Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Стая № 2439

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Стая № 2439   Съб Юли 28, 2012 7:48 pm




Не ми пукаше особено много какво щеше да стане. Или пък къде. Напълно бях изгубил здравия си разум и бях напълно сигурен, че дори и да съжалявам за всичко случило се, сега нищо няма да ми повлияе. Поведох я мълчаливо към хотела, като незнайно защо избягвах да я гледам много-много. Не благоволих да отговоря и на въпросите и' - но и за тях имаше време. Взех ключа за една от свободните стаи и с упътването на рецепьионистът, успяхме бързо да я намерим. Отворих я бавно и дадох път на Габриел, като затворих с трясък вратата след себе си. Хврълих ключовете на леглото и след като погледът ми я намери, я притеглих към себе си и отново започнах да я целувам.
- Падам си мълчалив. Надявам се нямаш против - промърморих измежду целувките и започнах с ръце да търся закопчалката или ципа на роклята и'. Все трябваше да има начин да я сваля, нали?! Доста търсих, но уви, не го намерих. За момент се почудих какво да правя, но в следващия - както я целувах, дръпнах роклята надолу и тя се свлече в краката ни. Посегнах да сваля тениската си, /но Габриел беше по-бърза и я запрати някъде на земята.
Бутнах я на леглото и започнах да се снишавам към нея, като междувременно разкопчавах дънките си. Езикът и устните му започнаха да обикалят около пъпа и' и бавно се заизкачваха нагоре. Последното, което помня от нощта, бе това как с общи усилия сложихме презерватива и отново продължихме да се натискаме.
***
След три-четири часа:

Чух някакви неясни и замъхюгледни звуци и нервно завъртях глава наляво-надясно. Но звуците продължаваха да ехтят в главата и ушите ми, кънтяха по-силно и по-силно. Не издържах, впиваха ми се като пиявици. Рязко се изправих, заемайки седнало положение, и се огледах. Беше сравнително тъмно, но въпреки това успях да видя колко разхвърлена беше стаята - падналите цветя и чаши, разпилените навсякъде дрехи и обувките на Габриел. Затворих очи, надявайки се да не съм правил особено големи глупости през нощта. Но имайки предвид, че бях без бельо, а спящото момиче до мен също, малко се усъмних. Хврълих се отчаяно назад и започнах да търся някъде часовник. Не успях да намеря близо до леглото, затова се пресегнах, за да взема телефона от дънките си. Или поне мислех, че е там. С големи усилия успях да хвана единия крачол и да придърпам дънките към себе си. Извадих телефона и натиснах някое копче, за да се покаже часа.
05:37
- Божичко! Пет сутринта! - възкликнах смаян и отново се изправих до седнало положение. Хванах главата си с ръце и шумно въздъхнах. - Сега какво ще правя? За Бога Дилън, какъв глупак си! Как можа така да се напиеш?!
Заех се да разтривам областта около слепоочието си, защото осъзнах, че главата адски много ме боли. И затворил очи, изведнъж видях Ясмин да ми се усмихва. Отворих клепачи и притеснено започнах да се озъртам наоколо. Нямаше никого освен мен и Габриел в стаята. Поредна въздишка.
- Божичко, ами Ясмин. Какво ще и' кажеш, Дилън? Как ще я погледнеш в очите? И не само нея, ами и Джошуа, и Демс, и Селена. Какво направи?
Започнах да се самообвинявам, да се критикувам, но само аз си бях виновен. Знаех, че алкохола на ми понася, но не! Аз трябваше да пия и да разваля всичко. Що за идиот бях!? Прокарах пръсти през косата си и се заех да търся частите от дрехите си, за да се облека. А то не беше особено лесна задача. Къде ли не бяха свряни. След пет-десет минути успях да се облека и отново видях колко е часа.
05:53
Въздъхнах отново и погледа ми се спря на Габриел. Така невинно спеше, ако си тръгнех сега, ако я зарежех, щеше да стане още по-лошо. Приближих се към леглото и като придърпах завивките по-нагоре, се заех да я будя. Побутнах я лекичко, но нищо не се получи.
- Габриел! Габриел! Габриел! - всеки следващ път гласът ми се увеличаваше. Може би беше гадно събуждане, но трябваше да го направя.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Gabrielle de Channelle
Hunter
Hunter

