Midnight city


 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Joshua Riley (3345)
 
Demsss Green Goddess (1873)
 
Селена Уилямс (1543)
 
Alexandra Belikov (1135)
 
Итън Стронг (755)
 
Màrtin Davis (691)
 
Dillon Devón (433)
 
Vanessa Green Goddess. (371)
 
Ясмин Смит (367)
 
Питър Паркър (215)
 
Latest topics
Партньори







££

Работохолиците ни











What time is it?
Замислете се
Protected by Copyscape Originality Checker
Преди да крадете, за секунда помислете!

Share | 
 

 Стая №9

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Стая №9   Съб Юни 30, 2012 3:30 pm

В момента, в който прекрачиш прага на просторното помещение, с малко помощ от химерата, се унасяш в сън, където всичко зависи от самия теб...




By Selena


Последната промяна е направена от Joshua Riley на Сря Юли 04, 2012 7:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Съб Юни 30, 2012 6:45 pm

След тежката нощ беше нормално да се случи нещо в реда на нещата, но това беше невъзможно при положение, че бяхме оставени в ръцете на някакъв ненормален тип, който ни тормозеше както си иска. Надигнах се лениво от земята и тръгнах към вратата като направих знак на останалите да ме последват. Изправих се и тръгнах към вратата, но в мига, в който прекрачих прага видях някакво същество, което много ми напомни на химера, но преди да отреагирам и да го огледам, нещо започна да ме души отвътре. Обърнах се към останалите и казах:
-Недейте, защото... - не можах да довърша изречението си. Последното, което видях бяха разтревожите погледи на приятелите ми и след това заспах... За пореден път се унесох в сън и забравих какво е истинско и кое не.
***
Бях сам... за пореден път се озовах сам и приклещен в ъгъла от Химера. Създанието, което се опитваше да отнеме сънищата ми... Виках за помощ, но никой не идваше да ми помогне... Бях обречен и отчаяно се надявах някой от приятелите ми да дойде и да ме спаси, но досега не се появяваше никой... Чуваха се само някакви откъслечни викове, но бяха далече и не можех да ги различа чии са. Искаше се много концентрация, за да се появят и останалите в моя сън, но дали някой щеше да се сети да мисли за едно и също. В момента адски много се надявах на Зандър, Итън, Ясмин и останалите...




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Màrtin Davis
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 691

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Съб Юни 30, 2012 6:55 pm

-Джош! Не! - извиках разтревожено и се опитах да спра останалите, но беше малко късно:
-В стаята има газ, който действа приспивателно и... и... Химера краде сънищата на Джош в момента... Като заспите, мислете само за това какво би било ако сме до него в момента. Прекрачих прага и както останалите - заспах.
***

Не...не можеше да бъде! Не вярвах на очите си... Джош Беше приклещен от Химерата, която продължаваше да прави опити да отнеме нормалните му сънища, мисли и емоции. Затичах се към Джош и концентрирах силите си върху проклетото създание. Поех си дълбоко въздух и започнах да изричам контра заклинанието:
-Frusta fracta speculum, redit ... Lacrimam innocens oculus est retro ... Somnium puer est non vestrum, ita adepto ad paenitet non accipiens iniuriam vicissim! - бях се напрегнал до краен предел и кръв избликна от носа ми, но въпреки това не спрях... Отидох, с последни сили, да проверя как е Джош и казах:
-Не знам кога ще се появят другите, но докато не се събудим трябва да сме заедно, защото има шанс Химера да ни унищожи един по един в съня ни.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Нед Юли 01, 2012 9:52 pm

Ванеса усети че сестра й се опитва да влезне във леглото й и тя се бори до последно за своята собственост но накрая се предаде .Дам Демс можеше да бъде много досадна но пък Неса си я обичаше.Усети как малко по малко Демс заспиваше и със Грийн ставаше същото.Докато не усети след няколко чааса да пада на пода.Мамка му мразеше да я бутат от леглото.Сега ДЕметра щеше да го отнесе.Венеса се нацупи и замахна със ръка като Демс излетя от леглото и падна на земята.
-Не ме бутай че ще те ритна по задника.-Закани й се и допусна другото момиче да дойде пак във леглото .Двете отново заспаха гушнати.Беше й студено ужасно студено затова материализира още една по-дебела завивка и я наметна върху двете им.
-Лека ъмм сутрин сестричке.-каза и отново се върна към съня си .













