Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Стая №10

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Стая №10   Пет Юли 13, 2012 12:59 pm

Психопатът -А беше решил да даде предимство на жертвите си, като в десетата стая не беше приготвил нищо, с което да ги изтезава този път...




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Пон Юли 16, 2012 7:14 pm

-Не може да бъде! Просто не може да бъде! - развиках се ентусиазирано като се впуснах в стаята с главата напред като дори и за момент не се замислих дали може да има някакъв заложен капан. Усмихнах се и се обърнах към останалите като казах:
-Можете да влезете! Абсолютно безопасно е вече, така че... Какво чакате? - засмях се и започнах първосигнално да тичам из стаята. прегръщайки стените. Да, определено приличах на неандерталец, но от толкова много време насам в куба не ми се беше случило нищо нормално. След около секунда вече се уморих и нямаше какво друго да правя освен да се просна немощно на земята, да започна да ръкопляскам и да си викам весело:
-Ура! Ура! Първият ми инфаркт! - засмях се и се изправих в седнало положение като не пропуснах една подробност от изключителна важност:
-Аз...такова... Много съжалявам за поведението си, но просто... Ами от много време насам не сме подложени на някакви изпитания и ужасяващи кошмари, които дори не сме и сънували. - усмихнах се гузно и се почесох по тила.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Пон Юли 16, 2012 7:31 pm

"Абсолюто безопастно е вече"
Думите на Итън кънтяха в ума ми и не можех да им се нарадвам. Отначало изобщо не можех да повярвам, че стаята е безопасно, но щом влязох бавно вътре и щом се огледах наляво и надясно, като гледах голите стени, наистина се убедих, че стаята е безопасна. Усмихнах се широко и също като Итън ми идеше да заподскачам, а и за разлика от него - да закрещя от радост. Прегърнах силно Ванеса - тя беше най-близо до мен - като усмивката не слизаше от лицето ми.
- Няма проблем. За мен. Наистина при всичко, което ни се насъбра, при една нормална стая, е нормално да реагираме така.
Засмях се и започнах да вървя бавно из стаята, като се оглеждах. Наистина нямаше нищо в нея, нито някакви кашони или сандъци, нито призраци, витаещи из стаята, абсолютно нищо. Отново се усмихнах широко и седнах на земята до Итън. Поех си дълбоко дъх и се загледах напред, право в една точка.
- Това не може да е истина. Имам предвид, ненормално е да е толкова лесно и просто.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Màrtin Davis
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 691

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Пон Юли 16, 2012 7:42 pm

Ха, радостта на Итън беше просто неописуема, а и нямаше вече от какво да се опасяваме... Нямаше да свършим нападнати от "нещо", така че просто влязох вътре и се усмихнах арогантно. Това си беше съвсем в стила на -А. Никъде нямаше да объркам такъв психарски номер. Главно, защото бях прочел адски много книги, в които се разказва за подобни случки. Засмях се и казах:
-Все пак да не забравяме, че това е -А... Няма как да ни остави просто така. Все пак е запазил най-доброто за останалите три стаи, които ни остават. Така, че предлагам това е момента да се поуспокоим и да усъвършенстваме уменията си, практикувайки. Хубавото е, че не ни се налага да се изправяме срещу някакви привидения. - усмихнах се и последвах примера на Итън и Демс като седнах на земята и се концентрирах. В ръцете ми се появиха няколко огнени кълбета, но бързо ги загасих. Определено трябваше да се науча на магията, включваща онези древни символи, но никога не ми оставаше време. Сега беше момента да науча онова проектиране на предмети от рисунка, картина или някакъв такъв източник.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Съб Юли 21, 2012 1:06 pm

Минава от стая във стая , а на Ванеса това й правеше все по – малко впечатление. 10 стая само още 3 стаи и всичко щеше да свърши ,Ванеса щеше да се върне към стария си , нормален до колкото може да бъде такъв живот.Нормална стая – ХА , да бе все едно онзи Келеш –А ще ги остави просто така без нищо .”А боже мой Итън такъв си лигльо” помисли си момичето и го погледна леко ядосано.Знаеше , че в последната стая ще ги очаква нещо страшно , древно и силно , но като че ли не й пукаше толкова.

-Ако в тази стая няма нищо предлагам да се бием!Кой иска да се бие с мен ?И без това ми е скучно.А и какво друго можем да правим тук , ако няма нищо?-Момичето погледна всички във стаята и се усмихна дяволито искаше да се пробва срещу Джо знаеше , че той е силен , но нямаше шанс да я победи все пак тя имаше допълнителна сила – която й бе дадена след като стана Пазител на града.Джо беше Хибрид така , че дори и да го нарани раните му щяха да зараснат , но ако трябваше да се бие със Демс нямаше да й е толкова добре защото тя беше вещица.Е да можеше да използва някоя магия , но все пак й беше сестра а и тя беше толкова добра , така , че не я виждаше в битка.Както и да е не веднъж я бе виждала да се бие , тя беше доказала , че е силна и дори може би силите й са равни на тези на сестра й .Погледа й се спря на сесттра й , изглеждаше толкова спокойна във този момент .Дали някой щеше да се навие да се бие с нея или това , че е момиче щеше да ги спре?