Брой мнения : 83

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая № 2439   Нед Юли 29, 2012 6:06 pm

Колко сладко си спях само. Толкова ми беше хубаво така, просто нямаше как да се опише. Усмивката ми беше на лицето, сънувайки или по-точно припомняйки си какво бе станало предната вечер. Спомнях си ясно всеки детайл, всяка подробност, всеки допир, всяка целувка. Беше страхотно. Въпреки че и двамата бяхме пияни – особено той.
Бях заспала толкова дълбоко, че чух гласът му едва-едва. Викаше името ми – само това успях да разбера. Е, той само това и правеше, като осъзнах после. Отворих сънено клепачите си, които така натежаваха, че нямах силата достатъчно дълго да ги държа отворени. Погледнах през мигли към Дилън, въпреки че всичко ми беше толкова размазано и бяло, че едва го познах.
- Какво по дяволите искаш, Дилън. Толкова ми се спи. Толкова е рано – промърморих тихо и едва доловимо.
Умората и сънливостта, по-скоро, си оказаха влияние и не успявайки да държа отворени очите си, ги затворих, въздъхвайки. Усетих как започвам да се унасям, но първо исках да разбера защо за Бога този мъж ме събуди? Насилих се отново да отворя очи и по-важното – те да си останат отворени. Едва тогава забелязах, че той е с дрехи. Премигах няколко пъти, за да се уверя, че не сънувам все още, а и заради внезапно обвхваналите ме разноцветни петна. Това бързо отшумя, и виждайки, че няма да ми отвърне толкова скоро, прихванах завивките и се изправих бавно на лакти, придържайки ги към тялото си.
- Защо си облечен и колко за Бога е часа, Дилън?


All I want is to mess around, and I don't really care about
You say that I'm messin' with your head
All 'cause I was making out with your friend


You're on your knees, beggin' please "stay with me"
But honestly, I just need to be a little crazy


All my life I've been good but now
I'm thinking "What the hell?"

All I want is to mess around, and I don't really care about
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая № 2439   Сря Авг 01, 2012 10:22 am

Осъзнавах, че няма да и' бъде лесно да ме разбере, а и да се събуди най-вероятно. А и не знаех към колко сме засплаи, всичко от миналата нощ ми бе като в мъгла. Загледах се в момичето, което се опитваше да остане будно, но накрая се изправи бързо. Отдръпнах се рязко няколко сантиметра назад и се опитах бегло да се усмихна по посока на блондинката.
- Часа е шест без пет, или пък вече шест, не знам. - казах тихо и сведох поглед към колената си. Не знаех как да продължа. Нямах смелост. А щом пред това момиче нямах смелост, как ли въобще ще можех да погледна Жаси!? Понякога човек прави грешка, да, но моята е непростима, помислих си аз.
- Виж, Габриел... случилото се между нас... - гласът ми - тих и почти доловим - сега буквално не можеше да се чуе. Преглътнах тежко и се осмелих да погледна момичето. - каквото и да е то... беше грешка. Почти нищо не помня от миналата нощ, бях адски пиян. И допуснах грешка. Не биваше да правя това, което стана, не трябваше да се държа така... Нямаш си и на представа как се чувствам в момента. Имам приятелка, която обичам страшно много, повече от всичко на света, и която не знам как ще я погледна в очите. Скарахме се, чувствах се отвратително и затова отидох да пия в онзи бар. И тогава се появи ти. Не мислех, просто действах. Не осъзнавах какво върша, нито какво искам.
Отново сведох поглед и захапах доста силно вътрешността на бузата си. Изправих се внезапно и отидох до прозореца, леко отмятайки с пръсти единия край на завесата. Вън слънцето едва бе изгряло и обяграше всичко с красивата си светлина. Преглътнах тежко и въздъхнах.
- Виновен съм. Знам... И имаш пълното право да ми се сърдиш, да ме пребиеш, да... каквото и да правиш. Права ще си.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Gabrielle de Channelle
Hunter
Hunter