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Нед Юли 01, 2012 10:00 pm

***
-Къде, по дяволите, са останалите? Ако Химера ги намери, няма да си го простя... - в този момент Демс и Неса се появиха при нас. Отидох при тях и им казах, че е малко сложно за обяснения, но ще се наложи да намерим начин да се държим заедно докато не се събудим, защото в противен случай сме уязвими срещу Химера... Това създание може да бъде победено само и единствено ако се събудим и то всички едновременно... в противен случай оставаме уязвими...отново. Усмихнах се и казах на останалите:
-Има начин да объркаме това същество, но трябва да... - концентрирах се и мигом се озовахме в един коридор с хиляди врати... Сега вече Химера беше почти обезвредена.
-Е, сега остава да намерим начин да се събудим някак...




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Пон Юли 02, 2012 2:39 pm

***
-Как така да се събудим... Нали сме на... А-а-а-а! Ние сънуваме. Тогава
аз ще подмамя Химерата в една от стаите, а вие се пригответе да намерите
начин да се събудим. - усмихнах се самоуверено и намерих Химера, като
се провикнах отдалеч с цел да привлека вниманието на това същество:
-Хей, грозник! Да ти! На теб говоря уродливо нищожно създание... Точно
на теб, сладур... Ела ме хвани! - засмях се и се затичах по коридора
като влязох в една от вратите. След като съня беше мой, значи можех да
го управлявам. Осигурих си изход, а след като Химерата влезе, заличих
всички врати. Отидох при останалите и казах:
-Временно ще е под контрол, но трябва да побързаме, защото останалите са
някъде.... ами някъде тук трябва да са, така че няма да е лошо да
побързаме малко, нали?


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Сря Юли 04, 2012 7:49 pm

***
-Намерете начин да се събудите, а аз оставам за малко тук. Каквото и да става с физическото ми тяло не искам да ме будите докато не се събудя сам, ясно ли е? - попитах заповеднически като се усмихнах и помахах на останалите. След миг пред мен се появи врата и преди да премина в нея се обърнах към останалите и казах:
-Намерете другите и се събудете... Ще е добре ако има някой, който да се грижи за тялото ми докато спя. Обаче повтарям - Каквото и да става - НЕ ме будете... Само дръжте Селена на страна. Не искам да се чувства ужасно виновна и безпомощна. Итън, Зандър, разчитам на вас да се справите. - засмях се и преди да ми кажат каквото и да били, просто изчезнах в нищото.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Итън Стронг
Werewolf "Black Rose" order
Werewolf

Брой мнения : 755

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Сря Юли 04, 2012 8:54 pm

***
-Джош, не... Какво?!? - ндам, определено беше прекалено късно да му казвам каквото и да било, но бяхме длъжни да се събудим... Все някак, а останалите - просто щяхме да прибегнем до доброто старо събуждане с невероятно студена вода. Усмихнах се и се обърнах към другите, като се огледах наоколо и се сетих какво искаше Джош... Той искаше да се справи, доколкото може, с Химерата, но това можеше да се окаже фатално за него. Особено ако пък използва силите си максимално, влизайки в състоянието "Дух". Неведнъж тази му форма е носила проблеми, но е могъл физически да се контролира, а сега това става в съня му и един Бог знаеше какво може да се случи с него. Бях доста притеснен, но не исках притеснението и несигурността ми да се отразят на другите, затова казах:
-Е, чухте го... Да започваме!


