Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Езерцето, преди месец и половина

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Езерцето, преди месец и половина   Съб Юли 14, 2012 1:44 pm

- Трябва!
- Не мога...
- Налага се!
- Как да ти обясня, че не мога?!


За пореден път гласовете в ума ми се биеха, деркаха се и ме влудяваха. Понякога, точно като сега, имах чувството, че полудявам. Излизаше така, че си говоря сама а себе си. Всъщност, аз говорех сама на себе си!
Станах рязко от дивана, на който бях седнала и се огледах. Прозорците бяха разтворени, пердетата се вееха напред-назад, полюшвани от полъха на вятъра, навсякъде по светлия ламинат бяха разпилени мои дрехи, или по-скоро парцалки. Днес определено не бях на себе си - всичко и всеки ме дразнеше. Не можех да понасям дори себе си.
Трябваше да изляза някъде, може би извън града, някъде, където да се разсея и да се успокоя малко. Бях толкова нервна и писках за всяко нещо. Неинтересувайки се от външността си, грабнах телефона и ключовете си и затръшнах входната врата след себе си.
"Ооо, колко е топло!"
Бе първата ми мисъл, излизайки в открития парник. Ако нямаше поне 40
° на сянка, да не се казвам Деметра. Тръгнах по нагорещения и самотен асфалт, незнаейки накъде да поема. Трябваше ми спокойно и тихо местенце, по възможност и прохладно. Къде ли щях да го намеря?! Не се сещах за нищо подходящо.
С тъжна усмивка на уста, тръгнах безцелно напред, оглеждайки се наляво и надясно. Градчето беше пусто, нямаше жива душа по улиците. Слънцето жарко изпепеляваше всичко - тревички, цветя, вода, всичко. Забелязах, че дори тревата е пожълтяла и изсъхнала, а леко позеленясала преди вода във фонтаните, сега бе на дъното. Отврат време! Погледър ми шареше във всички посоки, докато не се натъкна на една реклама.
"Искате прохлада? Имате я! Насладете се на красотата и прохладата на "Ливадите" само сега"
- Ами разбира се, как не се сетих? - казах на себе си, удряйки длан в челото си. - Ама че съм глупава!
С усмивка на уста и доволна от себе си, се насочих към езерата. Бързо-бързо стигнах там, като не взех под взимание знойната горещина и умората. Още откакто започнах да приближавам езерото, започнах да усещам хладината и тишината. Когато вече бях там, седнах свободно на земята, потапяйки крака в студената вода. Отдъхнах си облекчено и започнах да махам хилядите цветни слоеве от аурата си, защото в момента исках да си отпочина напълно. Бавно-бавно измахах и последния син слой и оприрайки лакти на земята, се отпуснах, затваряйки очи. Беше толкова спокойно. До момента, в който не усетих как над мен не се надвесва някой. Рязко и стреснато отворих очи, за да видя кой е натрапника. Оказа се младо момче с русолява коса и светлокафеви очи. Започнах да мигам и прескляпам и ми трябваше известно време, докато се осъзная, че той беше призрак. Или пък го направих, когато една шишарка мина през него в падането си от близкото дърво.
- Кой си ти? - попитах с равен глас, като се изправих, сядайки нормално на земята.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Nathaniel Moon
Ghost
Ghost