Брой мнения : 83

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая № 2439   Сря Авг 01, 2012 8:43 pm

Погледнах го с почуда, когато се отмести встрани. Аз ли бях направила нещо или какво? Не помня да се бях дтржала грубо с него снощи, да ги бях обидила или наранила. Погледнах го отново и вдигнах почти незабележимо вежди. Държеше се странно. Прекалено странно. Явно беше притеснен и се страхуваше. Но от кого? Просто не вярвах да е от мен, имайки предвид случилото се помежду ни. Но въпреки това, чувайки, че започва да говори, не се реших да го прекъсна.
Опирайк се на лактите си, се облегнах назад, като оставих чаршафа недокоснат. Нямаше какво да крия, нали му бях показала всичко само преди няколко часа. Усмихнах се с ъгълчето на устните си, но веднага след като чух думите му, усмивката ми повехна. Отправих му учуен и невярващ поглед, като започнах да мигам често. Било грешка, бил пиян и на всичкото отгоре – обвързан! Започнах да клатя бавно и невярващо глава, казвайки си, че това просто не е възможно. По едно време спрях да местя главата си, стоях и го гледах безмълвно.
Да, личеше си, че се чувства виновен, гузен, но защо, за Бога, аз?! Наистина не беше редно да постъпва така. Изправих се внезапно, като меките копринени завивки се спуснаха плавно по тялото ми и глухо паднаха на земята. Осъзнах, че бях чисто гола, но в моментта не ми пукаше особено много. Бях бясна, не на себе си. Всъщност, бях на себе си, но в друго лице – лицето на Ловец. Започнах да пристъпвам бавно към Дилън, като лицето ми бе изкривено от грозна гримаса. Пръстите ми се обвиха около мускулестата и трърдата му ръка и го обърнах към себе си. Забелязах как веднага, след като ме видя, той извърна поглед, затова затегнах хватката на едната си ръка, а с другата хванах брадичката му, обръщайки лицето му към мен.
- Не, не, не! Ще ме гледаш, докато ти говоря! – изсъсках през зъби и бавно притеглих към тялото и двете си ръце. Той не се помръдна, въпреки и с неохота. Ала сега това, как точно ме гледа, беше най-малкият ми проблем. Скръстих ръце под гърдите си и го погледнах изпитателно.
- Когато някой обича приятелката си, той не спи с други жени. Каквото и да се е случило между тях, дори и да са се разделили. Ако я обича, би трябвало да се бори за нея и за любовта и’! А не да си ляга с първата срещната, Дилън. И аз нито съм еднодневка, нито съм проститутка, която да изчукаш и да зарежеш на сутринта. Знаеш го, нали? Съдейк по държанието ти, явно не!
Замълчах за малко, като започнах да обикалям подозрително около него. Прокарах език по устните си, за да ги навлажня, а след това захапах долната такава. Поклатих глава и заставяйки пред него, продължих.
- Не смей да извръщаш поглед! Защото много добре знаеш, че вината е само и изцяло твоя. Да, вярно, появих се и те заговорих, но чуй ме, Дилън, никога – повиших глас, приближавайки се по-близо до него – никога не съм възнамерявала да спя с теб. Ти ме целуна, ако си спомняш. А на тази външност жена трудно може да ти устои. Особено ако е пияна. Не ме упреквай, недей! Но пък аз мога. Ти сам го каза! – лицата ни бяха на милиметри едно от друго, дъхът ми шареше по неговото, аочите ми бяха вперени в неговите. Докато те, тези искрящи сини очи, мръснишки оглеждаха голото ми тяло. Подсмихнах се и все повече се приближих към него, докато не усетих как телата ни се притискат едно в друго.
- Няма ли да ме целунеш? Хайде, ако ме целунеш, дори и ако преспиш отново с мен, нищо няма да стане. Вече си и’ изневерил, още една изневяра няма да повлияе! А и виж – този път доброволно ти се предлагам.
Не, не бях лесна, нито имах нужда и желание отново да бъда с него. Но с тази разлика, че си имах тактика. Изпитвах го, исках да видя дали ще се пречупи. Всеки ловец правеше подобно нещо.



