винаги щях да позная Ясмин, каквото и да беше станало, каквото и да ставаше! В първия момент не я погледнах веднага, не знаех как, беше ме страх. Това, че можеше да ходи все пак беше добре, но въпреки това аз не можех отново да я притегля в прегръдките си и да усетя отново устните и' върху моите, колкото и да го исках. Мислех си, че е прекалено рано, но и от друга страна, някак си отново се боях да не я нараня.
Но не издържах дълго. Да знам, че тя е зад мен, че ме прегръща и че вероятно на лицето и' сияе една огромна, лъчезарна и пленяваща усмивка, а аз да стоя с гръб към нея. Не можех така - дори и да не одобрявах снощната си постъпка, не биваше да я игнорирам, в никакъв случай. Трябваше да и' покажа, че за мен секса е най-малкото нещо, което означава нещо във връзката ни. Така де, не че снощи не ми хареса - даже напротив, много при това, да я усещам, тялото и', извивките и', устните и', беше нещо великолепно, но не - трябваше да се стегна. Стягам се!
Обърнах се към нея и колкото и да не исках погледът ми да е все така празен, замислен и някак си далечен, той си остана такъв. Виждайки я как се опитва да махне импровизираната мишена, дори не ми стана смешно, а би трябвало. няколко секунди само я гледах, но след това внимателно хванах нежните и' ръце с моите и ги оставих до тялото и', което с тази блуза изглеждаше изумително. Стегни се, стегни се, нахоках се аз мислено и се усмихнах искрено.
- Добре ли си? - само това можех в момента да я попитам, въпреки че исках да я целуна, да и' кажа, че съжалявам, че я обичам и какво ли още не.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пон Сеп 03, 2012 9:08 pm

Струваше ли ми се или наистина Дилън ме отбягваше. Определено ме отбягваше. Дори не се усмихна на случващото се. Държеше се като камък, дори в момента държейки ръцете ми във своите ( навярно само това можеше да направи в момента, като се има в предвид каменното му изражение. ) ме погледна и попита само дали съм добре. Дали съм добре?! Направо ми се късаше сърцето. Нима аз не бях тази , която му позволи да опознае и най - тайнственото от мен. Лицето ми се изкриви от болка и се опитах да си поема дълбоко дъх и да не мисля за случващото се в момента.
- Защо си помисли, че не съм добре? - знаех, че мрази факта да му отговарям на въпроса с въпрос, но в момента и на мен ми идваше в повече, от държанието му. Та той беше подскочил , когато го прегърнах.
- Ела с мен. - казах му тихо и го хванах за ръка, все така съсредоточена и го поведох към плажа. Когато стъпих а пясъка и усетих топлината му се зарадвах, макар и малко. Искрено ми се искаше да споделя това чувство с Дилън. Но мълчах, просто вървях по пясъка и го водих към себе си. Поведох го по плажната ивица като краката ни този път ги обливаше водата. Беше така топла и приятна, че нямах търпение да вляза. Минахме по един мост и се озовахме на малко островче, където ще сме само аз и той. Веднага щом минахме от другата страна свалих дрехите си и дефилирайки по бански пред него се топнах във водата. Дилън ме гледаше все така странно.
- Хайде , скъпи. - усмихнах му се аз като му махнах с ръка да влезе. -Водата е страхотна. - и заплувах. Толкова много обичах водата, че преди време майка ми с часове не можеше да ме изкара. Само крещеше и махаше, но аз не и обръщах никакво внимание. Ах, когато бях дете! Но сега съм най - щастливото момиче на света - защото имах най - прекрасния мъж до себе си.
- Хайде! Скачай! - отново го приканих, когато нещо странно се омота около краката ми и ме теглеше надолу.
- Дилън! - извиках уплашено, преди цялата да бъда потопена и да ми бъде отнет и малкото въздух, който имах.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Вто Сеп 04, 2012 4:55 pm