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Селена Уилямс
Zoo-Morpher
Zoo-Morpher

Брой мнения : 1543

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Пет Юли 06, 2012 6:50 pm

Всичко се случи бързо. Ужасно бързо. Като филм, който превърташ. Размазано и светкавично, новата обстановка, шумът покрай мен...Затворих очи и ги отворих отново. Мислите ми се рееха объркано из главата, по челото ми изби студена пот и ръцете ми неволно потръпнаха. Усещах как злото се просмуква в кожите ни, смразява умовете ни, замъглява мисълта ни. Причерня ми, но се заставих да не се строполя омаломощена на пода. Сега имахме далеч по-голям проблем от моето здравословно състояние. Огледах останалите един по един, припомняйки си имената им, помощта им и фактът, че все още всички сме живи. Все още.
Очите ми се притваряха и за последно търсих с очи Джош, но не го откривах. Лутах се напразно измежду познатите и не толкова познати лица, думите им въобще не достигаха до мен-сякаш съм изолирана в огромна прозрачна кутия. Паниката бавно превземаше цялото ми тяло. Гърлото ми пресъхна и коленете ми омекнаха, щом проследих част от разговора между Итън и Зандър.
Джошуа?Химера?Смърт?
Той не можеше да умре, не можеше просто така да изчезне без да ме предупреди, без да се сбогува, без да каже нищо. Никога не бях мислела какво ще стане ако просто си тръгне от този свят. Хибридите имаха само един живот, зооморфите също, но моят живот вече принадлежеше на Джошуа. Паниката бе изместена от уплаха, страх, гняв. Сълзите напираха в очите ми и се почувствах толкова...толкова безпомощна, толкова не на място, толкова безполезна. Какво правех тук?Трябваше отдавна да съм умряла, ако не беше той. Той с главни букви.
Огледах за пореден път лицата на останалите, които не вещаеха нищо добро. Никой не можеше да скрие емоциите и истинският страх. Извиках. Силно и пронизително. Някои се стреснаха, други просто го очакваха. Вик на безпомощност се изтръгна от устните ми при вида на безжизненото тяло на Джо. Хвърлих се към него със мокро от сълзи лице и треперещи ръце. Разтърсих го, но той просто стоеше.
-Хайде...събуди се, не можеш да си тръгнеш. НЕ МОЖЕШ ДА МЕ ОСТАВИШ САМА.
Усетих нечии ръце да ме обгръщат и опитах да се измъкна от желязната хватка. Притисках тялото му до себе си, но скоро бях издърпана настрани. Устата ми бе пресъхнала, неспособна да произведе, какъвто и да било звук.


Is it getting better?
Or do you feel the same?
Will it make it easier on you now?
You got someone to blame

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Пет Юли 06, 2012 7:20 pm

***
-Пипнах те проклето чудовище! Игрите ти приключват ТУК и СЕГА! - извиках аз и се впуснах след звяра като се метнах на врата му без да мисля какво може да ми направи. Проклетата змия малко ме одраска и знаех, че Селена не трябва да вижда това, но не можех да направя нищо за това. Скочих от чудовището и се изправих срещу него. Концентрирах се максимално и започнах да изричам заклинанието за разрушаване на молекулярна структура. Усетих, че от носа ми тече кръв, но въпреки това не спрях и продължих докато чудовището не се изпари, така че сега беше момента да се събудя и да успокоя Селена, защото макар и в съня си аз усещах допира и сълзите й. Усмихнах се арогантно и се събудих.
***
Ето ме, великото събуждане! Поех си дълбоко въздух и рязко се изправих в седнало положение. Обърнах се и с поглед потърсих Селена. Обърнах се към останалите и казах:
-Това беше с Химера... Всичко свърши. - направих усилие да се изправя и след като успях отидох при Селена. Прегърнах я като няколко сълзи се отрониха от очите ми и започнах да шептя:
-Съжалявам... съжалявам... не исках да ме виждаш така.. Затова се махнах моментално и казах никой да не ме буди. Единственото, което ми даде сила беше усета на допира и сълзите ти. Знаеш колко много те обичам и ще направя всичко, за да не те загубя или ти мен... Каквото и да става аз ще съм до теб и няма да позволя на никой да те барне с пръст:
-Е, предлагам да починем малко преди да продължим, защото не знаем какво ни очаква по-нататък.