All I want is to mess around, and I don't really care about
You say that I'm messin' with your head
All 'cause I was making out with your friend


You're on your knees, beggin' please "stay with me"
But honestly, I just need to be a little crazy


All my life I've been good but now
I'm thinking "What the hell?"

All I want is to mess around, and I don't really care about
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Dillon Devón
Doppelganger "Black Rose" order
Doppelganger

Брой мнения : 433

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая № 2439   Съб Авг 04, 2012 12:10 pm

Стоях мълчаливо и просто я гледах. Дишането ми беше ускорено, не знаех какво да направя. Но да гледам голото и' тяло и вътрешно да усещам, че това ми допада, в никакъв случай не трябваше и не биваше да правя. Не беше редно, изобщо не беше. И въпреки това жадно изучавах всяка извивка от нежното и' френско тяло, любувах и' се. дори на няколко пъти ми се прииска да я притегля към себе си и да започна да я целувам, да опипвам с нахални и настойчиви пръсти тялото и', докато не стане моя, докато не го науча наизуст.
"За Бога, Девон, осъзнай се! Това, което правиш, което си мислиш, е грешно! Не бива и през ум да не ти минава да бъдеш с нея. Особено сега, когато си трезвен! Мамка му, помисли! Габриел е права! За всичко е права! Ако снощи допусна неволна грешка поради пиянството си , то ако сега направиш същата грешка, няма да е неволно! Да не би още да си пиян, че си позволяваш да мислиш за такива неща? Помисли за Ясмин, за това колко много тя те обича. Би ли посмял да и' изневериш, да я измамиш , и то за втори път?!"
Гласът в главата ми ехтеше, хулеше ме, но бе прав. Държах се глупаво и неприемливо. И то откакто научих, че съм двойник на почти двестагодишен вампир. Оттогава всичко се обърка, животът ми се преобърна. А явно и мислите ми, щом в момента изпитва неописуемото и неутолимо желание да придърпам Габриел в обятията си, пренебрегвайки правотата на собствения си разум.
Разтърсих глава и вперих погледа си в този на французойката. Беше наистина много красива. Без да се усетя, едната ми ръка се озова на талията и', а другата на лицето и', придърпвайки го към моето. Носовете ни се допряха, усещах топлия и' дъх в лицето си. Приближих се още повече и нежно я целунах, като ръката ми се плъзна по бедрото и' и когато стигна до свивката на коляното, го вдигна и го прилепи към моето тяло. Стиснах бедрото и', а след това, спускайки и другата си ръка по извивките и' спирайки на гърдите и', опипвайки ги, повдигнах Габриел. Все така целувайки я, се насочих към леглото. Нежно и внимателно я оставих на него, като започнах да се снишавам, междувременно разкопчавайки панталона си. Ала колкото повече се снишавах, гледайки голотата и', толкова повече си мислех, че някой ни наблюдава. Отначало не обърнах внимание, но впоследствие извърнах поглед натам, където уж стоеше наблюдателя. И ето, наистина там стоеше момиче. Красиво момиче с червеникава коса, красиви устни, извити в усмивка и синьо-зелени очи. Боже, до болка познавах тези очи, колко ли пъти бях вдъхвал благоговейно уханието на тези коси, едва ли бих могъл да кажа колко пъти бях целувах тези прекрасни устни, не можейки с нищо да сравня усещането. Дори и с онази непозната от гробищата, чието лице незнайно защо не помнех.И сега Ясмин стоеше и гледаше как целувам друга.
Извърнах поглед от нея, нехаейки за това, че ни гледаше, и започнах отново да целувам Габриел по устните.
"Наистина ли ще го направиш?! Красивият и тъжен тип, с който се започнах на гробищата, сега не стои пред мен. Той не би направил подобно нещо."
Дочух изведнъж също толкова познат глас и отново погледнах натам. Къса черна рокля, едва прикриваща тялото на момичето, дантелена шапчица, прикриваща отчасти лицето и'. Непознатата от гробището. но защо имаше познат глас?! Вдигна леко дантелката и очите ми се разшириха от учудване. Не можеше да бъде! Изправих се, опирайки се на ръце, и вперих поглед в Ясмин. как така беше тя?! Заех седнало положение и зарових лице в шепите си.
боже, какво правех?1 Какво, по дяволите, ме бе прихванало? Не можех да и' го причиня. Не и ако не исках да я изгубя. Избутах се назад и бързо съблякох тениската си, подхвърляйки я на Габриел.
- Облечи се... Не можем. Аз не мога. Не е редно. И си права за всичко, освен за едно. Ако спя с теб всичко ще се промени. Ще я изгубя завинаги и няма да мога да го понеса... - казах тихо и обърнах поглед към мястото, където стоеше Ясмин, изтривайки устните си с опакото на ръката. Въздъхнах облекчено щом видях как тя ми праща въздушна целувка. прокарах ръце през косата си, надявайки се да не съм направил нещо непоправимо.


