Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Брега, 28.06.2011

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Avallon Lloyd Walmsley
Ghost
Ghost

Брой мнения : 82
Местожителство : in the LonelyLandLess

ПисанеЗаглавие: Брега, 28.06.2011   Сря Юли 18, 2012 6:48 pm

Беше тъмно. Нищо не се виждаше, като се изключи беглата и мъжделива лунна светлина, прокарваща се през завесите на отворения прозорец. Подухваше вятър, който ги разлюляваше напред-назад и съвсем леко шумолеше из стаята. Изведнъж се чу щракване и цялата стая се озари от привидно силната светлина от електрическата крушка. Едва тогава можеше да се види вътрешността на стаята – голямо и меко легло, огледало, поставено в средата на помещението и красиво, високо русо момиче. Лицето му бе продълговато, а кожата бледа. Проницателни сини очи и бегла усмивка ги красяха. Косата му – естествео руса – бе вързана на дълга и завита на масури опашка. Беше облечено с черен панталон и розов суитчер, но се виждаше, че те няма да се задържат дълго по тялото му.
„Ав, излез малко. На пажа, може би. Това е първият ти ден тук от месеци. Почини си, разходи се. Утре си виждай с всички”
Авалон се усмихна леко и кимна сама на себе си. Така щеше да направи тази вечер, а пък утре – утре щеше да се види и с приятелите си, и с всички останали. Момичето застана пред гардероба си и го отвори широко, мислейки какво да облече. „Нищо специално” подпушна едно гласче в главата и’ и тя извади дънки, ботуши и черен потник. Сложи си ги бързо, пусна си косата, като си сложа една сива лента и грабвайки телефона и ключовете си, затръшна вратата първо на стаята си, а след това и на къщата.
Навън бе тихо. И тъмно. Нощта разтилаше своя черно-сив плащ над тази част от земята и само мижавата и неествествена светлина, идваща от луната, осветяваше донякъде пътя на момичето. А то тръгна право напред, знаейки къде да отиде. Вървеше без да се оглежда, в съзнанието му тлееше само една дума – море. Авалон обожаваше водата и точно към нея се бе запътила, или по-точно към морето и брега. Имайки късмета да живее сравнително близо до него, тя беше там след няма и десет минути.
Още щом чу разбиването на пенливите вълни в пясъка, устните и’ се извиха в красива и широка усмивка. Тя се загледа в морското вълнение и бавно закрачи към водата, за да и’ се полюбува. Докосна я с ръце и усети влагата по кожата си. Усмивката и’ стана по-голяма и искрена, а щастието и’ – пълно. Авалон седна на пясъка, като зарови пръсти в песъчинките. Загледа се захласнато в течението и вълнението, напълно забравяйки за всичко и всички.
Не знаеше колко време е минало, колко време е стояла и съзерцавала красотата на морето. Може би беше минал час, дори и два, тя не знаеше. Но изведнъж тя дочу стъпки зад себе си. Колкото и тихо да вървеше човека, бе толкова тихо и спокойно, че Авалон нямаше как да не чуе дори и едва доловимите за човешкото ухо стъпки. Внезапно и рязко се обърна назад, за да види момчето, което бързо се приближаваше към нея. За момент не успя да го познае, толкова време не го бвеше виждала, а и беше тъмно, но когато новодошлия се приближи достатъчно към нея, тя разбра кой е. Усмивка се появи по лицето и’ и тя бързо стана, изправяйки се лице в лице с него.
- Хан! Отколко време не те бях виждала. Как си? Какво става с теб?
– попита радостно тя с все същата усмивка, взирайки се в очите му. Но те бяха някак си различни, не ги помнеше такива. Имаше някакъв отблясък в тях и той изобщо не се харесваше на Уолмслей.
- Има ли нещо, Хан? – попита отново тя, този път по-тихо и по-притеснено от първите и’ думи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Брега, 28.06.2011

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Wherever you want in time :: Other places and times-