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Съб Юли 14, 2012 2:07 pm

Беше ми поредният скучен ден и нямаше какво да правя вкъщи. Беше ми невероятно скучно, а иронията беше, че си нямах дом... По-скоро имах, но не дом като дом, а мястото което обитавах. Да, точно там най-прочутият ловец на Дракони реши да ме затрие само заради това, което бях... Сигурно бяха минали 20 години от инцидента, но аз все още търсех начин да се завърна, но разбрах, че за тази цел ми е необходим Лунен камък, мощен вещер и Кастиел. Реших да се отърся от всички мисли и емоции и отидох на езерото. Спокоен, че никой не ме вижда, наблюдавах как вълните се гонят по кристалната му повърхност и пречупват светлината. Изведнъж дойде някакво момиче. Нямах представа дали е вещица или не, затова просто си поех дълбоко въздух и се приближих към непознатата. Да, можех да се вселя в някое тяло, но не го правех, защото не исках да рискувам да ме изпратят някъде, където не искам никак. Надвесих се над момичето в опит да го разгледам отблизо, но то ме видя. Тогава ми просветна, че тя трябва да е вещица. Нямаше как да ме види, освен ако не беше от онези хора, които са били на крачка от смъртта.
-Аз съм Натаниъл... Натаниъл Муун и както сама забелязваш съм дух. - представих се и седнах на земята. Усмихнах се приветливо на момичето и казах:
-Как така само ти ме виждаш? И не ти ли е странно да си говориш сама? Един вид никой друг освен теб не ме вижда. - засмях се и седнах на земята като се заиграх с тревата наоколо. Толкова ми липсваше това да ме виждат и да ме чуват. Чувствах се самотен от другата страна. Но ето, че се намери някой, който да ме вижда. Имаше един дух... един... Авалон... Беше ми интересно дали момичето ще познава Авалон:
-Хей, може да ти се стори адски глупав въпрос, но познаваш ли Авалон? - попитах с глуповато изражение като за момент ми се стори някак сюреалистично да си комуникирам с някого. По принцип имаше малко хора, дори и създания, които да могат да комуникират с мен или други духове просто ей така. Без ритуали, амулети, заклинания и други приспособления, които по принцип се използваха, за да се поддържа контакт с Другата страна. Да, определено ми беше криво, че съм затворен между двата Свята, но исках да намеря някой, който да притежава Лунния камък и да е съгласен да ми помогне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Съб Юли 14, 2012 4:49 pm

Наблюдавах движенията и реакциите на духа, така де, на Натаниъл и го слушах без да кажа нищо. Отдавна не бях виждала какъвто и да е било призрак, та камо ли да разговарям с него, затова в момента ми беше малко странно. Но поклатих леко глава, за да се осъзная, и реших да отговоря на хилядите въпроси на момчето. Но коя бях аз, че да го съдя, че задаваше толкова много въпроси - не всеки ден виждаше някой, с който да си говори. Или който да му отговаря.
- Първо, аз съм Деметра. И мога да те виждам, защото имам такава дарба. Получих я, когато бях малка.
Опитах се да бъда мила, но ми беше малко трудно точно в момента. Поех си дълбоко дъх и затворих за секунда очи. Авалон? Кое ли беше това момиче? Името й ми звучеше познато, но не знаех откъде. И тя беше дух, това се знаеше, но останалото...
- Съжалявам, сега не сещам за нея. Възможно е да съм я виждала, но да не мога да си спомня.
Отново поразмърдах сивите бръмчици в мозъка си, опитвайки се да си спомня за момичето, но уви, не постигах някакъв успех. Въздъхнах леко и погледнах към духа.
- Не, не ми е странно да говоря с някого, когото само аз виждам. А и тук няма никого... Дори и призраци - добавих по-тихо и се загледах във водната повърхност.
Аз мълчах, той мълчеше. Неловка, потискаща тишина. Странно, преди малко - когато си мислех, че съм сама - исках да е тихо и спокойно, а сега тази гробовна тишина ме влудяваше. Реших да направя, кажа нещо.
- Ти... - започнах тихо и отметнах кичур коса зад ухото си - ти кога... Колко време си... - пфу. беше ми адски гадно и неудобно да го питам за такова нещо, но все пак бях започнала вече, нямаше как да се направя на разсеяна. Поех си дълбоко дъх и погледнах момчето.
- Как си загинал? Преди колко време? - попитах тихо и рязко, като изведнъж покрих лицето си с ръце. Боже мой, само това ли можех да го питам? Колко бях нетактична! Започнах да се самообвинявам, като междувременно чаках някакво действие от страна на Натаниъл.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Nathaniel Moon
Ghost
Ghost