Не можех да се засмея, всъщност дори не можех и да се усмихнах. Сякаш скулите и устните ми се бяха схванали и не ми позволяваха да ги помръдна съвсем леко. В гърлото ми беше заседнала някаква буца и едва си поемах въздух, та какво остава за говорене. Когато заговори, се намръщих. Първо, защото да ми отговаря на въпроса с въпрос не бе отговор, и второ - в гласа и' ясно си личеше, че говори с болка. Беше ясно от километри. И ако може би можех да кажа нещо преди да я чуя, сега това ми беше непосилно. Просто стоях и я гледах умно, докато изведнъж тя не ме задърпа нанякъде. Последвах я покорно, като успях съвсем беглоо да се усмихна - все пак не ми беше сърдита и обидена, щом се държеше така, нали?
накрая се озовахме на някакво островче - малко и кокетно, където бяхме само ние двамата. Когато Ясмин се съблече, погледът ми инстинктивно започна да я обхожда, въпреки че познавах идеално тялото и'. Когато започна да ме приканва да вляза, признавам си - много се изкуших, но въпреки това останах на брега. Ала когато извика уплашено името ми и когато не изплува, се притесних и дори без да се съблека, се хвърлих във водата.
- Ясмин?! - извиках притеснено, но щом не получих никакъв отговор, се гмурнах и се заоглеждах наляво и надясно в опит да намеря Жаси, а сърцето ми биеше ли биеше - още малко и щеше да изхвръкне. Изведнъж я видях как се бори да изплува и същевременно да се освободи от някакви водорасли ли бяха и аз не знам точно какво. заплувах бързо при нея и се огледах хубаво, за да мога да видя откъде точно идват тези проклети неща. Бързо, за щастие, успях, и се заех да ги дърпам и бутам, но безрезултатно. Изплувах съвсем леко, за да се приближа до нея, и слях устните си с нейните, за да можем и двамата да си поемем въздух. Моя беше на привършване, защото дори не се бях сетил да си поема дълбоко дъх преди да се гмурна, а за нейния - не знам. Отделих се от нея и отново заплувах надолу, като може би след петнайсет секунди най-накрая успях да я освободя. Улових ръката и', като пръстите ми се преплетоха с нейните, и двамата изплувахме. Поех си дълбоко дъх и в следващата секунда, се обърнах притеснено към Жаси.
- Добре си, нали? Моля те, кажи ми, че си добре... - прошепнах аз, като лицето ми беше на милиметри от нейното и знаех, че тя може да усети как дъха ми шари по кожата и', както усещах и аз нейния. усмиханх се бегло и я притиснах силно в мен, стискайки очи.
- Като деня, в който се запознахме, помниш ли? - прошепнах аз в ушето и' и я целунах нежно по врата.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Сря Сеп 12, 2012 6:22 pm

Бях уплашена, повече от уплашена. Треперех и като малко дете се бях сгушила в Дилън. Когато усетих отново дъха му и устните му върху моите се почувствах като щастливка. Не целях да се случи всичко това, пък и кой би искал да се удави просто така, за да докаже, че може. Притискайки ме към себе си аз просто кимнах.
- Добре съм, скъпи, не се тревожи. - и го погалих по лицето, след което погледнах нежния му поглед. Блед като платно стискаше тялото ми към себе си.
- Всичко е наред. - опитах се да го успокоя аз.
Устните му се долепиха до врата ми и нежна целувка разтърси цялото ми тяло. Беше толкова красиво, че не исках да свършва,не исках отново да се отдели от мен и да ме гледа отчуждено без да ме докосне. Затова преплетох пръсти в косата му и страстно и жадно впих устните си в неговите. Исках отново да изпитам онзи пламък, тлеещ в душата ми.
- Като деня, в който се запознахме. - усмихнах му се аз и погалих лицето му, като минах покрай устните му и ги очертах с пръст.
- Наистина си прекрасен. - тихо отвърнах и целунах челото ми и след това прокарах езика си в устата му. Целувката накара сърцето ми да бие в бързи обороти, а ръцете ми шареха по гърба му и лицето му, като нежно го докосваха.
Колкото и грубо да изглеждаше от моя страна , но не исках да се отделям от него, не и сега, след всичко това. Като си помисля, че за една част от секундата нямаше повече да го видя, да го усетя до себе си, да почувствам това, което чувствах в момента. Опитвах се да дишам равномерно и спокойно, но страха малко по малко надделяваше и ръцете ми започнаха да треперят. Останала в обятията му, не откъсвах устни от неговите и нежно галех лицето му.
- Не искам това да свършва. - опитвах се да сдържам сълзите си.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Нед Сеп 16, 2012 4:37 pm