What difference does it make? Because in the end, when you lose somebody, every candle, every prayer is not going to make up for the fact that

the only thing that you have left is a hole in your life where that somebody that you cared about used to be. And a rock. With a birthday carved into it that

I’m pretty sure is wrong.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Gabrielle de Channelle
Hunter
Hunter

Брой мнения : 83

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая № 2439   Съб Авг 04, 2012 6:55 pm

Отначало, това, което започна да прави, не ми харесваше. Поддаваше се, лесно при това. Ала въпреки всичко, не му се възпротивих – щеше да бъде много съмнително. Обвих ръце около врата му и се оставих в прегъдките му до момента, в който не се озовах на леглото, в който той не започна да се държи странно. Гледах го с почуда как гледаше към празната стая и не разбирах какво става. Или пък поне се правех, че не разбирам, защото аз го правех. Вероятно Дилън я виждаше, нея, гаджето си. Ако имах такова, и аз щях да го виждам, при положение, че съм с друг. Надигнах се на лакти и се взрях в него, когато изведнъж слезе от леглото и ми подхвърли тениската си. Стреснах се и го погледнах изумено, но въпреки това с неохота я навлякох. Въздъхнах и оправяйки косата си, седнах, кръстосвайки крака.
- И не би трябвало да можеш. – усетих, че ме погледна странно, затова се усмихнах и започнах да се оглеждам за колята си – Изпитвах те. Нима си мислеше, че щях да спя с теб? Не, Дилън. Не съм кучка и знам кога мъжа срещу мен вече е зает. А ти си такъв, миличък.
Намигнах му и се изправих пъргаво, като с няколко крачки стигнах до роклята си. Започнах да я оглеждам, да не би да беше скъсал нещо снощи. Но за щастие, всичко си беше наред. Пресегнах се за бикините и сутиена си и щом всичко бе на лице, се подсмихнах доволно. Обърнах се с гръб към него и свалих току-що облечената тениска, започвайки бавно – или пък не?! – да се обличам. След минута-две бях готова и се обърнах към Дилън.
- Да забравим за случилото се! Ако те видя, ще се правя, че не те познавам. Особено ако си в женско присъствие. Ако ли не, не се знае. – поех си дълбоко дъх и разтрих нескопосано очи. Бегло се усмихнах, обувайки високите си обувки и тръгнах към вратата.
- На твое място, щях да и’ се обадя и да и’ се извиня, примерно. – казах, като натиснах дръжката на вратата и излязох от стаята, затръшвайки я след себе си. Не знаех къде ще отида, може би вкъщи. Или пък сред природата. Щях да решавам по път.



All I want is to mess around, and I don't really care about
You say that I'm messin' with your head
All 'cause I was making out with your friend


You're on your knees, beggin' please "stay with me"
But honestly, I just need to be a little crazy


All my life I've been good but now
I'm thinking "What the hell?"

All I want is to mess around, and I don't really care about
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Стая № 2439   

Върнете се в началото Go down
 

Стая № 2439

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Midnight city :: Hotel "Midnight"-