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Съб Юли 14, 2012 6:55 pm

-От двадесет години. Преди двадесет години бях дракон, но за да се докаже поредния ловец на Дракони аз бях убит в една изоставена сграда, която обитавам. Сега ми е необходима помощ, за да се сдобия с тяло. Трябва да се намерят могъщ вещер, Лунен камък и пръстен, който ми осигурява тяло. Но засега търсенето ми няма успех. - усмихнах се и видях, че момичето се обвинява заради въпроса си как съм станал Дух. Усмихнах се и й казах:
-Недалеч от Миднайт се намира мястото, което обитавам. Може да наминаваш по някой път, защото никак не ми се стои там сам. - засмях се и изведнъж рязко се изправих на крака като попитах момичето:
-Летяла ли си досега? - още преди да получа отговор вече се носехме над земята с момичето:
-Хей, Демс, как ти се струва тук горе? Все пак има и положителни черти от това да си Дух, макар, че понякога се чувстваш самотен. - засмях се и двамата с Деметра се понесохме към мястото, на което бях заличен от лицето на земята.
-О, впрочем това е част от уменията ми... Никой не те вижда... Сега ще ти покажа как ме споходи смъртта ми. - хванах Деметра за ръка и заедно се озовахме на едно тъмно и влажно място, а пред нас някакъв маскиран тип водеше ожесточена битка с мен. Зрелището не продължи дълго и скоро всичко се промени. Маскирания тип изчезна, а аз лежах на земята с кръв, струяща от устата ми.
-Е, това е историята ми... Така се превърнах в това, което съм сега, но все още търся вещица с надеждата да знае къде е Лунният камък. Чувал съм за един Хибрид - Джошуа, който разполага с много мощен Артефакт, но няма да се свързвам с него докато не намеря Лунния камък, който е ключова роля за ритуала. - усмихнах се глуповато и зачаках да получа отговор или поне някаква реакция от страна на Демс.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Нед Юли 15, 2012 2:18 pm

Гледах Натаниъл, слушах го и преглъщах тежко. Усетих как капчици студена пот се стичат по челото ми, затова прокарах опакото на ръката си по него. Усетих и парещите сълзи, които се мучеха да излязат наяве. Започнах да мигам, за да ги скрия или пък да им попреча да избликнат. Извърнах поглед, обръщайки леко глава настрани. Прокарах пръсти през лицето си, за да изтрия сълзите и отново преглътнах. Кому беше нужно да отваря тази тема? Защо го попитах? Това сигурно беше болезнено за него.
"Естествено, че е, Деметро, как няма да е?!"
Обърнх глава и погледнах виновно момчето, като се канех да му отговоря. Но така и не остана време. Както мее питаше дали съм летяла, така изведнъж се оказах на няколко метра във въздуха. Очите ми се разшириха от учудване, сърцето ми заби сто пъти по-лудо и аз започнах да се озъртам притеснено.
- Странно е... Но е хубаво - усмихнах се на Натаниъл и се загледах как се носим, неподдържани от нищо и никой.
След малко стъпихме на земята. Беше хладно и силно миришеше на влага. Загледах се в битката пред нас. Беше отвратително. Как човек можеше да причини подобно нещо? Всъщност що за човек беше това? този път не успях да спра напиращите сълзи и те бавно закапаха по лицето ми. Гледах разигралата се ситуация мълчаливо, не знаех какво да кажа. Но трябваше да отговоря на Натаниъл. Заличих, доколкото можах, сълзите си и преглътнах отново.
- Много съжалявам - отново настъпи мълчание. Неловко мълчание. Погледнах към момчето и се усмихнах - Ако мога да ти помогна с нещо, ще го направя... Ще потърся информация за Лунния камък и това, къде може да се намира в момента. Както и за пръстена, който спомена.
Сведох поглед за няколко секунди и си поех дълбоко дъх. Отново се обърнах към Натаниъл.
- Искаш ли да се поразходим и да ми покажеш точно мястото, което обитаваш, за да не се загубя, когато идвам?