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Съб Юли 21, 2012 1:46 pm

Е, малко развлечения нямаше да доведе до нищо лошо, а и една битка като упражнение нямаше да ми навреди. Усмихнах се не по-малко дяволито от Ванеса и казах:
-Е, внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. - усмихнах се така както само аз си можех и застанах в "бойна" позиция, готов да се пробвам срещу Ванеса. За да я подразня направих така, че земята под краката й да започна да се тресе и напуква, но нищо по-сериозно. Отдалечих се от Ванеса, защото беше малко инфантилна и импулсивна... Нямах си и идея какво може да ми направи, затова се отдръпнах и й казах през смях:
-Хайде! Ти си на ход... Нападай смело. - ухилих се като пълен идиот и бързо допълних:
-Нека дадем на онзи -А наслада... Нали това искаше да види? Бой! - засмях се и направих знак на останалите малко да се отдръпнат, за да не пострадат. Ние с Ванеса щяхме да оздравеем мигновено от само себе си. Засмях се и казах:
-Момичетата са с предимство.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Съб Юли 21, 2012 2:06 pm

Бях се умислила и замислила, отнесла нанякъде, загледана в една точка. Затова когато чух нещо от типа "да се бием", се стрестнах до известна степен и подскочих като ужилена от пчела. Огледах се наоколо и видях, че Джош и Неса са застанали един срещу друг с дяволити погледи. Дори Джо мисля, че беше застанал в онази смешна поза за бой, която направи когато го събудих, за да тръгваме за летището. При този спомен за нелепото му държание тогава и за сегашното ни положение ме напуши смях, който за жалост не успях да потисна. Започнах да се кискам шумно и привлякох погледите от двамата хибрида към себе си. Наложих си да се успокоя поне малко, макар че това си бе доста трудна задачка. Поех си дълбоко въздух и все така седнала на земята, се обърнах към сестра си.
- Вие сериозно ли ще се биете? Да не сте се побъркали? - едва успях да се сдържа да не прихна отново и поклатих глава - Една нормална стая и вие ще се биете! - допълних през смях и започнах да клатя глава в знак на неодобрение, макар че ми беше интересно какво ще стане.
- Хайде де, какво чакате? - засмях се отново и се облегнах на лактите си, все едно се настанявах да гледам не бой, а някакво детско предаване от типа на Бон-Бон. А с тях двамата като се замислих, можеше и детско шоу да стане.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Съб Юли 21, 2012 7:35 pm

Момичето погледна дяволито Джошуа и му се изплези, като прехапа устните ,изпъна ръцете си назад като усети как тръпки преминават от тялото й.Шипове се обвива около тялото й, и лек стон на удоволствие се откъсна от устата й . Шиповете изчезнаха и всички видяха кожата на Ванеса на земята паднало на земята .Нямаше нито кости, нито никакви призначи , че в него има нещо.Да Ванеса сменяше кожата си , точно като змийте.От някъде се чу смеха на момичето и тогава че и съскането й времето спря за части за секундата и новото смийско тяло на Неса се обви около това на Джо.Отвори устата си и от там излезнаха зъби които само змийте имаха . Оближа врата му, и тогава само със едно движение го захапа силно . Това ,че беше момиче не означава , че е слаба , а точно обратното.Хватката на гигаантската змия се затягаше около тялото на Джошуа , знаеше , че в този момент е открита за магия , но тя точно това й искаше.Искаше той да я нападне за да пусне плана си и това , че е импулсивен щеше да му изиграе много лоша шега.Джо беше един от най-импулсивните момчета които тя някога е познавала.Очите и се влегаха в неговите и извади раздвоения си език и му изсъска .Знаеше , че това да сменя тялото й се води черна магия , но това въобще не я притесняваше.Черната магия беше първото нещо което усвои когато разбра , че е вещица.