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Пон Юли 09, 2012 12:38 pm


Бях страшно притеснена за Джош, бях притеснена и за Селена. Разбира се, не можех да знам какво точно чувстваше тя, но със сигурност не беше нещо хубаво. И затова когато Джошуа дойде на себе си, така де - събуди се - ми олекна страшно много, все едно камък ми падна от сърцето. Усетих как по лицето ми пробяга бегла и плаха усмивка, която може би стоеше неподходящо на лицето ми, имайки предвид обстановката, в която се намирахме. Но все пак се бяхме справили досега, това беше деветата стая от общо тринадесет. И това значеше, че остават още четири стаи, може би си заслужаваше да се обнадеждим и да се усмихнем поне малко. Да, определено си заслужава, казах си твърдо наум и леко кимнах на себе си.
Отново се бях разсеяла, това определено беше много вреден навик. Разтърсих леко глава, при което няколко кичура от бретона ми влязоха в очите. Прокарах разеяно ръка, за да премахна натрапниците, и погледнах към Джошуа, който говореше нещо. В първия момент изобщо не можех да схвана думите му, сякаш говореше на някакъв измислен или вече мъртъв език, но за щастие това отмина и бързо разбрах смисъла на казаното. Позволих си още една бегла и ненамясто усмивка и погледнах към него.
- И аз така мисля. А и плюс това много ни се насъбра, особено на теб, Джош. - думите едва излизаха от устните ми. Чувствах, че гърлото ми е пресъхнало или започва да пресъхва. Закашлях се леко, уж да прочистя трахеята си, но май не се получи нищо. Все тая, щях да се оправя с това гърло. Отново леко разтърсих глава и погледнах към Джош. Въпреки че въпроса ми - който едва аз можех да чуя, та какво остава за останалите - беше към всички в стаята.
- Какво мислите, че ще има по-нататък? Писна ми от ужаси, които ги няма дори и в кошмарите. С какво сме го заслужили?









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Пон Юли 09, 2012 9:41 pm

-Не знам какво ще правим от тук нататък, нито какво следва, но хайде стига! Погледнете го от добрата страна - остават още само и единствено четири стаи, така че... По-бодро! Да, вярно е че много ми се насъбра, но не само на мен... Всички преживяхме много, така че предлагам да останем тук и да си починем, а после ще мислим. - усмихнах се бодро, за да може загрижените за мен да се успокоят и придърпах Селена в обятията си. Сега тя имаше най-много нужда от мен, както и аз от нея... Не исках да се чувства сама и застрашена, така че предложих следното:
-Е, можем да си материализираме необходимите ни неща за сън и някоя и друга дрешка, но лошото е, че нямам и грам силица, за да призова дори и един чорап. - засмях се и се тръшнах на земята. Точно тогава започнах да ръкопляскам и да викам:
-Ура! Първият ми сърдечен удар! - засмях се и се надигнах, целувайки Селена.
-Нали знаеш колко много те обичам...? - след това се обърнах към Демс и останалите и казах:
-Съжалявам, че ви въвлякох в това... Не трябваше да става така...




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Vanessa Green Goddess.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 371

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Пон Юли 09, 2012 10:14 pm

Джо отиде да се бие със Химера беше ме толкова страх за него не знаех как да му помогна и дали въобще има начин да му се помогне.Гледах безжизненото му тяло и си мислех че няма да успее да победи чудовището.Видях голямата книга седяща на земята и се добрах тихо до нея .Сигурно при последното заклинание Джо е направил защитно заклинание защото не можах да отворя книгата .Думи на някакъв мъртъв език започнаха да се ронят от устата ми никой не ме виждаше никой не ме чуваше бях сама във тази магия и във другата която беше на път да бъде направена.Разбрах че вече имам достъп до книгата и започнах да я разлиствамкато погледа ми шареше върху съдържанието й и се ядосвах че не мога да намеря правилното заклинание .Всички изискваха повече от един човек . Погледа ми се спря на магия която изискваше владеене на черната магия.За щастие можех да я контролирам.сложих двете си ръце на страницата и буквите малко по малко започваха да сияят във странна синя светлина . През тялото ми премина силна тръпка но се заставих да не махам ръцете си .Усетих как започва да ми се гади и че се чувствам слаба но не ми пукаше.Отворих очите си а те бяха прази зениците бяха изчезнали и на тяхно имаше просто едно сиво кълбо.Исках да видя Джо исках да видя дали е още жив и дали ще спечели битката със съществото.Пред мен във вихър от енергия сила и мощ се изписа гледка която леко ме оплаши.Джошуа се намираше във някаква стая и използваше силна магия а Химера Ревеше силно и се опитваше да се отскубне от Райли.Чудовището започна да се раздробява на частици а гледах и се опитвах да видя какво ще стане но не можах нещо ме притегли обратно във настоящето .Зениците ми отново бяха на мястото си и се огледах като видях Джо и Селена толкова красива двойка.Сълзи започнаха да се стичат от очите ми наистина си помислих че може би Джо няма да се върне и че повече няма да го видя.А мисълта да видя Селена тъжна депресирана и сигурно търсеща смъртта си ме докара до още по силен плач.
Той беше Глупак ... как можеше да взима такива решения без да помисли за живота си и близките които ще нарани ."Ти си Глупак ... истински" праатих му мисълта си и отново започнах да цивря .Изправих се и направих лицето си безизразно без усмивка без да показвам каквато и да е емоция.













Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
avatar
Joshua Riley
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 3345

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Вто Юли 10, 2012 4:47 pm

"Но се справих... Знаех, че вие сте до мен..." - върнах мисълта на Ванеса и отидох до Зандър, за да проверя как върви със заклинанията. Със Селена седнахме на земята и оставихме ЗАндър да призове необходимото. Итън изглеждаше не по-малко притеснен от останалите и за момент се почувствах адски виновен... и глупав, но основно виновен... Страшно виновен... Усмихнах се гузно и след като попих кръвта си, останала след битката с онова проклето чудовище, призовах Гримоара си при мен. За всеки случай материализирах и този на Алиша... Време беше да се предприеме нещо, но точно тогава видях, че в Гримоара на Алиша пише нещо много интересно за Химерите. Отворих пасажа и зачетох на глас "Веднъж разгромена, Химерата се връща чак след 500 години и започва да поглъща само и единствено кошмари...". Засмях се и казах:
-Е, явно това е в наш плюс, защото шансът да сънуваме кошмари ще е нищожен. - погледнах към Ванеса многозначително и казах:
-Благодаря, че се намеси в съня ми... Но нямаше нужда... Е, сега предлагам да останем тук, за да можем да се подготвим за това, което ни очаква в останалите стаи...




By Selena
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://livethemagic.nicetheme.com
avatar
Demsss Green Goddess
Crazy Dreamer
Crazy Dreamer

Брой мнения : 1873

Game status
Inteligence:
0/50  (0/50)
Power:
0/50  (0/50)
Stamina:
0/50  (0/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   Сря Юли 11, 2012 6:03 pm

след думите на Джош наистина се обнадеждих и след като със Зандър материализирахме нужните неща като легла, завивки и възглавници, немощно се строполих на едно от меките легла. Въздъхнах леко и затворих очи, абстрахирайки се от всичко и всички. Джошуа беше прав, трябваше да сме по-бодри, по-обнадеждени, иначе всичко щеше да отиде по дяволите. Не трябваше да се предаваме. Отворих рязко очи и след като видях, че всички са налягали на някое легло, отново ги затворих. Усещах как тежат клепачите ми, усещах умората и притеснението си, усещах как кръвта ми тече из цялото тяло, и реших да се отпусна, да почина поне малко.
- Лека - провикнах се след малко и се завих с едната завивка, като не усетих кога съм заспала.
На сутринта имах чувството, че съм се събудила прекалено рано, толкова тъмно и мрачно ми изглеждаше всичко. Но когато надигнах глава, видях, че всички вече са станали. Измъкнах се от леглото и с леко олюляване се изправих. Не ми се искаше да поздравявам с "добро утро", защото утрото - ако изобщо бе такова - изобщо не беше добро и нямаше и да бъде. Отидох до сестра си и въпреки че не й казах нищо, и двете се усмихнахме.
- Ако всички сте съгласни, аз предлагам да продължаваме. - обадих се след малко и след като видях, че останалите кимнаха бавно, заедно се насочихме към десетата стая.









Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

Sponsored content



ПисанеЗаглавие: Re: Стая №9   

Върнете се в началото Go down
 

Стая №9

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Midnight city :: Memories :: Contests and Mass RP Archive :: Hypercube-