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Nathaniel Moon
Ghost
Ghost

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Нед Юли 15, 2012 3:57 pm

-Беше невероятно глупаво от моя страна да те каня да идваш тук, защото мястото, което обитавам се намира в гетото, а знаеш какво е там определено. За мен е лесно,защото не ме виждат, но ти си момиче и... не, че си уязвима, но едва ли би искала да демонстрираш способности пред онези... - усмихнах се на Демс и двамата отново се носехме на метри над земята като се приземихме някъде след центъра на града. Да, определено нямаше да ми писне да правя това. Та аз все пак бях призрак. Нямаше никога да се уморя от това да се нося над земята и да разглеждам наоколо докато никой не те вижда къде си или какво правиш. Усмихнах се и казах на Деметра:
-Е, надявам се си свикнала с подобни паранормални истории,защото повечето откачат още на първата минута. - засмях се и след това бавно влязох във фонтана, където хората хвърлят монета,пожелават си нещо и се надяват да се сбъдне. Да, обичах да се шегувам с хората, затова изчаках подходящия момент и започнах да пръскам с вода наоколо. След това забелязах, че някакъв тип се опитва да измъкне няколко монети... Това вече беше непростимо! Та това бяха чужди желания!!! Как можеше да се отнася така. Не се замислих и секунда. Хванах го и го дръпнах за ръката, премятайки го във фонтана. Когато приключих приятните си занимания, излязох от водата и казах на Демс:
-Е, това е хубавото да си призрак, но понякога е самотно.... Добре, че има поне някой, който да може да комуникира с мен, защото в противен случай щях да се побъркам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Нед Юли 15, 2012 7:10 pm

Свикнала вече с летенето и с това, че няма кой да види Натаниъл, аз се усмихнах напълно забравила за сълзите отпреди малко. Дълго обмислях какво точно да му кажа и най-сетне бях формулирала всичко нужно. А това си бе нещо ново за мен, обикновено думите ми бяха от объркани по объркани.
- Не е глупаво. И за мен няма проблем, ако идвам в гетото. Не се страхувам, а и знам някои неща, които биха ми послужили да остана незабелязана. Не се тревожи.
Усмихнах се мило на момчето и седнах на ръба на фонтана и се загледах във водата и странните произшествия, които се случваха около нея. Не спирах да се смея през цялото време. Беше ми страшо приятно и поне ме накра да се разея и да си оправя настроението. Както и целях, запътвайки се към езерцето.
- Да, забавно е да правиш всичко това и никой да не те вижда... Но май само това и летенето е хубавото... - усмивката ми изведнъж бе изчезнала, радостния тон бе сменен с тих и съжалителен, и аз отново се бях намусила. Ооо, какво ми ставаше, защо се държах толкова смотано.
- Извинявай, забрави. - казах бързо и бегло се усмихнах, ставайки рязко. Покрих за секунди лицето си с ръце, разтрих скоростнобързо клепачите си и когато свалих дланите от лицето си, на него сияеше усмивка. Не биваше да бъда тъжна или намусена, не и сега.
- Не ми се стои така, нека се поразходим. - казах все така с усмивка, като предложението не беше много предложение, по-скоро биеше на заповед. Или пък на молба, не знам. Във всеки случай, надявах се отговора на Натаниъл да е положителен и междувременно, отново започнах да говоря.
- А ти често ли си правиш такива шеги? И често ли идваш в града?