Бях толкова притеснен, сърцето ми все още препускаше бясно и не знам кога точно щеше да се успокои и да възвърне предишното си биене. Но как щеше, при положение, че точно когато започнах да си мисля, че се успокоявам, усещайки Ясмин в ръцете си, сигурна и защитена, нямаше как да я изпусна и отново случайно да бъде завлечена от нещо, усетих устните и' върху моите, същата онази тръпка, премина по тялото ми, загря го, а сърцето ми накара отново да подскочи и да забие лудо.
- Няма да свърши, обещавам... Никога - прошепнах тихо аз и се отдръпнах с няколко милиметра от нея. Очите ми срещнаха нейните, от които се стичаха сълзи, а щом хванах нежно брадичката и', прокарах ръце през лицето и', заличавайки сълзите.
- Няма да плачеш... не искам да плачеш, знаеш го, нали? - вдигнах вежди в очакване и секунди по-късно отново я придърпах към себе си, като усмивката не слизаше от лицето ми, а пулсът ми продължаваше да бъде ускорен.
- Няма да ме плашиш повече така, чу ли Жас? Не искам да те губя... не искам и не мога! - продължих отново да говоря, а ръцете ми, които се намираха на талията на Ясмин, я притискаха възможно най-близо до мен.
- Извинявай за снощи, не постъпих както трябва... - казах с тъжен и тих глас и затворих за момент очи, чакайки отговор.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пон Окт 15, 2012 7:27 pm

Все още треперех в прегръдките му. Усещайки тялото му до своето, се чувствах защитена и щастлива. Бях толкова щастлива, че дори сълзите, който се стичаха от лицето ми бяха сълзи на радост. Не можех да повярвам, че отново ме прегръща и целува. Прокарах ръка по лицето му и погалих врата му, като се заиграх с косата му , която за разлика от моята вече беше почти суха.
- Ти си всичко за мен. - усмихнах му се аз все така спокойна.
- Мило мое, - усмихнах му се и го целунах нежно. Повдигнах лицето му като го подхванах с ръце, така, че да ме погледне право в очите.
- Онази вечер. - поех си въздух, защото при спомена все още ме оставяше без дъх. - Беше най прекрасната и изпълнена с емоции и страст нощ. - целунах устните му леко и нежно и отново го погледнах. - Не искам да съжаляваш , за това което си изпитал с мен. Защото това беше нещо специално за мен, надявам се и за теб.
- Погалих го и притиснах устните си към неговите, но не много настоятелно, не исках да го плаша и отново да се отдалечи от мен.
- Обичам те. - прошепнах в ухото му като нежно го целунах.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Чет Окт 18, 2012 6:03 pm

Имах чувството, че сънувам, че всичко това е един сън, от който съвсем скоро щях да се събудя и да видя, че Жаси все още лежи в другия край на леглото, отдалечена от мен. Но това нямаше да се случи. Нямаше, защото за мое огромно щастие, аз не сънувах. Тя беше до мен, в моите прегръдки, усещах нейните целувки, развълнуваното и' сърчице, което биеше така лудо, както биеше и моето. Банално ли щеше да бъде, ако кажех, че всичко това ми липсваше? Все пак никога не се бяхме разделяли, камо ли вчера или днес. Но наистина ми липсваше, така бяхме като едно цяло и нямам нищо предвид нещата от снощи, бяхме толкова време без него и толкова време усещах точно тази цялост, когато я почувствам близо до себе си, когато сърцето и' запъва празната половина на тялото му. Обичах я. Просто нямах друго обяснение.
- Никога няма да съжалявам. - прошепнах тихо в ушето и' аз и докоснах съвсем леко бузата и' с устни. Не винаги страстта показваше всички емоции, които можеш да изпиташ.
- снощи беше най-хубавото нещо, което съм изпитвал в последните дни, месеци... - едва можех да се изразя, толкова ми беше странно,все още не можех напълно да повярвам на случващото се, и в същия момент невероятно хубаво.
- Искаш ли да излизаме? Въпреки че е топло, можеш да настинеш - казах нежно след една доста дълга и продължителна целувка.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Нед Окт 21, 2012 11:30 am