-Ти си .-Каза съскайки.Очите й се спуснаха към мястото където го беше захапала а там все още течеше кръв дори и малко .До толкова беше затегнала хватката си , че ако Джо беше нормален човек досега да е умрял , но той не беше той беше хибрид - безсмъртно създание което нямаше нужда от дишането.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Съб Юли 21, 2012 7:43 pm

-Определено съм аз, така че... - концентирах се и в стаята се появиха още няколко Джошовци, които започнаха да разплитат змията, запращайки я в отсрещната стена. В момента можех да използвам всички дарби на хората, които бяха в стаята. Усмихнах се лукаво и около краката на Ванеса се увиха няколко лиани, които я приковаха. Усмихнах се лукаво и приклякайки до нея, казах:
-Аз приключих... Ти си наред, макар че не толерирам особено употребата на черна магия, но щом нямаш зла цел за приоритет - тогава всичко е наред. Седнах на земята, облягайки се и зачаках Неса да направи нещо:
-И Нес, един приятелски съвет - Не разчитай само на това, че съм импулсивен... По някой път, ама мноу' рядко..., мисля и трезво. - засмях се и се оплезих на Ванеса. Сигурно в момента -А си умираше от удоволствие, но в крайна сметка това беше идеята. А и щом никой от другите не пожела да се бие то бе достатъчно ние с Ванеса да спретнем едно добро шоу.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Съб Юли 21, 2012 7:58 pm

Наблюдавах отначало с интерес случващото се, но в последствие интересът ми се превърна в притеснение. Първо, защото мразех и не понасях змиите, и после - играта не ми допадаше особено много. Ирисът на окото ми за пореден път напрегнато проследяваше всяко проклето движение ту на единия, ту на другия и след известно време се ошашавих и не знаех накъде да гледам. И двамата бяха много бързи във всичко, а и с всичките Джошовци. Вече не знам защо, но си мислех, че играта започва да загрубява. А това не ми харесваше, като се имаше предвид къде се намирахме.
- Всички знаем, че каквото си причините, ще зарасне, но... - не можах да довърша, защото Неса започна отново да се приближава или да се приплъзва към Джош и цялата настръхнах. Бавно започнах да местя глава към Джошуа и увлечена в действията си, не виждах нищо останало и за малко да се блъсна в Итън. Или пък се блъснах в него, не знам, не бях сигурна - бях вглъбена в това, което правеха сестра ми и Джош и не усещах нищо останало.
- Извинявай, Итън - прошепнах тихо и бегло го погледнах, в опит да му се извиня, макар че не знаех какво му бях направила - Стига! - изведнъж изкрещях и станах внезапно. - Престанете! това беше достатъчно, знаем какво можете. Стига вече! - осъзнах, че говоря с фалцет и леко пискам, но наистина не издържах повече. НЕ биваше да се бият. Погледнах бавно и двамата, а след това се обърнах за безмълвна помощ и към останалите.
- Хабим си силите. Нека починем и продължим. Моля ви - този път гласът ми беше тих и спокоен. Погледнах и двамата и аз не знам с какъв поглед, но се надявах да не проодължат.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Съб Юли 21, 2012 10:12 pm

-Добре, добре... Спираме, Демс... Права си! Наистина не трябва да пилеем сили напразно. Какво ще кажете направо да минаваме в следващата стая? - попитах с усмивка и се обърнах към Ванеса като й казах:
-Някой друг път, обещавам, да се опитаме отново, само че ще гледаме да не привличаме много внимание, защото мога да си представя какво ще пише после по вестниците. Представяш ли си - "Хибриди - единият Пазител на града, а другият - кмет, водят ожесточена битка с цел лиготия!". - засмях се за пореден път и двамата с Неса "подписахме" примирие, след което лека-полека всички започнаха да се изправят. Не знаех какво ни чака в дванадесетата стая, но нямах търпение да науча. Усмихнах се лукаво и с бавни крачки се приближих до вратата. Обвих длан около студената дръжка и я натиснах:
-Какъв шок... явно ще трябва да... - концентрирах се и един поглед бе достатъчен да я разбия. Обърнах се към останалите и казах:
-Добре дошли в стая номер 11! Чувствайте се като у дома си! - засмях се и отстъпих встрани.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   Нед Юли 22, 2012 9:58 am

След зрелището, което Джош и Ванеса направиха за нас и онова побъркано създание, известно като -А. Усмихнах се и се надигнах от земята като се поизтупах се малко и след това се усмихнах окуражително на всички в стаята. Обърнах се към Демс, която изглеждаше притеснена и то с основание. Та двама от най-близките й приятели, по моя преценка, сега се биеха. Вярно, че беше само лиготия, но наистина пилееха сили напразно. Засмях се и казах:
-Е, благодаря за шоуто, което ни спретнахте... -А сигурно също ще е във възторг, но това не е от особено значение. - усмихнах се и се приближих до вратата, която беше полуосветена. Зениците ми се разшириха от почуда, а да не говорим за забавените ми рефлекси. Ръцете ми трепереха от вълнение. Главата казваше на краката ми да помръднат, но те упорито отхвърляха командата на главния ми мозък и не искаха да минат и милиметър повече... Стаята беше пълна с оръжия... Имаше точен брой оръжия за всички, които бяхме там, но надали Джош щеше да позволи на Селена да вземе оръжие и да се сражава рамо до рамо с приятеля си.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Стая №10   

Върнете се в началото Go down
 

Стая №10

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: Hypercube-