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Nathaniel Moon
Ghost
Ghost

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Пет Авг 17, 2012 11:18 am

-Почти винаги съм тук и се забавлявам с хората. А и да не говорим, че направо мразя мястото си на обитание. - усмихнах се вяло и с момичето се отправихме към покрайнините на града, където можехме да си говорим спокойно за каквото и да било, защото би било малко странно да се разхожда видимо сама и да разговаря с някой, който само и единствено тя може да вижда. Усмихнах се и поведох момичето към едно от любимите ми места, което видях последно преди да ме ликвидират безвъзвратно, макар, че знаех за един начин, по който мога да се върна сред живите. Усмихнах се вяло на момичето и казах:
-Как е да виждаш призраци... Явявал съм се само на няколко човека, които имаха тази дарба, но се побъркаха и се отказаха от дарбата си... Беше жалко да я пропиляват, защото има много малко деца с тази дарба и плашейки се от мъртъвците, те спират да я развиват. - казах замислено и се загледах в далечината. Всички спомени бяха бледи, но въпреки това си спомнях случките, спохождали ме досега. Усмихнах се вяло и си поех дълбоко въздух.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Съб Авг 18, 2012 2:46 pm

Вървях заедно с Натаниъл и си мислех, че наистина е страшно гадно да си прикован в известен смисъл за мястото, край което са отнели живота ти, а и на всичкото отгоре, което е тъмно и мрачно. Не можех да си представя какво му е, но пък и да си призная, не исках. Отново се бях отнесла нанякъде и щом момчето заговори, се сепнах и подскочих цялата. Възмутена от самата себе си, си поех дълбоко въздух и се усмихнах бегло, вдигайки поглед към него.
- Как е? За мен специално е нормално, защото както ти казах, получих тази дарба, когато бях много малка и майка ми ме учеше как да се справям с призраците, как да ги отблъсквам, ако мога така да го кажа, когато не ми е до тях и тем подобни неща. - изредих бързо и започнах да се оглеждам наоколо. Колко нормално е да виждаш духове! Замислих се аз и това ме накара да се засмея, но се постарах да не го направя, защото нямаше да е много подходящо.
- Иначе наистина е гадно нарочно да се отказват от дарбата си, специално от тази, защото е много рядка. Единствените, за които знам, че имат тази дарба са сестра ми и един мой приятел - казах замислено, спомняйки си как с Джош бяхме обикаляли Париж посред нощ заради едно малко момиченце и майка му. Усмихнах се бегло и отново погледнах към момчето.
- Ще имаш ли против ако ми разкажеш малко повече за драконите? Не си спомням да съм чела много за тях.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Nathaniel Moon
Ghost
Ghost

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Пет Сеп 07, 2012 12:50 pm

-Защо не? - усмихнах се и си прехвърлих наум най-основното, което може би щеше да се стори интересно на момичето. Засмях се и започнах:
-Сигурно си чела, че драконите представляваме огромни, огнедишащи създания, които са разрушавали. Всъщност далеч не е така. Преди много, много години е имало пет могъщи Дркони, всеки отговарящ за един Елемент. Това са миналите ми прераждания, което значи защо са избрали да убият точно мен. В мен живеят духовете на тези пет дракона. Та, да се върнем на основното... Никой не е знаел къде точно са драконите, защото те са имали способността да приемат човешки облик. Различавали се само и единствено с това, че носели специални амулети, отговарящи на стихията, която повеляват... Тези пет Дракона били обявени за магьосници и изгорени, а според поверието, духовете им са се вселили в най-невинното нещо - новородено дете, което се оказах аз... И... ами това е основното... Всичко останало е просто един огромен стереотип, спекулация, вярвания и легенди... - усмихнах се мило, а след това си спомних, че съм дух, който много малко хора могат да видят.
-Всъщност аз знам, че ти, Хибрида Джош и Човекът Мелинда можете да ме виждате... Поне не ми е толкова самотно... И сега трябва да потърся начин да се сдобия с пръстен, който ще ми осигури тяло.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Вто Сеп 11, 2012 7:47 pm