Поклатих глава в знак на съгласие и отвърнах на нежната му целувка. Беше така хубаво да усещам близостта му, че като малко дете се вкопчих за врата му, и той ме понесе напред.
Беше ми толкова забавно, че не исках да го пускам. Изглежда и на Дилън му беше харесала малката ми закачка.
- Какво ще кажеш да пием по едно топло кафе и после да вървим да разгледаме наоколо? - попитах го , докато нанизвах дрехите си. Колкото и странно да изглежда, не обичах да се разхождам по бански. Вързах мократа си коса на една страна и взех нещата ни.
- Мисля, че точно на няколко преки беше заведението. - започнах да се оглеждам наоколо. - А и да не е , все ще питаме някого нали?
Хванах ръката му и го придърпах към себе си като нежно погалих врата му.




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Пет Окт 26, 2012 4:53 pm

Обожавах да съм толкова близо до нея, тя да е до мен. Това чувство беше просто незаменимо и ми влияеше по такъв начин, по който дори и да ме накараше да скоча от Айфеловата кула без парашут, щях да го направя. Просто знаех, че не мога да и' откажа, за каквото и да е било. А особено за такава примамлива покана. Как изобщо бих могъл да кажа "не"?
- Чудесна идея... а и знаеш, че на теб не мога да ти откажа, миличка - наложих си да я оставя поне да се преоблече, все пак идеята да излезем от водата беше моя, и то само заради опасенията, че може да настине. Все пак още се възстановяваше от хранителното натравяне и нямаше да бъде добре, ако се разболееше точно сега.
- Нямам си и на идея къде е, така че ти водиш. Ако се загубим, ти си виновна - казах през лек смях, шегувайки се и за секунди допрях устни до нейните, в нежна и лека целувка. Не винаги трябваше да има изпепеляваща страст и задушаваща целувка, нали? Не че не ми харесваше... но това е друга тема.
- Та, накъде госпожице? - попитах галантно, като я погледнах закачливо и и' подадох ръка, като нямах търпение тя да я хване.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Ясмин Смит
Werewolf
Werewolf

Брой мнения : 367

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    Съб Мар 16, 2013 1:57 pm

Хванах ръката му и го поведох напред, докато го държах се питах колко ли много бях изгубила през живота си, за да може сега да съм щастлива и какво бях пропиляла. Може би в страха в който живеех ме караше да се крия и да не мога да се отпусна, но не и сега. Сега бях свободна и независима. Бях с Дилън. Мъж , който държеше на мен и не би ме наранил. Мъж, който изпълваше мрачните ми дни със светлина и карайки ме да се усмихвам. Докато вървяхме хванати за ръце, видяхме много двойка, изглеждаха ужасно влюбени един в друг. Но каква беше реакцията ми когато видях, че между тях вървеше дете. Дете , което се смееше и се опитваше да привлече вниманието им. До сега не се бях замисляла за деца, дори никога през живота си не съм мислила, че ще имам. Аз бях бунтарка, момиче , което не мислеше за семейство, но сега след като имах Дилън, всъщност не бях сигурна какво точно искам. Момиченцето ме погледна и ме дари с най - прекрасната усмивка която съм виждала. Имаше искрящи сини очи, а кожата и беше бяла като сняг. Беше красиво дете. Докао ни подминаваха, детето не спираше да се взира в мен, накрая и аз се усмихнах, а то ми помаха.
- Ще седнете ли госпожице? - гласа на любимия ми ме разсее и аз видях , че бяхме стигнали до заведението.
- Да, да! - бързо седнах на дръпнатия от него стол, който ме приканваше и спокойно седнах, разпилявайки бялата си рокля. Тя се спусна надолу по бедрата ми и се разпиля по белия стол. - Благодаря! - усмихнах се на Дилън , когато и той седна срещу мен.
- Има ли нещо? - попита ме той.
"Имаше ли? " - чувствах се наистина странно, какво беше това странно усещане, което изпитвах?
- Искам дете! - неочаквано от устата ми излязоха думите




By Me Razz







От Селена :160:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Остров Закинтос ( след 4 месеца)    

Върнете се в началото Go down
 

Остров Закинтос ( след 4 месеца)

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Wherever you want in time :: Other places and times-