Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Алисън Джоунс

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Алисън Джоунс


Брой мнения : 5

ПисанеЗаглавие: Алисън Джоунс   Сря Авг 08, 2012 6:56 pm


Erin Heatherton


Алисън Джоунс;
Вампир
18-годишна/265 вампирски;
Дарбата ѝ е Телепатия.

Не. Нямаше да си го причинявам повече. Бях изстрадала твърде много, за да повторя грешката си още веднъж. Но какво щеше да ми стане? Нищо. Не можеше да стане по-зле. Затова просто извадих два големи листа и започнах да пиша.
Външен вид
И как по-точно трябваше да се опиша? Нямах никаква идея. Застанах пред огледалото. Представих си, че това не бях аз, а напълно непознато момиче, което бях срещала само във фантазиите си. И започнах да пиша.
Алисън всъщност беше момиче, което пленяваше само с една очарователна усмивка, която можеше да покаже на всекиго какво се крие вътре в нея, а именно доброта и топлина. Но очите ѝ - блестящи като диаманти, с цвета на океана, изобщо не излъчваха такива качества, защото в тях се четеше много болка. Кожата на Али, както я наричаха повечето хора, които я познаваха, беше бледа с лек естествен слънчев загар. Водопади. Дългите руси коси на Алисън наистина приличаха на водопади, спускащи се свободно по раменете ѝ. Никога не бяха вързани или изобщо прикрепени по някакъв начин. Тялото ѝ бе високо, слабо, изящно.
Това виждах. Но никога не можех да го напиша. Рисувах го единствено със съзнанието си.
Характер
Това може би беше най-трудните неща от всички. Нямах никаква представа какво да кажа за характера си. Това отначало ми се стори лесно, но когато се замислих... Щеше да е голямо предизвикателство. Добре, ще започна по лесния начин...
Обичам: Обичам книгите, обичам филмите, обичам приятелите си, обичам пространството, обичам свободата, обичам новите запознанства, обичам себе си. Себе си. Обичам се. Това е трудно да се изрече, но ето, че успях.
Не обичам: Не обичам лъжите, не обичам лицемерието, не обичам двуличността, не обичам мизерията, не обичам тези, които не ме обичат.
Каква съм: Аз съм весела, усмихната, винаги готова да помогна на хората около мен. Аз съм едно истинско слънце, което грее и блести. Винаги се опитвам да намеря положителното във всяка ситуация. Аз съм себе си и никога няма да се откажа от тази своя роля.
Извод: Целият ми свят се върти около мен.
История
Преживяла съм болка. Прекалено много болка, за да я описвам, защото ще си причиня още повече. Изляла съм толкова много сълзи. Повече, отколкото един човек за целия си живот. А съм само на двайсет и една. Животът е прекалено несправедлив към мен. Той е несправедлив към всички, които са справедливи и почтени към него. Сякаш им го връща тъпкано. Проблемът беше, че не знаех почти нищо за себе си.
Бях родена точно преди двайсет и една години, на осми май в един малък град, намиращ се в предградията на Оксфорд. Майка ми и баща ми...не ги познавам. От малка бях захвълена на улицата. Помня, как се молех на хората за един грош, за да мога да си купя късче хляб, как се събуждах в пет сутринта, за да отида първа на градската чешма, защото нямах възможности за каквато и да е било вода. Но явно съм имала малко или повече късмет, защото един ден видях един човек, който носеше шапка, закриваща лицето му. Подаде ми парче шоколад и се усмихна едвам забелязано. Аз се поддадох на изкушението и се доближих, не мислейки за последиците.
Май това е най-умното нещо, което бях правила някога. Това се оказа един от най-богатите хора в Англия - Джейсън Уикет. Заведе ме в имението си в едно закътано местенце, където няколко прислужници веднага ми поднесоха топла супа, а след това ме заведоха в една голяма спалня, дадоха ми чисти дрехи и ме изкъпаха. Той ме осинови. Беше моят баща, когато дори и родният ми баща не беше такъв. Отгледа ме и ми даде покрив над главата. Обикнах го, да. Той беше единственият ми близък човек. Единственият, на когото можех да се доверя, да разчитам.
Станах на осемнайсет. Джейсън плати образованието ми, дори започна да издържа собствената ми квартира. Докато един ден не получих обаждане, че срокът за плащането на наема ми изтича. Странно. Джейсън винаги плащаше в началото на месеца. Опитах да се обадя, когато ми вдигна един познат глас - на една от прислужниците. Попитах къде е баща ми, когато ми съобщиха, че е починал. Не. Не. Не можех да го преживея. Не исках. Тогава с наследените пари започнах да пътувам. Няколко години след това, бях превърната във вампир. Това май беше събитието, което преобърна вечния ми живот. Сложих онази тъмна маска на лицето ми, която не разкриваше каква съм всъщност. Представях се за корава, непоклатима и никой не знаеше какво всъщност се крие под тази маска.
След много време дойдох тук.


Последната промяна е направена от Алисън Джоунс на Сря Авг 08, 2012 7:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Алисън Джоунс   Сря Авг 08, 2012 7:00 pm





By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
 

Алисън Джоунс

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Let's begin our adventures from here... :: Героите Ви-