В първия момент, слушайки го, си помислих, че той ми разказваше някаква приказка. Дракони, възприемащи човешки облик, прераждания, битки и вещици, клади... Да, бях в приказка, помислих си и веднага след това поклатих глава, разочарована от себе си.
"Приказки, а? Ами според, Деметро, да разговаряш с дух и същевременно да си вещица, какво е? Измислица или нещо много обичайно и реално?! Ама че си..."
Не обърнах внимание на абсолютно правото гласче в ума ми и се усмихнах мило на момчето. Поех си дълбоко дъх и след като преглътнах, допълних:
- Леле, не съм си и помисляла, че драконите са такива. Смятах ги за... не се обиждай, чудовища. Все пак, нали като чуеш дракон, се сещаш за непотушим огън, страх и лоши неща. А то всъщност изобщо не е било така. Всъщност е било точно както във филма "Сърцето на дракона: Ново начало" и първата част - казах бързо и веднага след това се осъзнах, че той просто няма как да го е гледал този филм, защото той е прекалено нов. Щом Натаниъл е загинал преди двадесет години...
- Така де, не че очаквам да си го гледал, но в него се разказва история, подобна на тази, която ти току-що ми разказа. - усмихнах се мило и след малко се сетих за последните му думи.
- Всъщност има още един човек, който може да те види. Или поне предполагам. Сестра ми, тя също може да вижда духове. Ее, тя не е човек, но нали така се казва. Не можеш да кажеш "има още един хибрид", звучи странно, нали? - засмях се аз, поклащайки глава. Отново бях изкарала брилянтна логика.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Nathaniel Moon
Ghost
Ghost

Брой мнения : 56

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Вто Сеп 11, 2012 10:14 pm

-Сестра ти не е ли едно русо, привлекателно момиче...? Бил съм в сънищата й няколко пъти и смея да твърдя, че се доста... нетипични. - усмихнах се виновно, а след това продължихме да се разхождаме с Демс. Усмихнах се на разказа за филма й, а след това си спомних, че смъртта ми ме споходи именно заради тези прераждания. Бях много по-безопасен мъртъв, отколкото жив, но това не ми пречеше да развалям купона на убийците си. Усмихнах се и реших да попитам Демс, преди да започна да й се явявам, защото щеше да бъде странно да съм постоянно около нея, особено, когато е в компания на хора, които не знаят, че тя може да вижда неща, които другите не могат да виждат... А какво оставаше, когато започне и да им говори:
-Хей, мога да се явявам в реалността или в сънищата си... Адски самотно е да си дух... - попитах момичето и след това продължихме да вървим без път и посока, далеч от хората, които те гледат странно ако решат, че си говориш сам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   Чет Сеп 13, 2012 11:33 am

- Ъм... не знам за привлекателното, ама е хубава и руса, да. - отвърнах леко объркано на въпроса му и се засмях за секунда. Факта, че Натаниъл я познаваше, ми беше малко странен, а думите, с които я описа - още повече. Не че не я смятах за привлекателна и красива - даже напротив, обожавах я - и характера й, и външния й вид, и дори способността й да ме изкара извън нерви, че да й се разсърдя и в същото време да успее да ме разсмее - и всичко това в рамките на пет минути. Ами да, това си беше моята Неса и аз бях свикнала с нея, но не и с факта момче да говори така за нея - пред мен. Но май трябваше да свикна, вече не бе малко момиче, за каквото я смятах преди месец-два или даже когато се запознахме.
Разтърсих глава и се осъзнах точно навреме, за да мога да чуя думите на момчето. Не бях много сигурна дали иначе можех да се ровя из мислите му, имайки предвид, че не е жив, не бях опитвала преди това.
- Не съм и очаквала да е много хубаво, а и повярвай, идвай, когато поискаш. Повечето хора от обкръжението ми знаят за тази дарба и не им е толкова странно, а пък ако се получи нещо конфузно, винаги може да се измисли нещо. Все пак повечето жители на Миднайт са свръхестествени същества и едва ли това, че някакво си русо момиче си говори само, ще им направи някакво впечатление - натъртих на думата "русо", макар и да не бях от блондинките, за които хората говореха.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Езерцето, преди месец и половина   

Върнете се в началото Go down
 

Езерцето, преди месец и половина

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Wherever you want in time :: Other places and times-